Решение по дело №521/2022 на Районен съд - Враца

********** ****, от гр.Враца, ж.к.“ДЪБНИКА“, “, бл.№135, вх.Б, ет.3, ап.22, с
ЕГН **********, е обжалвал НП № 22-0967-000640 от 10.05.2022г. на Началник
група към ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Враца , с
което му е наложено – ГЛОБА в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/ и е
постановено ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА – за нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП. В
жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения при издаването
на НП. Твърди се, че неправилно е ангажирана административнонакателната
отговорност на жалбоподателя, поради неправилна трактовка на фактическата
обстановка от страна на АНО, тъй като жалбоподателя не е отказвал да му бъде
извършена проверка за алкохол, а освен това по вина но полицейските органи е бил
лишен от възможността да даде кръв за изследване и за това и се иска отмяната на НП,
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата ОДМР Враца, Сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР – Враца, в придружителното писмо към делото, ангажира мнение за
потвърждаване на НП.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: на бул.“Ст.Ц.Даскалов“ до №135 съм управлявал МПС-
**********“ с рег.№ ****
На 26.04.202г.около 17.55 часа полицейски екип ООР в РУ-Враца в състав
служителите ********** и **********, се намирал в град Враца, в ж.к Дъбника, когато
извършвайки обход на обслужваният от тях район получили сигнал, че лицето
********** се намира в казиното до бл.1 в ж.к.Дъбника, най-вероятно е употребил
алкохол и наркотици и че ще си тръгне със собственият си автомобил **********
регистрационен номер **** от паркинга на бл.7 в ж.к. Дъбника. Полицейски екип бил в
близост до посоченото място когато видели, че упоменатото лице и автомобил
потеглили в посока магазин „ТЕ МАРКЕТ“ и с идеята, че той няма да спре на подаден
сигнал, карали по него, като през цялото време следвали автомобила му по ул.„Стоян
Даскалов“ до спирането му на паркинга до бл.135 в ж.к.Дъбника, където лицето
********** спрял и слязъл сам от автомобила от шофьорското място, като виждайки
приближаващият се към него униформен служител на МВР побягнал, но се спънал и
паднал поради, което св.********** достигнал до нето и поискал документите му и на
автомобила. Жалбоподател Здравков обаче отказал да ги даде под претекст,че не е
управлявал автомобила си.
По време на извършваната проверка на двамата полицейските служители
направило впечатление, че водача бил в неадекватно състояние, като имал
неконтролируеми движения, хапел устните си, а освен това бил превъзбуден и нервен.
Всичко това било причина да извикат екип на СПП за проверка за алкохол и наркотици
на водача ********** ****. При пристигането му на място св. ********** на длъжност
мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД-МВР-Враца заварил жалбоподателя и екипа
полицейски служители, които обяснили ситуацията. При направената справка се
установило, че водачът е с отнето СУМПС, а л.а. със служебно прекратена
регистрация.
Там на място жалбоподателят ********** **** бил приканен от мл.
автоконтрольор св. **********, и в присъствието на св. ********** и св.********** да
бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици. Направеният тест за алкохол,
1

показал отрицателен резултат, но отказал да му бъде извършен тест за наркотици, след
което се съгласил, а след това отново отказал, поради което поведението му било
прието, като отказ за изпробване за наркотици от страна на полицейските служители.
За извършеното от водачът - жалбоподател нарушение по ЗДвП от св.
********** в качеството му на актосъставител бил съставен - Акт за установяване на
административно нарушение - АУАН серия GA №649302 от 26.04.2022 г. съставен в
присъствието на свидетелите очевидци ********** и св.**********, за това че:
На 26.04.202г.около 17.55 часа в гр.Враца по бул.“Ст.Ц.Даскалов“ до номер
135, управлява собственият си лек автомобил **********“ с рег.№ ****, като
лицето отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 с Фабричен номер ARMC
0094. Издаден талон за медицинско изследване с номер 070700. - нарушение на
чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП.
На място били съставени актовете на жалбоподателя и за другите констатирани
нарушения, след което последният бил приведен съгласно заповед от ОДЧ в РУ-Враца
пред РУ- Враца, където същите му били връчени и които актове жалбоподателя
отказал да подпише и заявил, че ще ги жали, поради това били оформени като при
отказ с подписа на един свидетел, като съгласно отразеното в акта бил издаден и Талон
за медицинско изследване под №070700.
В талона е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дръг Тест 5000 с Фабричен номер ARMC 0094, съответно е
избрал и един от двата начина на изследване съответно – медицинско и химическо
изследване. Водачът е бил уведомен, че трябва да се яви във ЦСМП - Враца, до 45
минути от връчването на талона, който му е бил връчен в – 19.20 часа на 26.04.2022г.,
тоест следвало е да се яви до 20,05 часа, за което се е подписал. Екземпляр от талона за
изследване е бил връчен на водача срещу подпис.
След като всички документи са били изготвени и връчени на лицето,
жалбоподателя бил освободен, за да се придвижи до ЦСМП – Враца в указания срок.
В седмо дневният срок по чл.44 от ЗАНН от жалбоподателя не са постъпили
възражения до наказващият орган във връзка с издаденият му АУАН серия GA
№649302 от 26.04.2022 г. от Наказващият орган.
Въз основа на така съставеният акт и при идентично спрямо него словесно и
цифрово описание на нарушението, било издадено и обжалваното НП № 22-0967-
000640 от 10.05.2022г. на Началник група към ОДМР Враца, за нарушение по
чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, с което на жалбоподателя нарушител били наложени
кумулативно предвидените наказания – ГЛОБА в размер на 2000.00 лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
– Актосъставителя **********, ********** и **********, както и от писмените
доказателства АУАН серия GA №649302 от 26.04.2022 г., обжалваното НП № 22-0967-
000640 от 10.05.2022г. на Началник група към ОДМР Враца, Жалба, Талон за
медицинско изследване, Справка за нарушител, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.на
Министъра на МВР, Молба, Становище.
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2
ЗАНН.Разгледана по същество, същата е процесуално допустима, но неоснователна.
На първо място съдът счита, че Актът за установяване на административно
2

нарушение и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по
ЗДвП и ЗАНН, видно от приложеното с адм.преписка заверено ксерокопие от
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.Не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на
НП.Напротив, последните съдържат всички фактически и правни основания за
издаването им, спазен е принципа за съразмерност и справедливост и по никакъв начин
съда не установи наличието на някакви нарушения на материалния закон и на
административно - процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност на
акта на АНО, за да подлежи той на отмяна, както и на издаденото НП.
На второ място отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно във
връзка с правоуправлението на процесното МПС осъществено на дата 26.04. 2022г.
около 17.55ч., и че именно във връзка с него на жалбоподателя, като водач на
процесното МПС, е било предложено да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 с
фабричен номер ARMC 0094, което последният с поведението и действията си е
отказал.
Видно от съставеният след АУАН - Талон за медицинско изследване под
№070700 същият е бил връчен на водача в 19.20 часа на 26.04.2022г., като изрично му
е било указано, че до 45 минути, трябва да се яви във ЦСМП – Враца.
На трето място съдът приема за неоснователно и другото наведено във жалбата
възражение, от жалбоподателя, а именно че му е съставен АУАН за нарушение, което
не е извършил. Трактовката на настъпилите събитията в жалбата е невярна, като
същата несъответства на действително установената фактология по делото.
Невярно е твърдението на жалбоподателя, че на посочената дата и около 17.55 ч.
се е намирал заедно с приятелката си пред домът си в гр.Враца, ж.к.“Дъбника“, където
и автомобилът му се намирал паркиран срещу блок 135 и в статично състояние, когато
решил да отиде да си купи цигари пеша в намиращият се наблизо магазин „Т-маркет“,
бил спрян от цивилен полицай, който искал да го обискира за оръжие. Докато
пристигнали и други патрулни автомобили и се стигнало до издаването на три акта по
ЗДВП. Защото от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е
бил установен на посоченият ден и около посочения час да управлява процесният
автомобил по бул.Стоян Ц. Даскалов, в близост до блок 135, нещо повече
жалбоподателя е бил наблюдаван да управлява процесният автомобил от екип 213 на
РУ, като и двамата свидетели ********** и ********** сочат, че са наблюдавали
жалбоподателя да управлява лекият си автомобил ********** с регистрационен номер
**** в продължение на няколко минути през които са го следвали, а именно от бл.№7
в ж.к.“Дъбника“ до паркинга на магазин „Т-маркет“ в ж.к.“Дъбника“. При
справка в БГ Мапс е видно, че посоченото разстояние е около 650 м и се изминава за
около 2-3минути, като през цялото време са следвали автомобила му до спирането му
на паркинга, където лицето ********** спрял и слязъл сам от автомобила от
шофьорското място, като виждайки приближаващият се към него униформен служител
на МВР побягнал, но се спънал и паднал след, което св.**** достигнал до нето и
поискал документите му и тези на автомобила, но Здравков отказал да ги даде под
претекст, че не е управлявал автомобила.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта – служители в
ОД на МВР Враца, който са присъствали при установяване на нарушението и при
съставянето на акта, като и тримата подробно обясняват конкретния случай и
3

обстоятелствата, при които е извършено нарушението, за това и съдът възприема за
достоверни показанията им относно състоянието на жалбоподателя и действията му
касателно тестването му с техническо средство по повод, на което същите заявяват:
**********: „При пристигане на място установихме л.а. ********** с врачанска регистрация и
лицето **********. Аз не съм спирал автомобила, тъй като ние бяхме извикани и когато пристигнахме на
място, заварихме автомобила спрян на паркинга на Те - Маркет, до него бяха колегите от РУ-Враца които ни
казаха че лицето ********** е установено от тях като водач на посочения автомобил. ….Водача отказа да
бъде проверен за употреба на наркотични вещества, за което му съставихме АУАН.Бяха му съставени АУАН и
за други нарушения и му беше издаден талон за МИ. Лицето беше видимо неадекватен, беше превъзбуден и
нервен….. След разговор с колегите от РУ-Враца разбрах, че по отношение на лицето **** е постъпил сигнал, че
същият се намира в казиното до бл.1 в ж.к.Дъбника, най-вероятно е употребил алкохол и наркотици и че ще си
тръгне с автомобил ********** – автомобила които колегите са последвали от посоченото им място и са го
спрели за проверка на упоменатото място, където му е извършена проверка от нас.“
**********: „…Бяхме на близо когато видяхме, че лицето тръгна с автомобила,в посока Те маркет
и с идеята, че той няма да спре на подаден сигнал, карахме по него. Той спря сам на паркинга на магазин Те
Маркет, където колегата **** пръв слезе от патрулният автомобил и отиде при него, а аз потърсих място да
паркирам служебният автомобил, след което се върнах при автомобила на водача. Когато отивах към колегата
и водача видях, че същият се опита да избяга, като се спъна в храстите или бордюра и падна. След което
колегата **** стигна до него и му изиска документите лични и на автомобила. **** заяви, че не може да
представи документи, защото не е управлявал автомобил. Колегите искаха да извършат тест за наркотици,
тъй като лицето беше във видимо неадекватно състояние, като според мен не беше употребил алкохол, а по
скоро наркотици, тъй като хапеше устните си и имаше неконтролируеми движения. Той отказа да му бъде
извършен тест за наркотици, след което се съгласи, а след това отново отказа.“
**********: „…След това при Те Маркет автомобилът спря и от шофьорското място слезе
лицето **********. Той беше сам в автомобила. В момента, в който ме видя, че се приближавам към него, Деян
побягна, тръгнах след него и на около 10-20 метра от автомобила той падна, при опита си да прескочи някакво
препятствие. След това ме обвини, че съм го бутнал и бил. Извикахме за съдействие екип на ПП-КАТ за
проверка на водача за алкохол и наркотици. Поискахме лични документи и документи на автомобила. Лицето
представи ЛК и при направена справка с ОДЧ се установи, че същият е неправоспособен. След като дойдоха
колегите от ПП поискаха да му извършат проверка за наркотици, но лицето отказа.….“
В случая актосъставителя не е свидетел на извършването на нарушението.
Принципно последното не е и необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя се
свежда до това, че той е процесуален орган на административното обвинение, чиято
основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава
нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и
обосновано наказателно постановление.
В конкретиката на случая актосъставителя св.**********, е извършил именно
необходимите действия по разследване на констатираното нарушение в рамките, на
които от информацията получена от жалбоподателя и намиращите се на място лица, от
визуалното и физическо състояние на самият жалбоподател е изградил своето
вътрешно убеждение, за това чия административна отговорност да ангажира и за какво
установеното нарушение.
При това установеното от него от към фактическа страна се припокрива с
информацията предоставена от свидетелите очевидци - ********** и **********,
съблюдавали движението на автомобила управляван от жалбоподателя и действията му
след спирането му за проверка, същите установяват качеството му на водач на МПС,
които в рамките на своята компетентност лично са присъствали при извършване
процесното нарушението доколкото жалбоподателя за първи път е бил приканен, да
бъде изпробван за алкохол и наркотици едва след идването на служителите на С ПП,
пред който той лично се е съгласил да бъде пробван за алкохол, но изрично е отказал
изпробването с техническото средство за употреба на наркотици, с което на практика
той е осъществил изпълнителното деяние на нарушението. Именно поради
изложеното, твърдението в жалбата за допуснато процесуално нарушение е невярно и
4

не може да бъде споделено.
Показанията на горепосочените свидетели полицейски служители съдът прецени
като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по
чл.102 от НПК относно участието на жалбоподателя в извършеното нарушение.
Внимателният анализ на показанията на свидетелите съпоставени с останалите
доказателствени средства сочи на липса на основания за дискредитиране на заявеното
от тях. Всеки един от тях последователно и логично възпроизвежда единствено факти
и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с мнения
или предположения.Изпълняваната от тях полицейска функция също не дава
основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом
като няма доказателства в тази насока.
Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че по време на тестването му
пред РУ Враца, били неговата приятелка, баща му и общ познат същите остават
неподкрепени с други доказателства, а и са без пряко отношение към констатираното
нарушение
На четвърто място съдът счита, че описаното в АУАН и НП нарушение е
установено и доказано по безспорен и категоричен начин, и извършено от
жалбоподателя, за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. В случая и от обстоятелствената и от диспозитивната част на НП,
става ясно в какво именно „бездействие” се изразява извършеното административно
нарушение.Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание
на състава на административно нарушение.
При това по делото е безспорно установено, че жалбоподателя е бил водач на
процесният автомобил ********** с регистрационен номер **** тоест имал е
качеството на "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство. Този факт е съществен по отношение на установяване на
нарушението. Това е така, защото изхождайки от разпоредбата на закона само лице
притежаващо качеството на „Водач на МПС, …, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози“ би осъществило състава на процесното
нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози /последно изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2020 г. /
Първо при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
Второ неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава. В случая безспорно е установено, че проверяваното лице не е изпълнило
задължението си по ал.1, въпреки дадените указания и разпореждания от контролните
органи на водача за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство, то с цялото си поведение и действия всъщност е
5

отказало извършването на такава проверка и това е видно, както от талона за
изследване, приложен по делото, така и от показанията на тримата свидетели
полицейски служители в съдебно заседание.
Показанията на разпитаните по делото полицейски служители свидетели
очевидци на случилото се, без противоречиво сочат, че на въпросната дата
жалбоподателят, е бил надлежно поканен да му бъде извършена проверка с техническо
средство Дръг Тест 5000 с Фабричен номер ARMC 0094 за наличие на наркотични
вещества извършването, на която проверка последният категорично е отказал.
Законодателят е предвидил възможност, когато едно лице не е в състояние да
даде проба за алкохол посредством техническо средство, то да стори това чрез кръвна
проба. На жалбоподателя е бил издаден и талон за медицинско изследване и ако
същият е желаел е разполагал с възможност да се ползва от издаденият му документ,
което обаче не е сторил в указания в талона срок.
Също така по делото, не са представени доказателства установяващи, че
жалбоподателя страда от заболяване, което от своя страна да е пречка за осъществяване
на проверка с техническо средство. Така че поведението му безспорно не може да се
възприеме по друг начин освен, като отказ за тестване за наркотични вещества или
техни аналози.
На пето място следва да се отбележи и че Съгласно чл.3, ал.1 и чл. 3а, т.1 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози -
установяването на наркотични вещества или техни аналози се извършва с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно от
представения талон проверяваното лице се е подписало в бланката на талона за
изследване, този талон му е връчен по съответния ред срещу подпис.
Казано иначе действащата разпоредбата съдържа няколко алтернативни способа
за установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози и отказа на
който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение.
Следователно, по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал, респективно препятствал извършването на проверка чрез който и да е от
нормативно предвидените способи за това, поради което правилно е бил санкциониран.
Талонът за изследване е изготвен от контролните органи съобразно нормативните
изисквания, с оглед разпоредбите на чл.6, ал. 5 от Наредбата, тъй като отразява
всички обстоятелства по чл. 3а.
Между приложения документ /Талонът за изследване/ и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите не са налице никакви противоречия и
изложените в документа факти и обстоятелства напълно се потвърждават от
свидетелските показания.
Не на последно място следва да се отчете и че изложената защитна теза, е
подкрепена единствено от голословните твърдения на жалбоподателя в жалбата и
приложеното становище и от нито едно реално и относимо по делото доказателство, за
да могат да променят фактите, подкрепени от събраните в
административнонаказателното производство доказателства. Безспорно са установени
фактическите обстоятелства, които сочат на извършено административно нарушение.
При това положение съдът приема, че състава на нарушението по чл.174, ал.3
6

пр.2 от ЗДВП е бил осъществен от жалбоподателя и за това си нарушение той следва
да носи административно - наказателна отговорност.
При това норма на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП предвижда две абсолютно
определени по размер кумулативни наказания по отношение на наказаното лице,
лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от две
години и глоба от 2000 лева”, като съдът не разполага с възможност за корекция на
така определените наказания.
Законодателния разум за подобна строгост при санкционирането на този тип
нарушения е очевиден - значителната глоба и значителния размер на лишаването от
права компенсират невъзможността държавата да реализира наказателна отговорност
спрямо лица, извършили престъпление по чл.343б ал.3 от НК или административно
наказателна такава за тежкото нарушение по посочения от ЗДВП текст.
Въз основа на изложеното до тук настоящият съдебен състав намира, че
административно наказващият орган в рамките на своите компетенции и при
съблюдаване на законовите изисквания правилно е установил фактическата обстановка
като в случая, очевидно става дума за опит да бъде избегнато установяване на
административно нарушение от лицето жалбоподател. При това настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай е налице безспорно извършено и установено
административно нарушение. При тези доказателства, като се има предвид и
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, съгласно която „Редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното", то и
правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че НП като издадено в
съответствие с процесуалните норми на ЗАНН и материалните на ЗДвП, следва да бъде
потвърдено. Констатираното с него деяние осъществява състава на описаното
административно нарушение по ЗДвП от обективна и субективна страна и същото
ангажира отговорността на административно наказателно отговорно лице каквото е и
настоящият жалбоподател.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-
0967-000640/10.05.2022г. на Началник Група към ОДМР Враца, Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63
ал.2 т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
7

Номер на акта:	319
Дата:	31 октомври 2022 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20221420200521
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 юни 2022 г.

Решение по дело №521/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите