Р Е
Ш Е Н
И Е №2
гр.Шумен
5.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на дванадесети декември , две хиляди и седемнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1.Ралица
Хаджииванова
2.Мирослав
Маринов
при секретаря
Юлия Атанасова като разгледа докладваното от
съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№315
по
описа за 2017г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №297/29.09.2017г. по гр.д.№895/2016г. по описа на НПРС
, съдът е признал за установено , на основание чл. 124 от ГПК, във вр.
счл. 228 от ЗЗД, че между ищеца А.И.И. с ЕГН:**********,с адрес:с*** и
ответника Община Н.К., с ЕИК:,с адрес: с.Н.К.,
..., представлявана от кмета Е.В.Р., съществува наемно правоотношение по
договор за наем № 350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Н.П., с вх. рег. № .../21.06.2013
г., акт № ..., том .., дело № ../2013 г., по отношение на недвижим имот –
земеделска земя, находящ се в землището на село К.Д., общ. Н.К., без местност,
съставляващ – ПИ № 157, с площ от 59.887 дка по КВС на селото, при граници : ПИ
№№ 000156, 080003, 000139,080003, който ПИ е включен в ПИ № 000169 с площ от
74,903 дка по КВС на село К.Д. ,на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 228, вр. чл. 230 от ЗЗД и вр. с чл. 1 и чл. 3 от Договора за Наем № 350/14.06.2013 г., вписан в в
АВ, СВ – Н.П., с вх. рег. № .../21.06.2013 г., акт № ..., том .., дело № ../2013
е осъдил
ответника Община Н.К., ЕИК ,
адрес с. Н.К., площад „...“ ..., представлявана от Е.В.Р.– кмет, да предостави
за ползване на ищеца А.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, наетия по
гореописания Договор за наем недвижим имот – земеделска земя, а именно ПИ №
157, находящ се в землището на с. К.Д., общ. Н.К., без местност, с площ от
59,887 дка по КВС на селото, при граници: ПИ №№ 000156,080003,000139,08003,
който ПИ е включен в ПИ № 000169, с площ от 74,903 дка по КВС на село К.Д., на
основание чл.194 ал.2 от ГПК съдът е признал за недоказано, направеното от ищеца
оспорване на следните писмени доказателства:1/Становище от Ф.М.Н.–кмет на
Община Н.К. с изх.№92-00-17 от 20.03.2006г. при Община Н.К.,2/ Заповед №РД27-21
от 23.03.2006г.,издадена от и.д. директор на Дирекция „Земеделие и гори“област
Ш., 3/Протокол от 30.03.2006г.във връзка със Заповед №РД 27-21 /23.03.2006г.на
комисия в състав, 4/Геодезическа снимка /екзекутив/,на трайните насаждения
–общинска собственост в имот №149,с.К.Д.,общ.Н.К.,издадена от „Деметра“ООД и
приложените към нея :Обяснителна записка,Скица №Ф 01592/10.04.2006г.на имот
№000149 в землището на с.К.Д.., 5/ Молба от А.Б.Г.с вх.№035/14.03.2006г.при
ОСЗГ Н.К., осъдил е ответника Община Н.К., да заплати на ищеца А.И.И. направените
по делото разноски в размер на 1200.72лв.
Решението
е обжалвано от Община Н.К.
, действаща ,чрез пълномощника
си адв. Ж.П. от ШАК , като незаконосъобразно и неправилно в
частта му с която съдът е уважил искът по чл.124 ал.1 от ГПК и искът по чл.79
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.228 , вр. с чл.230 от ЗЗД по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и
вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете и да му
се заплатят разноските по делото.
