Решение по дело №3928/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 16.09.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3928 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ответника С.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, както следва:

-       с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 185,13 лв. (сто осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки) за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода: 01.09.2016 г. – 31.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8961/28.11.2018 г. по ч.гр.д.№16910/2018 г. на 46 с. на ВРС;

-          с правно основание чл. 92 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 215,91 лв. (двеста и петнадесет лева и деветдесет и една стотинка), представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №********* както следва:

-         59,97лв. за ползваните програми Интернет 6500 ( 3x19.99лв.) за мобилен номер 0896/621879

-         62.97лв. за програма Стандарт 20.99лв. (3x20.99лв.) за мобилен номер 0988/943718 и

-      92.97лв. за програма Нон Стоп 30.99лв. (3х30.99лв.)  и

-      с правно основание чл. 342, ал. 2 от ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от размер на 408,58 лв. (четиристотин и осем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №*********, от които 118,62 лв. по договор за лизинг от 24.03.2016 г. за устройство марка LG модел Leon Grey за периода от септември 2017 г. до февруари 2018 г.; 251,80 лв. по договор за лизинг от 24.05.2016 г. за устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Black за периода септември 2017 – април 2018 г. и 78,16 лв. по договор за лизинг от 29.09.2016 г. за устройство марка Tablet модел Alcatel Pixi4 7 3G Black за периода: септември 2017 до август 2018 г. Претендират се направените съдебно деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:

Ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски номер №005401269 по сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с три отделни номера и допълнителни споразумения към тях, както следва:

1.      Договор за мобилни услуги от дата 17.08.2015 г., за мобилен номер 0988/943719 с избрана абонаментна програма Резерв 39,99лв., с уговорен срок на действие до 17.08.2017г. и за мобилен номер 0988/943718 с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 39,99 лв.

2.      Допълнително споразумение от 24.03.2016 г., за номер 0988/943718, с което е предоставен нов план Стандарт 20,99 лв. за срок до 24.03.2018 г. и лизингов договор от същата дата, по силата на който е взел мобилно устройство марка LG модел Leon Grey на изплащане посредством  23 месечни вноски в размер на 6.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

3.      Договор за мобилни услуги от дата 24.05.2016 г. за предпочетен мобилен номер 0988/943719 с Абонаментен план НОН СТОП 30,99 лв. и срок на действие до 24.05.2018 г. и лизингов договор от същата дата, по силата на който е взел на изплащане посредством 23 месечни вноски устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Black с месечни вноски в размер на 12.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

4.      Договор за мобилни услуги от дата 29.09.2016 г. с мобилен номер 0896/621879 с абонаментен план Интернет 6500 с месечен абонамент 19.99лв. със срок до 29.09.2018г. На същата дата абонатът е склюючил и Договор за лизинг за мобилен номер 0896/621879, като е взел на изплащане мобилно устройство Tablet модел Alcatel Pixi4 7 3G Black посредством 23 месечни вноски устройство с месечни вноски в размер на 1.59лв.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 01.09.2016 г. до 31.01.2017г. Теленор е издал:

-   фактура №**********/01/10/2016 за отчетения период на потребление 01/09/2016-30/09/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 92.86лв./с ДДС/, от които:

-   За мобилен номер 0896/621879 17.77лв./без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 3500 Лизингова вноска 1.59лв.

-   За мобилен номер 0988/943718 17.49лв../без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20.99лв., 6.59лв-вноска лизинг, 0.75лв./без ДДС  видео разговори, 0.54лв/без ДДС/-други услуги (номера 0700/0800/00800 ).

-   За мобилен номер 0988/943819 20.82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30.99лв., 1.24лв./без ДДС  временно възстановяване на изходящия трафик, 12.59лв-вноска лизинг.

Дължимата сума е платима в срок 16.10.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-   фактура №**********/01/11/2016 г. за отчетения период на потребление 01/10/2016-31/10/2016г-с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 91.21лв /с ДДС/, от които:

-   За мобилен номер 0896/621879 16.66лв./без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 6500 Лизингова вноска 1.59лв.

-   За мобилен номер 0988/943718 17.49лв../без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20.99лв., 6.59лв-вноска лизинг, 1.08лв/без ДДСУ-други услуги (номера 0700/0800/00800 ), 0.16лв./безц ДДС/-кратки текстови съобщения (SMS),0.12m/6e3 ДДС/-услуги с добавена стойност (SMS).

-   За мобилен номер 0988/943819 20.82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30.99лв.,, 12.59лв-вноска лизинг,0.04лв./без ДЦС/-разговори към „Грижа за клиента.

Дължимата сума е платима в срок 16.11.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

-   фактура № **********/ 01/12/20160г. за отчетения период на потребление 01/11/2016-30/11/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 86.78лв. /с ДДС/, от които:

-   За мобилен номер 0896/621879 16.66лв./без ДДС/ за месечен абонамент Интернет 6500 Лизингова вноска 1.59лв.

-   За мобилен номер 0988/943718 17.49лв../без ДДС/ за месечен абонамент Стандарт 20.99лв., 6.59лв-вноска лизинг, 0.04 /без ДДС/ разговори към „Грижа за клиента.

-   За мобилен номер 0988/943819 20.82лв./без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30.99лв., 12.59 лв. - вноска лизинг.

Дължимата сума е платима в срок 16.12.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 270.85лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 10/2016г., за месец 11/2016г. и за месец 12/2016г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Кредитно известие № **********/01/01/2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 23,41лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 20.77лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 270.85лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 268.21лв., платима в срок 16.01.2017г. с издаденото за отчетния период 01.12/.2016г.-31.12.2016г. С Кредитно известие № **********/01.01.2017г. са приспаднати авансово заплатени при сключване на договорите за услуги месечни абонаментни такси. Поради това е извършен сторниране на сума в размер на -23.41лв./с ДДС/, от които:

-7,09лв. с ДДС (5.91лв. без ДДС) - приспадната авансово заплатена месечна абонаментна такса при сключването на договор за мобилен номер 0896/ 621879;

-7,45лв. с ДДС (6.21лв. без ДДС) - приспадната авансово заплатена месечна абонаментна такса при сключването на договор за мобилен номер 0988/943718;

-     -8,87лв. с ДДС (7.39лв. без ДДС) - приспадната авансово заплатена месечна абонаментна такса при сключването на договор за мобилен номер 0988/943819.

Ответникът, чрез особен представител в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като е просрочена, а отделно не е налице пълен идентитет между предметите на заповедното и исковото производство, като същевременно петитумът формално не съдържа препратка към номера на заповедното производство, каквато обвързаност е задължителна.

Твърди, че исковете са неоснователни, като излага следните твърдения:

Процесиите договори са нищожни, тъй като противоречат на императивни материални норми от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и специалния Закон за електронните съобщения (ЗЕС), и като такива не са породили действие за страните, като излага следните аргументи:

На първо място излага, че в директен разрез с установеното задължително изискване на чл. 4, ал. 1 от ЗЗП, информацията във връзка с процесиите договори, и по-специално тези за лизинг на мобилни устройства, липсва, а тя е неразделна част от контрактите, предвид на чл. 4, ал. 2 от ЗЗП. Излага, че договорите са  откровено невъзможен за прочитане дребен шрифт (може би 4-пунктов), като така описаната липсата на разбираемост и яснота на договорите съставлява нарушение на императивите още на чл. 227, ал. 4 и чл. 229, ал. 1 от специалния ЗЕС.

На второ място сочи, че заради предлагането за подпис на такива нечетими заради шрифта си документи, „Т.Б." ЕАД всъщност използва забранена от ЗЗП нелоялна и подвеждаща практика. Сключването на договор при такава практика го прави недействителен предвид на нормата на чл. 68в от ЗЗП вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че заради микроскопичния текст на договорите, те са сключени в хипотезата на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, а дължимата от „Т.Б." ЕАД информация по смисъла на ал. 1 несъмнено е предоставена по неясен и невъзможен за разбиране начин. Прави аналогия с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който минималният шрифт на договора за потребителски кредит е 12.

Твърди, че към исковата молба изобщо не са приложени общите условия на договорите за лизинг, нито изобщо са подписани или потвърдени от потребителя, както вменява чл. 16, ал. 1 от ЗЗП, като счита, че изявленията на А. в противния смисъл, вписани в края на трите лизингови договора, са нищожни предвид на абсолютната недействителност на тези сделки.

Оспорва ответницата да е получила трите мобилни устройства, а изявленията в обратния смисъл, обективирани в договорите, са нищожни предвид нищожността на цялата сделка.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 8961/28.10.2018 г. по ч.гр.д. №16910/2018 г. на ВРС, 42 състав е разпоредено ответникът С.Д.А. да заплати на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* процесните суми.

Срещу заповедта за изпълнение от длъжника е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, в което твърди, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като претендираните суми представляват периодични платежи.

Съгласно Заявление за пренасяне на номера в мрежата на ТЕЛЕНОР и заявление за смяна на собственост от 17.08.2015 г. Владимир Венциславов Новак е пренесъл в мрежата на Теленор мобилни номера 359988943819 и 359988943818, като същите са преотстъпени на ответницата С.А., която е сключила Договор за мобилни услуги №********* от 17.08.2015 г., съгласно който ще заплаща за мобилен номер 359988943819 месечна абонаментна такса от 39,99 лв. намалена с месечна отстъпка от 62,51%, или 14,99 лв.

С исковата молба по делото е представен Договор за мобилни услуги  № ********* от 29.09.2016 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, съгласно който е уговорено ищцовото дружество да предостави на ответницата мобилен номер  359896621879, за което потребителят се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. и мобилен апарат Tablet модел Alcatel Pixi4 7 3G Black. Съгласно договора в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на последния, Потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Във връзка с полученото устройство Tablet модел Alcatel Pixi4 7 3G Black е сключен и Договор за лизинг от 29.09.2016 г., който предвижда клиентът да получи мобилен апарат срещу обща цена на лизинговата вещ от 36,57 лв. с вкл. ДДС, за ползването на която лизингополучателят се е задължил да извършва ежемесечни вноски в размер на 1,59 лв. за срок от 23 месеца.

Представено е допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги, с номер 359988943819 от 24.05.2016 г., съгласно който ответникът ще заплаща промоционална цена от 24,99 лв. на месец за ползването на телефонния номер. Уговаря се и че при подписване на договора потребителят получава мобилно устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Black. Подписан е и договор за лизинг за мобилното устройство, съгласно който уговорената цена на лизинговата вещ е в размер на 289,57 лв., платима на 23 равни месечни вноски от по 12,59 лв. всяка.

Представен е и договор за лизинг от 24.03.2016 г., с който на ответницата е предоставено за ползване устройство LG модел Leon Grey при цена на лизинговата вещ от 151,57 лв., платима на 23 равни месечни вноски от 6,59 лв. всяка. Устройството се предоставя във връзка с Допълнително споразумение към договор за предоставяне на мобилни услуги за номер 359988943718, съгласно което абонатът ще заплаща за стандартен месечен абонаментен план месечна абонаментна такса от 20,99 лв.

Към всички договори е приложено писмено приемане на общите условия на мобилния оператор.

По делото са представени и фактури, както следва:

фактура №**********/01/10/2016 за отчетения период на потребление 01/09/2016-30/09/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 92.86лв./с ДДС/; фактура №**********/01/11/2016 г. за отчетения период на потребление 01/10/2016-31/10/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 91.21лв /с ДДС/ и фактура № **********/ 01/12/20160г. за отчетения период на потребление 01/11/2016-30/11/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 86.78лв. /с ДДС/ и фактура № **********/01.02.2017 г., на стойност 1666,56 лв., в която е начислена неустойка в размер на 1072,85 лв. за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и 325,50 лв. за дължимите лизингови вноски до края на срока за използване на предоставените мобилни устройства.

По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Ели Т., от която се установява следното: потребителят не е заплатил на ответното дружеството цена на предоставени услуги на стойност 2,78 лв. без ДДС и уговорените месечни абонаментни вноски за трите ѝ предоставени мобилни номера на обща стойност 164,73 лв. без ДДС, като на потребителя е направена отстъпка от всяка дължима абонаментна такса в размер на 13,23 лв., като цялата дължима сума без ДДС остава в размер на 154,28 лв. без ДДС, а с ДДС се равнява на претендираните от ищеца 185,13 лв. Дължимите суми за лизингови вноски са общ размер на претендираните 408,58 лв. общо за трите предоставени мобилни устройства. Размерът на неустойката, изчислена въз основа на стойността на три месечни вноски по всеки от мобилните номера възлиза общо на 215,91 лв. с ДДС.

            От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание  иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД  и чл. 342, ал. 2 от ТЗ . Искът с правно основание чл.422 е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта. А по другите два иска да докаже, че е възникнало претендираното вземане, в това число, че между него и ответницата е налице валидно възникнало договорно правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги, в изпълнение на което ищецът е предоставил мобилните услуги срещу задължението на ищцата за заплащане на договорената цена, че се дължи претендираната неустойка, че се дължат претендираните лизингови вноски до края на договора.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги е сключил с ответницата процесните договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг на мобилните апарати. Съгласно договорите ищцата се е задължила да заплаща месечна абонаментна такса за предоставените ѝ мобилни номера, както следва: за мобилен номер 359988943819 – 30,99 лв. с ДДС, за мобилен номер 359988943818 – 20,99 лв. с ДДС и за мобилен номер 359896621879 – 19,99 лв. Приела е и тарифата на оператора за заплащане на невключените в абонаментния план и предоставени ѝ мобилни услуги, които в настоящия случай са в размер на 2,78 лв. без ДДС съгласно заключението на вещото лице. Не е заплатена и цената на абонамента след отстъпката за месеците септември, октомври и ноември 2016 г., или общо сумата от 185,13 лв.

