Решение по дело №602/2024 на Районен съд - Враца

МОТИВИ:
“ХАЙТОВИ-СИЕ” ООД гр.София, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Родопски извор” №1, представлявано от управителя Асен
Димитров Хайтов е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-2400046
от 07.06.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, с което на
дружеството в качеството му на работодател е наложено административно наказание
на основание чл.414 ал.3 от КТ - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00
/две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален
представител адв.Ангел Панайотов от АК – София, твърди че издаденото НП е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като издадено при неправилно
установена фактическа обстановка, за което са изложени подробни доводи. Твърди се
и че не всяка работа, извършвана в полза на трето лице е престиране на работна сила
по смисъла на КТ, изискваща и сключването на трудов договор, а само тази, при която
правоотношенията между страните са трудови, а че в случая не се констатира такъв
трудовоправен характер на възникналите между страните правоотношения. Прави се
искане за отмяна на издаденото наказателно постановление и присъждане на разноски.
Ответникът по делото чрез старши юрисконсулт **********ова от Дирекция
„Инспекция по труда”- Враца, в съдебно заседание и с писмено становище излага
съображения за неоснователност и необоснованост на депозираната жалба и иска
същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде потвърдено.
Производството по делото е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Районният съд - гр.Враца, като провери основателността на жалбата,
съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по делото
доказателства прие следното от фактическа страна:
При извършена проверка от служителите Д“ИТ“- Враца - ****************** и
****************** на 09.05.2024г., към 15.00 часа на обект: СМР Преустройство на
сграда в МБАЛ - „Христо Ботев“ АД гр.Враца, УПИ 1-116, 117, кв.201, обл.Враца,
общ.Враца, гр.Враца, ПК:3000, изпълняван от „Хайтови – Сие“ ООД гр.София, с
ЕИК:*********, било установено, че лицето ****************** с ЕГН: **********
полага труд на обекта, като събаря плочки и чисти работното място в присъствието
на инспекторите по труда.
При проведения разговор със служителите на инспекцията ********** заявил, а
в последствие и декларирал в собственоръчно попълнената типова декларация, в 15:02
часа, че е наето и полага труд за проверяваното дружество„Хайтови – Сие“ ООД
гр.София от дата 09.05.2024 г., на длъжност „общ работник“, в обект: СМР към
помещения в МБАЛ - „Христо Ботев“ АД гр.Враца, с установено работно време от
08.00ч. до 17,00ч. с обедна почивка от 60 мин. и почивни дни в седмицата - събота
и неделя, срещу дневно трудово възнаграждение от 80лв.
Лицето също така декларирало, че не е сключило писмен трудов договор, но че
има сключен граждански договор и че „последното получено трудово възнаграждение
на ден е в размер на 80лв. и е получено на датата 09.05.2024 г., което му било
изплатено от управителя лично. На 09.05.2024г. в обекта на проверката не е
представен трудов договор.
В хода на продължаващата документална проверка на 21.05.2024г. в сградата на
Д „ИТ“ - гр.Враца, находяща се в гр.Враца, ул.„Стоян Заимов“ №2, работодателя
представил на проверяващите Трудов договор № 452/13.05.2024г., сключен със
1

същото лице ****************** за длъжността „Работник, строителство“ с трудово
възнаграждение в размер на 1120,00 лв. и уведомление от ТД на НАП за регистриран
трудов договор от 13.05.2024 г. в 11:57:06 часа.
Твърдението за наличен Граждански договор бил възприет от проверяващите,
като прикриващ наличното трудово правоотношение между работодателя - дружество
„Хайтови – Сие“ ООД гр.София и работника ****************** с определено
работно място, с определено работно време, уговорено дневно трудово
възнаграждение, определени почивни дни, почивка в работния ден т.е. било възприето,
че са налице всички елементи на трудовото правоотношение.
С изготвения Констативен Протокол от 21.05.2024г. за извършена на
09.05.2024г. и 21.05.2024г. проверка по спазването на трудовото законодателство в
дружеството - жалбоподател, служителите в дирекция „Инспекция по труда”- гр.Враца
са констатирали множество допуснати нарушения от страна на дружеството.
В т.8 от протокола касаещ проверката е отбелязано, че на 09.05.2024г. към 15.00
часа едноличното дружество, в качеството си на работодател, е допуснало работника
******************, да престира труд, без да е уредило отношенията си по
предоставяне на работна сила, като трудови, чрез сключване на писмен трудов договор.
Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател, Асен
Хайтов, който го е подписал.
Въз основа на извършената проверка е прието, че „Хайтови – Сие“ ООД
гр.София, притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Кодекса на труда по отношение на лицето ****************** към момента на
констатиране на нарушението на датата 09.05.2024г. и не е изпълнило задължението си
да уреди отношенията по предоставяне на работна сила с лицето с
******************, като трудово правоотношение, чрез сключването писмен трудов
договор. Нарушението е извършено на 09.05.2024 г. в Обект: Преустройство на сграда
в МБАЛ Враца, УПИ 1-116, 117, кв. 201, гр. Враца, Обл. Враца, общ.Враца, гр.Враца,
ПК: 3000, МБАЛ - „Христо Ботев".
За констатираното нарушение ****************** в качеството на
актосъставител и в присъствието на свидетелите очевидци ****************** и
****************** и управителя Асен Димитров Хайтов, съставил АУАН № 06 -
2400046 от дата 21.05.2024г., в който отразил описаната по горе фактическа
обстановка и констатираното нарушение - че Работодателят „Хайтови – Сие“ ООД
гр.София не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила от лицето
****************** - като трудови, чрез сключване на писмен трудов договор.
В АУАН е отразено, че нарушението е извършено на 09.05.2024 г. към 15.00
часа, като актосъставителя квалифицирал нарушението, като такова по чл.62, ал.1 от
КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Процедурата по съставяне и връчване на АУАН се е развила в присъствието на
представител на нарушителя – управителя Асен Димитров Хайтов, които го подписал
без възражения. Въз основа на така съставеният акт последвало издаване на
процесното НП№ 06-2400046 от 07.06.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - Враца против - жалбоподателя в качеството му на работодател, като на
основание чл.414 ал.3 от КТ на работодателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите
2

******************, ****************** и ******************, имащи качество на
актосъставител и на свидетели присъствали при констатиране на нарушението и
съставяне на акта, както и на свидетелите ******************, ******************,
жалба, АУАН, НП№ 06-2400046 от 07.06.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция
по труда”- Враца, Констативен Протокол за извършена проверка от 21.05.2024г.,
Справка от Търговски регистър, Идентификационна карта, Трудов договор №452 от
дата 13.05.2024г. за длъжността строителен работник, Декларация от
******************, Справка за приети уведомления, уведомление за регистрация в
НАП от 13.05.2024г.,Служебна бележка за начален инструктаж, Договор №109 от дата
08.11.2023г. между МБАЛ - „Христо Ботев“ АД гр.Враца и „Хайтови – Сие“ ООД
гр.София, Справка за регистър за трудови договори, от която е видно, че лицето е
наето на работа от 13.05. до 01.07.2024г., молба, Болничен лист, Амбулаторен лист,
пълномощни, Приемо - предавателен протокол във връзка с Граждански договор за
СМР от 02.05.2025г.,разходен касов ордер, както и останалите писмени доказателства
приложени с административно наказателната преписка и по делото.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и
съдържа задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при спазване на
административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация
на нарушението.
Фактическите констатации, посочени в НП се доказват без противоречиво от
всички налични доказателства по делото, актосъставителя ****************** и
свидетеля ****************** единодушно и независимо един от друг сочат, че са
заварили лицето – ****************** в обекта изпълняван от проверяваното
дружество „Хайтови – Сие“ ООД гр.София, СМР Преустройство на сграда в МБАЛ
- „Христо Ботев“ АД гр.Враца, УПИ 1-116, 117, кв.201, обл.Враца, общ.Враца,
гр.Враца, ПК:3000, където същият е извършвал дейност по събаряне на плочки и
почистване на работното място.
От страна на работодателя за лицето ****************** заварено да полага
труд в обекта, не е представен гражданският договор сключен с дружеството, поради
което и може само да се предполага какъв е бил предмета му, а са представени само
Приемо - предавателен протокол във връзка с Граждански договор за СМР от
02.05.2025г. и разходен касов ордер. При това представените документи будят някои
въпроси, тъй като се явяват в противоречие с показанията на св.******************,
а от друга със декларираното в попълнената саморъчно от него декларация. В
декларация свидетеля ****************** сочи, че е с конкретно работно време от
08.00ч. до 17.00ч. с обедна почивка от 60 мин. и почивни дни в седмицата - събота
и неделя, срещу дневно трудово възнаграждение от 80лв.
Докато в показанията си св.******************, твърди че: „…казах им, че идвам
към 08.00 часа и че седя до 17.00 часа следобяд. Проверяващите ме попитаха и кога посещавам работното
място, аз отговорих - от понеделник до петък. Не съм бил длъжен да ходя всеки ден, но така съм преценил.
…..На работа ходех когато си преценя през тези 10 дни. В тези 10 дни в рамките на договора в събота и
неделя почивах и имах обедна почивка, която беше 3-4 часа. Махам дограмата, а ако трябва я монтирам със
същите винтчета. Бутнах таваните и имаше някакви дограми, които трябваше да се махнат. Кухненското
оборудване го махнах, а след това го монтирах пак. Почивката аз си я определях, нямаше някой който да ми
3

казва от колко до колко часа да работя.“
Лицето също така декларирало, че не е сключило писмен трудов договор, но че
има сключен граждански договор и че „последното получено трудово възнаграждение
на ден е в размер на 80лв. и е получено на датата 09.05.2024 г., което му било
изплатено от управителя лично.
Излиза, че този работник получава всеки работен ден по 80.00лв. и то преди да е
отработил това, за което му се плаща, тъй като в 15.00 часа на същата дата
********** е декларирал именно това и то при положение, че работният му ден
свършва в 17.00ч.
При това, ако тези твърдения на св. ****************** бяха верни, то това
означава, че по уж сключеният и не представен по делото Граждански договор за
СМР от 02.05.2025г. работника ****************** би следвало при елементарна
математика да е получил съгласно декларираното от него в декларацията на л.16 от
делото за десетте отработени от него работни дни общо 800.00лева, но в
приложеният разходен касов ордер е посочено, че същият е получил само 600.00лв.
възнаграждения по твърденият, но непредставен по делото Граждански договор за
СМР от 02.05.2024г. отделно от това, ако заявеното от ********** беше вярно то
излиза, че всеки работен ден и преди да го е отработил същият е получавал по 80 лева
заплащане за деня, от което следва, че не би следвало да има нещо за доплащане към
датата 13.05.2024г., което да се оформя от дружеството чрез изплащане с РКО.
Съвсем на отделна плоскост стои факта, че представеният РКО/л.61/, който уж е
съставен на 13.05.2024г., няма изведен номер от касовата книга на дружеството, нито
подпис на съставител, нито на гл.счетоводител, нито на ръководител, както няма и
подпис на броил сумата, няма и печат на дружеството издател на РКО, а само подпис
на получил сумата. Всичко изложено поставя под въпрос редовността и
достоверността на приложения документ, поради което и съдът неможе да го цени,
като годно доказателство по делото.
И противоречията не свършват до тук тъй като ********** в декларацията е
декларирал 1 час обедна почивка, а в показанията си вече твърди, че обедната му
почивка, е била 3-4 часа.
Следващото противоречие, е че същият е декларирал, че: „събарям плочки, чистя
работното място“ докато в показанията си вече твърди, че :„Махам дограмата, а ако трябва я
монтирам със същите винтчета. Бутнах таваните и имаше някакви дограми, които трябваше да се махнат.
Кухненското оборудване го махнах, а след това го монтирах пак.“ Тоест твърди, че е извършвал
неща, които са извън обсега на твърдения за сключен ГД.
На следващо място в приложения Приемо - предавателен протокол във връзка с
Граждански договор за СМР от 02.05.2025г. се сочи, като предмет на Граждански
договор: Демонтаж на 3 бр. преградни витрини, 1бр.кухненско оборудване и окачен
таван в помощни помещения, докато свидетеля ********** е декларирал само, че е
бутал плочки и е чистил работното място .
На следващо място в приложения Приемо - предавателен протокол във връзка с
Граждански договор за СМР от 02.05.2025г. се сочи, че фирмата работодател е
предала на работника ******************: находящите се на обекта машини, уреди и
приспособления собствени на ********** послужили му за извършване на работата
възложена от фирмата, както следва:ел.ръчен къртач,
Чук, малки ръчни инструменти, дървена двураменна стълба 2.5 м. и подвижно
алуминиево скеле с 4 рамки и с височина 2.5 м., последните две от които очевидно
4

изискващи поради размерите си и специално оборудван превоз, със който да се
превозват всеки ден от населеното място на работника ****************** -
с.********** обл.София до работното място находящо се в гр.Враца разстояние, което
в двете посоки е 210км.
Същевременно при разпита на допуснатия по делото свидетел
****************** същият в показанията си твърди,че:“..дружеството не осигурява
транспорт на работниците си на граждански договор, а те сами си осигуряват транспорта.„ Казаното
означава, че ********** всеки ден е товарил оборудването си, състоящо се от: ел.ръчен
къртач,чук, малки ръчни инструменти, дървена двураменна стълба 2.5 м. и подвижно алуминиево скеле с 4
рамки и с височина 2.5 м.,, превозвал го е до гр.Враца, там е свалял оборудването си и е
сглобявал въпросното скеле с височина 2.5 м.“, а в края на работния ден отново го е
разглобявал, товарил и превозвал до домът си със собствен автомобил. Освен това
свидетел ****************** в показанията си твърди, че дружеството често наема
работници по граждански договори, но не можа да посочи имената на друг такъв
работник освен **********, също така твърди и че:“Нямаме практика на граждански договор
ние да подсигуряваме инструменти и облекло….“ и че:“… дружеството е имало и други работници на
граждански договор, в този обект освен **********, но не мога да кажа, нито колко са били на брой, нито да
посоча конкретни имена на служители. ..дружеството не осигурява транспорт на работниците си на
граждански договор, а те сами си осигуряват транспорта. Задаваме им задачи и очакваме те да си свършат
работата. Проверяваме работата на тези работници на граждански договор преди изтичане на гражданския
им договор. Нямам спомен дали съм виждал ********** ********** да работи на обекта докато е траел
гражданският му договор.“
Твърденията на посочения свидетел будят недоумение защото да си „проектов
мениджър“ на конкретният обект, а да нямаш никаква представа, колко работника
работят на обекта, колко от тях са на трудов и колко на гр.договор, но да знаеш името
на само един от всичките работници и то на такъв работник, който е работил при това
не за постоянно, а само месец и десет дни, след което е бил освободен, и които
работник не се е откроил с нищо, конкретно, за да привлече внимание и да бъде
запомнен - определено звучат нелогично.
Отделно от това е направена от ДИТ гр.Враца и справка в регистъра на
трудовите договори чрез ИС на ИА ГИТ, от която е видно, че работодателят е
декларирал на 13.05.2024 година пред ТД на НАП възникването на трудовото
правоотношение с лицето. От събраните в хода на проверката писмени материали, в
т.ч. писмена декларация на работника **********, Справка за приети уведомления,
уведомление за регистрация в НАП от 13.05.2024г.,Служебна бележка за начален
инструктаж от 02.05.2024г., както и други документи, е установено, че работодателят
дружество „Хайтови – Сие“ ООД гр.София е допуснал в обекта на контрол на
09.05.2024г. лицето ********** да изпълнява трудовите функции присъщи на
длъжност "Общ работник строителство на сгради" - / извършване на рутинни дейности
ръчно или с помощта на най - прости инструменти и механизми в обекта на контрол
/без сключен трудов договор в писмена форма с лицето.Въз основа на събраните в
хода на проверката писмени доказателства е констатирано, че ********** е полагал
своя труд за работодателя на датата на проверката като "общ работник" в пределите на
работното време установено в утвърдения от работодателя правилник за вътрешния
трудов ред, и относим за всичките му останали работници с трудови договори на
обекта което се потвърди и от св.**********. Наред с това за времето през, което
лицето ********** се е намирал в „гражданско правоотношение“ той е бил
подчинен на режима на работа и организацията на труда в предприятието, като същият
е изпълнявал в пределите на твърдяното гражданското правоотношение трудови
функции за длъжността „общ работник“, чрез които работодателят е упражнявал
5

