№ 3883
(населено място), 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110128165 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „(фирма)” АД против ЗД „(фирма)” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 4839.60 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 727.28 лв. мораторна лихва за периода от 27.11.2019г. до датата на исковата молба.
Претендира направените по делото разноски. Прилага доказателства и прави
доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди липса на противоправно поведение. Оспорва причинната връзка между
вредите и ПТП, вината, механизма на ПТП, както и размера на вредите. Твърди
съпричиняване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско на МПС и анекс, видно от които към
датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е било
налице валидно застрахователно правоотношение.
Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП от 04.09.2019 г., който
обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
От представените уведомление за щети, опис на щета и доклад по щета, калкулация и
ликвидационен акт, се установяват щетите и размерът, който е определен за заплащане за
отстраняването им от увреденото МПС.
Видно от представените доказателства ищецът е заплатил на собственика на
увреденото ППС обезщетение в размер на 4521.80 лв.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата по
1
щетата, като същата е получена от ответника на 21.10.2019г., видно от отбелязването върху
поканата.
По делото е разпитан свидетелят Й.Н., който твърди, че управлявал фадромата.
Подривал накълцания силаж, а трактори го превозвали. Връщал назад, настилката била
мокра и тракторът се блъснал във фадромата. Тракторът влязъл, за да носи допълнителни
материали, поднесъл и се блъснал във фадромата, управлявана от свидетеля. Нямало други
работници около тях.
Разпитан св. ИВ. Г. твърди, че управлявал трактора. Ямата била мокра, тракторът
поднесъл и задното ляво колело се подпряло във фадромата, която в този момент връщала
назад. Тракторът се изкачвал нагоре по ямата, когато поднесъл.
Изслушана е и приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена, от която се установява, че механизмът на ПТП отговаря на описания
в протокола за ПТП, а именно: при заход при условията на влажна и мокра среда и наклонен
терен, тракторът поднася и реализира удар в движещия се на заден ход челен товарач.
Установява се, че щетите се намират в причинна връзка с ПТП. Съгласно САТЕ ударът би
бил предотвратим, ако тракторът не е поднесъл и не е приплъзнал по мокрия терен към
задната част на вече приближилия се работещ челен товарач. Съгласно експертизата
размерът на щетите по средни пазарни цени, възлиза на 9469.08 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника.
Видно от приетата по делото САТЕ и събраните гласни доказателства, всички
вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Установява се и, че механизма на ПТП
отговаря на описания в протокола за ПТП, поради което неоснователни са възраженията на
ответника в тази връзка. Видно от САТЕ при заход при условията на влажна и мокра среда
и наклонен терен, тракторът поднася и реализира удар в движещия се на заден ход челен
товарач.
Възраженията на ответника за съпричиняване останаха недоказани. Съгласно
приетата САТЕ, ударът би бил предотвратим, ако тракторът не е поднесъл и не е
приплъзнал по мокрия терен към задната част на вече приближилия се работещ челен
товарач.
Ето защо, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка
2
“гражданска отговорност” между водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 9469.08 лв., а с включени 15 лв.
ликвидационни разноски възлиза на 9484.08 лв.
По делото не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца доброволно сума в размер
на 4521.80 лв. Ето защо, дължима остава разликата от 4962.25 лв.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен до посочения в исковата молба
размер от 4839.60, с оглед диспозитивното начало, като се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва.
Видно от приложената по делото регресна покана, същата е получена от ответника на
21.10.2019г. За периода от 27.11.2019г. /датата, посочена от ищеца/ до 19.05.2021г. /датата
на исковата молба/ дължимата мораторна лихва възлиза на претендирания от ищеца размер
от 727.28 лв., изчислена с интернет калкулатор, поради което предявения иск за лихва също
следва да бъде изцяло уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
1112.59 лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Уговореното и заплатеното
възнаграждение, съобразно материалния интерес по настоящето дело, е в минималния
размер, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(населено място), (улица) да заплати на „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес
на управление (населено място), (улица), по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ
сумата от 4839.60 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета №
(номер), ведно със законната лихва от 20.05.2021г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86
ЗЗД сумата от 727.28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.11.2019г. до
19.05.2021г.
ОСЪЖДА ЗД „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(населено място), (улица) да заплати на „(фирма)“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес
на управление (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по
настоящето дело разноски в размер на 1112.59 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4