№ 541
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500846 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 1162/30.07.2025 г. по гр.д.№ 20254430100179 по описа за
2025 г. на ПлРС е отхвърлен предявеният от П. Д. А. срещу „Неткредит“ ООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД
вр. вр.21 от ЗПК, за прогласяване за недействителен договор за паричен заем
№ 202109201107390058/20.09.2021 г., поради противоречие със
закона.Отхвърлен е предявеният от П. Д. А. срещу „Неткредит“ ООД със
седалище гр.София осъдителен иск с правно основание чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 41 лв., представляваща
недължима платена без правно основание по договор за паричен заем №
202109201107390058/20.09.2021 г.Осъден е П. Д. А. да заплати на „Неткредит“
ООД със седалище гр.София на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на
200 лв., представляваща юрк. възнаграждение.
Депозирана е въззивна жалба от П. Д. А. против решение рег.№
1162/30.07.2025 г. по гр.д.№ 179/2025 г. по описа на ПлРС, с което са
отхвърлени предявените от него обективно съединени искове за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит №
202109201107390058 от 20.09.2021 г., както и осъдителен иск за недължимо
1
платена неустойка.Счита постановеното решение за неправилно.Прави се
искане да се отмени изцяло решение рег.№ 1162/30.07.2025 г. по гр.д.№
179/2025 г. по описа на ПлРС, като вместо него се постанови ново решение, с
което да се уважат предявените с исковата молба искове.
За въззиваемата страна – „Неткредит“ООД със седалище гр.София, чрез
пълномощник, в хода на производството е изразено становище за
допустимост, правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен
акт.Прави се искане да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от
30.07.2025 г., с което са отхвърлени предявените от П. А. срещу
„Неткредит“ООД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и
2 ЗЗД вр. чл.21 ЗПК за прогласяване за недействителен на договора за паричен
заем от 20.09.2021 г., сключен между страните, поради противоречие със
закона, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 41 лв., представляваща
недължимо платена без правно основание по договор за паричен заем от
20.09.2021 г.
Въззивникът счита изводите на първоинстанциония съд за неправилни.
Относно фактическата обстановка се сочи, че на 20.09.2021 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит, страните са постигнали
съгласие заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1 000 лв.
В чл.6, ал.1 от договора е уговорено, че ако кредитополучателят не
представи на кредитора гаранция по чл.4, ал.3 от договора в уговорения срок
и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия (чл.3, ал.2) по
2
договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1 080 лв., а
съгласно ал.5 начислената неустойка се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съборазно уговорения погасителен план.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че е правилен изводът на
първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за неустойка.Счита, че
независимо от обстоятелството, че неустойка не е била начислена от
ответника, такава е уговорена в договора (чл.6) и това възнаграждение за
неустойка е следвало да бъде включено както в лихвения процент по
договора, така и в ГПР.
От заключението на ВЛ И., което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че на 20.09.2021 г. е сключен договора между
страните, съгласно който е отпуснат заем от 1 000 лв. със срок на плащане
21.09.2022 г. или на 12 месечни вноски.
Съгласно чл.4, ал.3 кредитополучателят е следвало в срок до края на
следващия ден от сключване на договора да предостави гаранция по кредита
за сума в размер на 1 236 лв. със срок на валидност 21.09.2022 г.Съгласно чл.6,
ал.1 от договора, в случай на непредставено обезпечение, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 1 080 лв., която се начислява помесечно.
Общо дължимата сума съгласно договора, в случай на непредставено
обезпечение е 2 419 лв., от която главница 1 000 лв., договорна лихва при ГЛП
41.04% 236 лв. и договорена неустойка при непредставено обезпечение 1 080
лв., а ГПР е 49,72%.
Въззивникът е заплатил сума в размер на 1 041 лв. на 30.09.2021 г., с
която са погасени: главница 1 000 лв., договорна лихва 41 лв.Няма данни за
погасена неустойка, която не е начислявана, нито е погасявана с посоченото
плащане.
Ако при изчисляване на ГПР в договора се включи и посочената в
договора неустойка от 1 080 лв., ГПР ще възлиза на 161,32%, т.е. много над
пет пъти законната лихва според ВЛ.
Когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, какъвто е и
процесният случай, това води до предвидените в ч.22 ЗПК последици -
недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са
3
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В процесния случай горепосочената сума от 1 080 лв. следва да се включи
при изчисляването на ГПР, тъй като представлява разход, пряко свързан с
договора, който е известен на кредитора и който потребителят трябва да
заплати.
В процесния случай, както основателно се сочи във въззивната жалба, е
налице разминаване между посочения в договора ГПР и действителния
размер на ГПР.При извод за недействителност на договора с оглед на чл.23 от
ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита (решение
№ 5080/5.08.2025 г. на СГС по в.гр.д.№ 11332/2024 г.).
Доколкото целият договор за кредит се явява недействителен, то такава е
и оспорената неустоечна клауза от него.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че са налице основания за
отмяна на горепосоченото решение, като вместо него бъде постановено друго
такова по съществото на спора.
Предявеният от П. А. против „Неткредит”ООД иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД във вр.чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
вр. с чл.19, ал.5 ЗПК за прогласяване недействителността на договор за
потребителски кредит от 20.09.2021 г. е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Следва да бъде осъден на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД въззиваемият да
заплати на въззивника сумата от 41 лв., представляваща недължимо платена
без правно основание по договор за паричен заем от 20.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба на 09.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
4
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззиваемият да
заплати на въззивника направените по делото разноски за въззивното
производство в общ размер на 1 073.12 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег.№ 1162/30.07.2025 г. по гр.д.№ 20254430100179 по
описа за 2025 година на Районен съд - Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр.чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.5 ЗПК ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на
договор за паричен заем № 202109201107390058/20.09.2021 г., поради
противоречие със закона, сключен между П. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.Плевен, ул.***, и „Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“,
ул.“Лъчезар Станчев“№3 (Литекс Тауър), ет.10.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Неткредит“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“,
ул.“Лъчезар Станчев“№3 (Литекс Тауър), ет.10, да заплати на П. Д. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.***, сумата от 41 лв.,
представляваща недължима платена без правно основание по договор за
паричен заем № 202109201107390058/20.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.01.2025 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА въззиваемия „Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“№3
(Литекс Тауър), ет.10 да заплати на въззивника П. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.Плевен, ул.***, разноски по делото за въззивното
производство в размер на 1 073.12 лв.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на П. Д. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.***, могат да бъдат
заплатени от въззиваемия „Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“№3
5
(Литекс Тауър), ет.10, по следната банкова сметка на П. Д. А.: IBAN:
BG93UNCR70001524326236, BIC: UNCRBGSF, Банка:“УниКредит
Булбанк“АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6