Решение по дело №517/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 261126
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211720100517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 261126 / 8.11.2021г.

 

гр. П., 08.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова

 

при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 00517 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация - П.“ АД срещу И.С.В. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ишеца сумата от 378,63 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 122, находящ се в гр. П., ул. ““, бл., вх. , от които главница в размер на 325,12 лева, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 53,51 лева, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 325,12 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед № 260358/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5763/2020 г. на Пернишкия районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответницата не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответницата е налице неизпълнение на договорни задължения, а именно: неплащане стойността на потребената топлинна енергия.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата И.С.В., чрез особения представител адв. М.Г., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените установителни искове по основание и размер. Твърди, че ответницата няма качеството „потребител/клиент на топлинна енергия“, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот за исковия период.  Оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство, както и наличието на реално доставено количество топлинна енергиям и качественото изпълнение на облигационните задължения на ищеца. Поддържа, че ищецът не е извършвал задължителна метрологическа проверка на топломета в абонатната станция през исковия период. Сочи, че липсват доказателства за приемането и влизане в сила на представените Общи условия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 151, том II, рег. № 3452, дело № 613 от 1999 г., сключен на 26.08.1999 г., се установява, че Н.Й.З.е дарила процесния недвижим имот на ответницата И.С.В. на посочената дата. По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от ответницата, с която същата е декларирала придобиването на собствеността върху процесния имот по силата на цитирания нотариален акт.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди процесния период. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно методиката приложение към Наредба №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, предавани са на предствител на етажната собственост и в законоустановения срок срещу тях не са постъпили жалби  и възражения от страна на ответницата.

Съгласно заключението през процесния период не е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ. В имота топлата вода се е водила „запечатана“, което е отразено в индивидуалните месечни и годишни изравнителни сметки, като суми за потребена топлинна енергия за битово топлоснабдяване не са начислявани.

Видно от заключение, в дневната на имота има 2 броя работещи отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с дистанционен отчет, а отоплителното тяло в кухнята е демонтирано. Начислената топлинна енергия за тях е според отчетените показания на уредите. Отоплителното тяло в банята е щранг – лира, без ИРУ, общо зв всички имоти по вертикала. За негоо разходът е начисляван по изчислителен път, като това тяло е работило непрекъснато. При извършването на годишния отчет, стойността на начислената топлинна енергия е преизчислена, прогнозно начислените суми са сторнитани и определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 160 кв.м. начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон. След провеждане на годишния отчет, разходът за сградна инсталация е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнитани и определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Вещото лице е отразило, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.

Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на общо 325,12 лева, от които БГВ-0 лева, Отопление- 499,88 лева, изравнителни сметки и корекции- 187,48 лева и вноска дялово разпределение- 12,72 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е приета и изслушана съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. общата начислена сума за главница е в размер на 325,12 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г. възлиза на 53,51 лева. Вещото лице посочва, че размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение към експертизата. От заключението се установява още, че падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения.  Експертът посочва, че при проверка в електронната система на ищеца не е установил извършвани от страна на ответницата плащания на задължението за топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите за изравнителни сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение „Нелбо“ АД, са отразени в исковия период 01.05.2018 г.-30.04.2019 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Приложено е ч.гр.д. № 5763/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-П.” АД с вх. 265172/29.10.2020 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата И.С.В. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.

От приложените писмени доказателства се установи, че ответницата И.С.В. е собственик на процесния имот и се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е установена собствеността върху процесния имот на ответницата към спорния период. Загубването на право на собственост върху недвижим имот предполага обективирането му в действителността – вписване на отказ от право, разпоредителна сделка или придобиване на правото чрез оригинерен способ от друго лице, чието право следва да бъде надлежно признато.  Такъв положителен факт не е сочен от ответницата.

Това води до извод, че между ответницата и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 325,12 лева за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., които ответницата дължи. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава, дължимо от ответницата при съобразяване на нейните идеални части от имота и дължимата от нея главницата, е в размер на 53,51 лева - законна лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 250 лева- депозит са особен представител, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 350 лева – депозити за вещи лица, т. е. направените разноски са в общ размер на 725 лева. 

В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, или общо 75 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.В., с ЕГН **********,***,  ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 378,63 /триста седемдесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 122, находящ се в гр. П., ул. ““, бл., вх. , от които главница в размер на 325,12 /триста двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 53,51 /петдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ лева, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 17.09.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 325,12 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-29.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед № 260358/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5763/2020 г. на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА И.С.В., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 725 лева /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 5763/2020 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

СЪДИЯ: