Разпореждане по дело №347/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 138/08.01.2014 г., постановено по Г. д. № 1694/2013 г., К. районен съд е признал за установено, че „Т. К.” Е. Г. П. има вземане от „П. п.- К.” Е. Г. К., за сумата в размер на 4355.05 лв., представляваща цената на доставени стоки по фактури с № */05.09.2012 г. на стойност 2444.17 лв., № */05.09.2012 г. на стойност 1752.96 лв., № */10.09.2012 г. на стойност 62.50 лв. и № */11.09.2012 г. на стойност 95.42 лв., ведно със законната лихва от 14.08.2013 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 558/14.08.2013 г. по ч. Г. № 1327/2013 г. на РС- К.. С решението „П. п.- К.” Г. К., е осъдено да заплати на „Т. К.” Е., Г. П. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „П. п.- К.”- Г. К., който го обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения иск, за което излага съображения. Признава, че ищецът изпълнил договорните си задължения, за което издал четири фактури. Твърди, че между двете фирми съществували добри търговски взаимоотношения и винаги уреждали възникнали спорове доброволно и извънсъдебно. Постигнали съгласие да бъдат уредени и настоящите взаимоотношения. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан, тъй като ответникът не бил отказвал да изпълни поетите задължения по договора. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и за решението се предоставя на съда.

Ответникът по жалбата „Т. К.” Е. Г. П. в писмен отговор излага съображения за правилността на атакуваното решение като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Отрича да е постигнато споразумение за доброволно уреждане на спора.Иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски, за което прилага списък и доказателства.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание в чл. 327 ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318 и сл. от ТЗ, чл. 294 ал. 1 от ТЗ, чл. 86 ал. 1 изр. 1- во от ЗЗД, предявен при условията на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че доставил на ответника строителни материали, аксесоари и плочки за баня и тоалетна, за което били съставени фактури на обща стойност 7378.36 лв. След отправена нотариална покана ответникът извършил на 01.08.2013 г. частично плащане по фактурите на сума в размер на 3023.31 лв. Продължил да е в забава за заплащане цената на доставките по фактура с № */05.09.2012 г. на стойност 2444.17 лв., по фактура № */05.09.2012 г. на стойност 1752.96 лв., по фактура № */10.09.2012 г. на стойност 62.50 лв. и по фактура № */211.09.2012 г. на стойност 99.40 лв., всички на обща стойност 4355.05 лв. За удостоверяване на изпълнението на доставките били съставени и документи относно потвърждение на поръчките за доставка и за изпълнение на доставките. За вземането от 4355.05 лв. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. Г. д. № 1327/2013 г. на РС- К., което било оспорено от ответника с възражение по чл. 414 от ГПК. Това обусловило правния интерес от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по заповедта, ведно със законната лихва от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноските в заповедното производство.

В писмен отговор, ответникът „П. п.- К.” Е. Г. К. оспорва иска като твърди, че между страните било постигнато извънсъдебно споразумение за плащане на исковата сумата. Не оспорва твърдените от ищеца факти по сключване и изпълнение на договор за доставка на стоки, както и собственото си неизпълнение да заплати цената на стоките по процесните фактури.

От фактическа страна се установява следното:

От приложените по делото писмени доказателства- фактури с № */05.09.2012 г. на стойност 2444.17 лв., № */05.09.2012 г. на стойност 1752.96 лв., № */10.09.2012 г. на стойност 62.50 лв. и № */11.09.2012 г. на стойност 95.42 лв., всички на обща стойност 4355.05 лв., последните две подписани и от получател, потвърждения на поръчка № 30878/31.08.2012 г. и № 31406/05.09.2012 г. и изходящи доставки от 10.09.2012 г. и от 11.09.2012 г., се установява, че ищецът е продал и доставил на ответника описаните в процесните фактури стоки, приемането на които било удостоверено от представител на получателя. Доставките и фактурите, които материализират сключените договори за търговска продажба, а и останалите писмени доказателства, не са оспорени и установяват договори за търговски продажби, по които стоките са били предадени на получателя като бил уговорен срок на плащане на цената. Ответникът изпаднал в забава да заплати стойността на доставките. Доказателства за плащане на вземането не са представени. Поради изложеното, предявения иск при условията на чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 4355.05 лв., е основателен и следва да се уважи като се признае за установено, че съществува оспореното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 558/14.08.2013 г. по ч. Г. д. № 1327/2013 г. по опи±а на РС- К., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 14.08.2013 г. до окончателното му изплащане. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Тази инстанция споделя становището на първоинстанционния съд и по отношение на искането на ищцовата страна за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК се следват разноски за тази инстанция в полза на „Т. К.” Е. в размер на 328 лв.- договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/08.01.2014 г., постановено по Г. д. № 1694/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „П. п.- К.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. К., ул. „П. М. № *да заплати на „Т. К.” Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. П., район Ц., Б. „Ш. С. № *., разноски по делото за тази инстанция в размер на 328 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/