Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 04.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при
секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 20 по описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по
жалба, подадена от "Г.8"ООД,
с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.С., със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.Преслав № 2, ет.1, офис 101,
чрез Ц.И.- адвокат от АК-гр.Търговище, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 308-ФК/31.12.2018г., издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради издаването ѝ
при липса на мотиви и в противоречие със закона. В тази връзка се твърди, че
основният мотив в заповедта се корени във факта, че определено физическо или
юридическо лице не е спазило реда за издаване на касови бележки, което следва
да се установи с издаването на наказателно постановление. Твърди се също, че
заповедта е вътрешно противоречива, доколкото в мотивите, отнасящи се до
разпореждането за допускане предварителното ѝ изпълнение, е посочено, че
са извършени две контролни покупки, при които не е издадена касова бележка, а
от протокола за извършена проверка става ясно, че е извършена една покупка на
стоки на стойност 4,50 лева, за която не е издадена касова бележка. Въз основа
на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед,
като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща
представител. В приложено писмено становище поддържа жалбата по изложените в
нея съображения.
Ответникът по
жалбата – Началник
отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Цветелина Стойкова, застъпва становище за законосъобразност на
оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган
и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези доводи, развити в писмено становище и в хода на устните
състезания, отправя
искане
жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебноадминистративното производство е Заповед за
налагане на ПАМ № 308-ФК/31.12.2018г., издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която на "Г.8 "ООД е наложена ПАМ -
запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр.Шумен, бул.Симеон
Велики № 153 и забрана за достъп до него, за срок от 7 (седем) дни, на
основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването
да се извърши на 16.01.2019г.
от 15.00 часа.
Обжалваната заповед е издадена след извършена
на 27.12.2018 г. от служители на Главна дирекция "Финансов контрол", отдел
"Оперативни дейности", гр.Варна при ЦУ на НАП, проверка на
търговски обект - магазин,
находящ се в гр.Шумен, бул.Симеон Велики № 153, стопанисван от "Г.8"ООД,
представляващ магазин за дрехи, обувки и други стоки. При проверката от органите
по приходите е извършено наблюдение на продажбите съвместно със служител на ОДМВР-гр.Шумен,
сектор "Икономическа полиция", при което е установено, че за извършена продажба на клиент
на магазина на 1 чифт бельо на стойност 4,50 лева, не е била издадена фискална
касова бележка от С.С.А.- продавач-консултант, от работещото в обекта фискално
устройство. При
проверката на касовата наличност е установено, че разчетената касова наличност
от наличните в обекта две фискални устройства (Datecs DP-25KL с ИН на ФУ DT484567 и ФП № 02689199 и Datecs
DP-25KL с ИН на ФУ DT484585 и
ФП № 02705115) е в размер на 872,60 лева; фактическата наличност е в размер на
1946,36 лева, въведени пари в касата - 300 лева, извеждане на пари от касата -
0 лева. В резултат на това е установена положителна разлика между разчетената
касова наличност от двете ФУ и фактическата такава в размер на 1073,76 лева. Посочените
обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0305546/ 27.12.2018 г., подписан от
контролните органи и от присъствалите по време на същата К.З.К.- специалист с ръководни функции в
търговията в "Г.8"ООД и Б.Р.Р.- служител на сектор "Икономическа
полиция" при ОДМВР-гр.Шумен. Така констатираното е преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 и на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, за което срещу дружеството-жалбоподател са съставени Акт за установяване на
административно нарушение № F464197/ 04.01.2019г.
за нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/
13.12.2006 г. на МФ
и Акт
за установяване на административно нарушение № F464216/ 04.01.2019г. за нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. По делото не са представени доказателства дали въз основа на тези АУАН са издадени наказателни постановления. По повод нарушението по чл.25 от Наредба №
Н-18/
13.12.2006 г. на МФ,
с оспорваната по настоящото дело заповед, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел
"Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП е приложил и ПАМ по отношение на "Г.8"ООД - запечатване
на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни. Заповедта е
връчена на представляващия дружеството на 11.01.2019г., видно от разписката към нея (л.29). Недоволно от заповедта, "Г.8" ООД я е оспорило пред Административен съд - гр.Варна с жалба вх. № 562/11.01.2019г. по описа на
съда. Въз основа на същата е образувано АД № 121/2019г. по описа на
АС-гр.Варна, производството по което е прекратено с определение №
112/14.01.2019г., поради неподсъдност, а жалбата - изпратена по подсъдност на
АС-гр.Шумен. Именно въз основа на същата е образувано настоящото съдебно
производство - АД № 20/2019г. по описа на ШАдмС.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед, представени от процесуалния представител на ответната страна с молба рег.№
ДА-01-144/16.01.2019г. и молба рег.№ ДА-01-262/25.01.2019г. По
искане на ответната страна като свидетел е разпитан Кр.Ст.М.- инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, ГД "Фискален контрол", отдел Оперативни
дейности", гр.Варна, участвал в извършване на проверката и съставил Протокол за
извършена проверка № 0305546/ 27.12.2018 г., който потвърждава обективираните
в протокола констатации.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
неговия
адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена
на оспорващия на 11.01.2019г., поради което жалбата, входирана в деловодството
на АС-гр.Варна на 11.01.2019г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП (л. 45 от
делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В
случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална
компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно
установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й. Съобразно
нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства като
съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са
изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.
В обжалваната заповед се съдържат и мотиви на
административния орган досежно конкретно определения срок на наложената
принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си
относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок
към минималния предвиден в закона, а именно – 7 дни. Продължителността на срока
на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Освен
това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно
изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт,
необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен
акт е мотивиран, е от изложените в него съображения да е ясна волята на издателя - защо
е издал административен акт точно с такова съдържание. В конкретния случай
оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването
ѝ, т.е. същата е
надлежно мотивирана и не е налице сочения от "Г.8" ООД порок "липса на мотиви".
Съдът приема за неоснователни
твърденията на оспорващия за противоречие в мотивационната част на заповедта,
доколкото в същата ясно е описано, че на 27.12.2018г. в 10.25 часа е извършено
наблюдение в търговския обект, при което е констатирано, че при извършена
продажба на 1 чифт бельо, за който е заплатена сума в общ размер 4,50 лева от
клиент на търговеца, дружеството не е издало фискална касова бележка от
въведеното и монтирано ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП. Освен това в
оспорвания акт фигурира изрично позоваване на КП № 0305546/27.12.2018г.,
описите на паричните средства, дневен финансов отчет и декларации, в които подробно
са отразени същите констатации. Обстоятелството, че при мотивиране разпореждането
за предварително изпълнение на заповедта е посочено, че са извършени две
контролни покупки, не променя този извод, тъй като тези мотиви се отнасят
единствено до разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на
заповедта, което подлежи на съдебен контрол самостоятелно и по друг процесуален
ред.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно приложимата материалноправна норма - чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ при извършване на доставка/продажба. С
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е
заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3, ал. 1
независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за
всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално
устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата
случаи. След като в случая е безсъмнено, че процесният обект – магазин - търговски център
"Астра", находящ се в гр.Шумен, бул.Симеон Велики № 153, стопанисван
от "Г.8"ООД, отговаря на легалната дефиниция за търговски обект по § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС, то при извършването на
продажби на стоки и услуги в него за търговеца на общо основание съществува
задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респективно по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18/ 13.12.2006 г. Нарушаването на това задължение, на каквото се е позовал
административният орган, за да приложи процесната ПАМ, е установено в случая със съставения от
контролните органи Протокол за извършена проверка № 03054546/ 27.12.2018 г., който като изготвен
по установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните
им правомощия представлява на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК годно доказателство
за установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят
изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка
писмени доказателства, както и от показанията на св.К.М.. Свидетелят описва, че по време на
извършеното от него, колегата му С.С.и служител на полицията наблюдение, докато
е чакал на опашката в магазина с цел извършване на контролна покупка, жената,
намираща се пред него, закупила 1 чифт бельо на стойност 4,50 лева, платила
сумата, взела си стоката и напуснала магазина. Продавачката, извършила
продажбата, взела парите и ги прибрала в касата, без да издаде касова бележка
на стойност 4,50 лева. Обективираните в констативния протокол и потвърдени от
свидетеля констатации не са и оборени от жалбоподателя с ангажиране на допустими
и относими доказателства, при което съдът приема за безспорно установено, че
"Г.8" ООД не е
изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г., да издаде фискален бон при извършване на плащането. Това
неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ правомощието на органа
по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална законосъобразност
на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на
стойност 4,50 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата
наличност на парите в касата и отразената във фискалните устройства такава.
Видно от констативния протокол и приложените описи на касовата наличност,
регистрираният оборот е в размер на 872,60 лева, а фактическата касова
наличност в обекта е в размер на 1946,36 лева, т.е. с 1073,76 лева повече. Наличието на такава разлика,
съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за която не
е издадена фискална бележка– 4,50 лева, свидетелства за
неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на
фискална касова бележка – обстоятелство, което изрично се потвърждава и от разпитания свидетел (в
т.см. е и решение № 15002 от
5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2018 г., I о.).
Съдът намира за неоснователни възраженията, досежно
твърдението, че не следва да се налага ПАМ, преди издаване на наказателно
постановление, т. е. преди да бъде ангажирана административно наказателната
отговорност на нарушителя.
В административното производство по налагане на ПАМ не
е задължително съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
по арг. на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Тази норма предвижда,
че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което... ". Следователно налагането на ПАМ не е
обусловено от налагане на административно наказание /видно от текста на
закона/, поради което съставените АУАН след налагане на ПАМ служат само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокола за
извършена проверка и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната практика
по Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г., Решение №
14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018 г. и Решение № 11628 от
2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
Атакуваната заповед е издадена и при съблюдаване на
законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана достъпа до обекта по
чл.187, ал.1 от с.з., административният орган действа при обвързана
компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186 от ЗДДС
обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, органът е длъжен да наложи
ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да прецени за какъв
конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този срок да се вмества в
законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при упражняване на
правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на
съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в
рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на
административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът
намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на
конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 7 дни, административният
орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че
преустановяването на
търговската
дейност в този обект на дружеството-жалбоподател посредством прилагането на
ПАМ, е ограничило правата му
в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът
регламентира задължение за
правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесните. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването
на последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на
публичните задължения.Очевидно административният орган се е съобразил спецификите
на търговския обект, с установения оборот и размера на констатираното
разминаване между действителната и касовата наличност и обосновано е счел, че
за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да
бъде приложена ПАМ - запечатване на
търговския обект и забрана на достъп до същия за 7 дни.
Съобразно
изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Г.8" ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.С.,
със седалище и адрес на управление ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 308-ФК/31.12.2018г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности", гр.Варна
в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: