Решение по дело №348/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. К., в качеството й на пълномощник на И. Е. Г. от гр. София, срещу Решение №107/05.03.2024г. по АНД №1267/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №7541441 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на касатора за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. По същество касационната жалба преповтаря съображенията, поддържани пред районния съд. Иска се отмяна на решението на районния съд. Претендира се присъждането на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, не се представлява и не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №107/05.03.2024г. по АНД №1267/2023г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Електронен фиш Серия К №7541441 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на И. Г. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на соченото нарушение е по безспорно установено.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

 

От фактическа страна съдът е приел, че на 20.05.2023г. в 15:20 часа при км 124+400 на път I-4 е заснет посредством АТТС “TFR-1M” с №602 лек автомобил „Волво ХС 90“ с рег. №[рег. номер], движещ се в посока към гр. София със скорост 96 км/час /след приспадане на съответния толеранс съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/час/ при ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км/час, означено с пътен знак В-26. Установено е, че автомобилът е собственост на „София юрис“ ЕООД, като законен представител на дружеството е И. Г.. Констатирано е превишение от 33 км/час, за което е изготвен снимков материал №. За установеното нарушение е съставен електронен фиш серия К №7541441, който е връчен на И. на 17.08.2023г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и приложимите административнопроизводствени правила. Извършена е преценка, че е материално законосъобразен.Фактът на извършване на нарушението е безспорно доказан. По аргумент от чл. 188, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП законосъобразно е ангажирана отговорността на собственика на моторното превозно средство. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е наложено абсолютно определеното по вид и размер в закона наказание. Посочено е, че извършеното редуциране на измерената скорост е в интерес на санкционираното лице и изключва неблагоприятни последици от допустимата грешка на измерване, поради което не се отразява на законосъобразността на електронния фиш. Установено е, че стационарната видео-радарна система е одобрен тип, удостоверението за което е валидно, и е преминала последваща метрологична проверка. Мястото на нарушението е било предварително оповестено на интернет страницата на МВР като такова за осъществяване на контрол за скорост. Участъкът е бил означен със знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи“, както и с В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/час. Районният съд е изложил мотиви по всички поддържани възражения в жалбата, като е намерил същите за неоснователни.

Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това съдът е направил обосновани правни изводи.

При установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Електронният фиш отговаря на изискванията относно формата и съдържанието, установени в разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като административнонаказващият орган е дал правилна и пълна правна квалификация на санкционираното деяние. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и е наложено съответното за осъществения състав на нарушението наказание в предвидения от закона абсолютен размер.

В касационната жалба не се съдържат конкретни касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Настоящият състав прима, че се твърди нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. от НПК. По смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, каквито пороци в настоящия случай не се констатират. По същество възраженията, поддържани пред касационния съд са идентични с тези, заявени пред въззивния, които са обсъдени подробно и адекватно в обжалваното решение и след като са преценени за неоснователни, мотивирано са отхвърлени. Касационният съд в пълнота споделя изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН прави препращане към тях.

По изложените съображения и доколкото обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

При този изход на делото, направеното от касатора искане за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107/05.03.2024г. по АНД №1267/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №7541441 на ОД на МВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.