Решение по дело №48/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр.с чл.317 от ГПК и чл.310 т.1 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от от адвокат Д. А., в качеството му на процесуален представител на ищеца по делото И. С. И., с ЕГН * от Г.К., У.“К. п.“ №1, против решение № 2603/21.10.2013 год. постановено по Г.дело 998/2013 год. на Районен съд С.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението във всичките му части, с които са отхвърлни предявените искове. Счита, че исковите претенции са доказани. Поддържа, че е следвало да бъде извършен подбор от страна на работодателя, за да останат служителите с по-добра квалификация. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковите претенции. В съдебно заседание се поддържат наведените оплаквания, кожито са доразвити и в писмена защита.

В срока за отговор на жалбата е постъпил такъв от ответника. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията. Счита, че не е следвало работодателят да извършва подбор.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционният съд, към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

С обжалваното решение № 2603/21.10.2013 год. постановено по Г.дело 998/2013 год. на Районен съд Сандански са отхвърлени като неоснователни предявените искове от И. С. И. против “В и К“, Е. за отмяна на заповед № 38 от 27.05.2013 г. на управителя на „В и К“ Е.-Г.К., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор ” във „В и К“ Е. Г.К. и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение –от 27.05.2013 год. до установения период от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата,както и за направените по делото разноски. Със същото решение И. С. И. е осъден да заплати на „В и К“ -К., Е. направените по делото разноски в размер на 500,00/петстотин/лева.

Установено е от доказателствата по делото, че между страните е имало сключен трудов договор от 01.03.1994 год., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „шофьор-водопроводчик“ за неопределено време на пълен 8 часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 400 лв. ,като за продължителна работа се изплащат 20% - в размер на 680 лева, за неблагоприятни условия на труд-53,00 лева ; за общ трудов стаж-има право на платен годишен отпуск в размер на 18 дни плюс за работа в извънработно време 5 дни,или общо 23 дни. Със същия договор ищецът се задължил да изпълнява възложената му работа съгласно длъжностната характеристика, да спазва правилника за вътрешния ред и всички клаузи в колективния трудов договор. По силата на допълнително споразумение към трудов договор от 01.03.2004 год./л.29/ №2218/07.05.1993 год. заеманата от ищеца длъжност преди прекратяване на трудовото правоотношение била „шофьор“ с основно месечно възнаграждение в размер на 242,00 лева ,както и 30% -72,60 лева за продължителна работа. Брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 518,58 лева -за месец април 2013 год.,видно от удостоверение за брутния доход от 13.08.2013 год..

През месец март 2013 год. била извършена е промяна в структурата на „В и К“ –Е. Г.К. , одобрена с решение № 391 от 28.03.2013г. на ОбС-К., считано от 01.04.2013год., с което длъжността „шофьор“ ,код по НКПД 83222005 до 31.03.2013 год. е била с един щат , а след 01.04.2013 год. станала с нула щата. Длъжността „шофьор“ не фигурира в поименното разписание на длъжностите, считано от 01.04.2013 год.

Безспорно е установено по делото, че със Заповед №38 от 27.05.2013г. на управителя на „В и К“ К. Е. трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2 изр.2 от КТ-поради съкращение в щата. На ищеца била връчено уведомително писмо по чл.333 от КТ с изх.№53/09.04.2013 год.. Ищецът отказал да подпише предизвестие за прекратяване на трудов договор на осн.чл.328 , ал.1, т.2 от КТ с изх.№59/23.04.20123 год., както и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 27.05.2013 год.. Безспорно е установено също, а и не се спори между страните, че подбор не е извършван.

Ищецът е правоспособен водач на МПС категории “В“, „С“,Ткт“ и „М“ от 1977 година, видно от свидетелство за управление на МПС №*********, изд. на 30.09.2011 год. от МВР-Б. ,валидно до 30.09.2021 год.. И. С. И. е бил регистриран като търсещо работа лице по постоянен адрес в дирекция „Бюро по труда“, видно от служебна бележка с изх.№2818/10.07.2013 год.

При така установеното от фактическа страна районният съд е направил законосъобразен извод за законосъобразност на атакуваната заповед № 38/2013г., с която ищецът е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. За длъжността „шофьор“ е имало една щатна бройка, която е била съкратена с решение №391 по протокол от 28.03.2013 год. на ОбС –Община К. по предложение на управителя на ответното дружество с изх.№42/25.03.2013 год. Извършеното съкращение в щата е реално, тъй като е засегнало съществуващата до влизане в сила на новото щатно разписание единствена щатна бройка за длъжността ”шофьор”. Поради това за работодателят не възниква задължението за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Наведените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

С оглед изхода от спора по главния иск, неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата длъжност по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, и заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, поради зависимостта им от отмяната на уволнението.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата е неоснователна и съобразно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия „В и К“ -К.,Е. направените във въззивното производство разноски по делото в размер на 300,00/триста/лева съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2603/21.10.2013 год. постановено по Г.дело 998/2013 год. на Районен съд С.

ОСЪЖДА И. С. И., с ЕГН * от Г.К.,У.“К. п.“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на „В и К“ -К., Е., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г.К.,У.“М.“№98,представлявано от управителя И. А., сумата от 300/триста/ лева разноски по делото направени във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 30.12.2013 год., която дата е съобщена на страните в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.