№ 11
гр. Тервел, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря М.Т.Д.
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20213250100227 по описа за 2021 година
Производството по гр. дело №20213250100227/2021 година по описа на
Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №603 от
06.07.2021 година от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1407 район „Лозенец”, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от изпълнителния си директор
Л.К.Д.чрез пълномощника си юрк.В. ЦВ., срещу ЯНК. ГЮР. АС. с ЕГН
**********от с.Х общ. Тервел, обл. Добрич, ул. „Х“ № 4, в качеството на
длъжник по договор за потребителски кредит № ********* от 22.04.2015
година, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК *********,
отпуснат в размер на 500,00 лева, което вземане е прехвърлено на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016
година.
Предявен е положителен установителен иск, който черпи своето правно
основание от разпоредбата на чл.124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК
като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
по което е образувано ч. гр. дело №2021325010093/2021 година по описа на
Тервелски районен съд, в полза на ищцовото дружество съществува парично
вземане против ответника, както следва: общо в размер на 610,78(шестстотин
и десет лева и 78ст.) лева, от които главница в размер на 399,10(триста
деветдесет и девет лева и 10ст.) лева, договорна/възнаградителна лихва в
размер на 62,97(шестдесет и два лева и 97ст.) лева за периода от 14.08.2015
година 15.06.2016 година, лихва за забава в размер на 148,71(сто четиридесет
и осем лева и 71ст.) лева, представляваща сбор от 144,56 лева от 29.07.2016г.
до 13.03.2020г. и 4,15лева от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., ведно със законната
лихва върху задължението от дата на подаване на заявлението при съда –
19.03.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и
сумите от 25,00 (двадесет и пет) лева – явяваща се държавна такса и сумата
от 50,00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение. Претендират се
1
разноски и по настоящото дело.
С исковата молба дружеството ищец, чрез договорния си прицесуален
представител не поддържа претенцията- иска за договорна възнарадителна
лихва, същият се е дезинтересирал от това искане, с оглед на което, съдът с
Определение №52/14.07.2021г., е обезсилил частично издадената Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №10 от 24.03.2021г. по ч.гр.д.
№20213250100093/2021 година по описа на РС Тервел, в частта и касаеща
претенцията за договорна/възнаградителна лихва в размер на 62,97(шестдесет
и два лева и 97ст.) лева за периода от 14.08.2015 година, с оглед
неподдържане на претенцията в тази й част от ищеца по делото.
За ищеца съществува правен интерес да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи част от вземането, за което е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№2021325010093/2021 година по описа на РС Тервел в размер на
399,10(триста деветдесет и девет лева и 10ст.) лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 85,09 лева от които
80,94 лева начислена за периода от 15.03.2018год. до 13.03.2020год. и 4,17
лева начислена от 14.07.2020 година до 12.03.2021година, като в останалата
част в размер на 62,97(шестдесет и два лева и 97ст.) лева за периода от
14.08.2015 година касаеща претенцията за договорна/възнаградителна лихва
не се подържа от ищеца поради което съдът в тази част е обезсилил частично
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10 от 24.03.2021 година по ч.гр.
д.№ 20213250100093/2021 година по описа на РС Тервел.
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни
разноски по ч. гр. дело № 20213250100093/2021 година.
Претендират се и разноски по настоящото дело.
След отстраняване на нередности по исковата молба, с разпореждане
№257/23.08.2021г., съдът е приел същата за редовна и че отговаря на
изискванията по смисъла на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, с оглед на което и
на основание чл.131 от ГПК е изпратил препис от исковата молба ведно с
доказателствата на ответника.
Съобщенията до ответника ЯНК. ГЮР. АС. за връчване на исковата
молба, ведно с приложените към същата писмени доказателства са върнати в
цялост, със забележка от върчителят, че след многократно посещение лицето
не е намерено на адреса, като са залепени уведомления спазвайки
процедурата по чл.47 от ГПК, а именно връчване на съобщението чрез
залепване на уведомление и след извършените от съда служебно справки в
НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на ответника, от която
справка е видно, че адресите съвпадат с тези на които са изпратени
съобщения, както и справки относно местоработата, местослуженето или
мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника от които е
видно, че ответника няма актуални сключени трудови договори към
настоящият момент и не осъществява стопанска дейност, с определение №
101/24.09.2021г., съдът е приложил по делото съобщението до ответника, като
редовно връчено и на осн. чл.47 ал.6 от ГПК и е допуснал назначаване на
особен представител на ответника ЯНК. ГЮР. АС., като е определил депозит,
който следва да бъде внесен от ищеца по делото.
2
След внасяне на депозита от ищцовата страна и след постъпилото
уведомително писмо с изх. №1184/2021 от 22.10.2021г. на АК Добрич,
входено в РС Тервел с вх. № 1200 от 22.10.2021 година, с което адвокатска
колегия Добрич е определила адвокат за особен представител, с Определение
№134 от 09.11.2021г., съдът е назначил адв.М. П. от ДАК за особен
представител на ответника по делото ЯНК. ГЮР. АС., като е изпратил препис
от исковата молба и от приложенията към нея на особения представител на
ответника ЯНК. ГЮР. АС. по гр.дело №20213250100227/2021г. по описа на
Тервелски районен съд с указания за изискванията и последиците по чл.131 –
132 от ГПК.
В законоустановеният едномесечен срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба с вх. № 1470 от 06.12.2021 година от адв.М.П. от ДАК, като
особен представител на ответника по делото, в който писмен отговор
особения представител на ответника не оспорва иска, приема същия за
допустим и основателен.
С молба процесуалния представител на ищцовата страна, моли съдът
да даде ход на делото в нейно отсъствие, в случай, че не са налице
процесуални пречки. Прави възражение по изготвеният проекто доклад, като
сочи, че съдът е посочил, че няма права и обстоятелства, които не се
признават от ответника и че всички обстоятелства по делото се нуждаят от
доказване, считат, че с подаденият по делото отговор на исковата молба е
направено признание на всички претендирани от ищеца права и се
потвърждават изложените от същия факти и обстоятелства, предвид това
моли при приемане на окончателния доклад по делото, съда да определи, че
ответника признава всички претендирани от ищеца права и обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване. Предвид процесуалното поведение на
ответника, считат, че е налице признание на иска, като молят на осн. чл.237,
ал.1 от ГПК съдът да прекрати съдебното дирене и се произнесе с решение
съобразно признанието. В случай че съдът приеме, че особеният представител
на ответника няма право да прави признание на иска, то считат, че с
представените писмени доказателства ищеца е доказал твърдените в исковата
молба факти и обстоятелства. Поддържат искането за експертиза. Изразява
становище по същество на делото. Моли да им бъдат присъдени разноските,
като представя списък за същите.
Съдът, след изразеното от страните становище, не е променил доклада по
делото, по отношение на това, че в отговора на исковата молба, депозиран от
особеният представител, ответника, чрез него признава иска, тъй като
назначеният от съда особен представител няма такива правомощия, поради
което, съда е обявил изготвеният доклад по делото за окончателен.
Особения представител на ответника редовно призован се явява по
делото, като подържа становището си обективирано в дадения писмен
отговор, същият не оспорва предявената искова претенция.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото
писмени доказателства- депозирани с исковата молба и тези събрани по ч.гр.
дело № 20213250100093/2021 година, които прецени по отделно и в
съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
По делото не се спори, по следната фактическа обстановка:
Между длъжника ЯНК. ГЮР. АС. с ЕГН **********от с.Х общ. Тервел, обл.
Добрич, ул. „Х“ № 4 и „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК
3
********* е сключен договор за потребителски кредит № ********* от
22.04.2015 година, при сключването на който между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на договора
кредитодателят е предоставил сума в размер на 500,00лева, срещу
задължението на кредитополучателят да я върне на 60 броя седмични вноски,
ведно с уговорените лихви и такси.
С подписването на договора ответника е запознат предварително с всички
условия на договора и е удостоверил с подписа си получаването на сумата,
предмет на договора за кредит.
Ответника по делото не изпълнява всички свои задължения по договора за
кредит и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска настъпва на 14.08.2015г., считано от следващият ден
кредитополучателят е изпаднал в забава, като във връзка с това съгласно
процесният договор за кредит и на осн. чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение за
забава, като крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на
15.06.2016г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение- главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението.
Не се спори по делото, че на 28.07.2016 година е подписан договор за
цесия между „ Фронтекс интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, п.к.1407 район „Лозенец”, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, представлявано от изпълнителния си директор Л.К.Д. с
прехвърлител на вземанията „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК
*********, с който вземането произтичащо от сключеният договор за
потребителски кредит № ********* от 22.04.2015 година между ЯНК. ГЮР.
АС. с ЕГН **********от с.Х общ.Тервел,обл. Добрич, ул. „Х“ № 4 и
„Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлено в полза на ищовото
дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
което е видно и от представеното и прието по делото удостоверение, издадено
от „Файненшъл България“ ЕООД /с предходно фирмено наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД/. Приложени са писмени
доказателства по делото от които е видно, че цедентът „Провидент
Файненшъл България“ ООД е упълномощил цесионера „ Фронтекс
интернешънъл” ЕАД да уведоми длъжника А. за прехвърляне на вземанията,
като са му изпращани препоръчани пратки на адресите посочени в договора
за кредит, съдържащи уведомление за цесията, но пощенският служител ги е
връщал в цялост със забележка, че не е открито на адреса лице, което да
получи пратките. С оглед на това е направено искане с исковата молба да
бъде връчено и уведомлението за цесия.
Предвид неизпълнението от страна на длъжника, настоящия ищец е
депозирал при РС Тервел заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, на основание на което при РС Тервел е било
образувано ч. гр. дело № 20213250100093/2021 година.
Съдът е уважил заявлението, като е издадена и Заповед за изпълнение на
парично задължение №10 от 23.03.2021 година.
Съдебните книжа не са редовно връчени на длъжника, поради което и с
Разпореждане № 96 от 17.05.2021 година по ч. гр.дело №
20213250100093/2021 година съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си.
4
От правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.124 от ГПК във вр. с чл. 422
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК - положителен установителен иск
за установяване със СПН, като по същия се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. дело
№2021325010093/2021 година по описа на Тервелски районен съд, в полза на
ищцовото дружество като цесионер и собственик на вземания по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. съществува парично
вземане против ответника, в размер, така както е посочен по исковата молба: -
главница в размер на 399,10(триста деветдесет и девет лева и 10ст.) лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 85,09
лева от които 80,94 лева начислена за периода от 15.03.2018год. до
13.03.2020год. и 4,17 лева начислена от 14.07.2020 година до
12.03.2021година, като в останалата част в размер на 62,97(шестдесет и два
лева и 97ст.) лева за периода от 14.08.2015 година касаеща претенцията за
договорна/възнаградителна лихва не се подържа от ищеца, поради което
съдът в тази част е обезсилил частично Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 10 от 24.03.2021 година по ч.гр. д.№ 20213250100093/2021 година по
описа на РС Тервел.
Предвид частичното неподържане на претенцията- иска в частта за
договорна възнарадителна лихва, съдът с Определение №52/14.07.2021г., е
обезсилил частично издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №10
от 24.03.2021г. по ч.гр.д. №20213250100093/2021 година по описа на РС
Тервел, в частта и касаеща претенцията за договорна/възнаградителна лихва в
размер на 62,97(шестдесет и два лева и 97ст.) лева за периода от 14.08.2015
година, с оглед неподдържане на претенцията в тази й част от ищеца по
делото.
Договора за потребителски кредит № ********* от 22.04.2015 година е
валидно сключен- по това обстоятелство не е налице спор между страните.
Съдът намира, че приложеният договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 28.07.2016 година е валидно сключен и ангажираните по
делото доказателства по несъмнен начин установяват, че процесното вземане
е било предмет на договора за цесия и настоящия ищец като титуляр на
вземането се явява материалноправно легитимиран да претендира
заплащането му.
Към исковата молба е представено удостоверение от 02.07.2021г.,
издадено от „Файненшъл България“ ЕООД /с предходно фирмено
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, с което
удостоверява, че вземането произтичащо от сключеният договор за
потребителски кредит № ********* от 22.04.2015 година между ЯНК. ГЮР.
АС. с ЕГН **********от с.Х общ.Тервел,обл. Добрич, ул. „Х“ № 4 и
„Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлено в полза на ищовото
дружество, като вземането е индивидуализирано в достатъчна степен,чрез
посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на
длъжника, размера на вземането.
С исковата молба уведомлението за прехвърлянето на вземането е
връчено на длъжника, чрез особения представител на ответника -
5
назначен му от съда.
Съдът, анализирайки събраните по делото доказателства, а именно:
заверени копия от договор за потребителски кредит от 22.04.2015г., ведно с
приложенията към същият, формуляр за кандидатстване за кредит,
удостоверение за настоящ адрес, договор за прехвърляне на вземания от
28.07.2016г., удостоверение от 02.07.2021г., пълномощни, уведомление за
извършено прехвърляне на вземания, известия за доставяне, както и ч.гр.д.
№20213250100093/2021г. на Районен съд гр.Тервел и процесуалното
поведение на страните, намира ищцовата претенция за основателена и
доказана и като такава следва да се уважи в претендирания размер.
При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените в настоящото производство разноски в размер на 75,00 лева
/седемдесет и пет/лева- внесена държавна такса, 150,00/сто и петдесет/ лева-
юрисконсултско възнаграждение и 300,00/триста/ лева- разноски за особен
представител на ответника заплатени от ищеца по делото.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, претенцията на
ищцовата страна за присъждане на съдебни разноски в настоящото и
заповедното производства е основателна. Ответника следва да заплати на
ищцовото дружество сумата от 25,00/двадесет и пет/ лева- представляващи
внесена държавна такса по заповедното производство и сумата от
50,00/петдесет/лева- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
Признава за установено, по иска с правно основание чл.124 от ГПК във вр.
с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК в отношенията между
страните „Фронтекс интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к.1407 район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен”
№ 15, представлявано от изпълнителния си директор Л.К.Д. от една страна и
от друга ЯНК. ГЮР. АС. с ЕГН **********от с.Х общ. Тервел, обл. Добрич,
ул. „Х“ № 4, в качеството на задължен по договор за потребителски кредит №
********* от 22.04.2015 година сключен между длъжника А. и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, което вземане е прехвърлено на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от дата
28.07.2016г., че ответника ЯНК. ГЮР. АС. с ЕГН **********от с.Х общ.
Тервел, обл. Добрич, ул. „Х“ № 4 дължи на ищцовата страна „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к.1407 район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
представлявано от изпълнителния си директор Л.К.Д., следните суми:
399,10(триста деветдесет и девет лева и 10ст.) лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.03.2021г. до
6
окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на
85,09/осемдесет и пет лева и 09ст./ лева, от които 80,94 лева начислена за
периода от 15.03.2018год. до 13.03.2020год. и 4,17 лева начислена от
14.07.2020 година до 12.03.2021година
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №10 от 24.03.2021 година по ч.гр.дело №20213250100093/2021
година по описа на РС Тервел, обезсилена частично с определение №52 от
14.07.2021г.
ОСЪЖДА ЯНК. ГЮР. АС. с ЕГН **********от с.Х общ. Тервел, обл.
Добрич, ул. „Х“ № 4 да заплати на ищеца „Фронтекс интернешънъл” ЕАД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1407
район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от
изпълнителния си директор Л.К.Д., сторените по ч.гр.дело
№20213250100093/2021 по описа на ТлРС за 2021 г. разноски в размер на
25,00/двадесет и пет/ лева- представляваща внесена държавна такса и сумата
от 50,00/петдесет/лева- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЯНК. ГЮР. АС. с ЕГН **********от с.Х общ. Тервел, обл.
Добрич, ул. „Х“ № 4 да заплати на ищеца „Фронтекс интернешънъл” ЕАД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1407
район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от
изпълнителния си директор Л.К.Д. сторените по настоящото производство
разноски в размер на 75,00 лева /седемдесет и пет/лева- внесена държавна
такса, 150,00/сто и петдесет/ лева- юрисконсултско възнаграждение и
300,00/триста/ лева- разноски за особен представител на ответника
заплатени от ищеца по делото.
След влизане на решението в законна сила препис от него ведно с
приложеното ч. гр.дело №20213250100093/2021 година по описа на
Тервелски районен съд да се върне в деловодството на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
7