№ 1329
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100512432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК вр. с чл. 437, ал. 2 и сл.
ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от И. Д. П. с ЕГН: **********,
действаща чрез процесуалния си представител адв. Л. Д., срещу действие по
принудително изпълнение „Опис и назначаване на пазач" на недвижим имот,
обективирано в протокол за опис на недвижими имущества от 03.11.2022 г. по
изп. д. №20228380405683 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ.
В жалбата се излагат подробни съображения, че обжалваното действие
на ЧСИ е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при съществени процесуални
нарушения. Поддържат се, че от месец януари 2012 г. П. живее и владее
следните, описани подробно по-долу недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 8
/осем/, разположен на 3-ти етаж, в жилищна сграда, построена в УПИ VI-883,
кв.57 по плана на гр.София, местност „Витоша ВЕЦ С.о", с площ 81.55 кв.
метра, с адрес: гр.София, район Лозенец, ул. „*******, апартамент 8, и
ГАРАЖ № 1 /едно/, заедно със склад в него, разположен на партерен етаж, в
жилищна сграда, построена в УПИ VI-883, кв.57 по плана на гр. София,
местност „Витоша ВЕЦ С.о", с площ 19.98 кв.метра на гаража и 5.02 кв. метра
на склада. Владението върху гореописаните недвижими имоти й е предадено
лично и доброволно от техния собственик към онзи момент - лицето Р.Т.М.,
починало през 2014 г., във връзка с постигната помежду им устна уговорка
същият да й продаде тези недвижими имоти. В периода от 2012 г. до 2014 г.
чрез няколко частични плащания е заплатила в брой на Р.Т.М. цялата
договорена помежду им продажна цена за имотите. Заявява се, че считано от
1
януари 2012 г. до 03.11.2022 г. единствено тя е владяла фактически описаните
недвижими имоти, като свои собствени, въз основа на предаденото й владение
от страна на Р.Т.М., собственик на имота, както и със знанието и без
противопоставяне от страна на неговата съпруга М.К.М. и на сина им Т.Р.Т.,
поради продължилото повече от 10 /десет/ години давностно владение е
придобила правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти,
като най-късно от 01.02.2022 г. е станала техен собственик. Изтъква се, че до
извършването на незаконосъобразния опис на 03.11.2022 г. на процесните
обекти и считано от януари 2012 г. никой никога не е бил във владение на тях,
освен жалбоподателката И. Д. П.. При пристигането на място при имотите от
страна на пом. ЧСИ И.Р. на 03.11.2022 г., неслучайно в тях е заварена
единствено жалбоподателката. Моли се обжалваното изпълнително действие
да бъде отменено като незаконосъобразно, като се присъдят направените пред
по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпило възражение срещу жалбата от
взискателя К. Ж. Ж. с ЕГН:**********. Не е постъпило такова в установения
срок от страна на длъжника Р. С. Г. ЕГН **********. С възражението на Ж. се
излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на жалбата.
По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и
материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез надлежно
упълномощено лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на
обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в съответния
размер.
С влизането в сила на 01.03.2008 г. на новия ГПК обхватът на обжалване
действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с
ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично
предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил
легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител.
Безспорно е, че жалбоподателката е трето лице за изпълнителното дело.
С разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК е дадена възможност на трето за
изпълнителното производство лице да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещ, която към деня
на възбраната, ако се отнася за недвижим имот, се намира във владение на
това лице. Под владение се има предвид упражняването на трайна фактическа
власт върху вещта. Тук владението е разбирано като фактическо състояние, а
не като право на владение като едно от правомощията на собственика на
вещта. Законът в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК не отдава правно
значение на факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху
вещта, съответно дали той се е осъществил законосъобразно или не. Такава
проверка и не може да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се
касае за обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. От
2
значение за допустимостта на жалбата е само обстоятелството дали към датата
на налагане на възбраната това трето лице упражнява фактическа власт върху
вещта - ако това е така, жалбата е допустима и едва при разглеждането й по
същество ще бъде направена преценката кой е титулярът на субективното
право върху вещта. Ако третото лице няма фактическата власт, жалбата е
недопустима и изложените възражения, че имуществото, спрямо което е
насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника, могат да
бъдат релевирани в производство по чл. 440 от ГПК, но не и по пътя на
обжалване действията на съдебния изпълнител. В конкретния случай,
жалбоподателят П., в качеството й на трето лице разполага с правомощие по
чл. 435, ал. 4 от ГПК да обжалва всички действия на съдебния изпълнител,
когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната са
били в нейно владение. На обжалване подлежи самото насочване на
изпълнението върху такъв недвижим имот, а не конкретното изпълнително
действие.
Към деня на извършване на горепосочените действия жалбоподателката
е била заварена в имота, което изрично е отбелязано в протокола за опис – л.
88 – 89 от изпълнителното дело, поради което има право и интерес от
обжалване. Доводите на съдебният изпълнител, че след като не е представила
документ за собственост, същата не е във владение на имота, са
несъстоятелни. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че
доколкото има данни, че към момента на налагане на възбраната и извършване
на описа имотът се владее от трето лице, то депозираната жалба е допустима.
Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна, поради
следното.
В случая към момента на възбраната, а и към момента на извършване на
описа, няма обективни доказателства, от които да може да се направи извод,
че титуляр на правото на собственост върху имота, по отношение на който е
насрочен и извършен опис, е жалбоподателят, а не длъжникът по
изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако
се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не
се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната.
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ОСГТК, т. 4, предмет на производството по обжалването по
чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния
изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо
да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие.
Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на
пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на
действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното
право на собственост.
3
При съобразяване постановеното тълкувателно решение, настоящият
съдебен състав дължи произнасяне дали имотът е придобит от
жалбоподателката по давност към датата на извършване на описа, макар че
произнасянето няма да се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо,
неоснователни и ненамиращи опора в закона са възраженията на взискателя,
че в това производство не може да се изследва владението, а само наличието
на данни, вписани в Службата по вписванията.
По делото е разпитан свидетелят П.П.С., която твърди, че е запознала
Р.М. и жалбоподателката именно с цел И. да закупи апартамента, който Р.
продавал. От двамата разбрала, че през пролетта на 2011г. са се договорили да
закупи апартамента, като заплаща за него на части. И. започнала ремонт на
апартамента. Поканила я за рождения й ден, който бил на 30.11.2011г., като
тогава бил завършен само част от ремонта. След приключване на ремонта П.
се нанесла да живее в жилището началото на 2012г. След 2012г. свидетелката
посещавала имота минимум веднъж в месеца. Към днешна дата не знае кой
живее в апартамента.
С оглед на събраните гласни доказателства не се установява с
категоричност, че за период от 10 години П. е владяла жилището спокойно и
непрекъснато. Свидетелката не установява крайната дата, до която твърди
жалбоподателката да е владяла имота. Посочва само, че през 2022г. й звъннала
по телефона и й казала, че в имота дошли ключари. Не се установява обаче
конкретната дата, когато е станало това. При това положение, дори да се
приеме, че П. е започнала да владее имота от началото на 2012г. /без посочена
конкретна дата или поне месец/ до 2022г. /също без посочена дата или месец/
не може да се приеме, че е изтекъл 10 годишният давностен срок. Отделно от
това основателни са възраженията на взискателя, направени в съдебно
заседание, относно противоречието между показанията на свидетелката и
изложеното в жалбата. Свидетелката твърди, че именно тя е запознала Р. и П.
и то с цел закупуване на жилището. От друга страна в жалбата са изложени
твърдения, че причината да не се сключи предварителен договор за продажба
са „изключително близките отношения“ между бащата на жалбоподателката и
Р.М..
На следващо място, към жалбата са представени декларации от етажни
собственици с идентичен текст, в които е посочена датата, от която П. живее
на адреса, на който се намира жилището. Те обаче не представляват годно
доказателствено средство, което да установи давностно владение.
Представените приходни касови ордери за платени задължения към ЕС са за
м.07.2017г. и 2020г. В представеният ордер от 2022г. е посочено, че е за „стари
такси“ и „стари задължения“ за 2020г. и 2021г., поради което също не могат да
установят твърденият от жалбоподателката период на владение.
От друга страна от приложените по делото материали по
изпълнителното дело се установява, че преди да пристъпи към извършване на
описа съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си съгласно чл. 483 и
чл. 484, ал. 2 от ГПК, като е извършил проверка за собствеността към датата
на налагане на възбраната и е изискал от Агенция по вписванията - Имотен
регистър удостоверение за тежести по отношение на недвижимия имот. От
4
направените по изпълнителното дело справки и от изисканото удостоверение
за тежести не се установяват вписвания, които да установяват права на
жалбоподателя или на трети лица върху възбранения имот, противопоставими
на длъжника по изпълнителното дело. Жалбоподателят претендира да е
придобил собствеността върху имота на основание осъществено в нейна полза
давностно владение, но към момента на налагане на възбраната и извършване
на описа не е налице вписване на искова молба, респ. на съдебно решение,
установяващо, че тя е собственик на имота на соченото от нея основание, а
същевременно съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по
въпроса за твърдяното от жалбоподателя придобиване на собствеността върху
имота въз основа на давностно владение. Такова давностно владение не е
установено и в рамките на настоящото производство, поради изложените по –
горе съображения.
Предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е
законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът
за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение, се разглежда, доколкото е необходимо да се установи
законосъобразността или не на обжалваното действие. В доказателствената
тежест на длъжника, респ. взискателя, е да установят правото на собственост
на длъжника върху вещта, предмет на принудително изпълнение, като третото
лице следва да докаже твърдението си, че към деня на възбраната имотът се
намира във владение на това лице. С оглед провеждане на насрещно доказване
трето лице може да установи, че то е собственик на имота, по който начин би
отрекло правата на длъжника. В случая въпросът за законосъобразността на
извършените от ЧСИ действия се преценява единствено на базата
установената собственост върху имота към момента на налагане на
възбраната, а към датата на нейното налагане липсват обективни основания и
доказателства – вписвания и отбелязвания по партидата на имота в Имотния
регистър към Службата по вписвания, от които да се приеме, че имотът не е
собственост на длъжника. Напротив от направените справки, от изисканите
удостоверения за тежести и преписи от актове се установява, че към онзи
момент именно длъжникът е собственик на възбранения и описан
впоследствие имот. Видно от удостоверение за вещни тежести, издадено от
Агенция по вписванията е, че процесните обекти са собственост на длъжника
Р. С. Г., придобил ги в режим на СИО /лист 79 и лист 81-82 от изпълнителното
дело/ по силата на договор за покупко-продажба.
От събраните по делото доказателства не се доказаха твърденията на
жалбоподателката П., че собствеността върху имота е придобита от нея на
основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Отделно от това,
разрешаването на този въпрос следва да се извърши по реда на чл. 440 от ГПК
и е в компетенциите на съда, пред който е предявен искът по чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
С оглед изхода на настоящето дело, разноски следва да бъдат присъдени
в полза на взискателя. Жалбоподателят е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалният
представител на взискателя, което е основателно. С оглед фактическата и
5
правна сложност на делото и извършените процесуални действия, същото
следва да бъде намалено до размера от 600 лв., съгласно Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 80032/24.11.2022 г., подадена от
И. Д. П. с ЕГН: **********, действаща чрез процесуалния си представител
адв. Л. Д., срещу действие по принудително изпълнение на недвижим имот,
обективирано в протокол за опис на недвижими имущества от 03.11.2022 г. по
изп. д. №20228380405683 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 на КЧСИ.
ОСЪЖДА И. Д. П. с ЕГН: ********** да заплати на К. Ж. Ж., ЕГН
**********, разноски в настоящето производство в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание от чл. 437, ал. 4, изр.
второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6