РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Бургас, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500181 по описа за 2025 година
Производството е висящо пред Бургаския апелативен съд след като с
решение № 276/ 22.05.2025г, постановено по гр.д.№ 2415/2024 г на ВКС е
отменено решение № 31 от 16.02.2024г по гр.д.№ 415/2023г на АС –Бургас и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.При новото
разглеждане на делото въззивницата, чрез процесуалния си представител,
адв.Т. с писмена молба от 01.07.2025г, заявява ,че поддържа подадената
въззивна жалба против решение № 483/03.04.2023г по гр.д.№ 481/2021г на
ОС –Бургас, като моли да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
искове, както и да се присъдят разноските в производството.
В проведеното открито съдебно заседание на 02.074.2025г не се явява
процесуален представител на дружеството – ответник „Виктори Ко“ ЕООД.
С въззивната жалба на ищцата Н. М. е атакувано съдебното решение по
гр.д.№ 481/2021г на ОС –Бургас, с което са отхвърлени предявените против
„Виктори КО“ ЕООД обективно съединени искове, при условия на
евентуалност, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата 13 600 евро и сумата 11 500 паунда, получени при начална липса на
основание по смисъла на чл.55, ал.1,пред.1 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от 28.12.2018г до окончателното им изплащане; за прогласяване на
нищожен на предварителен договор, сключен между страните по делото,
както и за осъждане на последния да заплати на ищцата сумата 13 600 евро
и 11 500 паунда, получени при начална липса на основание, ведно със
законната лихва, считано от 28.12.2018г до окончателното им изплащане.
1
Решението е оспорено като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в
нарушение на нормата на чл.183 ГПК съдът не е изключил от
доказателствената съвкупност представеното от ответника копие на
предварителен договор, тъй като е налице признание от негова страна, че
няма оригинал на този документ. При това съдът не може да обоснове своите
изводи на преписа, който не е годно доказателство. Цитира се и многобройна
съдебна практика в този смисъл. От друга страна се възразява, че
представеното копие на предварителен договор е оспорено от ищцата на
осн.чл.193 ГПК. Във връзка с това оспорване е назначена съдебно- почеркова
експертиза, вещото лице по която не е могло да изследва оригинал на
документа, за да установи евентуално следи от преправки, заличавания или
пренасяне на подписа от друг документ. Счита, че вещото лице няма как с
категоричност да твърди, че процесният договор, представен в копие, е
подписан от ищцата, а единствено, че в него се съдържат образи на подписи
на ищцата. Вещото лице е дало заключение, че представените копия не
съдържат подписи, а образи на подписи на ищцата и при това няма как да се
потвърди, че копията, представени от ответника са подписани точно от
ищцата. В този смисъл счита, че съдебно-почерковата експертиза не е
следвало да се назначава, а съдът, в нарушение на процесуалните правила е
приел за доказано, че ищцата е подписала договора, който не е представен в
оригинал.Позовава се на практика на ВКС, че графологична експертиза е
неприложима и няма стойност, ако не се изследва оригинал, а копие на
документ. Необосновано е прието, че ищцата е подписала и изпратила по
имейл въпросния договор, при положение, че е оспорено тя да е титуляр или
ползвател на посочения имейл акунт. Оспорен е изводът на съда, че с
ангажираните косвени доказателства – свидетелски показания е установено
сключването на предварителния договор. От друга страна, не са обсъдени
отговорите от банката на ищцата в Замбия, от които не се установява да
съществува такъв документ – предварителен договор. Необоснован е и
изводът, че ищцата е получила покана-уведомление, по силата на което е
прекратен сключеният предварителен договор, а също така, че ответникът не
е задържал всички суми, платени от ищцата в нарушение на чл.206, ал.3 ЗЗД,
а ги е задържал като неустойка. Счита също така ,че уговорената неустойка
от 40% от цената противоречи на морала и добрите нрави.
В отговор на въззивната жалба, подаден от „Виктори ко“ ЕООД,
гр.Бургас, представлявано от управителя Б. Б., чрез пълномощника адв. К., се
иска оставянето й без уважение като неоснователна. Въззиваемото дружество
поддържа заявеното в предходната инстанция, че представеният
предварителен договор и другите книжа нямат оригинали, тъй като са
разпечатки от електронна кореспонденция между страните, осъществявана с
ищцата на електронни адреси, предоставени от нея посредством
приложението за телефони „Whatsapp“. Съдът е основал своите заключения не
само на заверените разпечатки от електронната поща, но и въз основа на
множество косвени доказателства, сочещи еднозначен извод за наличие на
валидна облигационна връзка между страните, във връзка с която са
извършени процесните плащания. Собствеността на електронните адреси се
2
извежда от обстоятелството, че имейлите са изпратени от нейния телефон,
посочен и в представените от нея банкови транзакции. В представените по
делото платежни нареждания като основание за плащане на сумите е посочено
„фактура“ и ЕИК на ответното дружество „за апартамент“– детайли, сочещи
наличието на облигационно отношение между страните. Представените по
делото отговори от банкови институции не сочат липса на договор, а липса на
юрисдикция на българския съд и представляват отказ за предоставяне на
информация. Изпратените чрез имейл прикачени файлове, подписани от
ищцата, отговарят на изискването за писмени договори, тъй като съдържат
всички изискуеми от закона реквизити и нейните лични данни и подпис. В
предходната инстанция не са наведени твърдения за друго основание сумите
да бъдат преведени на дружеството в тази поредност и размер. При липса на
съгласие възниква въпросът как ищцата се е сдобила с данните на ответника,
защо е посочила вписаното основание за плащане и защо е изпратила сумите.
Съдът основателното е приел, че са установени трайни отношения между
страните и неприключване на договорената сделка по вина на ищцата, която
не сочи неизпълнение от страна на продавача. Въззиваемата страна счита, че
по делото е безспорно установено прекратяването на процесния договор по
вина на въззивницата, възникнало задължение за неустойка и извършено
прихващане на дължимата сума със вече заплатените от въззивницата вноски
по договора. Излагат се доводи, че неустойката не е прекомерна предвид
усложнените отношения между страните. Клаузата, с която е договорена, не е
нищожна, тъй като не накърнява добрите нрави, които единствени
ограничават свободата на договаряне при сделките, регулирани от закона.
Според практиката на ВКС, при разглеждане на твърдения за нищожност на
неустойка, всеки отделен случай следва да бъде преценен с оглед неговата
специфика и отношенията между страните.
С първоинстанционното решение в обжалваната част е отхвърлен
искът по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на Н. М., гражданка на Руската федерация,
със съдебен адрес в гр. Пловдив, против „Виктори Ко“ ЕООД, гр. Бургас за
заплащане на 13600 евро и 11500 британски паунда, получени без основание,
ведно със законната лихва, както и предявеният при условията на
евентуалност иск за прогласяване нищожността на предварителен договор
между страните и осъждане на ответника да заплати посочените суми,
получени без основание, ведно със законната лихва. С решението на първата
инстанция е уважен частично вторият евентуален иск, като ответникът е
осъден да заплати на ищцата сумата от 436,24 евро, получена от дружеството
по развален от негова страна договор и поради това дължима на отпаднало
основание, ведно със съответната лихва, като в останалата част до предявения
размер от 13600 евро и 11500 британски паунда, ведно със законната лихва,
искът на това основание е отхвърлен. При горния резултат са присъдени
съдебни разноски в полза на ответника – 3338,71 лв. и в полза на ищцата –
38,54 лв. Съдът е приел, че между страните е сключен валиден предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, доказан с косвени
доказателства, независимо от наличието само на копие като електронен образ
и липса на оригинален писмен документ, поради което претендираните суми
3
са платени на договорно основание и не се дължи тяхното връщане. Не е
налице и нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие от
страна на ищцата-купувач, с оглед установеното такова към момента на
сключване на сделката, като промяната на решението й впоследствие е без
правно значение. При действителност на договора, ответното дружество
основателно е задържало процесната сума като неустойка по чл.5 от договора
и не дължи нейното връщане.
Предявени са обективно съединени искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.55, ал.1, пред.2 ЗЗД/главен иск/, чл.26,
ал.2 ЗЗД,чл.55,ал.1,предл.2 ЗЗД и чл.206, ал.3 ЗЗД, вр.чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
По делото е установено, че на 20.03.2016 г. между ответното
дружество "Виктори Ко" ЕООД, като възложител и А. Ч. , като посредник е
сключен договор за посредничество, по силата на който посредникът е приел
да извършва посредничество при сключване на договори за закупуване на
недвижими имоти, предоставени от възложителя, находящи се в посочени в
контракта поземлени имоти. Не е спорно, че първоначално, именно чрез
посоченото като посредник лице, страните в настоящото производство са
водили преговори и са разменяли кореспонденция във връзка със закупуване
от ищцата на недвижим имот в гр.П..Не се спори, че ищцата е превела по
банкова сметка на ответника няколко различни по размер суми съответно на
17.02.2017 г. – 2000 евро с вальор 20.02.2017 г.; на 15.03.2017 година – 11 600
евро с вальор 16.03.2017 г. и на 15.06.2017 г. – 11 500 британски паунда с
вальор 20.06.2017 г. По всички плащания е отразено, че те се правят в полза на
ответното дружество за апартамент. Спорно е между страните в настоящото
производство дали същите са обвързани от валиден, сключен между тях
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който
именно е било извършено и плащането на посочените суми. В тази връзка
ответното дружество представя заверени копия на документи, за които
твърди, че са подписвани дистанционно, чрез имейл кореспонденция, като се
поддържа, че на ищцата са изпращани документи, съответно тя е изпращала
такива с електронни писма от два имейла - от акаунт *************@*****.***
и от акаунт ********@*****.***. Първият спорен предварителен договор е
без дата, като от приложената имейл кореспонденция е видно, че на 17.02.2017
г. ответникът е изпратил до посредника Ч. писмо по имейл с прикачен файл -
"Пред. договор ап.305 Приморско. doc". На 14.03.2017 г. ищцата е изпратила
имейл до Чалый от акаунт *************@*****.***, придружено с копие от
подписания договор, което електронно писмо е препратено на ответното
дружество. От приложения по делото договор е видно, че страните по него
/страни в настоящото производство/ са се договорили продавачът-ответник да
продаде на купувача-ищец следният недвижим имот, находящ се в поземлен
имот с идентификатор №58356.503.297 по КККР на гр.П., а именно:
апартамент № 305, с обща площ от 67.82 кв.м., разположен на третия етаж на
посочения имот - комплекс Green Paradise IV, състоящ се от антре, дневна с
кухненски кът, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при посочени граници.
Вписаната в договора продажна цена е в размер на 57 750 евро, платима
разсрочено – на единадесет вноски, първата от които е резервационен депозит
4
в размер на 2000 евро, внесен преди подписването му. От електронно писмо от
10.05.2017 г. /изпратено от акаунт ********@*****.*** / е видно, че ищцата е
поискала да бъде заменен нейният апартамент 305 от "Парадайс 4" с
апартамент А6 в "Де лукс" /De Luxe/. Заявена е готовност за второ плащане
след промяна на документите, като е поискана и отстъпка. От електронно
писмо от 6.06.2017 г., изпратено чрез посредника е установено, че ответникът
в по-ранен момент е изпратил до ищцата документ за прекратяване на
сключения договор и нов договор за апартамент А6 в De Luxe. В отговор на
това писмо, на 9.06.2017 г. ищцата е изпратила имейл до посредника /от
акаунт *************@*****.*** , с който го е уведомила, че му изпраща
подписани копия от прекратяването на стария договор и новия договор, като
иска да бъде потвърдено получаването им. Към електронното писмо са
прикачени файлове, озаглавени анекс-споразумение и предварителен договор
за покупко-продажба на недвижимост. От депозирания анекс-споразумение
към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с дата
16.05.2017 г., става ясно, че страните прекратяват предварителния договор за
покупко-продажба на апартамент № 305 в комплекс Green Paradise IV, като се
споразумяват заплатените до момента средства от купувача по този договор в
общ размер на 13 600 евро да се считат за платени от него за апартамент А 6 в
комплекс Green Paradise Delux. От представеното по делото копие на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с посочена в
него дата 16.05.2017 г. е установено, че страните по него /страни в настоящото
производство/ са се договорили продавачът-ответник да продаде на купувача-
ищец следният недвижим имот, находящ се в гр.Приморско, а именно:
апартамент № А6, с обща площ от 59.47 кв.м., разположен на втория етаж на
посочения имот - комплекс Green Paradise Delux, състоящ се от антре, дневна с
кухненски кът, спалня, баня с тоалетна и тераса, при посочени граници. В
договора е посочена продажна цена в размер на 65 714 евро, платима
разсрочено – на единадесет вноски, първата от които в размер на 13 600 евро
платена преди подписване на договора. Ответното дружество е представило
копие от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.05.2017 г. между ответника "Виктори Ко" ЕООД, като продавач и ищцата ,
като купувач, с който страните са се задължили да сключат окончателен
договор за имот, представляващ апартамент № А 6, с площ от 59,74 кв.м., на
втори етаж в комплекс "Грийн Парадайс Делукс", гр.П.. Ищцовата страна е
поискала по реда на чл.183,ал.1 ГПК да се представи оригинал на този
документ. Такъв не е представен от ответника, с признанието, че въпросният
частен диспозитивен документ не съществува в оригинал и поради това не
може да бъде представен.В съответствие с указанията на ВКС е указано на
ответната страна да представи оригинал на предварителен договор от
16.05.2017г, с посочени последици, ако това не се случи. При тези
обстоятелства, приложеното по делото копие от предварителния договор,
представляващо разпечатка на получен като прикачен файл по електронна
поща документ, е изключено от доказателствата по делото, съгласно дадените
от ВКС указания в отменителното решение.
Главният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пред.2 ЗЗД – твърди се
5
от ищцата, че е настъпило разместване на блага с оглед неосъществено
основание – сключване на предварителен договор за продажба на апартамент.
Съгласно приетото с т. 1 от ППВС 1/28.05.1979 г. за втория фактически състав,
уреден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД и съгласно приетото с решение № 31/02.02.2004 по т.
д. № 1312/2003 г., с решение 155/30.12.2016 г, по т. д. № 1819/2015 г. на I т. о.,
с решение № 239/16.07.2013 г. по гр. д. № 1050/2012 г. на IV г. о. и с решение
№ 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на IV г. о., дадената по силата на
договор парична сума може да се търси на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД, когато ищецът твърди, че основанието, на което е получено даденото, не
се е осъществило. В исковата молба се сочи ,че до сключване на такъв
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не се е
стигнало, въпреки водените преговори.В тежест на ищцата е да докаже
плащането / то не се оспорва от ответното дружество/, а в тежест на ответника
е да докаже валидно основание, на което са получени исковите суми и което
дава право да се задържат. Предварителният договор за покупко- продажба на
недвижим имот е формална сделка, като писмената форма е за
действителност, с оглед изискването на чл. 19, ал. 1 ЗЗД .По делото ,както бе
посочено по-горе не бе представен оригинал на предварителния договор, за
който ответното дружество твърди,че е основание за плащане на исковите
суми.В този случай преписът от документа, който е представен, не е годно
доказателствено средство и съдът не може да основе своите фактически и
правни изводи въз основа на него.При липсата на представен от ответника
писмен предварителен договор, на който дружеството се позовава като
основание за преведените от ищцата искови суми, същите подлежат на
връщане като получени от ответника с оглед неосъществено основание.
Атакуваното решение в тази част следва да се отмени, като се
уважи главният предявен иск за връщане на исковите суми.Лихвата се дължи
от датата на поканата за връщане на сумите – 28.12.2018г.
Поради уважаване на главния иск не се сбъдва процесуалното
условие за разглеждане и произнасяне по евентуално предявените искове,
поради което решението в тази част следва да се обезсили.
По разноските: с оглед изхода от спора на ищцата се дължат
направените разноски във всички инстанции, вкл.и ВКС.Пред първата
инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, от който е
видно,че е уговорено възнаграждение в размер на 3500 евро, платимо по
банков път, по посочената в договора банкова сметка. Доказателства за
плащане обаче не са представени.Доказателства за такова плащане са
представени едва с въззивната жалба, след срока за това – последното
съдебно заседание в съответната инстанция. Независимо от горното, в
производство по чл.248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за
разноските и този акт на съда не е обжалван.Затова за първа инстанция се
дължат разноски в размер на 2360,71лв. Пред въззивната инстанция са
представени доказателства за уговорен и заплатен по банков път адвокатски
хонорар в размер на 6825лв, дър.такса за въззивно обжалване в размер на
6
1045лв и д.т. в размер на 1,30лв. Пред ВКС ищцата е направила разноски в
размер 6825лв- уговорен и платен по банков път адв.хонорар.Всички тези
суми се дължат на осн.чл.78,ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 483 от 03.04.2023г., постановено по гр.д. № 481/
2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Н. В.
М., гражданка на Руската федерация, със съдебен адрес: гр. П., ул. „М. Б.“ №*,
против „Виктори Ко“ ЕООД, гр. Бургас за заплащане на сумата 13 600 евро,
както и сумата от 11 500 британски паунда, получени от дружеството на
неосъществено основание по смисъла на 55, ал.1, предл.2 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от 28.12.2018 г. до окончателното им изплащане,
както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Виктори Ко“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „И.“ №* да заплати на Н. В. М., гражданка на
Руската федерация, със съдебен адрес: гр. П., ул. „М. Б.“ №*, сумата от 13 600
евро, както и сумата от 11500 британски паунда, получени от дружеството с
оглед неосъществено основание по смисъла на 55, ал.1, предл.2 ЗЗД, ведно
със законната лихва, считано от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на
главниците.
ОБЕЗСИЛВА решение № 483 от 03.04.2023г., постановено по гр.д.
№481/2021г. на Бургаския окръжен съд в останалата му част по предявените
при условията на евентуалност искове.
ОСЪЖДА „Виктори Ко“ ЕООД, гр. Б., ул. „И.“ №* да заплати на Н.
В. М., гражданка на Руската федерация, със съдебен адрес, гр. П., ул. „М. Б.“
№* направените от последната съдебни разноски в размер на общо 17 057,01
лв., от които 2360,71 лв. за първата инстанция и 7871,30 лв. за настоящата
инстанция и 6825лв –пред ВКС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7