№ 4434
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100513148 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 16351/30.08.2024 г. по гр.д. № 3556/2024 г. по описа на
СРС, 39-и състав по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за
установено, че Столична община, БУЛСТАТ *********, дължи на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата от 478.58 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета № ********* по
застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № 0320220855005359 за
нанесени щети на МПС марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № *********, във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 12.06.2022 г. /ПТП/ в гр.
София, в близост до търговски обект „МОЛ Парадайз“, ведно със законна
лихва за период от 25.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
21.28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.12.2022 г. до
25.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
28325/2023 г. по описа на СРС, 39-и състав, като искът за лихва за забава е
отхвърлен за периода от 24.11.2022 г. до 07.12.2022 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника Столична община. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на решението, като се сочи, че по делото не
са установени предпоставките за уважаване на предявените искове. Заявява се,
че първоинстанционното решение страда от липса на мотиви, тъй като в
1
мотивите не са били обсъдени задълбочено всички доводи и възражения на
страните. Твърди се, че в решението липсват конкретни данни, които да
индивидуализират спорното право. Поддържа се, че не се установява
наличието на дупка с посочените размери и на посоченото място, както и че
застрахователното обезщетение е платено по непокрит застрахователен риск.
Жалбоподателят счита, че поради липсата на протокол от ПТП и липсата на
категорични свидетелски показания не е установен механизма на ПТП, както
и наличието на дупка. По тези съображения е отправено искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Дженерали
застраховане“ АД не е подала отговор на въззивната жалба. В проведеното по
делото открито съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният
представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба и отправя искане за
присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд. Тук е мястото да се отбележи, че не са
основателни оплакванията на въззивника, че първоинстанционното решение
страда от липса на мотиви. Същото съдържа анализ на целия доказателствен
материал по делото, въз основа на който първата инстанция правилно е
изяснила релевантните по случая факти, като също така в него са били
съобразени всички доводи на страните и е било отговорено на направените от
ответника възражения. Ясно е индивидуализиран предмета на исковите
претенции в мотивите и диспозитива на решението.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено от доказване
на следните предпоставки: наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец;
настъпване на застрахователното събитие; заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По
отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД,
2
а именно - противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или
по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се
установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с
това неизпълнение.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства пред първата инстанция правилно са отделени обстоятелствата,
че по застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0320220855005359
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 463.58 лв.
Спорно по делото е дали е настъпило твърдяното в исковата молба
застрахователно събитие.
От съвкупния анализ на уведомление за настъпила щета (л. 10 СРС) и
показанията на св. Е.Н.Ш., които съдът кредитира като логични,
последователни и безпротиворечиви, се установява, че на 12.06.2022 г. около
21:00 часа в района на „МОЛ Парадайз“ същият е управлявал лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ********* със скорост около 25-30
км/ч, при което преминал през необозначена дупка, която била пълна с вода
поради валелия по-рано дъжд, вследствие на което се спукали предна и задна
дясна гума на автомобила. Тъй като автомобилът не можел да се движи на
собствен ход, същият бил репатриран.
Описаният механизъм се потвърждава от приетото по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът цени като
пълно и изготвено от компетентен специалист, като вещото лице посочва, че
причината за настъпване на произшествието е именно наличието на
несигнализирана и необезопасена дупка, от която са произтекли материалните
щети по лекия автомобил. В заключението е направена оценка на
установените вреди, съгласно която същите възлизат на 534,67 лева с
включени ликвидационни разноски и стойността на услугата за репатриране
на автомобила.
Неоснователно е възражението на въззивника, че настъпването на ПТП
с твърдения от ищеца механизъм и наличието на дупка на пътното платно не
се установяват по делото, тъй като липсва протокол за ПТП, изготвен от
компетентните органи на КАТ. Действително предвид обстоятелството, че
автомобилът не е могъл да се движи на собствен ход вследствие на
настъпилото ПТП, е следвало да бъдат уведомени органите на МВР – „Пътна
полиция“, които да съставят нарочен документ за произшествието. Това е
така, тъй като по аргумент за противното от чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г.. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, при повреди на МПС, причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник, когато МПС не е в
3
състояние да се придвижи на собствен ход, произшествието се посещава от
компетентните органи и се съставя протокол за ПТП.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в закона не е предвидено
ограничение във връзка с доказването на гореизброените обстоятелства,
относими към механизма на ПТП. Същите подлежат на доказване в процеса
чрез ангажирането на всички допустими доказателства и доказателствени
средства по ГПК, каквито се явяват коментираните по-горе гласни и писмени
такива, както и от експертното заключение.
Извод в обратен смисъл не следва и от правната характеристика на
протокола за ПТП, изяснена в трайно установената практика на ВКС -
Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т.дело № 444/2010 г., I т. о., ТК,
Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.дело № 768/2008 г., II т. о., ТК,
Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 423/2011 г., I т. о., ТК,
Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и
Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т.дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
в установената форма и ред, при задължително посещение на мястото на ПТП,
представлява официален свидетелстващ документ. Същият се ползва с
материална доказателствена сила относно пряко възприетите от съставителя
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т. ч.
възпроизведени в схема/, като разположението на МПС, участници в ПТП,
характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и
маркировка на мястото на произшествието и др. Когато отразеният в
протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни
факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа, а когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава, претендиращият обезщетение във връзка
с увреждането ищец носи тежестта за доказване на механизма на ПТП.
От изложеното следва, че в конкретния случай дори
местопроизшествието да беше посетено от служител на КАТ, то същият не би
могъл да удостовери начина на настъпване на ПТП, доколкото не е негов
очевидец, и в този смисъл ще е необходимо установяването на механизма на
ПТП с други доказателствени средства, каквито са били събрани по делото.
Оплакването на въззивника, че застрахователното обезщетение е
платено по непокрит застрахователен риск също е неоснователно. По делото е
представена застрахователна полица № 0320220855005359 за застраховка
„Каско на МПС“ при клауза „Пълно Каско“, съгласно която процесните
имуществени вреди по автомобила се обхващат от застрахователното
покритие.
Във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, които
въззивният съд да разгледа, предвид което и при правилно установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се налага извод за доказаност
на предпоставките, обуславящи възникването на регресното вземане на
4
ищеца. Установи се настъпването на застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, във
връзка с което са настъпили процесните вреди, стойността на които е била
заплатена от застрахователя. Не се спори, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните
вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо искът
се явява основателен за пълния претендиран размер от 478,58 лева, включващ
сумата за застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни
разноски по застрахователната щета в размер на 15 лева, които са били
заплатени от застрахователя.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск за установяване на дължимостта
на мораторно обезщетение по делото следва да бъде доказана дължимостта на
вземането по главната искова претенция, което бе установено, както и
изпадането в забава на задълженото лице.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че с
регресна покана, изпратена до ответника, ищецът е заявил претенцията си за
заплащане на сумата от 418,58 лева, представляваща сбора от изплатеното от
него обезщетение по имуществената застраховка “Каско” и ликвидационни
разходи в размер на 15 лева. По делото липсват данни за датата на получаване
на регресната покана, но следва да се приеме, че това се е случило най-късно
на 08.12.2022 г. – датата на изходящия номер на писмото за отказ за плащане,
от който момент ответникът е изпаднал в забава. Размерът на мораторното
обезщетение за претендирания период правилно е изчислен от съда съгласно
чл. 162 ГПК, предвид което се установява основателност и на иска по чл. 86,
ал. 1 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и
с оглед на обстоятелството, че фактическите и правните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има само въззиваемата страна. Такива обаче не следва да се присъждат,
доколкото липсва представен договор за правна защита и съдействие между
въззиваемото дружество и процесуалния му представител, вследствие на
което не може да се установи какъв размер на адвокатското възнаграждение е
5
бил уговорен за представителството по настоящото дело.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16351/30.08.2024 г. по гр.д. № 3556/2024
г. по описа на СРС, 39-и състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6