предмета си на дейност. Следователно същият е предоставял работната си сила без
отношенията между него и дружеството в качеството на работодател да са били
уредени като трудови правоотношения. Работодателят е прикрил съществуването на
трудово правоотношение с гражданско правоотношение. От събраните
доказателства се констатира наличието на всички белези на предоставяне на работна
сила, предвид което работодателят е следвало в съответствие с чл.62, ал.1 от КТ да
сключи писмен трудов договор с ******************, с който отношенията по
предоставянето на работна сила да са уредени като трудови. И двамата служители на
наказващият орган очевидци и извършили проверката са категорични относно
установеното, както и че ******************, сам е попълнил реквизитите на
декларацията, в която изрично е посочил, че работи за проверяваното дружество с
установено работно време, заплащане и почивки и че няма сключен трудов договор с
фирмата.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че
дружество „Хайтови – Сие“ ООД гр.София, е имало качеството на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ по отношение на ******************, към момента
на констатиране на нарушението - 09.05.2024г. и не е изпълнило задължението си да
уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи писмен
трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че
няма сключен трудов договор с работодателя дружество „Хайтови – Сие“ ООД
гр.София, но че работи за него „от 09.05.2024г.”, на длъжност - „общ работник.“,
макар инструктажа му да е от дата 02.05.2024г.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“, тоест
визираната разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който
наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в
писмена форма.
Предвид на изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното
при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно
описано, като е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на
същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП
точно е описано извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил
отношенията при предоставяне на работна сила от работника ******************,
като трудови чрез сключване на писмен трудов договор. При това факта, че в
последствие с дата 13.05.2024г. дружество „Хайтови – Сие“ ООД гр.София е сключило
писмен Трудов договор с работника **********, не променя факта на наличието на
извършеното от работодателя нарушение.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в не съставяне на
трудов договор в писмена форма от страна на работодателя по отношение на лицето
сочено - като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414
ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният
случай за работодателя дружество „Хайтови – Сие“ ООД гр.София.
Отговорността на юридическите лица е обективна и без виновна, за което се
налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при
6

реализирането не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма. Наемането на работна сила се
урежда само и единствено със сключване на трудов договор.Поради изложеното
съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирана.
Следва да се отбележи и че съдебната практика е трайна и последователна и
е приела, че за да се установи съществуването на трудово правоотношение, то към
момента на установяването му трябва да е налице изпълнение на: трудови
задължения от страна на работника, които се изпълняват на определено работно
място и при спазване на определено работно време. Ако работника декларира пред
служителите на ДИТ/както е и в настоящият случай/, че е нает на определена
длъжност, има вменени задължения с оглед работата си, има определено работно
място, спазва работно време и изпълнява нарежданията на работодател спазвайки
трудова дисциплина всички тези фактори индикират съществуващо трудово
правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката лицето е
работило без трудов договор.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така защото
работникът, докато е престирал работна сила в полза на дружество, без сключен
трудов договор, е бил лишен от редица права съгласно трудовото законодателство,
като: здравословни и безопасни условия на труд, социални и здравни осигурявания,
възнаграждение съобразно трудов стаж и професионален опит, право на почивка,
право на отпуск, на работно облекло и т. н. За маловажно нарушение в КТ има
предвиден изричен законов текст – чл.415в, който обаче е неприложим за нарушения
по чл.62, ал.1 от КТ тъй като нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е изключен от
приложното поле на чл.415 от КТ.
Санкционната разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ предвижда имуществената
санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. Като съдът не споделя наведеното от
защитата съображение, че наказващият орган е определил имуществена санкция в
размер надвишаващ предвидения от закона минимум, без да е посочил мотив, с който
да обоснове определеният размер на санкцията, нито кои обстоятелства е приел за
смекчаващи, или отегчаващи. Това не е вярно, тъй като видно от НП наказващият
орган е обосновал причините за така определеният размер, като изрично е посочил, че
при определяне размера на наказанието е взел предвид смекчаващите и утежняващите
вината обстоятелства във връзка с констатираното административно нарушение, което
е установено и по отношение на още едно лице за което е съставен АУАН, а отделно от
това в КП, са констатирани и др. нарушения, за които са дадени предписания, имено за
това е приел и че административното наказание следва да бъде ориентирано малко над
минимума на имуществената санкция, определена в чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,
за да бъдат постигнати целите на наказанието - да се спазват законите в Република
България и трудовото законодателство. В този смисъл настоящият съдебен състав
прима, че наложеното административно наказание - имуществена санкция в размер
на 2000 лева, по вид и размер е правилно индивидуализирано, съответно на тежестта
на извършеното деяние и справедливо определено.
Следва жалбата на фирмата - работодателя дружество „Хайтови – Сие“ ООД
гр.София да се остави без уважение, като изцяло неоснователна и обжалваното НП се
потвърди, като обосновано, правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника по жалбата
„Инспекция по труда“- гр.Враца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
7

основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл. 27 е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, и съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, то и следва да се уважи искането на ответната страна по жалбата за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение при което и
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Инспекция по труда“- гр.Враца,
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №06-
2400046 от 07.06.2024 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Враца, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

Районен съдия:

8

Номер на акта:	41
Дата:	3 февруари 2025 г. (в сила от 30 юни 2025 г.)
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20241420200602
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 юли 2024 г.

Решение по дело №602/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите