РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Т. Г. Т.
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110102484 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от
ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал жалба до ***** на 18.03.2024г., за
което била образувана преписка ****, по която се извършвала проверка за изясняване на
обстоятелствата по сигнала. Сочи се, че при разглеждане на жалбата не е спазена гаранцията
на чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждането й в разумен срок. Навежда твърдения, че в
резултат от нарушаване на принципа на разумна продължителност е претърпял и
продължава да търпи душевни болки и страдания и загубил доверие в правосъдието, търпял
житейски дискомфорт от погазване на основните му права. Ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата 6000 лв. на основание чл.2б от ЗОДОВ,
претендирани като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за които се
твърди, че са последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на ****на**** ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **** в
който искът се оспорва като недопустим и неоснователен по съображения, изложени в
отговора. Ответникът счита, че искът е предявен при липса на надлежна пасивна
процесуална легитимация, тъй като той не е орган на съдебната власт, а искът по чл.2б от
ЗОДОВ може да бъде предявен само срещу орган на съдебната власт. По същество оспорва
иска като неоснователен, като заявява, че ищецът не твърди и не сочи доказателства за
наличие на производство /съдебно или досъдебно/, в което той да участва в определено
качество. Отправя искане за прекратяване на настоящото производство като недопустимо, а
в условие на евентуалност, ако съдът счете исковата молба за допустима да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
Великотърновска районна прокуратура излага становище за неоснователност на
исковата претенция.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 18.03.2024г. в **** постъпва жалба *** подадена от К. Г. Т., в която излага
твърдения, че чрез сайт за електронна търговия на „** поръчал рибарска ****а чрез куриер
на ****му била доставена различна пратка, за която заплатил сумата 215лв. К. Т. подал
жалба за измама и е стопирана сумата по наложения платеж на стойност 215лв.
Извършени са действия по проверка по сигнала в **** и със справка от 10.07.2024г.
материалите по преписка ****. са изпратени на **** с мнение за отказ от образуване на ДП
по чл.209 ал.1 от НК, като във ВТРП е образувана преписка***.
С разпореждане *** на ВТРП е възложено на служител на *** извършване на
допълнителна проверка по поставени с разпореждането задачи, като срокът на проверката е
60 дни.
На 25.07.2024г. било изготвено предложение **** за изготвяне на съобщение за
наличие на други подобни случаи със същия подател на пратката.
На 29.08.2024г. в РУ Елена бил получен отговор от ГДНП за два идентични случая в
****свързани с румънска куриерска фирма.
До жалбоподателят била връчена на 27.08.2024г. призовка за явяването му в сградата
на ***. На 30.08.2024г. е подадена жалба от К. Г. Т., с която се прави искане да бъде
отменено като незаконосъобразно разпореждането, обективирано в призовката, с което му е
вменено задължение да се яви като свидетел на 30.08.2024г. в сградата на ***.
На 28.08.2024г. до изпълнителния директор на „***“ било изпратено писмо за
предприемане на действия по възстановяване на стопирания наложен платеж на стойност
215лв., която да бъде възстановена на К. Г. Т..
На 05.09.2024г е получено писмо в ***, в която дружеството уведомява за направени
многократно неуспешни опити за връзка със жалбпоподателя за възстановяване на временно
стопирания наложен платеж от 215лв.
С постановление от 03.10.2024г. на ВТРП е постановен отказ да се образува
досъдебно производство и е прекратена преписка №4904/2024г. по описа на ВТРП.
С постановление от 30.10.2024г на ВТОП е потвърдено постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 03.10.2024г.
С влязло в сила определение ***. по описа на ВТРС е потвърдено постановление от
30.10.2024г на ВТОП по преписка *** с което е потвърдено постановление на ВТРП за отказ
да се образува ДП по преписка ***г по описа на ВТРП.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
2
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е предвидена
като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ, като съгласно
чл.8 ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по посочения специален закон
и по реда на ГПК.
В разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ са посочени критериите при извършване на
преценка дали е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а
именно: общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.
В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило според
ищеца извън разумния срок на производство по Преписка *****
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, вкл. и
документите, съдържащи се в приложената в заверен препис преписка ****, намира, че не се
установи твърдяното от ищеца нарушено негово право на разглеждане и решаване на
посочената преписка в разумен срок.
Установи се, че *** е била образувана по жалба на К. Г. Т. на 18.03.2024г. Извършени
са действия по проверка по сигнала в ***и със справка от 10.07.2024г. материалите по
преписка *** с мнение за отказ от образуване на ДП по чл.209 ал.1 от НК. С постановление
на ВТРП, влязло с сила на 12.12.2024г. е отказано образуване на досъдебно производство по
посочената преписка.
От събраните по делото доказателства се установи, че пред *** първоначално
преписката е била висяща по-малко от четири месеца, за периода 18.03.2024г. до
10.07.2024г., който срок не може да бъде оценен като неразумен, с оглед на това, че са
провеждани действия по проверката и събиране на необходимата информация от трети лица.
Впоследствие, с разпореждане на ВТРП е върната преписката за извършване на
допълнителна проверка за срок 60 дни.
От събраните по делото доказателства не се установи да е налице поведение на орган,
извършващ предварителна проверка по посочената преписка, което да е довело до
неоправдано забавяне на производстото, а оттам и до нарушаване на изискванията за
разумен срок по смисъла чл.6 пар. КЗПЧОС. Изясняването на фактическата обстановка е
наложило събиране на информация, като се констатира своевременно провеждане на
действията по предварителна проверка, въз основа на която се е стигнало до отказ да се
образува досъдебно поризводство поради липса на данни за престъпление по чл.209 от НК и
3
за престъпления ,които се преследват по тъжба на пострадалия.
За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено,
следва да се установи, че това е станало само по вина на държавата в лицето на конкретния
орган, в чиято компетентност е да се произнесе. В конкретния случай не се установи
бездействие на някой конкретен орган или негово действие, въз основа на което да се
приеме, че производството пред съответния орган е проведено извън рамките на разумния
срок. Напротив, видно от доказателствата, ответникът, срещу когото е насочен иска, чрез
лицата, на които е възложена проверката по случая, се е произнасял в рамките на
предвидените в закона срокове, като в случая има постановен окончателен съдебен акт, с
който е потвърден отказа на ВТРП да образува досъдебно производство и преписката е
прекратена .
След като не се установи нарушаване на принципа на разглеждане на посочената
преписка в разумен срок от страна на ответника, неоснователна се явява претенцията на
ищеца за обезщетение за неимуществени вреди.
В настоящата хипотеза, след като не се установи производството по проверка по
Преписка *** да се е развило извън разумния срок по смисъла на чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ, иска
за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б от ЗОДОВ за сумата 6000лв., се явява
неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
От ищцовата страна са претендирани присъждане на разноски, но с оглед изхода на
спора, не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като с
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес *** против *** иск с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
6000лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване правото на разглеждане на Преписка **** в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от
ЕКЗПЧ , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на *****, сумата
100лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5