№ 17743
гр. С, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110143732 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Г. П, ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, кв. „И“, ул. „Г“ № 5 против „Б Д“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „М“ № 19, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване
на недължимост на сумата от 3783,74 лева, представляваща главница по договор за ипотечен
кредит, сключен с „Б Д“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по
гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав въз основа на който срещу ищеца са
образувани изп. дело № 1435/2017 г. и изп. дело № 175/2024 г. по описа на Ч. Р. А., рег. № 848
на КЧ..
Ищецът твърди, че през м. май 2024 г., от Ч. Р. А., е получил покана за доброволно
изпълнение на вземане в размер на 3783,74 лева, за което е имало образувано изпълнително
дело № 1435/2017 г. Твърди, че същото е било прекратено поради извършено плащане на
сумите по него, включително и чрез продажба на етаж от жилищна сграда. Посочва, че след
прекратяването на изпълнително дело № 1435/2017 г. по описа на Ч. Р. А., при същия Ч. било
образувано ново изпълнително дело - № 175/2024 г., с титул - изпълнителен лист от
прекратеното изп. дело от 2017 г. Твърди, че отдавна е заплатил сумата, предмет на
изпълнително дело № 1435/2017 г. по описа на Ч. Р. А., а евентуално ако са останали
остатъчни задължения, то твърди, че същите са погасени по давност, доколкото до
образуване на второто изп. дело са изтекли седем години.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по допустимост и основателност предявения иск. Не оспорва, че въз основа на
издадена в полза на „Б Д“ АД заповед на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу
ответника били образувани изп. дело № 1435/2017 г. и изп. дело № 175/2024 г. по описа на Ч.
1
Р. А.. Излага, че след образуване изп. дело от 2017 г. на 02.10.2017 г. на длъжника била
връчена покана за доброволно изпълнение, а по-късно били извършени следните
изпълнителни действия: на 27.09.2017 г. били наложени запори върху банкови сметки в
„Първа инвестиционна Б“ АД и „Б Д“ АД; на 29.09.2017 г. била наложена възбрана върху
ипотекиран в полза на БД недвижим имот; на 23.10.2017 г. бил извършен опис на
ипотекиран в полза на БД недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в гр. С, кв. „И“, бул.
„Р“ № 48, върху който била учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 90, том, 2, peг. № 4335, дело № 233/11.03.2014 г. по
описа на нотариус М Г.а; на 16.11.2017 г. било извършено предявяване на оценката на
вещото лице относно пазарната стойност на недвижимия имот; за 11.12.2017 г. - 11.01.2018 г.
била насрочена първа публична продан; на 16.01.2018 г. била подадена молба от взискателя
за извършване на нова публична продан на ипотекиран имот; за 22.02.2018 г. - 22.03.2018 г.
била насрочена втора публична продан; на 05.04.2018 г. била подадена молба за извършване
на следваща продан; на 20.04.2018 г. била изготвена нова съдебно-техническа експертиза за
определяне на пазарната цена на обезпечението; за 21.05.2018 г. - 21.06.2018 г. била
насрочена нова публична продан; на 15.05.2018 г. била подадена молба от взискателя за
налагане на запор на трудово възнаграждение; на 22.05.2018 г. бил наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжника; на 04.07.2018 г. била подадена молба за извършване на нова
публична продан; за 17.08.2018 г. - 17.09.2018 г. била насрочена нова продан; на 18.09.2018 г.
били отворени наддавателни предложения и обявен купувач от публична продан; на
08.10.2018 г. постановление за възлагане е влязло в сила; на 18.04.2019 г. била подадена
молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи, справка БНБ, МДТ и КАТ; на
30.04.2019 г. бил наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Сосиете Женерал
Експресбанк“; на 03.05.2019 г. бил насрочен въвод във владение в полза на купувача от
публична продан; на 18.09.2019 г. бил извършен въвод във владение в недвижим имот; на
04.08.2021 г. била подадена молба от взискателя за извършване на справки БНБ, КАТ, НОИ,
НБДН, както и за извършване на изп. действия; на 13.08.2021 г. бил наложен запор на
банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Твърди, че на 26.02.2024 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК било прекратено изп. дело № 1435/2017 г., след което на 14.03.2024 г. било
образувано ново изп. дело с № 175/2024 г., като в молбата за образуване бил посочен остатък
от вземанията на „Б Д“ АД след частично удовлетворяване по изп. дело № 1435/2017 г. в
следните размери: 3783,74 лева - главница, 2123,52 лева - изтекли лихви, 50 лева - остатък от
юрисконсутско възнаграждение. Твърди, че по новото изп. дело били извършени следните
изпълнителни действия: на 18.03.2024 г. била вписана възбрана в служба по вписвания гр. С
върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. С кв. „И“, ул. „Г“ № 5; на
20.03.2024 г. били наложени запори на банкови сметки в „Б Д“ АД и „Юробанк България“
АД; на 21.03.2024 г. бил наложен запор на банкови сметки в „Първа инвестиционна Б“; на
22.03.2024 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника; на 01.10.2024 г.
била подадена молба от взискателя за извършване на справки, както и други изпълнителни
действия. С оглед извършването на горепосочените изпълнителни действия оспорва
процесното вземане да е погасено по давност. В тази връзка се позовава на т. 10 от ТР №
2
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва, че съгласно даденото
разрешение в т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 г. от т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, запорът на
банкови сметки, наложен след като по делото е настъпила перемпция прекъсва
погасителната давност относно вземането на взискателя, т. е. наложеният запор следвало да
се счита за валидно изпълнително действие, като твърди, че в настоящия случай такова
действие е наложеният на 11.08.2021 г. запор на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД,
извършен след като по изп. дело № 1435/2017г. е настъпила перемпция. По изложените
съображения моли съда да прекрати производството като недопустимо, а при евентуалност –
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищеца в полза на ответника „Б Д“ АД е издаден изпълнителен лист от
23.03.2017 г. по гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав, въз основа на който срещу
ищеца са образувани изп. дело № 1435/2017 г. и изп. дело № 175/2024 г. по описа на Ч. Р. А.,
рег. № 848 на КЧ..
Установява се от постъпилия препис на изп. дело № 1435/2017 г. по описа на Ч. Р. А.,
рег. № 848 на КЧ., че същото е образувано по молба на ответника от 25.09.2017 г. за
принудително събиране на вземанията за сумата 54059,66 лева – главница, 3643,28 лева –
договорна лихва от 28.01.2016 г. до 12.12.2016 г., 485,08 лева – обезщетение за периода от
20.01.2016 г. до 12.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането , както и за сумата
1180,04 лева – държавна такса и 50 лева –юрискосултско възнаграждение. Посочените
вземания съставляват пълните размери на вземанията, за които е издаден изпълнителния
лист от 23.03.2017 г. по гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав.
Установява се от постъпилия препис на изп. дело № 43732/2024 г. по описа на Ч. Р. А.,
рег. № 848 на КЧ., че същото е образувано по молба на ответника от 31.03.2025 г. за
принудително събиране на вземанията за сумата 3783,74 лева – главница, 2123,52 лева –
законна лихва и 50 лева – съдебни такси и юрисонсултско възнаграждение. В молбата е
посочено, че посочените вземания съставляват вземанията на Бта по изпълнителния лист от
23.03.2017 г. по гр. д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав след извършеното
частично погасяване.
Като предмет на настоящото производство ищецът е въвел единствено претендираното
от ответника вземане за сумата 3783,74 лева, за чието принудително събиране е образувано
изп. дело № 43732/2024 г. С покана за доброволно изпълнение, изпратена по това
изпълнително дело от Ч. до ищеца /л.51/ ищецът е поканен да заплати именно сумата
3783,74 лева - главница ведно със законната лихва от 14.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, законна лихва до 13.03.2024 г. в размер на 2123,52 лева, присъдени
разноски в размер на 50 лева, както и такси по изпълнението и разноски – 96 лева и 596,59
лева. С оглед посочената молба за образуване на изпълнителното дело и отправената покана
3
следва да се приеме, че в настоящото производство ищецът оспорва дължимостта на
сочената главница в размер на 3783,74 лева като твърди, че е налице изпълнение чрез
плащането й с постъпилите в хода на предходното изпълнително дело суми, вкл. от
публична продан. Под условие – че вземането е погасено по давност.
С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е
с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.
439,ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано. Заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно 23.03.2017 г., с
оглед издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото
издаването на изпълнителния лист е предпоставено от влизането й в сила, а доказателства за
точния момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2
ГПК не са ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени чрез принудително изпълнение и по
давност.
Възражението на длъжника, че е настъпило погасяване чрез принудително
изпълнение е частично основателно. Видно от представения препис от изп. дело №
1435/2017 г. и от преписите на изпълнителния лист по двете дела в полза на взискателя –
ответник в настоящото производство е извършено плащане на 19.10.2018 г. на сумата
68302,88 лева, събрана по изп. дело № 1435/2017 г. и на 02.09.2024 г. в размер на 745,78 лева,
събрана по изп. д. № 175/2024 г. Видно от изисканата от Ч. справка, постъпила с писмо с вх.
№ 165324/13.05.2025 г., неоспорена от страните и приобщена по делото, след извършеното
от Ч. разпределение на 08.10.2018 г. на постъпилите по изп.д. суми олихвяемата сума от
54059,66 лв /т.е. главницата по ИЛ/ е погасена до размер от 2411,16 лева. В този смисъл
съгласно т.1.1 – 3 от справката сумата от 61619,50 лева е разпределена за погасяване на
законна лихва, натрупана до този момент в размер на 9971 лева и част от главницата в
размер на 51648,50 лева (61619,50-9971), поради което е останала дължима главница в
размер на 2411,16 лева. Не се установява впоследствие и до образуване на второто
изпълнително дело да е реализирано правопогасяващо или правоизменящо обстоятелство,
въз основа на което главният дълг да е нараснал до претендираната от ответника с молбата за
образуване на ново изпълнително дело размер от 3783,74 лева. Поради това и за разликата
над 2411,16 лева до 3783,74 лева, т.е. за сума 1372,58 лева (3783,74-2411,16) неоснователно
е претендирано с молбата за образуване на второто изпълнително дело съществуването на
непогасено вземане в полза на ответника, тъй като към този момент вземането за тази част
4
от главницата вече е било погасено чрез принудително изпълнение в хода на предходното
изпълнително дело.
Неоснователно е възражението на ищеца, че вземането в останалия непогасен чрез
плащане размер е погасено по давност, тъй като са реализирани множество действия по
принудително му събиране, респ. са отправяни искания за такива.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и преобладаващата част от формираната
съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г.,
Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от
19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.
о. и др.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на
давностния срок от страна на ответника като взискател по двете изпълнителни дела са
предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Изпълнителното производство по изп. дело № 1435/2017 г. пред Ч. Р. А. е започнало
след постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
поради което същото намира приложение по отношение преценката наличието на
обстоятелствата, водещи до спиране или прекъсване на давността. В мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото давността е свързана с
поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица, поради това ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл
решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение №
295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от
10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на
давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не
резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка
на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от
1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до
5
поставяне прекъсването на давността в зависимост от наличието на секвестируемо
имущество на длъжника, каквото тълкуване не следва нито от съдържанието на
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР
№ 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)
Видно от преписа от изп. дело № 1435/2017 г. ответникът е отправил на 25.09.2017 г.
искане за събиране на вземанията по изпълнителния лист, като е възложил на основание чл.
18, ал. 1 ЗЧ. на съдебния изпълнител да извърши справки за установяване на имущество и
да наложи запори и възбрани, съответно да предприеме необходимите действия за събиране
на вземането. На 27.09.2017 г. са наложени запори на вземания на ищеца по банкови сметки
/ л.41,43, 55 от изп. д./, а на 29.09.2017 г. е вписана възбрана върху собствен на ищеца-
длъжник в изпълнението имот, като на 23.10.2017 г. с протокол за опис и оценка е извършен
опис на имота, след което е насрочена публична продан на имота, която е обявена за
нестанала с протокол от 23.03.2018 г. С молба от 05.04.2018 г. /л. 111 от изп. д./от взискателя
е поискано насрочване на нова публична продан при необходимост при нова начална цена.
Такава е насрочена, но с протокол от 22.06.2018 г. /л. 145 от изп. д./ е обявена за нестанала. С
молба от 04.08.2018 г. от взискателя е поискано насрочване на нова публична продан, която е
проведена в периода от 17.08.17.09.2018 г. и на 18.09.2018 г. е обявен купувач на имота. С
постановление за възлагане от 25.09.2018 г., влязло в сила на 08.10.2018 г./л. 172 от изп. д./
имотът е възложен на обявения купувач, след като същият е заплатил пълния размер на
цената от 72108 лева. На 19.10.2018 г. на взискателя е изплатена сумата от 68302.88 лева по
посочена от негов представител банкова сметка /платежно нареждане – л. 198 от изп. д./.
С молба от 15.05.2018 г. /л. 134 от изп. д./ е поискано налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, като запорът е наложен със запорно съобщение от
17.05.2018 г. и не е изпълнен предвид несеквестируемост на получавания доход съгласно
уведомително писмо от работодателя от 04.06.2018 г.
С молба от 18.04.2019 г. ответникът е поискал насрочване на опис и оценка на
движими вещи на длъжника на конкретно посочен адрес.
С молба от 04.08.2021 г. ответникът е поискал налагане на запор на вземания по
банкови сметки на ищеца, на МПС, вземания за трудово възнаграждение /л. 281 от изп. д./.,
като на 13.08.2021 г. са изпратени запорни съобщения /л. 287 и 288 от изп. д./.
С постановление от 26.02.2024 г. Ч. е прекратила изпълнителното дело на основание
чл. 433,ал. 1, т. 8 ГПК.
Впоследствие на 14.04.2024 г. ответникът е предприел действия за образуване на ново
6
дело – изп. д. № 14.03.2024 г., като с молбата за образуването му е поискано пристъпване
към изпълнение чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки, за трудови
възнаграждения и за пенсии, както и налагане на възбрана върху установените имоти.
Наложени са запори върху вземания и възбрана на недвижим имот на 18.03.2024 г.
Постъпила на 26.08.2024 г. според извлечение от сметка на Ч. е сумата от 827,78 лева, от
която е изплатена на взискателя сумата 745,78 лева /платежно нареждане - л. 72/ и 82 лева на
Ч.. На 01.10.2024 г. е депозирана молба /л. 74/ от взискателя за налагане на запори и
възбрана.
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително
изпълнение не е погасено по давност към датата на депозиране на исковата молба в съда
23.07.2024 г. поради липса на период повече от пет години в рамките, на който да не е
налице обстоятелство, водещо до прекъсване на давността, а именно постъпване на суми по
изпълнителното дело за погасяване на вземанията, отправяне на надлежни искания от
взискателя за извършване на изпълнителни действия и налагане на запори и възбрани.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск съдът
намира за основателен за сумата над установения като непогасен чрез плащане и по давност
размер от 2411,16 лева до пълния претендиран от ответника размер на главницата - 3783,74
лева, т.е. следва да бъде признато, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1372,58 лева,
представляваща част от общо претендираната главница в размер на 3783,74 лева (3783,74-
2411,16), а за останалата част в размер на 2411,16 лева като неоснователен искът да се
отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи да заплати
на ищеца сумата от 326,97 лева – разноски, съразмерно на уважената част от претенцията от
общо сторени разноски в размер на 901,35 лева за д.т. и адв. възнаграждение.
В последното о.с.з. представителя на ответното дружество изрично посочва, че не
претендира разноски в производството, поради което и такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК от А. Г. П, ЕГН: **********, с адрес: гр. С, кв. „И“, ул. „Г“ №
5 против „Б Д“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „М“ № 19,
че А. Г. П, ЕГН: ********** не дължи на „Б Д“ АД, ЕИК: ****** сумата от 1372,58 лева,
представляваща част от претендирана главница по изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по гр.
д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав в размер на 3783,74 лева, за принудително
изпълнение на вземане за която е образувано изп. дело № 175/2024 г. по описа на Ч. Р. А.,
рег. № 848 на КЧ., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 ГПК за разликата над
уважения размер от 1372,58 лева до пълния предявен размер от 3783,74 лева,
7
представляваща остатъчна непогасена главница по изпълнителен лист от 23.03.2017 г. по гр.
д. № 72861/2016 г. по описа на СРС, 69 състав, за събиране на която е образувано изп. дело
№ 175/2024 г. по описа на Ч. Р. А., рег. № 848 на КЧ..
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 ГПК „Б Д“ АД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „М“ № 19 да заплати на А. Г. П, ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, кв. „И“, ул. „Г“ № 5 сумата 326,97 лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски граДи съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8