Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 368 14.10.2021г. град
Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 468 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Б.В.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1228-000502 от 14.07.2021г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед, на
основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Б.Б. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест
месеца, считано от 14.07.2021г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, в
несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, не е обосновано в необходимата и достатъчна
степен от фактическа страна. Твърди, че в нарушение регламентираните в АПК
процесуални правила и изисквания, административният акт е издаден без да са
изяснени - разгледани, обсъдени и преценени, всички факти и обстоятелства от
значение за случая, сочещи, че към датата на издаването на заповедта и съотв.
към датата на налагане на принудителната административна мярка, Б.Б. е
правоспособен водач, притежаващ СУМПС валидно за категорията на управляваното
от него МПС и не е лишен от правото да управлява МПС по административен или по
съдебен ред, нито СУМПС е било временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК. Счита, че с изтичането на срока на
наложеното му с Наказателно постановление № 20-1228-001091/ 22.04.2020г. административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, не е
налице възприетата от органа материалноправна предпоставка, с която законът
свързва налагането на принудителна административна мярка „прекратяване на
регистрацията на ППС“ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. По подробно
изложени съображения, включително такива за несъответствие на обжалвания административен
акт с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
С
Наказателно постановление № 20-1228-001091/ 22.04.2020г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя в
настоящото производство – Б.В.Б., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания – глоба
в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на 14.01.2021г.,
не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила на 22.01.2021г., а на
11.02.2021г. притежаваното от Б.Б. СУМПС № *********, е предадено в сектор „ПП“
към ОД на МВР – Стара Загора.
На Б.Б. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 583954 от
14.07.2021г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 14.07.2021г. около 15.40 часа в гр. Стара Загора, по
ул. „Св. Отец Паисий“ до № 16 в посока север-юг, Б.Б. управлява собствения си
л.а с рег. № *****, след като е лишен по административен ред с НП №
20-1228-001091/ 22.04.2020г. Въз основа
на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 21-1228-002235 от 22.07.2021г.
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с
което на Б.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева,
на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
С оспорената
в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1228-000502/ 14.07.2021г., издадена от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Б.В.Б.
е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – л.а с рег. № *****, за срок от шест
месеца, считано от 14.07.2021г. Обжалваният административен акт е постановен на
основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 14.07.2021г. около 15.40 часа в гр. Стара Загора, по ул.
„Св. Отец Паисий“ до № 16 в посока север-юг, Б.Б. управлява собствения си л.а с
рег. № *****, без СУМПС – отнето по административен ред с НП № 20-1228-001091/
22.04.2020г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната Заповед № 21-1228-000502/ 14.07.2021г., в
т.ч АУАН серия АА № 583954 от 14.07.2021г. и издаденото въз основа на него НП №
20-1228-002235/ 22.07.2021г., Справка за нарушител/ водач за лицето Б.В.Б., Наказателно
постановление № 20-1228-001091/ 22.04.2020г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора и др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с
ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №
8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а
от ЗДвП/, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 21-1228-000502/
14.07.2021г., е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Стара Загора.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за
упражненото от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора правомощие, така и противоправното поведение на водача на ППС, с което
се обосновава възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на
чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт. Възраженията на жалбоподателя за формална незаконосъобразност
на заповедта, основани на твърдения за липса на конкретизация на фактическите
обстоятелства и за формално описание на обуславящото прилагането на ПАМ
нарушение от фактическа страна, са неоснователни. Независимо от непрецизната формулировка на основанието за прилагане на
ПАМ в оспорената заповед, от описаното в съставения АУАН серия АА № 583954 от
14.07.2021г. /въз основа на който АУАН е издадена заповедта/, еднозначно се
установя, че възприетото от решаващия орган противоправно поведение, обуславящо
прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е в хипотезата на
управление на ППС от водач, който е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред с Наказателно постановление №
20-1228-001091/ 22.04.2020г.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1228-000502/ 14.07.2021г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на Б.Б. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 14.07.2021г. около 15.40 часа в
гр. Стара Загора, по ул. „Св. Отец Паисий“ до № 16, Б.Б. управлява собствения
си л.а с рег. № *****, без СУМПС – отнето по административен ред с НП №
20-1228-001091/ 22.04.2020г.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата
за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на
ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, се свързва с неправомерно поведение на
водача на ППС – управление на МПС от лице,
без да е правоспособен водач, или от лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК. Въз основа на нормативната регламентация по чл. 150 и чл.150а от ЗДвП
следва извода, че законът разграничава хипотезите на неправоспособност на
водача на МПС, лишаването от право на управление на МПС и временното отнемане
на СУМПС. По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно
превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва
дейността по управление на моторно превозно средство, удостоверено с издаването
на СУМПС, като доколкото правоспособността за управление на МПС не се поражда
от притежаването на СУМПС - т.е издаването на СУМПС не елемент от регламентирания
в чл.150 – чл.152 от ЗДвП сложен фактически състав на придобиване на правоспособността
за управление на МПС от съответната категория, нито изземването на СУМПС, нито
неговото временно отнемане, рефлектират върху придобитото право на управление и
съотв. на правоспособността за управление. Лишаването на едно лице от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен ред, се
свързва са налагане на наказание /по ЗАНН или по НК/, а временното отнемане на
СУМПС по реда на чл.69а от НПК – с привличането на лицето като обвиняем за
престъпление по глава
единадесета, раздел ІІ от особената част на НК, в резултат на което
е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал.
3 от НК. Съответно изземването на СУМПС, като материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е
регламентирано единствено в хипотезата на наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП –
при неизпълнение на задължение по чл. 157, ал.
4 от ЗДвП. По делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства, към 14.07.2021г. управлявалия л.а с рег. № ***** Б.Б., да е бил неправоспособен водач т.е при
липса /изначална или последваща/ на придобита правоспособност за управление на
МПС; свидетелството му за управление да е било временно отнето по реда на
чл.69а от НПК или с издадена заповед за прилагане на ПАМ „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ по реда и на
основание чл.171, т.1 от ЗДвП, или СУМПС да е било иззето при прилагането на
ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Както вече беше посочено, независимо
от непрецизната формулировка на
основанието за прилагане на ПАМ в оспорената заповед, от описаното в съставения
АУАН серия АА № 583954 от 14.07.2021г. /въз основа на който АУАН е издадена
заповедта/, еднозначно се установя, че възприетото от решаващия орган
противоправно поведение, обуславящо прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”
от ЗДвП, е в хипотезата на управление на ППС от водач, който е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по административен ред с Наказателно
постановление № 20-1228-001091/ 22.04.2020г. От доказателствата по делото се установява,
че действително с влязло в сила на 22.01.2021г. Наказателно постановление №
20-1228-001091/ 22.04.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на Б.В.Б., на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, наказанието
"лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от
датата на изземването на свидетелството за управление. В случая, от
удостовереното с подписите и на Б.Б., и на служител сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Стара Загора, еднозначно се установява, че
във връзка с изпълнението на наложеното на Б. с НП № 20-1228-001091/
22.04.2020г. административно наказание "лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство" за срок от 3 месеца, притежаваното от Б.Б.
СУМПС № *********, е предадено в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, на
11.02.2021г. От тази дата, при прилагането на чл.190, ал.2 от ЗДвП, започва да
тече срока на наложеното административно наказание и съотв. наказанието следва
да се счита за изтърпяно на 11.05.2021г.
/в какъвто смисъл е и удостовереното в Справка за нарушител/ водач за лицето Б.В.Б./.
Следователно към момента на извършената от контролните органи проверка /14.07.2021г./,
съотв. към датата на издаване на обжалвания административен акт, наложеното на Б.В.Б.
с НП № 20-1228-001091/ 22.04.2020г. административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца“, се явява изтърпяно. Съответно към
14.07.2021г. при управлението на л.а с рег. № ***** Б.Б. не е бил лишен от право да управлява
МПС, с оглед на което не е налице и възприетата от правоприлагащия орган
материалноправна предпоставка по чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП за прилагане на
ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС“, основана на управление на ППС от
водач след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред. А
обстоятелството, че след изтичането на срока на наложеното административно
наказание респ. след неговото изтърпяване и към датата на извършената от
контролните органи проверка, СУМПС не е било върнато на Б.Б., не се свързва със
съществуването на което и да е било от нормативно предвидените основания по
чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП за прилагане на ПАМ от вида на оспорената – ако и
СУМПС да е било предадено в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора
във връзка с изтърпяването на наказанието лишаване от право на управление на
МПС, това не означава, че водачът не притежава свидетелство за управление на
МПС.
Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на
доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел,
че е налице противоправно поведение на водача на МПС – Б.Б., субсумиращо се в
хипотезата на управление на МПС, след като е лишен от това право по административен
ред и съотв. че при описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка се е
следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП.
На следващо място правният резултат, който законът цели с прилагането на
ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче
разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на
обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гл.т наличието на
материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, същата не се
основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидена в закона цел, предвид липсата на противоправно поведение на Б.Б..
Оспорената
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Не е спазено изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на
заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не
е извършена проверка на посоченото от Б.Б., че наложеното му с НП № 20-1228-001091/
22.04.2020г. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца“, към момента на извършената от контролните органи на сектор
„Пътна полиция“ проверка, се явява изтърпяно. При условие, че видно от
представената административна преписка, органът, постановил обжалваната
заповед, е разполагал с всички данни относно датата на влизане на НП; датата,
от която започва да тече срока на наложеното на Б. административно наказание и
съотв. датата, считано на която наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ следва да се счита за изтърпяно, очевидно оспореният административен акт е
издаден без въобще да е била извършена проверка и преценка досежно наличието на
противоправно поведение на водача, като релевантно материалноправно основание
по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за постановяване на заповед за прилагането на
ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000502 от
14.07.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.В.Б., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1228-000502 от 14.07.2021г., издадена
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с
която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Б.В.Б. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за
срок от шест месеца, считано от 14.07.2021г., като
незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.