На ответницата съгласно сключените договори за лизинг са предоставени и три мобилни устройства, за ползването на които тя се е съгласила да плаща лизингова цена в месечни размери, както следва: за Tablet модел Alcatel Pixi4 7 3G Black – 1,59 лв., за LG  Leon Grey – 6,59 лв. и за SAMSUNG Galaxy J5 Black – 12,59 лв., считано за 23 месеца с възможността за изкупуване на всеки един от мобилните апарати с една последна вноска в размер на месечната такава. Мобилните устройства са предадени на ответницата, като същата не е заплатила договорената цена за ползването им в общ месечен размер на 20,77 лв. за месеците септември, октомври и ноември 2016 г., поради което договорите са прекратени. Тъй като потребителят не е изпълнил задължението си по договорите за лизинг да върне лизинговата вещ след прекратяване на договорите ѝ и е начислена цена за ползване до края на договора.

            Договорът за лизинг за мобилен апарат марка Tablet модел Alcatel Pixi4 7 3G Black изтича на 29.09.2018 г., като ответницата фактически по него не е заплатила нито една лизингова вноска. Четири лизингови вноски за месеците от 09-12 2016 г. и останалите 19 вноски до края на договора са дължими. Начислена е и вноската за придобиване на собствеността – общо 24 вноски по 1,59 лв., или 38,16 лв.

            Договорът за лизинг за мобилен апарат марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Black изтича на 24.05.2018 г. като ответницата не е заплатила вноските за месеците 09-12 2016 г. по редовни фактури и оставащите ѝ до края на договора 16 вноски, начислени ѝ в последната фактура, или общо 20 вноски от по 12,59 лв., или 251,80 лв.

            Договорът за лизинг за мобилен апарат LG модел Leon Grey изтича на 24.03.2018 г. като ответницата не е заплатила вноските за месеците 09-12 2016 г. по четири редовни фактури и оставащите ѝ до края на договора 14 вноски, начислени ѝ в последната фактура, или общо 18 вноски от по 6,59 лв., или 118,62 лв.

   По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка  в размер на 215,91 лв. съдът намира същия за неоснователен, поради следното:

Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Фактът, че в настоящия случай не се търси целият размер, а само на тримесечните такси не променя факта, че клаузата е нищожна. Поради тази причина не биха могли да бъдат присъдени суми на основание обявената за нищожна клауза.

В подаденото възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания съобразно дадените задължителни указания за съдилищата с ТР № 4/2013 год., като съдът намира същото за неоснователно. Това е така защото най-краткия давностен срок познат на нашето облигационно право е уреденият тригодишен давностен срок в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, в който се погасяват претенциите за периодичните платежи. Най-старото претендирано вземане в настоящото производство е с падеж 29.10.2016 г. (месец след издаване на фактурата), а заявлението е депозирано в съда на 07.11.2018 г. (по – малко от 2 години след падежа), което води на извода, че при депозиране на заявлението давностният срок не е бил изтекъл. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.4 от ГПК. Или в настоящия случай искът се счита предявен на 07.11.2018 г., на която и дата възникват свързаните с това последици, съобразно разпоредбата на чл. 116, б. б), а именно прекъсване на давността. Така съобразно възражението за давност за погасени по давност следва да се считат всички вземания на ищеца с падеж три години назад от 07.11.2018 г., или от 07.11.2015 г. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагането за погасяване на вземането по давност, а именно изтичане на тригодишен период от падежа му.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и с правно основание чл. 342, ал. 2 от ТЗ следва да бъдат уважени изцяло, а искът с пр. основание чл. 92 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 16910/2018 г. на ВРС, 42 състав, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1175,68 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 415,75 лв., депозит за особен представител в размер на 300,00 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза и възнаграждение за един адвокат в размер на 209,93 лв. с ДДС, от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 858,25 лв. В производството по ч.гр.д.№ 16910/2018 г. на ВРС, 42 състав ищецът е направил разходи в размер на 244,18 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 34,25 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 209,93 лв. с ДДС, от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 87,90 лв.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ответника С.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 185,13 лв. (сто осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки) за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода: 01.09.2016 г. – 31.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8961/28.11.2018 г. по ч.гр.д.№16910/2018 г. на 46 с. на ВРС.

ОСЪЖДА ответника С.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 408,58 лв. (четиристотин и осем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №*********, от които 118,62 лв. по договор за лизинг от 24.03.2016 г. за устройство марка LG модел Leon Grey за периода от септември 2017 г. до февруари 2018 г.; 251,80 лв. по договор за лизинг от 24.05.2016 г. за устройство марка SAMSUNG модел Galaxy J5 Black за периода септември 2017 – април 2018 г. и 78,16 лв. по договор за лизинг от 29.09.2016 г. за устройство марка Tablet модел Alcatel Pixi4 7 3G Black за периода: септември 2017 до август 2018 г.;

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ответника С.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 215,91 лв. (двеста и петнадесет лева и деветдесет и една стотинка), представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №********* както следва.

ОСЪЖДА С.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сумата от 858,25 лв. (осемстотин петдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 87,90 лева (осемдесет и седем лева и деветдесет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 16910/2018 г. на ВРС, 42 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: