Решение по дело №14058/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5139
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20221110214058
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5139
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110214058 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-018610 от 19.09.2022 г.,
началникът на Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на К. Г. К., с
ЕГН : **********, административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.
3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало глобеното
лице, което го обжалва с жалба, подадена чрез началника на ОПП-СДВР на 25.10.2022
г. В жалбата се поддържа, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се
неспазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Освен това се поддържа, че не е
доказана субективната съставомерност на деянието за което е ангажирана
отговорността на жалбоподатея, тъй като не е доказано виновното поведение. С тези
съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от адв. М. В., която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното
НП, по съображенията изложени в жалбата. Счита, че въпреки събраните доказателства
в хода на производството за това, че е налице уведомяване от Гаранционния фонд за
1
прекратената регистрация на процесното МПС, то с оглед на обстоятелството, че
жалбоподателят не е собственик на автомобила, а същият му е бил предоставен за
ремонт и към момента на деянието той е извършвал тестване на автомобила, не е
имало как да знае, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на това се
поддържа, че липсва субективният елемент на деянието, а именно вина, поради което
се счита, че се касае за фактическа грешка. Претендира разноски, съобразно
представения договор за правна помощ.
Въззиваемата страна - СДВР-ОПП, редовно призована – не изпращат
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят К. Г. К. е правоспособен водач на МПС, категории СЕ В А С
ТКТ ВЕ, видно от представената справка-картон на водача.
На 06.07.2022, около 14:36 ч. в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока
на движение от с. Яна към с. Горни Богров, жалбоподателят К. Г. К. управлявал л.а.
************** регистриран на Н.М.И, съгласно отразеното в регистрационния талон
на автомобила. Същият е бил спрян за проверка от органите на ОПП-СДВР на пътен
възел Яна и при направената проверка в системата на КАТ било установено, че
управляваното от К. МПС е със служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба: „Служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно
средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка
от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.”
Съгласно представеното писмо-справка от ОПП-СДВР с рег. *************** г.
на зам.началника на ОПП-СДВР и приложенията към него, превозното средство - л.а.
************** към дата 06.07.2022 г. било регистрирано като собственост на Н.М.И.
На 30.06.2022 г. регистрацията на автомобила е била прекратена по чл.143, ал.10 от
ЗДвП, въз основа на уведомление от Гаранционен фонд, получено по електронен път.
Не се твърди, че ОПП-СДВР е уведомило собственика на автомобила за прекратяване
на регистрацията, като се поддържа, че лицето е било уведомено на 29.05.2022 г.,
очевидно от Гаранционен фонд за липса на валидна застраховка Гражданска
отговорност за автомобила, доколкото към този момент регистрацията все още не е
2
била прекратена.
На 06.07.2022 г. отново с уведомление от Гаранционен фонд, получено по
електронен път регистрацията на МПС е възстановена. Очевидно това е станало след
извършената проверка на жалбоподателя около 14.36 часа на същия ден.
Във връзка с установената прекратена регистрация на автомобила при
проверката, бил съставен АУАН, серия GA, №448204/06.07.2022 г., с който срещу
жалбоподателя К. К. е било повдигнато административно-наказателно обвинение, за
това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на
чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП и за това, че не носи контролния талон към свидетелството си
за управление на МПС – нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Актът, съставен в
присъствието на нарушителя, му бил връчен за подпис и запознаване, при което не са
направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл.44, ал.1
ЗАНН.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно
постановление (НП) № 21-4332-018610 от 19.09.2022 г., с което началникът на Група
АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" е наложил на К. Г. К. административно
наказание – глоба в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За другото нарушение, констатирано с АУАН –
по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на настоящия съдебен състав не е известно дали е издадено
отделно НП или производството е прекратено или все още е висящо пред АНО.
Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е само издаденото НП № 21-
4332-018610 от 19.09.2022 г., с което жалб. К. е санкциониран за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН,
НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач за К. Г. К.,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата
длъжност от Г.В.Б, а именно началник 01 група „Административно-наказателна
дейност” в 03 сектор „Административно обслужване” при ОПП-СДВР; Постановление
за отказ да се образува наказателно производство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани
в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от
3
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на
13.10.2022 г., а жалбата против него е подадена на 25.10.202 г./, с оглед на което е
допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши
цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя
е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA,
№448204/06.07.2022 г., който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор
при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния,
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 2.1., вр. т.1.3.1 от № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т.3.6. на цитираната заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и
съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните
документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно
за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва
изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало
именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е
издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно производство.
Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото
за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен
АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия
случай не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт
за установяване на административно нарушение, с който е отпочнато производството.
Непосочването в НП на номера на АУАН обаче, според настоящия съдебен състав не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-018610 от 19.09.2022 г., на
началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция" на К. Г. К. е наложено
административно наказание – глоба, в размер 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване
да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са
4
монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на
административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС – л.а. „ ***** с
рег. № ******** е било без валидна регистрация към часа на деянието – 14.36 часа на
06.07.2022 г., с оглед служебното прекратяване на същата на 30.06.2022 г. При това,
като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, жалбоподателят
формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на
жалбоподателя К. К., което се субсумира под състава на административно нарушение
по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство не е било негова
собственост и както повелява разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗДвП същия не е следвало
да бъде уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. За това
обстоятелство обаче не е бил уведомен и собственикът, доколкото такова твърдени
липсва от страна на ОПП-СДВР. Доколкото по делото липсват данни за служебната
дерегистрация на управлявания от него автомобил да е знаел жалб. К. или да са били
иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на
автомобила, не може да се вмени в негова вина управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова
лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под
формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път,
налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която
всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от
наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на
собственика на автомобила, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да
прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП, а също и за
това този факт да е бил известен на жалб. К., който не е собственик на автомобила.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от страна на К.
Г. К., жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото, основателно се явява искането на жалбоподателя за
5
присъждане на направени разноски /доказани с договор за правна помощ, който
съдържа разписка за плащане в брой на сумата от 2500.00 лева/, но същите доколкото с
повече от 12 пъти надхвърлят материалния интерес по делото, съдът намира, че са
прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на същото /приключило в едно
съдебно заседание/ и следва да бъдат намалени до размера на минималното адвокатско
възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. ал.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СРС, НО, 129
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-018610 от 19.09.2022 г. на
началник Група АНД към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалб. К. Г. К., с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба, в размер 200.00
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
НАМАЛЯВА размера на претендираните от К. Г. К., с ЕГН: **********
разноски за адвокатско възнаграждение от 2500.00 лева на 400,00 лева и
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да
заплати на К. Г. К., с ЕГН: **********, направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6