Въззиваемият А.И.И., действащ ,чрез пълномощника си адв.Ж.Д.Н. *** оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение и да му се присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Като обсъди основанията и доводите
изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Между ищеца А.И.И. *** К., представлявана от кмета Т.Ф.К./наемодател
е сключен договор за наем на земеделски
земи №350/14.06.2013. ,вписан в АВ,СВ-Н.П. с вх.рег.№.../21.06.2013г.,акт №...,том
..дело №../2013г., по
силата на който наемодателя е предоставил на наемателя за временно и възмездно
ползване ,за срок от десет години, земеделска земя, общинска собственост, с
начин на трайно ползване –трайни насаждения, осма категория, находяща се в
землището на с.К.Д., общ.Н.К.,обл.Ш., а именно : Имот с пл.№000157, без местност
с площ от 59.887 дка по КВС на селото, при граници : ПИ № 000156-Тр.насаждения
на Община Н.К.,имот № 080003- Дървопроизв.пл.на МЗГ Държавно лесничейство, ПИ №
000139- Язовир на Община Н.К./води/ и имот № 080003- - Дървопроизв.пл.на МЗГ Държавно
лесничейство. Имотът е образуван от имот №000149. Според чл.3 от договора, наемодателят
е предал на наемателя наетата земя в състояние, което отговаря на ползването й
и е въведен във владение. Съгласно чл.15
от договора, същият може да бъде прекратен с изтичане на договорения срок или
по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, като наемодателят
може да прекрати договора без предизвестие поради лошо стопанисване или в
нарушение на задълженията си по договора на основание чл.15 т.3. В чл.8
страните са уговорили, че „наемателят е длъжен да ползва имота съгласно всички
изисквания на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение, да полага грижата на
добър стопанин, като спазва екологичните и технологични норми за експлоатация с
оглед поддържането им в добро състояние.“
Със заповед №РД-133/01.04.2016г., издадена от кмета на Община Н.К. Е.в.р.,
този договор е прекратени с мотиви, че при ползване на земите не се полага
грижата на добър стопанин и не се спазват технологичните норми на експлоатация с
оглед поддържането им в добро състояние.
Наемодателят е разпоредил едностранно, имотите да бъдат освободени в срок до
30.09.2016г.
Ищецът е предявил положителен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да признае за установено , че между ищеца А.И.И. *** К. съществува наемно
правоотношение по договор за наем № 350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Н.П.,
с вх. рег. № .../21.06.2013 г., акт № ..., том .., дело № ../2013 г., по
отношение на недвижим имот – земеделска земя, находящ се в землището на село К.Д.,
общ. Н.К., без местност, съставляващ – ПИ № 157, с площ от 59.887 дка по КВС на
селото.
По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК, може
да се предяви установителен иск за разрешаване граждански спор относно
съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/. Липсва правен
интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен
иск. В случая е предявен установителен иск за съществуване на право,
произтичащо от договор за наем като е безспорно
установено по делото, че със Заповед
№РД-133/01.04.2016г.,издадена от кмета на Община Н.К. Е.В.Р.процесният договор едностранно е прекратен
/договорът е с продължително действие и развалянето няма обратно действие - чл. 88, ал. 1 ЗЗД/ на основание чл.15 т.3 във вр. с чл.8 от същия. В нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК, не може да се иска установяване
съществуване на право по прекратен договор - на практика съдът санира един
прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което
е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното
действие /чл. 8 и сл. ЗЗД/. Неизпълнението по един
двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси
обезщетение от неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/,
при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по
договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да
отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се
развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се
упражнява извънсъдебно, по съдебен ред се развалят само договори, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти,
какъвто настоящият договор не е /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/.
В този смисъл е и
съдебната практика –реш.№127 от 29.10.2010г. на ВКС по т.д.№20/2010г. І т.о. ТК
, опр.№535/18.07.2010г. на ВКС по т.д.№2472/2013г. І т.о.ТК .
Ищецът иска
да бъде признато за установено съществуването на наемно правоотношение между
страните, произтичащо от сключен между тях наемен договор, за който самият той
твърди в исковата си молба, че е бил прекратен едностранно от ответника, като
оспорва, че са били налице основанията за прекратяване му. Фактът на
прекратяване на наемния договор от ответника се доказва и от представените по
делото доказателства. От изложеното следва, че ищецът основава правния си
интерес от установяване съществуването на наемното правоотношение на направено
от противната страна извънсъдебно изявление за разваляне на договора,
твърдейки, че е незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките за
това. Предвид горното и застъпените в практиката на ВКС становища, които
споделя, съдът приема, че предявеният установителен иск е недопустим .
В настоящият случай НПРС като
е постановил решение, уважаващо недопустим установителен иск е постановил недопустимо решение, което в тази му част следва да се
обезсили и производството по предявения установителен иск да се прекрати на
основание чл. 270, ал. 3 изр. 1-во ГПК.
По иска по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД ищецът
претендира от ответника да му предаде ползването на процесният недвижим имот.
Предвид гореизложеното и като съобрази
безспорните между страните и установени по делото факти, че сключеният помежду
им договор за наем № 350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Н.П., с вх. рег. № .../21.06.2013
г., акт № ..., том .., дело № ../2013 г.,
е бил прекратен едностранно със заповед
№РД-133/01.04.2016г.,издадена от кмета на
Община Н.К., поради неизпълнение договорни задължения на
наемателя, че наемателят е узнал за заповедта, т.е за насрещното волеизявление
на наемодателя, преди завеждане на исковата молба съдът приема, че по делото не се доказва
съществуването на облигационно наемно правоотношение, по силата на което
за жалбоподателя да съществува задължение за предаване
ползването на процесният имот на въззиваемият , поради което последният
няма материално право да иска изпълнението му. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Ето защо решението на НПРС в частта му с която е
уважил този иск следва да се отмени и вместо това искът по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД да се отхвърли .
Решението в частта му с която съдът се
е произнесъл по реда на чл.194 ал.2 от ГПК не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора на ищеца не му се
следват разноски по делото , а на ответника следва да се присъдят разноските му по делото за
първата инстанция в размер на 500лв. за адвокатски хонорар и 70лв. за вещо лице
общо 570лв., и за въззивната инстанция в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл. 270, ал. 3 изр. 1-во ГПК и чл.271 ал.1
ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №297/29.09.2017г. по гр.д.№895/2016г. по описа на НПРС , в частта му с която
съдът е признал за установено , на основание чл. 124 от ГПК, във вр. счл. 228 от ЗЗД, че между ищеца
А.И.И. с ЕГН:**********,с адрес:с*** и ответника Община Н.К., с ЕИК:, с адрес: с.Н.К., ..., представлявана
от кмета Е.В.Р., съществува наемно правоотношение по договор за наем №
350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Н.П., с вх. рег. № .../21.06.2013 г., акт
№ ..., том .., дело № ../2013 г., по отношение на недвижим имот – земеделска
земя, находящ се в землището на село К.Д., общ. Н.К., без местност, съставляващ
– ПИ № 157, с площ от 59.887 дка по КВС на селото, при граници : ПИ №№ 000156,
080003, 000139,080003, който ПИ е включен в ПИ № 000169 с площ от 74,903 дка по
КВС на село К.Д. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на този иск.
ОТМЕНЯ
решение №297/29.09.2017г. по гр.д.№895/2016г. по описа на
НПРС , в частта му с която съдът на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 228, вр. чл. 230 от ЗЗД и вр. с чл. 1 и чл. 3 от Договора за Наем № 350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Н.П., с вх. рег. № .../21.06.2013 г.,
акт № ..., том .., дело № ../2013 е
осъдил ответника Община Н.К., ЕИК , адрес с. Н.К., площад „...“
..., представлявана от Е.В.Р.– кмет, да предостави за ползване на ищеца А.И.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, наетия по гореописания Договор за наем недвижим
имот – земеделска земя, а именно ПИ № 157, находящ се в землището на с. К.Д.,
общ. Н.К., без местност, с площ от 59,887 дка по КВС на селото, при граници: ПИ
№№ 000156,080003,000139,08003, който ПИ е включен в ПИ № 000169, с площ от
74,903 дка по КВС на село К.Д. и в частта му с която е осъдил ответника
Община Н.К. да заплати на ищеца А.И.И.
направените по делото разноски в размер
на 1200.72лв. като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Община
Н.К., ЕИК , адрес с. Н.К., площад „...“ ..., представлявана от кмета Е.В.Р.иск
с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 228, вр. чл. 230 от ЗЗД ответникът
да бъде осъден да предостави за ползване на ищеца А.И.И. , наетия по договор за
наем на земеделски земи № 350/14.06.2013 г., вписан в АВ, СВ – Н.П., с
вх. рег. № .../21.06.2013 г., акт № ..., том .., дело № ../2013 г. недвижим
имот представляващ ПИ №157, находящ се в землището на с. К.Д.,
общ. Н.К., без местност, с площ от 59,887 дка по КВС на селото, при граници: ПИ
№№ 000156,080003,000139,08003, който ПИ е включен в ПИ № 000169, с площ от
74,903 дка по КВС на село К.Д..
Решението в останалата
му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА
А.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Община Н.К., ЕИК , адрес с. Н.К., площад „...“ ..., представлявана от кмета Е.В.Р.разноски по делото за първата инстанция в размер на 570лв. и за въззивната инстанция в размер на 500лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС .
Председател: Членове:1. 2.