Решение по адм. дело №1858/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. Ц. К., [ЕГН], против решение № 283/02.08.2023 г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, по преписка № 172/2021 г., с което: е установено, че Директор на Технически университет София - филиал Пловдив - В. Н. Н. не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо П. Ц. К., в качеството на жалбоподател, на основата на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, и не е извършил нарушение на разпоредби на Закона за защита от дискриминация спрямо П. Ц. К., въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с упражняване правото на труд; оставена е без уважение жалба с вх. №44-00-1411/27.04.2021г. и допълнение с вх. №44-00-1789/25.05.2021г. по описа на КЗД, подадени от П. Ц. К..

В жалбата се твърди, че решението на КЗД е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби на антидискриминационното и европейско законодателство и несъответствие с целта на закона. Счита, че комисията не е обсъдила наведените твърдения за оказано въздействие чрез натиск и убеждаване от проф. Н.- директор на филиала на ТУ върху решението на ФС на ФМУ, който десет пъти не е утвърдил решението за избора й от КС, като в тази насока се позовава на чл.5 от ЗЗДискр. и пар.1, т.5 от ДР на ЗЗДискр. Посочва, че КЗД не е допуснала поискани свидетели и с така постановеното решение създава прецедент във висшето образование, който дава възможност на ректори и директори, чрез нормативно признати пропуски да назначават когото си поискат на ръководни позиции в съответните катедри. С позоваване на чл.67, ал.4 и чл.6, ал.2 от ЗЗДискр. жалбоподателят посочва, че КЗД разполага с възможност да сигнализира в случая Народното събрание, относно празноти и пропуски в Закона за висшето образование, които създават предпоставки за дискриминация. Изложени са доводи, че катедрата избира с тайно гласуване ръководител катедра, а утвърждаването на избраният от КС ръководител катедра от ФС на основното звено, по своята същност не е процедура по избор, а с прилаганите действия от директора на филиала на практика се прави втори избор с тайно гласуване. Жалбоподателят счита, че процедурата по утвърждаване е предвидена от законодателя само и единствено да се проверят обстоятелствата описани в представената декларация, дали кандидатът отговаря на предвидените в закона изисквания. Сочи, че с оглед нормативната празнота в ЗВО следва и за ВРИД ръководител катедра да се назначи избрания, но формално неутвърден хабилитиран преподавател. Посочва, че назначаването на доц. Т., който преди това си е подал оставката от тази позиция е доказателство за неравно третиране и може да се определи като тормоз спрямо нея и останалите членове на катедрата. Във връзка с оказването на влияние от страна на директора върху членовете на ФС в жалбата са изложени доводи, че директора на ТУ се разпореджа със средствата за награди, допълнително материално стимулиране, допълнителни назначения като изследователи по проекти и др. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на КЗД, респективно налагане на санкция и принудителни административни мерки по ЗЗДискр. за преустановяване дискриминационни действия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа жалбата. Подробни съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез юриск. К. в писмено становище оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна В. Н. Н., в постъпил по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна Технически университет, [населено място], чрез юриск. З. в писмен отговор и в с.з., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

С решение № 8508/19.08.2025 г. по адм. дело № 760/2025 г. по описа на ВАС, Пето отделение е обезсилено Решение № 9428/04.11.2024 г., постановено по адм. д. № 2156/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на задължителните указания на ВАС, във връзка с конституирането на надлежните заинтересовани страни по делото.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Административното производство (преписка № 172/2021г.) е образувано с разпореждане на председателя на КЗД № 627/02.06.2021 г. (л.45 по адм.д. № 2156/2023г.), като преписката е разпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав, като са посочени и членове на състава.

Доц. д-р инж. П. К. е подала жалба вх. №44-00-1411/27.04.2021г. (л.32-35 по адм.д. № 2156/2023г.) до КЗД, в която е посочила, че след три поредни избора, проведени съгласно установения чрез Закона за висшето образование /ЗВО/ ред, на които била избрана за ръководител катедра „Машиностроене и уредостроене" към съответния факултет на филиал Пловдив на Технически университет - София /и трите провеждани по различно време/, тя не била утвърдена от Факултетния съвет /ФС/. Първият избор бил проведен на заседание на Факултетен съвет, описано в Протокол №7 /05.12.2019г., от който било видно, че всички останали ръководители катедри - общо пет, без този на катедра МУ /П. К./, били утвърдени. Вторият и третият избор били проведени на заседание на ФС описани съответно в Протокол №4/14.01.2021г. и №7/15.04.2021г. Посочила е още, че евентуалната дискриминация по признаци пол, лично и обществено положение в сфера „право на труд и професионална реализация“ била извършена от членовете на колективния орган ФС и от директора на филиала - проф. В. Н.. В жалбата до КЗД е направено доказателствено искане да бъде разпитан като свидетел лицето В. Г. Б.. К. е поискала от КЗД да изясни обстоятелствата относно процедурата по утвърждаване на ръководител катедра, която не е изяснена от ЗВО и в Правилника за дейността на ТУ – София, както и кое налага за ръководител катедра да се прави утвърждаване.

До П. К. е изпратено уведомление по чл.30 от АПК за отстраняване на недостатъци в искането отправено до КЗД (л.41 по адм.д. № 2156/2023г.), като в тази връзка П. К. е представила писмо вх. №44-00-1789/25.05.2021г. (л.42-43 по адм.д. № 2156/2023г.) с пояснения, че поддържа оплакванията си за евентуална дискриминация срещу проф. В. Н. – директор на ТУ София – филиал Пловдив по признаци „лично“ и „обществено положение“ в сфера „право на труд и професионална реализация“. Уточнява, че с решенията на ФС на ФМУ е допуснато и извършено неравно третиране спрямо нея, като евентуалната дискриминация е извършена от членовете на ФС, но всъщност зад нея стоят директора на филиала и декана на факултета от предишния му мандат. Посочила е, че след като за ВРИД ръководител катедра е назначен друг преподавател доц. Т., а не тя й е уронен престижа като преподавател и председател на синдикална организация.

С писмо вх. № 44-00-2281/23.06.2021г. до КЗД, К. е посочила нови обстоятелства във връзка с жалбата й, а именно , че на 01.06.2021г. е проведен поредният КС за избор на ръководител катедра МУ и отново била избрана, но на 17.06.2021г. за четвърти пореден път не е утвърдена от ФС.

На свое заседание определеният Петчленен заседателен състав е определил председател на състава и докладчик по преписка № 172/2021г. (л.50 по адм.д.№ 2156/2023г.).

С Разпореждане № 697/29.06.2021г. на председателя на КЗД е определен служител експерт за извършване на необходимите действия по проучване на преписката (л.51 по адм.д. № 2156/2023г.).

В хода на производството пред КЗД са изискани становища от: В. Н. Н. (л.52 и л.56 по адм.д. № 2156/2023г.) и Технически университет – София (л.57 по адм.д. № 2156/2023г.).

В писма вх. №17-00-70/19.07.2021г. (л.53-54 по адм.д. № 2156/2023г.) и вх. № 17-00-13/26.01.2022г. (л.58 по адм.д. № 2156/2023г.) от проф. д-р инж. В. Н. е изложено становище за неоснователност на жалбата на К., с позоваване на чл.59 от ЗВО и Правилника за устройство и дейността на ТУ – София. Изложено е, че е имало и други подобни случаи в други катедри, като през 2016г. доц. С. А. няколко пъти е избиран за ръководител катедра МТТ, но не е бил утвърждаван от ФС на ФМУ, като той не е бил назначаван за ВРИД ръководител катедра.

В писмо вх. № 04-00-58/31.01.2022г. от Технически университет – София е посочено, че П. К. е сезирала ректора на Технически университет – София с възражение по повод проведения на 11.01.2021г. избор на ръководител катедра „Машиностроене и уредостроене“, факултет „Машиностроене и уредостроене“ (ФМУ) на филиала в [населено място], като е разпоредена проверка и резултатът е обобщен в становище на главния юрисконсулт на университета, изпратен до доц. К.. Изложено е, че във връзка със сигнал на доц. К. в Министерство на образованието и науката, изпратен на 03.08.2021г. в ТУ – София е разпоредена проверка за заключението, от която е информиран министърът. Становището на ТУ – София е, че ЗВО и Правилника за устройството и дейността на ТУ – София са приложени правилно.

С писмо вх. № 44-00-696/21.02.2022г. до КЗД, К. е посочила нови обстоятелства във връзка с жалбата й (л.89-91 по адм.д. № 2156/2023г.).

С Разпореждане № 265/18.04.2022г. и Разпореждане № 675/02.11.2022г. на председателя на КЗД са определени служители подпомагащи експерти за извършване на необходимите действия по проучване на преписка № 172/2021г.

На основание чл.60 от ЗЗДискр до Б. Х. е изготвен доклад-заключение от докладчика по преписка № 172 от 2021г. на КЗД (л.97 сл. по адм.д. 2156/2023г.).

На страните в административното производство са изпратени уведомления за призоваване (л.101-103 по адм.д. № 2156/2023г.), във връзка с които са постъпили становища, както следва: вх. № 44-00-3716/08.11.2022г. от доц. П. К. (л.112 и сл. от адм.д. 2156/2023г.); и вх. № 17-00-146/09.11.2022г. от проф. д-р инж. В. Н..

По преписка № 172/2021г. на КЗД е проведено открито заседание на 09.11.2022 г. (л.162-164 по адм.д. 2156/2023г.), в което са се явили: жалбоподателят – лично; ответната страна В. Н. – лично; и заинтересованата страна – Технически университет – София, представляван от юриск. З.. Доколкото жалбоподателят и ответникът в производството пред КЗД са изявили желание за водене на процедура по постигане на споразумение, преписката е отложена за разглеждане на 05.04.2023г.

С писмо вх. № 44-00-1356/05.04.2023г. до КЗД, К. е посочила, че споразумение не е постигнато и поддържа, че към нея не са прекратени преследванията, личностното унижение пред членовете на ФС, пред колегите й от катедрата и служители. Изложила е, че правилника на висшето училище допуска процедура таен избор на ФС, като по този начин се ограничава правото на хабилитиран преподавател да бъде избран в управляващи органи на висше училище. Посочила е, че за десети път е избрана от КС за ръководител катедра, но ФС отказва да утвърди избора в неразривна връзка с упоритото нежелание на проф. Н. да я назначи за ВРИД ръководител катедра. Посочила е, че последните месеци е подложена на непрекъснати психологически атаки и преследване с цел да се откаже да се кандидатира за ръководител катедра. Приложени са писмени доказателства.

На проведеното открито заседание от 05.04.2023г. на КЗД петчленен заседателен състав са се явили: жалбоподателят – лично; ответната страна - В. Н. лично; и заинтересованата страна – Технически университет – София, представляван от юриск. З.. В заседанието са приети и приобщени всички писмени доказателства, включително и доклада-заключение, както и допълнително представени от П. К. писмени доказателства. Съставът на КЗД е обсъдил доказателственото искане на К. за разпит на двама свидетели, като е поискал обяснения от страната какво ще доказва с тях. За свидетеля доц.Б., К. е посочила, че той е присъствал на почти всички заседания на Катедрения съвет и е бил председател на изборна комисия, като е присъствал и на Общото събрание на Технически университет, в което председателя на контролния съвет е казал пред 500 души, че няма друг прецедент в ТУ. Доколкото обаче ответникът Н. не отрича, че именно такъв е бил отговора пред Общото събрание на ТУ, както и че от заседанията на катедрения съвет има писмени доказателства – протоколи, съставът на КЗД не е допуснал до разпит доц. Б.. За свидетеля доц. д-р Ж., К. е посочила, че той е член на ФС и е присъствал на всички неизвършени утвърждавания за нея, като е присъствал и на заседанието на което ФС е взело решение тя да бъде изпратена на Етична комисия. Тъй като и за тези обстоятелства са били налице писмени доказателства – протоколи, по които ответната страна Н. не е възразил, съставът на КЗД е оставенил без уважение искането на К. за разпит и на втория свидетел. Без уважение е оставено и искането на В. Н. за разпит на двама свидетели със същите аргументи, че за обстоятелствата за които се иска разпит са представени писмени доказателства. След това съставът на КЗД е счел преписката за изяснена от фактическа странa и е дал ход по същество. След кратки пледоарии на страните е обявил преписката за решаване.

Писмени бележки са представени от Технически университет – София (л.207-208 по адм.д. № 2156/2023г.), от доц. д-р инж. П. К. (л.210-214 по адм.д. № 2156/2023г.) и от проф. д-р инж. В. Н. (л.216-218 по адм.д. № 2156/2023г.).

Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство решение, с което Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, по преписка № 172/2021 г. е установил, че директорът на Технически университет София - филиал Пловдив - В. Н. Н. не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо П. Ц. К., в качеството на жалбоподател, на основата на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, и не е извършил нарушение на разпоредби на Закона за защита от дискриминация спрямо П. Ц. К., въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с упражняване правото на труд; като е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-1411/27.04.2021г. и допълнение с вх. №44-00-1789/25.05.2021г. по описа на КЗД, подадени от П. Ц. К..

За да постанови този резултат, съставът на КЗД е приел, че оплакванията на доц. д-р П. К. за осъществена спрямо нея дискриминация са основно в две направления. Първо, че Факултетния съвет /ФС/ на факултет „Машиностроене и уредостроене“ /ФМУ/ към Технически университет /ТУ/ - София, филиал Пловдив не е утвърдил избора на Катедрения съвет /КС/ на катедра „Машиностроене и уредостроене“ на факултета, отразен в 4 броя протоколи за дейността на съвета на катедрата. И второ, че директора на ТУ-София, филиал Пловдив е назначавал друго лице за ВРИД „ръководител на катедра“, което не е избрано от КС. Прието е, че и двете групи твърдения за нарушения на принципа на равно третиране са основани на признаците „лично положение“, „обществено положение“ и членуване в синдикална организация по смисъла на чл.8, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ и са насочени единствено срещу лицето В. Н. Н., заемащ длъжността директора на ТУ-София, филиал Пловдив. За безспорно в производството пред КЗД е прието: че през 2020г. и 2021г. доц. К. неколкократно е избирана от КС на катедра „Машиностроене и уредостроене“ към ФМУ на филиала за ръководител на катедра; че всеки един избор на К. впоследствие не е бил утвърждаван от ФС на ФМУ; както и че след като доц. К. не е била утвърдена от ФС на ФМУ за ВРИД ръководител на катедра МУ, два пъти е бил назначен доц. М. Т..

Съставът на КЗД е приел, че спорът между страните се основава относно това дали чрез осъществените действия е осъществен състав на нарушение предвидено в ЗЗДискр., компрометиращ действието на равно третиране, като самостоятелно право и като конститутивен елемент, в случая да бъде заемана определена длъжност и изпълнявана определена функция.

В оспореното решение е посочено, че оплакванията на К. не инкорпорират последователни и кохерентни данни по отношение на личното нежелано поведение на проф. Н., а от там и такова с дискриминационен характер. Изложено е, че доказателствата по делото не съдържат изявления насочени пряко към жалбоподателката и касаещи посочен от нея признак. Съставът на КЗД е обсъдил събраните в хода на административното производство доказателства и е посочил, че решенията които рефлектират върху кариерата на жалбоподателката в положителна или отрицателна посока са плод на колегиалния принцип, въз основа на който действат те и в този смисъл липсва индикация за проява на конкретно поведение от ответната страна, намиращо се в непосредствена причинна връзка с един или друг избор решение на някой от действащите органи, и с неутвърждаването на избора на КС от ФС.

В решението са обсъдени подробно и приложимите правни разпоредби, като е посочено, че КЗД не разполага с правомощие да преценява законосъобразността на проведената процедура.

Състава на КЗД е обсъдил и всеки един признак, чието наличие е посочено в жалбата на К.. По отношение на признака „лично положение“ е посочено, че липсва дори и бегла информация относно това каква вътрешна иманентно присъща черта на жалбоподателката тя смята за стояща в причинна връзка с твърдението за осъществена дискриминация. Идентично е изложено и по отношение членуването в синдикална организация, което освен, че не е съпроводено с удостоверителна информация, то не става ясно и по какъв начин е била осуетена дейността й в това качество. По отношение на признака „обществено положение“ е посочено, че същият е обоснован от притежаваната научна степен и заемащата академична длъжност на хабилитиран преподавател от страна на К., но липсата на другите елементи от фактическия състав, не позволяват да бъде това в достатъчна степен за извод на осъществена дискриминация.

Изрично в решението на КЗД е посочено, че законоустановена необходимост е лицето навеждащо оплаквания за дискриминация по даден признак е то да се е намирало при сравними сходни обстоятелства, но да е било третирано по-неблагоприятно в причинна връзка с това, че то е носител на този признак.

Ответния орган е направил извод, че липсва казуална връзка между заявените признаци "лично положение“, „обществено положение“, както и членуване в синдикална организация.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени: протокол от проведено заседание на 15.02.2023г. на КС на катедра МУ и доклад на П. К. до ректора на ТУ – София от 08.03.2023г. (л.381-383, л.450 по адм. дело 2156/2023г.). Останалите представени от жалбоподателя писмени доказателства (л.388-393, л.449 по адм. дело 2156/2023г.) са съставени след издаване на оспореното решение на КЗД и не следва да бъдат коментирани. В случай, че К. счита, че с тях е допуснато нарушение на забраната за дискриминация, разполага с възможност да сезира КЗД отново.

От заинтересованата по делото страна - проф. В. Н. са представени следните писмени доказателства: протоколи от ФС на МУ в периода 2004-2022г., протоколи на катедра МУ от 15.02.2023г. и 13.04.2023г. (л.242 и сл. по адм.д. 2156/2023г.)

От страна на Технически университет – София е представена информация за ръководените от директора на филиала – проф. Н. проекти; представена е и обобщена справка издадените заповеди и сключени допълнителни споразумения с назначени ВРИД ръководител катедра МУ при ФМУ на филиал Пловдив, ТУ – София за периода декември 2019- декември 2023г. (л.321 и сл. по адм.д. 2156/2023г.).

От трето неучастващо по делото лице – Технически университет София, филиал Пловдив са представени доказателства за изплатено допълнително възнаграждение на лица от филиал Пловдив (л.366 и сл. от адм.д. 2156/2023г.); справки относно избор на ръководител катедра МУ за периода 2019-2021г., справка от заседания на ФС на ФМУ за утвърждаване на ръководител катедра МУ за периода 2019-2021г., справка за преподавателите изпълнявали длъжността ръководител катедра МУ за периода 2019-2021г., заповеди за назначаване на ВРИД ръководител катедра МУ; заповеди за изплатени ДМС (л.39 и сл. по настоящото дело).

От трето неучастващо по делото лице – Министерство на образованието и науката е представено заверено копие на отговор до доц. К. по подаден от нея сигнал от 23.07.2021г. (л.419-420 по адм.д. 2156/2023г.).

При първото гледане на делото са разпитани свидетелите В. Г. Б., Д. В. Ж. и Х. П. П..

Свидетелят Б. заявява, че преподава в катедра „Машиностроене и уредостроене“ във филиал ТУ Пловдив и е член на катедрения съвет, като е присъствал 12 пъти на съвет относно избора на доц. К., която дванадесет последователни пъти е избрана за кандидат и по негови спомени само тя е печелила. Посочва, че документите се внасят във Факултетен съвет и той трябва да утвърди избора на катедрения съвет. Б. сочи, че веднъж е бил наблюдател на гласуване и тогава не са я подкрепили. В лични разговори с колеги било обсъждано, че това е заради лична неприязън от проф. Н., който не харесвал доц. К.. Според свидетеля, като не е утвърден и избран кандидат за ръководител на катедрата, се назначава временно изпълняващ тази длъжност и най-много са изпълнявали временно длъжността доц. Г. и доц. Т., които участват като кандидати, но не получават необходимия брой гласове, а като ги назначат за временно изпълняващи, те заемат поста и изпълняват длъжността. През 2023 г., вече било заведено делото срещу директора и му се обадил тогавашния декан доц. П. и казал, че трябва да изберат доц. Г. за ръководител на катедра МУ. Б. посочва, че имало последствия от неизбирането на доц. Г. на тази длъжност, като докторантка на Б. два пъти се явявала и не могла да защити докторантура. Изрично Б. заявява в с.з., че не е казвал, че му е оказвано пряко влияние, а че в частен разговор, на четири очи с две лица, те му казали, че директорът не харесва доц. К. и няма да бъде одобрена за ръководител на катедрата. Посочва, че не е казал, че се оказва влияние върху Факултетния съвет и не е коментирал такова нещо, нито е коментирал как са обработвани членовете на съвета. За конкретния период мисли, че не е бил член на Факултетния съвет. Счита, че два или три пъти на катедрен съвет на катедра МУ присъствали бившия директор проф. Н. и деканът Х. П. за да се окаже влияние на членовете върху избора на ръководител на катедрата.

Свидетелят Д. Ж. посочва, че последният мандат бил избран и бил член на Факултетен съвет за периода от 2018 г. до 2022 г. в ТУ Пловдив, като винаги е участвал в заседания с едно, две отсъствия за този дълъг период. Заявява, че е участвал чрез гласуване много пъти относно кандидатурата на доц. К. и от тези гласувания не е утвърдена кандидатурата й. Според свидетеля в останалите катедри също се провежда такъв избор и се избира ръководител от първия път. Ж. посочва, че е в катедра „Механика“ и в нея също не била избрана кандидатурата за ръководител от първия път, като един път в предни години, което се случило с професор Т.. Заявява, че при обсъждане на кандидатурите може да се изрази становище от членовете, но не е задължително, а просто се гласува, като не е обсъждано при гласуването на кандидатурата на доц. К. - не са задавани въпроси, не е имало изложени мотиви защо не е избрана, а се гласува тайно. Свидетелят посочва, че е във филиала от 1989г., като във фиша му за заплата има отразени допълнителни часове или суми, дадени допълнително като възнаграждение за празници. Изрично посова, че няма случай, когато кандидат не е утвърден от Факултетен съвет, да бъде назначен за ръководител катедра.

Свидетелят Х. П. посочва, че временно е заемал длъжност „Декан на факултета катедра МУ“ за периода декември 2019 г. – декември 2023 г. и по силата на закона е председател на Факултетния съвет. Твърди, че повечето неща, свързани с учебния процес, с кадровото развитие и управление на финансите изискват решение на Факултетния съвет като основен негов орган за управление, а ролята му като декан е свързана с председателстването на Факултетния съвет, който е органът, който взема решения. Заявява, че съгласно техния правилник кадровите въпроси се решават с тайно гласуване, в повечето случаи с обикновено мнозинство. Свидетелят няма спомен и не зне да е оспорвано някое от решенията на Факултетния съвет. Според П. в началото на мандата, декември 2019 г., имало проведени гласувания за утвърждаване ръководители на факултети и били утвърдени всички ръководители без такъв на катедра МУ, а след подаването на оставка на доц. Т. не е имало човек от катедрата, който да е бил назначен като редовен ръководител на катедрата МУ, а е имало временно изпълняващи длъжността „ръководител на катедрата“.

Според свидетеля П., деканът е длъжен да се съобрази с решението на Факултетния съвет и когато няма утвърден ръководител катедра, деканът не може да настоява или да иска някой да бъде утвърден или да не бъде, като гласуването е тайно. Изрично посочва, че не се е обаждал на доц. Б., за да му каже кой трябва да бъде избран за ръководител на катедрата и на никой не се е обаждал по този повод. П. заявява, че е разговарял с колегите как да се излезе от кризата относно неназначаването на ръководител на катедрата, но никога не е настоявал да се избере конкретен човек, като има и други случаи, в които кандидати за ръководители на катедра не са били избирани и утвърждавани, например - доц. С. Т.. Свидетелят заявява, че не е правил изказвания пред доц. К. и не е изразявал пред нея негативни мнения, а е изказвал мнение относно други неща, като например: за назначаване на асистент на неакадемична длъжност за сметка на бюджета на университета; дали е целесъобразно да се назначи човек без конкурс. Според П., докато е бил декан, са изплащали допълнителни възнаграждения, свързани с решения на Академичния съвет, свързани с работа в събота и неделя по проведените часове и по изготвена справка от Учебен отдел, и по гласувана ставка от Академичния съвет, като в списъците с определени лица за получаване на награди е била и доц. К., а извън това също са давани награди, което е в правомощията на ректора. По отношение на участието в проекти свидетелят заяви, че то е резултат от научния капацитет.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Ж. и П., като логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията на свидетеля Б. също следва да бъдат кредитирани с изключение на частта им относно личната неприязън и нехаресване на проф. Н. към доц. К., тъй като изрично в с.з. Б. заяви, че не е казвал, че му е оказвано пряко влияние, а че в частен разговор, на четири очи с две лица, му казали, че директорът не харесва доц. К. и няма да бъде одобрена за ръководител на катедрата. Б. не посочва, кои са тези две лица и изобщо дали са членове на Факултетния съвет, който не е утвърждавал избора на К. за ръководител на катедра. Нещо повече, свидетелят Б. заяви в с.з., че не е казал, че се оказва влияние върху Факултетния съвет и не е коментирал такова нещо, нито е коментирал как са обработвани членовете на съвета. Не се кредитират показанията на Б. по отношение на това, че през 2023 г., вече се било заведено делото срещу директора и му се обадил тогавашния декан доц. П. и казал, че трябва да изберат доц. Г. за ръководител на катедра МУ, тъй като е извън периода на твърдяна дискриминация изследвана в оспореното решение на КЗД.

С оглед указанията на ВАС дадени в решение № 8508/19.08.2025 г. по адм. дело № 760/2025 г., настоящият съдебен състав не следва да обсъжда показанията на разпитания като свидетел при първото гледане на делото В. Н.. Последният е надлежна заинтересована страна и не може да бъде свидетел по делото, а единствено да даде обяснения по смисъла на чл.176 от ГПК, по изрично разпореждане на съда при необходимост или при искане на страна по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган - Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, съобразно чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр.

Административния акт е издаден в установената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити посочени в чл. 66 от ЗЗДискр.

При издаването му са спазени правилата, по които се провежда производството пред КЗД, регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът е започнал процедура по проучване по чл. 55 ЗЗДискр., в която е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. До П. К. е изпратено уведомление по чл.30 от АПК за отстраняване на недостатъци в искането отправено до КЗД. При осъществяване на своите правомощия комисията е изпълнила задълженията си по чл. 56 ЗЗДискр., като е изискала становище по жалбата от В. Н. Н. и от Технически университет – София .

След приключване на проучването, на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание. Страните са редовно уведомени за заседанието. Спазен е чл. 61 от ЗЗДискр. Страните са поканени за помирение по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. и с оглед изявеното желание за водене на процедура по постигане на споразумение, преписката е отложена за разглеждане на 05.04.2023г. След като споразумение не е постигнато е проведено второ открито заседание пред КЗД. След изясняване на фактите председателят на състава е дал на страните възможност за становище. Решението е взето с единодушие и подписано от всички членове на състава на КЗД.

Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени със закон или международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗЗДискр, непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая "лично положение", „обществено положение“ и „членуване в синдикална организация“. Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране.

Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитените признаци "лично положение" и „обществено положение“ нямат еднозначно, изначално прието обективно и легално съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.

В случая, в жалбата и развилото се производство пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака "лично положение". И пред КЗД и пред съда, К. не посочва факти за белези, свързани с личното й положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според нея с неутвърждаването й за ръководител катедра от ФС на ФМУ, като върху членовете на ФС е бил осъществен натиск от страна на проф. В. Н., заемал длъжността директор на ТУ – София, филиал Пловдив. Нито един белег на личността на К. не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака "лично положение", съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателя, който да го отличава от останалите избрани от КС за ръководители на катедри и утвърдени от ФС или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака "лично положение", не може да се установи неравно третиране. Дори и да се приеме, че причината е в личността на доц. К., това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че е налице пряка дискриминация по защитения признак "лично положение". Не всяко неблагоприятно третиране е пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., а само това, което е провокирано от защитен признак на лицето по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По делото не е установено конкретен присъщ, иманентен белег на личността на доц. К., който я отличава от останалите избрани от КС за ръководители на катедри и утвърдени от ФС, т. е. да изпълва съдържанието на признака "лично положение" и да е причина да бъде неравно третирана.

По отношение на признака „членуване в синдикална организация“, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са представени удостоверителни писмени доказателства за принадлежност на доц. К. към синдикална организация. За да е налице неблагоприятно третиране по признак членуване в синдикална организация в нарушение на чл. 8, ал. 3 от КТ е необходимо и това да е във връзка с осъществяване на трудови права и задължения. Както е посочил и състава на КЗД, от жалбата и допълненията на К. пред КЗД, не става ясно по какъв начин е била осуетена дейността й в това качество.

По отношение на признака „обществено положение“ в случая същият е обоснован от притежаваната научна степен и заеманата академична длъжност на хабилитиран преподавател от доц. К., но липсват другите елементи от фактическия състав за неравно третиране.

От съдържанието на жалбата и допълненията към КЗД, жалбоподателят поддържа, че проф. Н., в качеството му на директор на ТУ-София, филиал Пловдив е осъществил натиск и убеждаване върху членовете на ФС на ФМУ, които не са утвърдили избора на Катедрения съвет на катедра „Машиностроене и уредостроене“ на факултета, отразен в 4 броя протоколи за дейността на съвета на катедрата, както и че директора на ТУ-София, филиал Пловдив е назначавал друго лице за ВРИД „ръководител на катедра“, което не е избрано от КС.

Няма спор по делото, че през 2020г. и 2021г. доц. К. неколкократно е избирана от КС на катедра „Машиностроене и уредостроене“ към ФМУ на филиала за ръководител на катедра и всеки един избор на К. впоследствие не е бил утвърждаван от ФС на ФМУ, както и че след като доц. К. не е била утвърдена от ФС на ФМУ за ВРИД ръководител на катедра МУ няколко пъти е бил назначен доц. М. Т.. В тази насока пред административния орган и пред съда са представени писмени доказателства.

Гласуването, видно от съответноте протоколи от заседанията на ФС е както следва: №4 от 05.12.2019г. (9 гласували ДА, 12-НЕ и 5-бели), №4 от 14.01.2021г. (2 гласували ДА, 10-НЕ и 4- бели), № 7 от 15.04.2021г. ( 0 гласували ДА, 16-НЕ и 1- бяла), № 10 от 17.06.2021г. (2 гласували ДА, 15 – НЕ и 1 бяла), № 5 от 24.02.2022г. (1 глас ЗА и 14 гласа „не подкрепям никого“), № 9 от 09.06.2022г. (1 глас ЗА, 16 – „Не подкрепям никого и 2-недействителни), № 10 от 14.07.2022г. (1 глас ЗА, 17 – „Не подкрепян никого“ и 1 - недействителна). Съгласно представените по настоящото дело заповеди назначаване на ВРИД ръководител катедра МУ във ФМУ към филиала на технически университет за периода 2019-2021г. (л.44 и сл.) се установява, че освен доц. д-р М. Т. е назначаван и доц. д-р инж. Д. П..

Процедурата по избор и утвърждаване на ръководител катедра е уредена в чл. 26д, ал. 4 от Закона за висшето образование /ЗВО/ и в Правилника за устройството и дейността на ТУ – София /ПУДТУ/, публично достъпен на интернет страницата на Технически университет.

Съгласно чл. 26д, ал. 4 от ЗВО, ръководителят на катедра е хабилитирано лице с резултати в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено на филиала или на самостоятелния колеж. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

Законодателят е предвидил сложен фактически състав за заемане на длъжността ръководител на катедра, който преминава първо през тайно гласуване от катедрения съвет, след това утвърждаване от съвета на основното звено на филиала или на самостоятелния колеж (в случая Факултетния съвет) и едва тогава се сключва трудов договор с ректора на висшето училище. Липсата на който и да е елемент от този факически състав, води до отрицателен резултат, а именно незаемане на длъжност ръководител катедра. Поради изложеното несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че законодателят не е предвидил неутвърждаване на избора на катедрения съвет. Ако следваше във всички случаи задължително ФС да гласува положително утвърждавайки избора на катедрения съвет, то тогава се обезсмисля този втори етап от процедурата и същият нямаше да е изрично предвиден в ЗВО.

Предложението на катедрения съвет е израз на академичното самоуправление, което е форма на академичната автономия, съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗВО, приложим за органите и дейността на Технически университет – София, филиал Пловдив. Изборността и мандатността на всички органи за управление са израз на това академично самоуправление – чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗВО. Ръководителят на катедрата е такъв избираем орган на управление, съгласно чл. 26д, ал. 2 от ЗВО. С проведената процедура по утвърждаване от страна на ФС на избора на КС за ръководител катедра на МУ към ФМУ освен, че е спазена разпоредбата на чл. 26д, ал. 4 от ЗВО, е спазен и принципа на академично самоуправление, което е част от академичната автономия по аргумент от чл. 19, ал. 3 от ЗВО. В академичната автономия намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности, по дефиницията на чл. 19, ал. 1, изр. второ от ЗВО.

Съгласно чл.59, т.1 от ПУДТУ, сред основните правомощия на катедрения съвет е да избира с тайно гласуване ръководител на катедрата и да го предлага пред съвета на основното звено за утвърждаване. Основно звено на висшето училище е факултета по арг. от чл.16, ал.1 от ПУДТУ. Според чл.22, ал.2, т. 1 от ПУДТУ, факултетният съвет избира заместник-деканите и утвърждава ръководителите на катедрите с тайно гласуване. След като утвърждаването на ръководителите на катедри е тайно, при тайност на вота не е задължително гласуващите да излагат публично аргументите си за вота, който дават. Т. задължение не е предвидено нито в ЗВО, нито в ПУДТУ.

Ръководителят на катедра се избира с тайно гласуване, с обикновено мнозинство от съвета (чл.176, ал.1 от ПУДТУ), като избраният ръководител се утвърждава от съвета на основното звено (чл.176, ал.4 от ПУДТУ). В случая процедурата е спазена при всички избори на КС на които се позовава доц. К., като е несъстоятелно възражението, че по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от орган овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в закона. Каза се, че заемане на длъжността ръководител на катедра, преминава през няколко етапа и един от тях е именно утвърждаване от съвета на основното звено, каквото е изрично предвидено в ЗВО.

При указана доказателствена тежест два пъти (при първото гледане на делото и при второто гледане на делото), жалбоподателят не ангажира доказателства относно твърденията за оказано въздействие чрез натиск и убеждаване от проф. Н. - директор на филиала на ТУ върху членовете на ФС на ФМУ. Тези твърдения са твърде общи, не са конкретизирани върху кои точно лица е указан натиск и убеждаване, като е достатъчно жалбоподателят да докаже, че проф. Н. е въздействал върху половината от членовете на ФС на МФУ, присъствали и гласували по време на всяко заседание, в което не е утвърден избора на КС доц. К. да заеме длъжността ръководител катедра.

В показанията си свидетелят Б. заяви, че не е казвал, че му е оказвано пряко влияние, а че в частен разговор, на четири очи с две лица, му казали, че директорът не харесва доц. К. и няма да бъде одобрена за ръководител на катедрата, но Б. не посочва кои са тези две лица и дали изобщо са членове на факултетния съвет, който не е утвърждавал избора на К. за ръководител на катедра. Свидетелят Б. заяви в с.з., че не е казал, че се оказва влияние върху Факултетния съвет и не е коментирал такова нещо, нито е коментирал как са обработвани членовете на съвета. Съдът не кредитира показанията на Б. по отношение на това, че през 2023 г., вече било заведено делото срещу директора и му се обадил тогавашния декан доц. П. и казал, че трябва да изберат доц. Г. за ръководител на катедра МУ, тъй като е извън периода на твърдяна дискриминация изследвана в оспореното решение на КЗД, а от друга страна не съдържат данни за натиск или въздействие от страна на проф.Н..

По отношение на твърдението, че директора на ТУ се разпорежда със средствата за награди, допълнително материално стимулиране, допълнителни назначения като изследователи по проекти и др., следва да се отбележи, че членовете на ФС при всяка процедура по утвърждаване избора на КС за доц. К. са гласували по различен начин, което е отразено в представените протоколи. Видно от представените заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения към работната заплата (л.51 и сл. от настоящото дело), същите са на основание Вътрешните правила за работната заплата в ТУ – София и са изплащани на различни лица не само на конкретни членове от ФС на ФМУ.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че директора на ТУ-София, филиал Пловдив е назначавал друго лице за ВРИД „ръководител на катедра“, което не е избрано от КС е необходимо да се отбележи, че нито ЗВО, нито ПУДТУ задължават за ВРИД „ръководител на катедра“ да бъде назначено само лице избрано от КС. Това е в оперативната самостоятелност на директора на филиала. Тези действия на проф. Н. са продиктувани от необходимостта за изпълнение на функциите на тази длъжност посочени в чл.60, ал.2 от ПУДТУ, сред които ръководство дейността на катедрата, осигуряването и контрола при провеждането на учебната дейност в катедрата и трудовата дисциплина, организирането и ръководството при изготвянето на учебни планове и учебни програми. В конкретния случай проф. Н. е направил избор за ВРИД ръководител катедра, но същият не обосновава извод за неравно третиране на основата на защитен признак, още повече, че заемането на тази позиция е временно – до избор на постоянен ръководител катедра.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице елементите от фактическия състав на визираната от жалбоподателя форма на дискриминация. По преписката не се установява и казуална връзка между посочените от жалбоподателя признаци и твърденията в жалбата за дискриминация. В разглеждания случай, не се установява, че жалбоподателя е бил носител на признак „лично положение“ и „членуване в синдикална организация“ и именно поради тяхното наличие да е бил дискриминиран. По отношение на признака „обществено положение“ в разглеждания случай не се установява годен сравнител, което е задължителен елемент от фактическия състав на дискриминацията. Самото посочване „всички останали ръководители на катедри са утвърдени“, без ясна конкретика, не дава основание да се приеме, че жалбоподателят е третиран по – неблагоприятно сравнено с тях, само защото ги посочва. Тук отново следва да се подчертае, че в академичната автономия намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.

И в жалбата пред КЗД, и в жалбата до съда К. не излага конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават реализирането на състав на пряка или непряка дискриминация. Спазена е процедурата в ЗВО и ПУДТУ, и не са налице конкретни действия или бездействия на заинтересованата страна В. Н., които да са предизвикали положение на неравно третиране на доц. К. спрямо други лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти, според настоящия състав, в случая не бяха изтъкнати.

В съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от състава на КЗД правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Неоснователно е възражението, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита и по-конкретно, че КЗД не е допуснал разпит на исканите от К. свидетели. В протокола от проведеното заседание, съставът на КЗД е обсъдил доказателственото искане на К. за разпит на двама свидетели и след обясненията от страната какво ще доказва с тях и с оглед наличието на писмени доказателства в тази насока, които не се оспорват от страна на Н., съставът на КЗД не е допуснал до разпит доц. Б. и доц. д-р Ж.. Отделно от изложеното двамата са разпитани в хода на съдебното производство и техните показания не водят до извод различен от този на КЗД.

По изложените съображения, съдът намира, че събраните доказателства не могат да обосноват извод за извършено от проф. Н. нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. по признак „обществено положение“, „лично положение“ и въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с неутвържадавнето на доц. К. от ФС и неназначаването й за ВРИД ръководител катедра.

Оспореното решение № 283/02.08.2023 г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав при КЗД, по преписка № 172/2021 г. е издадено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно относимите материалноправни разпоредби на ЗЗДискр., поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора ответникът и заинтересованите страни имат право на разноски на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК. На основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата в размер на 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, а на заинтересованата страна Технически университет, [населено място] на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати сумата в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Ц. К., [ЕГН], против решение № 283/02.08.2023 г., постановено от Петчленен разширен заседателен състав при Комисия за защита от дискриминация, по преписка № 172/2021 г., с което: е установено, че Директор на Технически университет София - филиал Пловдив - В. Н. Н. не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо П. Ц. К., в качеството на жалбоподател, на основата на признаци „лично положение“ и „обществено положение“, и не е извършил нарушение на разпоредби на Закона за защита от дискриминация спрямо П. Ц. К., въз основа на членуване в синдикална организация по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с упражняване правото на труд; оставена е без уважение жалба с вх. №44-00-1411/27.04.2021г. и допълнение с вх. №44-00-1789/25.05.2021г. по описа на КЗД, подадени от П. Ц. К..

ОСЪЖДА П. Ц. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА П. Ц. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Технически университет, [населено място] сумата в размер на 300 /триста/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.