Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    .......................2015 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети декември април две хиляди и четиринадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

                      

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4223 по описа за 2014 година.

 

Предявеният иск намира правно основание в чл.150 СК.

Ищецът Т. Т. Т., поради малолетие представляван от майка си М.О.А., твърди, че ответникът е негов баща. Бракът между него и майката бил прекратен с решение по гр.д. №717/2011г. на Районен съд гр. Бяла, по силата на което била определена издръжка в размер на 70 лева месечно. Твърди се, че понастоящем тези средства са крайно недостатъчни, тъй като били под нормативно определената граница, а освен това майката на ищеца била отскоро безработна. Предвид това се прави искане да бъде осъден ответника да заплаща вместо 70 лв. по 150 лева месечно.

Ответникът Т.С.Т. твърди, че искът е неоснователен за размера над 90 лева. Поддържа, че по-голяма сума за издръжка не би могъл да заплаща тъй като получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:

Ищецът Т. Т. Т. е син на ответника и М.О.А., като е роден на *** г., което е видно от представеното удостоверение №**** г. на Община Русе /л.4/.

Установява се, че родителите са били в граждански брак, който е прекратен с решение №9 от 30.01.2012г. постановено по гр.д. №717/2011г. на Районен съд гр.Бяла. По силата на решението упражняването на родителските права било предоставено на майката, а бащата бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 70 лева, считано от 01.02.2011г. Решението е влязло в сила на 21.02.2012 година /л.42 от приложеното дело 717/2011г. на Районен съд гр.Бяла/.

Установява се, че през учебната 2014 /2015г. детето Т. е ученик в първи клас на ОУ „Кирил Христов” Стара Загора / лист 10/.

Майката М. Т. работи по трудово правоотношение, като, видно от представените удостоверения / лист 7 – 9 на делото/, за времето от м. септември 2013г. до м. април 2014г. и за месеца август 2014г. е получила брутно трудово възнаграждение от 2082,85 лв. или 231,42 лв. средномесечно. За месеците от май до юли 2014г. майката не е получавала трудово възнаграждение.

Ответникът Т.С.Т. е представил удостоверения №175/27.10.2014г. и №37/29.10.2014г.  от които се установява, че в във времето от януари 2013г. до м. април 2014г. е получил възнаграждение от 2095,04 лева, а за месеците август и септември на същата година общо 275,24 лева. Така брутният му доход от трудово възнаграждение е 2370,28 лв. или 395,05 лв. средно за всеки един от тези месеци / лист 18 и 19 /.

При тези факти се налагат следните изводи:

Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. За да се уважи искът за увеличение на издръжката е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице - т.19 от Постановление №5 от 16.10.1970г. на Пленума на ВС.

Съдът намира, че в случая е налице изменение в нуждите на издържаното лице, тъй като в периода от време изминал от предходното определяне на размера на издръжката, детето е преминало в друга възрастова група, поради което е започнало да посещава училище. Дори само по себе си това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че е налице промяна в нуждите. Към него следва да се прибави и обстоятелството, че настоящият размер на издръжка /70 лв./ е под нормативно определения в чл.142, ал.2 СК минимум, равняващ се на една четвърт от минималната работна заплата, тоест 90 лева.

Предвид възрастта и нуждите на детето, както и с оглед възможностите на двамата родители, съдът счита, че претенцията за увеличение на издръжката следва да бъде уважена до размера от 120 лв. Той не би представлявал затруднение за бащата предвид трудовата му заетост и обстоятелството, че не дължи издръжка на други непълнолетни лица.

Ето защо съдът счита, че искът е основателен до размера на 120 лв. месечно, като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до претендираните 150 лв.  да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 320 лв., съобразно уважената част от иска. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно, тъй като същият е определен в съответствие с минималните размери определени в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СтРС сумата 72 лв., представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.

Тъй като се присъжда вземане за издръжка, съобразно чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Мотивиран така, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И  :

 

         ИЗМЕНЯВА, на осн. чл.150 от СК, размера на присъдената по гр.д. №717/2011г. на Районен съд гр. Бяла издръжка, като ОСЪЖДА Т.С.Т. с ЕГН **********,*** да заплаща на детето Т. Т. Т., с ЕГН ********** с адрес ************, поради малолетие представляван от майка си М.О.А. с ЕГН **********, на осн. чл.143, ал.2 от СК, ежемесечна издръжка в размер на 120/сто и двадесет/ лева, считано от 06.10.2014г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друго основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на претендираните 150 лева,  като неоснователен.

         ДОПУСКА на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

 

         ОСЪЖДА Т.С.Т. да заплати на Т. Т. Т., поради малолетие представляван от майка си М.О.А., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 320 лв./триста и двадесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

         ОСЪЖДА Т.С.Т., да заплати по сметка на Старозагорския районен съд, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 72 лв. /седемдесет и два лева /, представляваща държавна такса.

        

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: