Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019
гр.Б., 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №464 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Г.С.Н. с ЕГН**********
***, е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник група към
ОДМВР – София, сектор пътна полиция, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с
което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП
му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излага
съображения за незаконосъобразност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: свидетелство
за регистрация на МПС – част І; картон на НП №***/***г.; АУАН № ***г.; ЗППАМ № ***.;
възражение от Г.Н.; свидетелство за регистрация на МПС – част І; докладна
записка от Б.Б.; справка за първоначална
регистрация на МПС и собственици на ПС; заповед № ***г.; заповед № ***.; справка за нарушител/водач – заверено
копие и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетеля Б.В.Б. и Б.А.П. се установява следната
фактическа обстановка:
На 13.07.2020г.
около 08.35ч. свидетелите Б.В.Б. и Б.А.П.
- полицейски служители при ОДМВР – София били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала
„Хемус”, като в участъка на 36-ти км.
в пътното платно, в посока гр.София,
спрели за проверка движещия се по същото платно
влекач м.“МАН” с рег.№***, управляван от жалбоподателя Г.С.Н.. Тъй като двамата полицейски служители
знаели, че в района на 47-ми км. на АМ Хемус/пътен възел Б./ е
поставен знак В-4 с оглед въведена
временна организация за движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №***., а
управляваното ППС от Н. било с максимално допустима техническа маса над 12т., св.Б.
съставил АУАН
№ ***г на
жалбоподателя в присъствието на св. П.. Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за
запознаване със съдържанието и същият го
подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***от ***г.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите Б. и П.,
както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите и
съставения АУАН, е че те са спрели ППС, управлявано от Н. в района на 36-ми км.
на АМ „Хемус”, в посока гр.София, като тогава те не са имали видимост до пътен възел „Б.“, където е следвало да се
намира горецитирания пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока
гр.София на товарни автомобил с технически допустима максимална маса над 12т. Свидетелите
са категорични в показанията си, че няма
видимост към мястото на забранителния
знак и не е било възможно да се види навлизането
на процесния товарен автомобил в района
на 47-ми км. на АМ „Хемус”, не са установили по това време /на навлизането в
забранения за ППС над 12т. участък/ кой е управлявал влекача м.“МАН” с рег.№***, както и дали в
действителност знака В-4 не е бил временно отстранен, или същият да е в такова
състояние, че да не е видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че Н. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С
оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор
пътна полиция, упълномощен със заповед № ***г. на МВР против Г.С.Н. с ЕГН********** ***, като неправилно и незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: