Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,23.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д.
№ 6157 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове, предявени по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуалния представител ***П.П., срещу С.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове
по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.240 ЗЗД
вр. чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сума в размер на 3178,26 лева, представляващо остатъчно неизплатено
задължение по сключения между страните договор, както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 12.10.2016г. бил сключен договор за
потребителски кредит между ищцовото дружество и ответника при следните
параметри :
Сума по кредита 1700 лева, срок на кредита 24
месеца, размер на вноската 105.10 лева, годишен процент на разходите 49,90 %,
годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като общото
задължение на кредита възлиза в размер на 2522,40 лева. Твърди, че страните са
сключили и договор за допълнителни услуги по който възнаграждението е в размер
на 1699,92 лева, а размера на вноската по него възлиза на 70,83 лева. Ищецът
твърди, че длъжниците са запознати с Договора за потребителски кредит, както и
общите условия към него, приели са ги и нямат забележки към тях, което се
установява от положените под тях подписи.
Твърди, че съгласно декларация т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно
на хартиен носител информация във форма
на Стандартен европейски формуляр, като с помощта на кредитен инспектор,
клиентът преценява доколко договора съответства на неговите възможности.
Твърди, че на клиента е разяснено правото да ползва допълнителни услуги, като
при желание от негова страна, същият подписва споразумение за допълнителни
услуги. Ищецът твърди, че точно и в срок е изпълнил задълженията си по договора
за потребителски кредит като е превел на ответника сумата от 1700 лева по
посочена от ответницата банкова сметка. ***, ответницата е поела задължение
точно и в срок да изпълнява задълженията си по договора. Ищецът твърди, че по
молба от ответницата, погасителния план е променен, като е сключен Анекс №1, с
който една погасителна вноска е отложена. Неразделна част от анекса е нов
погасителен план, в който отложената вноска е отбелязана в размер на 0 лева.
Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора и е
направила само пет пълни и една непълна погасителни вноски. Твърди, че след
съгласно Общите условия, в такъв случай, когато кредитополучателя просрочи една
месечна вноска с повече от 30 дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо да изпраща
уведомление, покана или предизвестие. Твърди, че на това основание, на
01.08.2017г. договорът е прекратен автоматично, за което на ответницата е изпратено
уведомително писмо. Твърди, че към момента непогасеното задължение на
ответницата е в размер на 1072,00 лева. Твърди, че неизплатената част от
задълженията по договора е в размер на 3178,26 лева, която сума ищецът
претендира от ответницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира разноски.
Ответницата не е представила писмен отговор в
едномесечния срок. Не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. Преди заседание е постъпила молба, с която ищецът моли съда да
даде ход на делото в негово отсъствие и да постанови неприсъствено решение, ако
са налице условията за това. Съдът намира, че не са
налице основанията на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, т.к. предявената искова
претенция за присъждане на дължима сума по договор за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не може да се приеме за вероятно основателна с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Ето
защо искането на ищеца следва да се остави без уважение и се постанови решение
по общия ред.
Съдът, след като прецени събраните доказателства приема за установено
следното от фактическа страна:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен
срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№4295/2018г. по
описа на ПлРС и се явява допустим, поради което следва да се разгледа по
същество.
Безспорно
по делото се установява, че между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, *** качеството на заемодател, и ответницата
С.И.К., в качеството на заемател, е сключен договор за потребителски кредит №***г.,
въз основа на подадено искане от същата дата, до кредитора, за отпускане на
сумата от 1700лв., за срок от 24 месеца и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит. От
съдържанието на договора се установява, че същият е сключен за сумата от 1700лв.,
за срок от 24 месеца, ответникът- заемател, е избрал и закупил пакет от
допълнителни услуги, на стойност 1699,92лв. В договора е посочено, че общият
размер на задължението по кредита и по пакета допълнителни услуги, е в размер
на 4222,32лв., с размер на месечната вноска 175,93лв.; падеж 20- то число на
месеца, с ГПР 49,90%. Към договора е подписано от ответницата и представено с исковата
молба споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, към договора за кредит, въз основа на което
кредиторът предоставя на ответницата, една или всички от посочените услуги:
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможността за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падежа, улеснена процедура
за получаване на допълнителни средства. По делото са представени Общите условия към договора за заем, подписани от ответницата
С.К.. По делото е представен и погасителен план към договора, с начална дата на
плащане 20.11.2016 и краен падеж 20.10.2018г. Установява се от представения
Анекс №1/18.05.2017г. към договора, че въз основа на заявление от страна на длъжника,
от 05.05.2017г. е направена промяна в погасителния план, като е отложена една
месечна погасителна вноска. Видно от изготвеният нов погасителен план, крайната дата на плащане по договора е определена на 20.11.2018г.
По
делото е представено извлечение от сметка, от което се установява, че ответницата
е извършила плащане на вноските за пет месеца съответно на 20 число за периода
от ноември 2016г. до март 2017г. Установява се, че шеста вноска с падеж
20.04.2017г. не е платена и същата е отложена, което е удължило срока на
кредита и същият изтича на 20.11-2018г. вместо на 20.10.2018г. Установява се, че от следващата вноска
ответницата е заплатила сумата 164,41 лева вместо 175,93 лева. Това извлечение
от сметка е изпратено на ответницата с исковата молба и ответницата го е
получила, което е удостоверено с подпис върху отрязъка от призовката.
Ответницата не е оспорила представеното писмено доказателство и съдът приема за
безспорно, че към датата но подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК,
ответницата е била заплатила 1072 лева, от които е погасила главница в размер
на 1044,06 лева и лихва за забава в размер на 27,94 лева. След това няма
отразени плащания по договора. По делото
се установява също, че до ответницата е изпратено уведомително писмо, с което
същата е уведомена, че считано от 01.08.2017г, договорът за кредит е едностранно прекратен, от страна на
кредитора, и кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Не са
представени доказателства от страните каква част от сумата от 1044,06 лева е
погасила задълженията по договора за кредит и каква част е погасила задълженията по договора за пакет
допълнителни услуги, тъй като по делото страните не са направили искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.Следва да се прецени
основателността на исковите претенции по представените от страните
доказателства, като се прецени, че ответницата е платила 1044,06 лева от
номинала на задължението си.
От
правна страна, съдът приема следното:
Безспорно
по делото се установи, че между страните е налице валиден договор за заем, въз
основа на който ищецът заемодател, като небанкова финансова институция, е
предоставил на ответницата заемател, сумата от 1700лв., представляваща заем за
потребление. Отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл.240
от ЗЗД. Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и лице,
различно от кредитна институция (банка) и инвестиционен посредник, една от основните дейности на
което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът, като финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране,
но това не я прави банка. Поради това сключеният между страните договор за
кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява
договор за заем по чл.240 от ЗЗД.
Ответницата
е направила искане за отпускане на кредит от 1700 лева със срок на издължаване
24 месеца и месечна вноска от 158,22 лева. С договора, страните са уговорили и
заплащане на договорна лихва, в размер на годишен лихвен процент 41,17%., включена
в месечната погасителна вноска. По делото безспорно се установява, че от страна
на ответницата, има извършвани плащания по договора, в размер на 1044,06 лева, с
които са погасени месечните вноски до месец май 2017г. включително дължими по
договора за кредит и по договора за допълнителен пакет услуги.
Установява
се от чл.12.3 от Общите условия, че при просрочие на една месечна погасителна
вноска, с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
изпращане на уведомление до длъжника. Съгласно чл.12.4 от ОУ при прекратяване
на договора по реда на чл.12.3 длъжникът дължи всички непогасени вноски по
погасителен план, включително и възнаграждението по пакет допълнителни услуги,
лихви за забава и такси. Установи се, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 01.08.2017г.
Съдът счита, че в случая е налице предсрочна изискуемост на кредита, преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, доколкото клаузата за
предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с
неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на
свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД.
С уговорката за предсрочна
изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на срока. Изискуемостта на
задължението при настъпила предсрочна изискуемост предоставя възможност на
кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би
имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната изискуемост е санкция за
неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и
точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при
настъпване на срока. При уговорена в договор за заем предсрочна изискуемост на
задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна
изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси.
По отношение на сключеното
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, макар и да не е
направено възражение за нищожност съдът намира същото за нищожно, като
противоречащо на чл.10а от ЗПК. Съдът намира, че посочените по-горе услуги в
споразумението, озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на такива,
доколкото същите са пряко свързани със самотно задължение по кредита, включително
и отлагане плащане на погасителна вноска. Възнаграждението по този пакет се
дължи предварително само за „възможността да се ползва”, а задължението по него
е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. „Допълнителни“ са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните.
Така уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за
забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, което води до
неговата нищожност, за което съда служебно следи. Като взе предвид и
обстоятелството, че задължението по този пакет е в еднакъв размер с кредита,
съдът приема, че поставя в неравноправно положение потребителя, което я прави противоречаща
на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност. Поради това, съдът
приема, че т.15, т.15.1, т.15.2, т.15.3, т.15.4 и т.15.5 от ОУ- допълнителни
услуги, касаещи само този пакет, са неравноправни, по смисъла на чл.143 и сл.
от ЗЗП и в този смисъл, се явяват нищожни.
С
оглед на констатираната от съда нищожност на клаузите, касаещи договора за сключен пакет „допълнителни
услуги”, които съдът приема за изначално нищожни, то претенцията спрямо тях,
която е 1699,92 лева се явява неоснователна и предявения установителен иск
следва да бъде отхвърлен в тази му част.
Общото
задължение по договора за кредит е в размер на 2522,40 лева и включва главница и лихва. Претенцията на ищцовото
дружество е в размер на 3178,26 лева
и включва цялото задължение по договора за кредит и по договора „Пакет
допълнителни услуги“. Пакетът по договора за допълнителни услуги е в размер на 1699,92 лева и съдът приема, че не се
дължи. Ответницата е заплатила сумата от 1044,06
лева и съдът приема, че дължи единствено разликата между задължението по договора за кредит 2522,40
лева и платената до момента сума от 1044,06 лева, т.е. дължи сумата от 1478,34 лева. До този размер е
основателен и предявения иск. Разликата между претенцията на ищцовото дружество
3178,26 лева и сумата от 1478,34 лева се явява точно сумата 1699,92 лева,
колкото е задължението на ответницата по договора за пакет Допълнителни услуги,
който съдът прие, че е нищожен.
На
основание изложеното, съдът счита, че предявеният по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с
правно основание чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, е основателен до размера
на сумата от 1478,34 лева, дължима
по договор за потребителски кредит №***г., като за сумата от 1699,92 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Платената сума за пакет
„допълнителни услуги”, се явяват
недължимо платени, по нищожни клаузи.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него в настоящето
производство. На ищеца се дължат разноски за юрк.възнаграждение в размер на 150
лева, но съдът счита, че същите следва да бъдат редуцирани до сумата от 100
лева, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно
съдебно заседание. В исковата производство ищецът е внесъл държавна такса в
размер на 63,57 лева, т.е. разноските в исковото производство са в размер на 163,57 лева. Съобразно уважената част
на иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 76,08 лева.
В
заповедното производство на ищеца се дължат също разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 63,57 лева, общо 113,57 лева.. Съобразно уважената част
на иска, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 52,82 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Н. и И. Г.- ***, сумата
от 1478,34 лева, дължима по договор за потребителски кредит №***г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК 08.06.2018г.
до окончателното й изплащане, за която сума има
издадена заповед за изпълнение № 2692/11.06.2018г. по ч.
гр.д.№4295/2018г., на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до ПЪЛНИЯТ предявен размер на иска
от 3178,26 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.”
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н. и И. Г.- ***, сумата от
76,08 лева съставляващи направени по делото разноски и сумата от 52,82 лева- съставляващи направени
разноски по ч.гр.д.№ 4295/2018г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: