Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 25.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2007 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за потребителски кредит.
Постъпила
е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Б.Р., срещу Б.М.Х., с адрес: ***, по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за потребителски кредит № *********/29.03.2016 г. в общ
размер на сумата 3849.99 лева, от която: 2360.20 лева – главница, 431.03 лева –
договорна лихва, 114.60 лева – такса за оценка на досие, 586.43 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ и 357.73 лева – обезщетение за забава.
В исковата молба се
твърди, че на 29.03.2016 г. Б.М.Х., в качеството на кредитополучател, е сключила
договор за потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент
Файненшъл България" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби,
които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните
разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за
кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както
и че от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
Посочва се, че при
условията на Договора за потребителски кредит, кредитодателят
се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични
нужди в размер на 2500,00 лева, като сумата е предоставена от страна на
кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а той
потвърдил, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на
договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна
лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която
се начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да
бъде в размер на 493.14 лева, или обща стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита в размер на 2993.14 лева, които следвало да се
заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 49.89
лева, с първа погасителна вноска, платима на 07.04.2016 г., а последната - с
падеж на 25.05.2017 г.
Твърди се, че с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно
досие в размер на 125.00 лева, която била включена в седмичните погасителни
вноски или всяка в размер на 2.08 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски.
Посочва се също, че кредитодателят
се задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, наречена
„Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето
на кредитополучателя и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по неговото местоживеене, като предоставянето на тази услуга срещу такса било
по желание на кредитополучателя и уговорка в този смисъл се съдържала в чл. 25
от договора за кредит, а съгласно чл. 26 от същия, кредитополучателят имал
право по всяко време да се откаже от посочената услуга. Таксата за въпросната
услуга била договорена в общ размер на 764.12 лева, от която 30 % - равна на
разходите, свързани с организирането на тази допълнителна услуга и
предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а
останалата част била свързана с разходите на кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Тази такса също
била включена в седмичните погасителни вноски. Така общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя
при сключване на договора за кредит, била в размер на 3882.26 лева, платима на
60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 64.70 лева.
Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси в сроковете, указани в договора, с краен срок за издължаване на всички задължения – 25.05.2017 г. /датата на последната погасителна вноска/, като вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно изискуеми.
Изтъква се, че по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г., вземането по цитирания по-горе договор за потребителски кредит е прехвърлено от „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а впоследствие, по силата на подписано Приложение 1/01.11.2017 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., вземането било прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, като ответницата била уведомена за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и съответно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне, получени лично от адресата на 28.11.2017 г.
Посочва се още, че на
ответницата - кредитополучател, от страна на ищеца, в качеството на кредитор, е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава, за периода от 01.07.2017 г. /датата на договора за цесия между
„Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Файненшъл България" ЕООД/ до датата на входиране на заявлението в съда, с общ размер на обезщетението
– 357.73 лева.
Твърди се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството-ищец, като сумата, която била погасена до момента,
е в размер на 390.00 лева, с която били погасени, както следва: 53.30 лева –
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя, 124.39 лева – такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, 10.40 лева – такса за оценка на досие, 62.11 лева –
договорна лихва и 139.80 лева – главница.
С оглед на това, ищецът
предявил претенциите си по съдебен ред, като по образуваното ч.гр.д.№ 1037/2018
г. по описа на РС-Ловеч, претенцията му била уважена и издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Въз основа на
изложеното, ищецът предявява настоящия установителен
иск, с който моли за постановяване на решение, по силата на което да се признае
за установено по отношение на ответницата Б.М.Х., че същата му дължи следните
суми: 2360.20 лева – главница по договора за кредит, 431.03 лева – договорна
лихва за периода от 05.05.2016 г. до 25.05.2017 г.,
114.60 лева – такса за оценка на досие за периода от 05.05.2016
г. до 25.05.2017 г., 586.43 лева – такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 12.05.2016 г. до 25.05.2017 г., 357.73 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане и
на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00
лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
В законоустановения едномесечен
срок ответницата не е подала писмен отговор и не е изразила становище по предявените
искове.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба, пълномощникът му
поддържа предявените обективно съединени установителни
искове и моли да бъдат уважени.
Ответницата,
редовно призована, не се явява и не се представлява.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1037/2018 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 5569/31.05.2018
г., от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД – гр. София, е
било образувано ч.гр.дело № 1037/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, който
е издал Заповед № 568/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против длъжника Б.М.Х. за сумата общо 3 849,99 лева , от
които: сумата 2 360,20 лева, представляващи главница по договор за
потребителски кредит; сумата 431,03 лева – лихва /договорна лихва/ за периода
от 05.05.2016 г. до 25.05.2017 г.; сумата 114,60 лева
– такса за оценка на досие за периода от 05.05.2016 г.
до 25.05.2017 г.; сумата 586,43 лева – такса услуга „кредит у дома“ за периода
от 12.05.2016 г. до 25.05.2017 г.; сумата 357,73 лева - обезщетение за забава,
за периода от 01.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноските на заявителя в производството:
сумата 77,00 лева – д.т. и сумата 50,00 лева – юриск.
в-е, определено в минимален размер съобразно чл. 26 от НЗПП-щ. В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение
по договор за потребителски кредит № *********, сключен
на 29.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и длъжника.
В
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Б.М.Х. е подала писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи
изпълнение на вземането по нея.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК,
поради което се развива настоящото производство.
Установява се, че на 29.03.2016 г.,
е сключен посочения в
исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски
кредит № ********* между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата Б.М.Х., наричана
„клиент“, по силата на който дружеството предоставя на клиента потребителски
кредит за лични нужди в общ размер на 2500.00 лева – буква „А“ от договора. В чл. 27 от Договорните разпоредби е посочено,
че с подписването на договора за кредит клиентът потвърждава, че е
получил от „Провидент“ пълния размер на кредита,
както е посочено на първата страница на този договор, буква „А“. От своя страна ответницата се е задължила да върне получения кредит, при годишен
процент на разходите 48.00 % и годишен лихвен процент 31.82 % /или сумата от 493.14
лева – фиксирана лихва/. Страните са уговорили такса за оценка на досие в
размер на 125.00 лева и такса за допълнителна услуга „Кредит у дома“
в размер на 2132.43 лева. Издължаването на сумите за главница, договорна лихва,
такса за оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома“ е уговорено да бъде
извършено на 60 седмични погасителни вноски в размер на 87.51 лева и последна
погасителна вноска в размер на 87.48 лева, като първата погасителна
вноска е с падеж 07.04.2016 г., а последната – на 25.05.2017 г. /видно от
приложения погасителен план/.
Представено
е потвърждение от „Файненшъл България“ ЕООД за
сключена цесия, с което на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, потвърждава, че на
основание Договор от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ /сегашно наименование „Файненшъл България“ ЕООД/, в качеството му на „продавач“ и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на „купувач“, е прехвърлено изцяло вземането от длъжника Б.М.Х.
по Договор № *********/29.03.2016 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, с посочена главница – 2500.00 лева
и остатък на дължима сума към датата на продажбата /01.07.2017 г./ - 3492.26
лева.
На 16.11.2010 г., между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на „продавач“ /цедент/ и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, в качеството му на „купувач“ /цесионер/,
е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ
и вземането по процесния договор за кредит /под №
1116 от приложение № 1/01.11.2017 г. към договора за цесия – л. 19 от делото/.
Съгласно представено
пълномощно от 04.07.2017 г., цедентът /продавач/ по първата цесия „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“
ООД/ е упълномощил цесионера по тази цесия „Изи Асет Мениджмънт“ АД да
уведоми от името на първия всички длъжници по всички вземания на Дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за парични заеми, които Дружеството е
цедирало /прехвърлило/, съгласно Договор за цесия и
заместване в дълг, сключен на 01.07.2017 г., като упълномощеният има право да преупълномощава други физически или юридически лица с
горните права. В тази връзка, пълномощникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е преупълномощил
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, от името на „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“
ООД/ да уведоми всички длъжници по всички вземания на
това дружество, възникнали по силата на сключени договори за потребителски
кредит, за прехвърлянето им на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договора за цесия от
01.07.2017 г.
Приложено е и
пълномощно с дата 09.09.2015 г., с което цедентът по втората цесия „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" АД, да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за кредит, които Дружеството е цедирало,
съгласно рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания" АД, в качеството на универсален правоприемник на преобразуваното
с промяна на правната форма и прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на
вземания" ООД, като цесионер.
С оглед на това, на
23.11.2017 г. дружеството-ищец „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД е изпратило две уведомителни писма до
ответницата за извършените цесии и за размера на задължението й, както и че
неин кредитор вече е това дружество, като видно от приложеното известие за
доставяне, пратката е получена лично от ответницата на 28.11.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на установяване в
настоящото производство е съществуване на задължение на ответницата да върне
дължими от нея суми по Договор
за потребителски кредит № *********/29.03.2016
г., които са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия.
Възникналото между ответницата и първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД правоотношение по горепосочения
договор за потребителски
кредит се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от
същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и
условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т.
9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/
и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски /т.11/.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т.
7-12
и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази
недействителност, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С
оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между ответницата и „Провидент Файненшъл България“ ООД, съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1, т.10 от ЗПК, според който договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. С оглед
изискването на чл. 11 ал. 1, т.10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит е посочен
размер на ГПР от 48 %, но не е посочено как е формиран този
размер. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай липсва яснота относно методиката на формиране на ГПР /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 48.00%/.
С
оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере
как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е
определен и който е императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/.
В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона реквизити на договора за кредит,
водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност
тези реквизити да са определяеми такива. Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл. 22
във вр. с чл. 11 ал. 1,
т. 10 от ЗПК и
поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. По аргумент от това съдът счита, че ответницата няма да дължи не само претендираната договорна лихва, но и такса за оценка на
досие и такса за услуга „Кредит у дома“.
Само за пълнота относно посочените такси, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от клаузите на договора, следва, че уговорката за дължимост на такса за „оценка на досие“ е свързана с усвояване на кредита, а за дължимост на такси за услуга „Кредит у дома“ е свързана с неговото управление, т.е. касае се за клаузи, които противоречат на закона /чл. 10а, ал. 2 от ЗПК/. Освен това, видно е, че уговорения размер на таксата за посочената услуга „Кредит у дома“ е близък до размера на отпуснатия кредит, т.е. липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и предоставената услуга, което навежда на извод за противоречие с добрите нрави – основание за нищожност по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
По изложените
съображения съдът приема, че ответницата дължи връщане на претендирания
неизплатен остатък от главницата /заемната сума/ в размер на 2360.20 лева,
поради което за тази сума положителният установителен
иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Тъй като се касае за
неизпълнение на парично задължение, на общо основание, съгласно чл. 86 ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответницата дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед на това, искът
за установяване на вземане за обезщетение за забава, доколкото липсва оспорване
на размера му от страна на ответницата, следва да бъде уважен в размер на претендираната сума от 357.73 лева, считано от посочения
начален период – 01.07.2017 г. /датата на първия договор за цесия/ до датата на
подаване на заявлението по заповедното производство /31.05.2018 г./. В този
смисъл ответницата дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението /31.05.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Исковете
в останалата част, за установяване дължимост на
сумите: 431.03 лева –
договорна лихва за периода от 05.05.2016 г. до
25.05.2017 г., 114.60 лева – такса за оценка на досие за периода от 05.05.2016 г. до 25.05.2017 г. и 586.43 лева – такса услуга
„Кредит у дома" за периода от 12.05.2016 г. до 25.05.2017 г., следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед този изход на процеса, ищецът
има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и
разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също
съразмерно уважената част на претенцията.
Ищецът
е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част от
иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в общ размер 89.66 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За
исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на
ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 124.95 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на
иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Б.М.Х., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов, поотделно, следните суми по Договор за
потребителски кредит № *********/29.03.2016
г., а именно: 2360.20 лв.
/две хиляди триста и шестдесет лева и двадесет стотинки/ – главница и 357.73
лв. /триста петдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по заповедното производство /31.05.2018 г./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /31.05.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението, а исковете в останалата част, за
установяване дължимост на сумите: 431.03 лева
– договорна лихва за периода от 05.05.2016 г. до
25.05.2017 г., 114.60 лева – такса за оценка на досие за периода от 05.05.2016 г. до 25.05.2017 г. и 586.43 лева – такса услуга
„Кредит у дома" за периода от 12.05.2016 г. до 25.05.2017 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.М.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, поотделно, сумата 89.66 лв. /осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 124.95 лв. /сто двадесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1037/2018 г. по описа на Ловешкия
районен съд, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: