Р Е Ш Е Н И Е
№...
28.06.2021г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 16.06.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №590 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от „Агрокултура“ ЕООД гр.Стара Загора срещу
“Алфа 07 Груп” ЕООД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на
24.08.2016г. между страните е бил сключен Договор за аренда на земеделски земи,
съгласно който на ответника са предоставени под аренда земи с обща площ от
159,584 дка в землището на ... и земи с обща площ от 60,12 дка в землището на ....
Договорът бил сключен за срок от пет години. Уговорено било арендно
плащане в размер на 50,00лв. на декар, дължимо на 01.10. на съответната
стопанска година. За стопанската 2018/2019г. било дължимо арендно
плащане в размер на 10985,20лв., за която сума ищецът издал фактура на ответника
- №186/30.10.2019г. Ответникът не заплатил сумата по фактурата и изпаднал в
забава. За периода от 02.10.2019г. до 11.11.2019г.
ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 125,12лв. За дължимите
суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.дело №5892/2019г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал
заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения
двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата в размер на 10985,20лв. – арендно плащане за
стопанската 2018/2019г., 125,12лв. – обезщетение за забавено плащане, считано
от 02.10.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор
не изразява становище по предявените искове. В съдебно заседание изразява становище, че процесната
фактура не е получена от него, че за дължимото вземане страните са имали
договорки за прихващане с други дейности.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.
№5892/2019г. по
описа на РС-Стара Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 10985,20лв.
– арендно плащане за стопанската 2018/2019г.,
125,12лв. – обезщетение за забавено плащане, считано от 02.10.2019г. до 11.11.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал
Заповед за изпълнение №3070/13.11.2019г., с която е уважил заявлението на
ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок,
поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.
От приетите като писмени доказателства по делото копия
на: Договор за аренда на земеделска
земя от 24.08.2016г., фактура №186/31.10.2019г. се установява, че страните са имали договорни
отношения за аренда на земеделска земя, като ищецът в качеството на арендодател е предоставил на ответника в качеството на
арендатор земеделска земя в землището на ... в общ размер на 159,584 дка и в землището
на ... в общ размер на 60,120 дка. Арендаторът дължи на арендидателя
арендно плащане в размер на 50,00лв. на декар или
общо 10985,20лв. за всяка стопанска година. Арендното
плащане е дължимо до 01.10. на всяка стопанска година. За стопанската
2018/2019г. ищецът е издал фактура за дължимото арендно
плащане на стойност 10985,20лв. – процесната фактура №186/31.10.2019г.
Ответникът не оспори сключването
на договора за аренда, нито ползването на описаните в него земеделски земи под
аренда, нито размера или срока на дължимото арендно
плащане. Направи възражения за други договорки между страните, които обаче не
бяха конкретизирани и не бяха подкрепени с доказателства.
Съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението
на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и
компетентно. Видно от заключението на вещото лице ищецът е издал на ответника фактура №186/31.10.2019г. на стойност 10985,20лв. Същата е осчетоводена в счетоводството
на ищеца. По тази фактура не е постъпило плащане, дължи се пълният размер на
фактурата. Фактурата е надлежно осчетоводена, като счетоводството на ищеца е
редовно водено. Върху дължимия размер на фактурата вещото лице е изчислило
лихва за забава за периода от 02.12.2019г. до 11.11.2019г.
в размер на 125,12лв. Ответникът не е предоставил на вещото лице данни от
счетоводството си.
От така изложените фактически обстоятелства съдът намира
от правна страна следното: Между страните е сключен валиден договор за аренда
на земеделска земя. В договора е предвиден размера на арендното
плащане и неговия падеж. Издаването на фактура от страна на ищеца и
получаването й от страна на ответника не е релевантен факт, от който да зависи
възникването на задължението за плащане на дължимата рента, нито е факт, от
който да зависи падежа на задължението. Ответникът дължи заплащането на рента
на падежа, предвиден в договора, независимо от издаването фактура. Ответникът
не посочи и не представи никакви доказателства за заплащане на дължимото арендно плащане. Не представи и доказателства за погасяване
на това задължение на друго основание. Поради тази причина претенцията на ищеца
се явява основателна и доказана в предявения размер. Претенцията за мораторна лихва също е основателна, доколкото безспорно се
установи, че задължението не е изпълнено на падежа. Размерът на мораторната лихва бе изчислен от вещото лице и същият
съвпада с претендирания от ищеца, поради което искът
следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за разноски съдът
намира, че ответникът с поведението си е станал причина за водене на делото.
Същият е изпаднал в забава, което е накарало ищеца да предяви претенцията си по
реда на заповедното производство по чл.410 ГПК. Поради тази причина съдът
намира, че следва да присъди разноски в тежест на ответника и за исковото и за
заповедното производство, които възлизат на сумата от 222,20лв. за платена
държавна такса, 260,00лв. за възнаграждение за вещо лице и 870,00лв. за
адвокатско възнаграждение в исковото производство и съответно 222,20лв. за
държавна такса и 610,00лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АЛФА 07 ГРУП” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“
№173, ет.2, представлявано от
М. А.А. дължи на “АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Методи Кусев”
№2, ет.3, оф.1, представлявано от
Тодор Василев Велев, сумата от
10985.20лв. /десет
хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и 20 стотинки/ – главница, представляваща арендно плащане за стопанската 2018/2019г. по Договор за аренда
на земеделска земя, сключен на
24.08.2016г., 125,12лв. /сто двадесет и пет лева и 12 стотинки/
мораторна лихва за периода от
02.10.2019г. до 11.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на
заявлението в съда –
11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3070/13.11.2019г. по ч.гр.д. №5892/2019г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА „АЛФА 07 ГРУП”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“
№173, ет.2, представлявано от
М. А.А. да заплати на “АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Методи Кусев”
№2, ет.3, оф.1, представлявано от
Тодор Василев Велев, направените разноски по делото в размер на 1352,20лв. (хиляда триста петдесет и два лева и 20 стотинки) за
платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „АЛФА 07 ГРУП”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“
№173, ет.2, представлявано от
М. А.А. да заплати на
“АГРОКУЛТУРА” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Стара Загора, ул.”Методи Кусев”
№2, ет.3, оф.1, представлявано от
Тодор Василев Велев, направените разноски по делото в размер на 832,20лв. (осемстотин тридесет и два лева и 20 стотинки) за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, която сума е присъдена и включена в
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3070/13.11.2019г. по ч.гр.д.
№5892/2019г. по
описа на РС-Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: