№ 4218
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110134927 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза по
задачите в исковата молба.
Останалите доказателствени искания са неотносими и следва да се оставят без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза по задачите в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. АДРЕС тел. *******, специалност:
транспортна техника и технологии; оценител на МПС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лева, вносим от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.04.2023 г. – 09.30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
1
отговора и доказателствата.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е иск правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и
разходи за определянето му, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване,
както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 1441,66 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от
дължимата сума в размер на 281,38 лева, като е останал незаплатен остатък от 1175,28лева ,
като в настоящото производство е предявен частичен иск – за сумата от 500лв. / част от общо
дължима в размер на 1175,28л./. Предвид гореизложеното твърди , че ответникът е изпаднал
в забава и претендира мораторна лихва в размер на 48,48лева/ частичен иск от общо
дължима в р-р на 113,95лева/.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер .
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411,, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
– отправянето на покана и получаването й от длъжника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане на падежа.
С оглед осъщественото от ответника извънсъдебно заплащане по претенцията на
ищеца , съдът намира, че на осн. чл. 153 ГПК всички факти, включени във фактическия
2
състав на вземането за главница и некасаещи неговия размер, са безспорни и не се нуждаят
от доказване, както и обстоятелствата, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 281,38
лева в погашение на регресния дълг, както и че на 14.06.2021 г. е била получена от
ответника покана за плащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3