№ 1203
гр. П., 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20251720102266 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Х. Р., чрез адв. А. А., против
Основно училище „****“ – гр. П. .
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание:
чл. 128, т. 2 КТ – за неизплатено трудово възнаграждение (разлика) за периода
01.01.2023 г. – 14.07.2023 г., поради настъпило увеличение на основните работни
заплати;
чл. 224, ал. 1 КТ – за разлика по обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск;
чл. 222, ал. 3 КТ (във вр. с клаузите на КТД за системата на предучилищното и
училищното образование) – за разлика по обезщетение при прекратяване поради
придобито право на пенсия,
както и искания за законна лихва: (1) изтекла лихва за забава до датата на
предявяване на иска и (2) законна лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника на длъжност
„старши учител I-IV клас“ и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
РД-13 – гр.П. от 15.05.2023г. на директора на ответното училище на осн.чл.328, ал.1,
т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от 15.07.2023 г. Излага се, че при прекратяването са изплатени обезщетения по чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, но впоследствие на 10.08.2023г. към КТД № Д 01-
269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, е
подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. с който са увеличени заплатите, като е
предвидено действие „считано от 01.01.2023 г.“, като договореното увеличение се
прилага от тази дата. Поради това се поддържа, че следва да се преизчислят и
изплатят разликите в трудовото възнаграждение и в обезщетенията, определени въз
1
основа на брутното трудово възнаграждение.
В исковата молба, след допуснатото изменение на предявените искове по
реда на чл. 214 ГПК с протоколно Определение от 10.11.2025г., ищцата претендира
ответникът да бъде осъден да заплати следните суми:
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ – сумата 803,64 лева,
представляваща разлика между изплатеното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и дължимото такова след увеличението на брутното трудово
възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
КТД № Д01-269/06.12.2022 г., както и изтекла законна лихва за забава в размер на
196,03 лева за периода от 01.09.2023 г. до датата на предявяване на иска /16.06.2025г./,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2
от КТД № Д01-269/06.12.2022 г.– сумата 4 220,04 лева, представляваща разлика
между изплатеното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради придобиване право на пенсия и дължимото такова след увеличението на
трудовото възнаграждение, както и изтекла законна лихва в размер на 1 029,33
лева за периода от 01.09.2023 г. до датата на предявяване на иска/16.06.2025г./,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – сумата 1 925,01 лева,
представляваща неизплатена разлика в трудовото възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 14.07.2023 г. вследствие увеличението на основната работна заплата,
както и изтекла законна лихва в размер на 554,19 лева за периода от 01.09.2023 г.
до датата на предявяване на иска/16.06.2025г./, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
За разликите над посочените суми до първоначално предявените размери
исковете са оттеглени, поради което производството в тази част е прекратено. Ищцата
претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете по същество. Поддържа, че към датата на анекса ищецът не е бил в
трудово правоотношение, поради което не следва да се ползва от уговореното
увеличение. Сочи и становища/писма на компетентни органи в подкрепа на тази теза.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и от представените писмени
доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжност „старши учител I–IV
клас“ в системата на училищното образование при ответника. Същото е прекратено
със Заповед № РД-13-808/15.05.2023 г. на директора на ответното училище, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 15.07.2023 г. При прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, във
връзка с приложимите клаузи на колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование.
По делото е приет Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД № Д01-
2
269/06.12.2022 г., предвиждащ увеличение на основните работни заплати, като е
уговорено, че увеличението е „считано от 01.01.2023 г.“.
По делото са представени доказателства относно членството на ищцата в
синдикална организация (съответно релевантни за личния обхват на КТД), които съдът
цени в съвкупност с останалия материал.
По делото е прието становище от Министерство на образованието и науката,
според което в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът няма право да се
ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна предпоставка за това е наличието на
трудово правоотношение към момента на сключване на споразумението. На тълкуване
подлежат разпоредбите на анекса в тяхната систематична връзка с цитираната наредба.
Доколкото становището изхожда от институцията, която е издала наредбата следва да
се прокара разграничение между официално и неофициално тълкуване, както и между
автентично и неавтентично. Съгласно Законът за нормативните актове (ЗНА) органът,
който е издал акта, има право да издаде официално тълкуване на същия акт при
спазване на определена процедура, което тълкуване да е задължително за всички
правни субекти. При автентичното тълкуване тълкувателният акт изхожда от лицето,
издало тълкувания акт, но това тълкуване може и да не е официално, т. е. може да не е
обвързващо за останалите правни субекти. В настоящия случай безспорно по
отношение на наредбата министърът на образованието е дал автентично тълкуване, но
то не следва да бъде възприето като официално, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА
актовете на официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по
начина, по който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото на становище
представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа, издал акта, а не
официално абстрактно тълкуване. Обратното би нарушило правната сигурност за
субектите. Следователно обсъжданото становище следва да бъде ценено заедно с
останалия доказателствен материал и при съобразяване на обстоятелството, че
изхожда от институция-заинтересована от изхода на правния спор, доколкото
ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет към министерство на
образованието и науката.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и обективно дадена, от която се установява размера на разликите,
дължими при преизчисляване на трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. –
14.07.2023 г., обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ,
както и размера на законната лихва за забава до датата на предявяване на иска. Съдът
кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено по същество.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.
Ищецът следва да докаже съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение, наличието на предпоставките за съответните обезщетения и фактите,
от които извежда правото си на разлика - преизчисляване – т.е. настъпило увеличение
с действие от 01.01.2023 г., което влияе върху базата за изчисление. При установяване
на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимото в
пълен размер.
Спорния по делото въпрос се концентрира върху обхвата и действието във
времето на анекса, а именно следва ли ищецът – при прекратено към 15.07.2023 г.
трудово правоотношение – да се ползва от увеличението, договорено с анекс от
10.08.2023 г., но с изрично действие „считано от 01.01.2023 г.“, и съответно дължат ли
се разлики в трудовото възнаграждение и в обезщетенията, изчислявани на база
брутно трудово възнаграждение.
3
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., за тази система се
определят минимални основни работни заплати, като с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г.
към същия договор е договорено изменение на разпоредбата, с което се въвежда
увеличение на минималните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, считано от 01.01.2023 г., като изрично е предвидено, че договореното
увеличение намира приложение от тази дата.
Необходимо е съдът да тълкува договора по реда на чл. 20 ЗЗД, като трябва
търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели
и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Съдът е длъжен да изясни
действителната воля на страните към момента на сключване на договора, поради което
заявената от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора
не е задължителна за него.
Страните са свободни да уговарят различни взаимни права и задължения вън от
уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на
гражданското право, като тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на
закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена
допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се условия, които са по-
неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов
договор – така Решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Б.Б., както и Определение № 498 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 4413/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Е.Т..
Воден от което съдът намира, че следва да тълкува чл. 27, ал. 1 от КТД, в
смисъл, който не накърнява правата на работниците и служителите намиращи се към
01.01.2023 г. в трудово правоотношение със ответника – работодател. Съдът счита, че
горепосочения текст следва да се разбира в смисъл, че за лицата които са в трудово
правоотношение към 01.01.2023 г., намиращи се в системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано
от 01.01.2023 г. В противен случай, при възприемане на аргументите на ответника, би
се стигнало дo съществено увреждане на правата и интересите на ищеца, който е
полагал труд към 01.01.2023 г. както и до постановяване на неправилен и несправедлив
съдебен акт.
Страните по посочения КТД, основавайки се на изричното допускане в чл. 54,
ал. 1 от КТ придават сила на КТД от дата, различна от тази, на която е сключен и
предвиждат увеличаването на работните заплати да влезе в сила с обратна сила от
01.01.2023 г.
В разглеждания по делото случай приложението на увеличаването на трудовото
възнаграждение се основава и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4
от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп.,
бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020
г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.), която в §
3 предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се
изпълнява изискването на ЗНА да бъде придавано обратно действие на разпоредбите
на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба.
Посредством посочената Наредба министърът на образованието, упражнявайки
своята нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото
възнаграждение от 01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие, с което
се преуреждат осъществили се юридически факти преди влизане в сила на
нормативния акт.
4
Колективният трудов договор и анексите към него имат договорно-
нормативен характер и действат спрямо лицата, включени в личния им обхват
съобразно закона и договореното между страните по КТД. В конкретния случай, при
тълкуване на анекса, съдът следва да изхожда от буквалното съдържание на клаузата
за действие „считано от 01.01.2023 г.“, както и от целта на договореното увеличение –
уеднаквяване и повишаване на минималните основни възнаграждения в системата за
определен период.
Изрично договореното действие от 01.01.2023 г. означава, че страните по анекса
са придали действие за минал период спрямо отношенията по заплащането на труда в
системата, поради което за времето, през което ищецът е работил (01.01.2023 г. –
14.07.2023 г.), базата за определяне на дължимите му плащания следва да се съобрази
с уговореното увеличение, ако ищецът попада в обхвата на КТД и анекса за този
период.
Възражението на ответника, че към 10.08.2023 г. ищецът не е бил в трудово
правоотношение и затова не може да се ползва от анекса, не се споделя, доколкото
релевантният период, за който се претендират разлики, е периодът на реално
съществувало трудово правоотношение, през който увеличение е уговорено да
действа - считано от 01.01.2023 г. Съдът приема, че решаващо е дали към периода
01.01.2023 г. – 14.07.2023 г. ищецът е бил в обхвата на договорената уредба, а не дали
към датата на подписване на анекса все още работи при ответника.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че при така изложените
обстоятелства с влизането в сила на посочената Наредба на министъра на
образованието и науката за ищеца е възникнала правна възможност да търси защита на
субективните си облигационни права посредством предявените искове. Налице са
предпоставките за преизчисляване на дължимите суми за релевантния период и на
обезщетенията, определени въз основа на брутното трудово възнаграждение.
По иска с пр.осн. чл. 128, т. 2 КТ се установява, че разликата в дължимото
трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г. – 14.07.2023 г. възлиза на 1 925,01
лв., поради което искът е основателен в този размер. Основателен е и искът за 554,19
лв. – законна лихва за забава за периода от 01.09.2023 г. до датата на предявяване
на иска/16.06.2025г./, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
По иска с пр.осн.чл. 224, ал. 1 КТ се установява, че разликата при
преизчисляване на обезщетението за неизползван отпуск е в размер на 803,64 лв., като
основателен е и искът за 196,03 лв. – лихва за забава за периода от 01.09.2023 г. до
датата на предявяване на иска /16.06.2025г./, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
По иска с пр.осн.чл. 222, ал. 3 КТ се установява, че разликата при
преизчисляване на обезщетението при прекратяване поради пенсиониране в размер на
4 220,04 лв., като основателен е и искът за 1 029,33 лв. – лихва за забава за периода
от 01.09.2023 г. до датата на предявяване на иска/16.06.2025г./, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените в изменените им размери
искове са основателни и доказани така, както са предявени и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, от който се
5
установява, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лева и
15.00 лева за СУ. Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност.
Съдът намира възражението за основателно. При общ уважен материален интерес в
размер на 8 728,24 лева, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 1 172,82 лева, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата. С оглед направеното възражение, както и като съобрази, че делото не се
отличава с изключителна фактическа или правна сложност, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер по
Наредбата, а именно 1 172,82 лева, като съдът не може да го намали под минимума.
Именно адвокатско възнаграждение в този размер и разходите за издадени СУ следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд – П. сумата от 100,00 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице, както и държавна такса върху уважените парични претенции в размер
на 349,13 лв. (4% върху 8 728,24 лв.).
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТ Основно училище „****“ – гр. П.,
кв. „****, да заплати на Ц. Х. Р. с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.П., ул. „***,
сумата 803,64 (осемстотин и три лева и шестдесет и четири стотинки) лева,
представляваща разлика по обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно
със сумата 196,03 (сто деветдесет и шест лева и три стотинки) лева – законна лихва
за забава за периода 01.09.2023 г. – 16.06.2025 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 3 КТ Основно училище „****“ – гр. П.,
кв. „****, да заплати на Ц. Х. Р. с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.П., ул. ****,
сумата 4 220,04 (четири хиляди двеста и двадесет лева и четири стотинки) лева,
представляваща разлика по обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобито право на пенсия, ведно със сумата 1 029,33
(хиляда двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки) лева – законна лихва за
забава за периода 01.09.2023 г. – 16.06.2025 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ Основно училище „****“ – гр. П., кв.
„****, да заплати на Ц. Х. Р. с ЕГН **********, със съд. адрес: гр.П., ул. ****,
сумата 1 925,01 (хиляда деветстотин двадесет и пет лева и една стотинка) лева,
представляваща дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение (разлика) за
периода 01.01.2023 г. – 14.07.2023 г., ведно със сумата 554,19 (петстотин петдесет и
четири лева и деветнадесет стотинки) лева – законна лихва за забава за периода
01.09.2023 г. – 16.06.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
16.06.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Основно училище „****“ – гр. П. да
заплати на Ц. Х. Р. с ЕГН **********, сумата 1 187.82 лева, представляваща съдебно
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Основно училище „****“ – гр. П. да
заплати по сметка на Районен съд – П., сумата от 449,13 лева – държавна такса и
депозит за вещо лице.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7