НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 3795
гр. Варна, 17.11.2010 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на девети ноември през две хиляди и десета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при
секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7974/2010
г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.
1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД *рещу „* сумата 890.94 лв., обезщетение за забава върху
главницата за периода 20.05.2009 г. – 27.05.2010 г., както и законната лихва
върху главницата от предявяването на иска. Претендира присъждане на разноските
в производството. Ищецът твърди, че
на ответника били продадени стоки, за което била издадена процесната
фрактура, която била надлежно приета и подписана от ответника. Сочи, че въпреки
това, ответникът не заплатил дължимата сума, но потвърдил дължимостта
й по повод съставяне на годишен финансов отчет. С неизплащането
на главното задължение ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
освен главницата и обезщетение за забавата, което е предмет на втората исковата
претенция. В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявените искове.
Ответникът * по реда на чл. 131 ГПК не е
депозирал писмен отговор, в с.з. не изпраща представител и не изразява
становище по иска.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, неявяването му в
с.з., както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени изцяло
по отношение на претендираните суми. Следва да бъде
уважено искането за присъждане на главницата, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска, на осн. чл. 214,
ал. 2 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в
съответствие с направеното искане на ищеца следва да се присъдят и разноски по
делото, в размер на 552.00 лв., съобразно представените доказателства.
Адвокатско възнаграждение не се присъжда предвид липсата на доказателства
уговореното такова да е било реално заплатено.
Мотивиран от изложеното и на осн.
чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „* ДА ЗАПЛАТИ на “* сумата 7800.00
лв. (седем хиляди и осемстотин лева), с вкл. ДДС, неплатена сума по фактура
№ 10/15.05.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска 31.05.2010 г., до окончателното изплащане, сумата 890.94 лв. (осемстотин и деветдесет лева и
94 ст.), обезщетение за забава за периода
20.05.2009 г. – 27.05.2010 г., както и сумата 552.00 лв. (петстотин
петдесет и два лева), представляваща направените
по делото разноски, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: