М О
Т И В
И към Н О Х Д № 847/20г.
Срещу подс. А.М.Ш. е повдигнато обвинение по чл.355 ал.2
вр. ал.1 от НК затова,че на 29.05.2020г.
в с. Нова махала общ. Николаево по време на обявена с Решение № 325 на
Министерски съвет от 14.05.20г. извънредна епидемична обстановка във връзка с
епидемия от Ковид -19 свързана със смъртни случаи е нарушил мерки издадени против разпространението или
появяването на заразна болест по хората т.12 и т.13 от Заповед № РД-01-264/14.04.20г. на Министъра на
здравеопазването на Република България отменена със заповед №
РД-01-274/21.05.20г. на Министъра на здравеопазването като лицето е било поставено под карантина с предписание
за поставяне под карантина от Столична
регионална здравна инспекция -София не е изпълнил задължението да не напуска
дома си или мястото на настаняване което
е посочил,че ще пребивава на адрес с. Нова Махала общ. Николаево обл. Стара
Загора считано от 24.05.20г. за срок от 14 дни след пристигането си от рискова
държава- Кралство Великобритания, като е напуснал адреса си на 29.05.20г. в
11.15ч. .
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен като му определи наказание
от осем месеца лишаване от свобода което да основание чл.66 от НК бъде отложено
за срок от три години, както и глоба в размер от десет хиляди лева.
Подс.
А.М.Ш. редовно призован не се явява. Получена е справка,че е напуснал границите
на страната като местонахождението му не е известно.
Съдът
счете,че са налице основанията на чл.269 ал.3 т.4 б.А вр. ал.1 от НПК и даде
ход на делото в отсъствие на подс. Ш..
Защитник
на подс. Ш. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае
за виновен като му бъде наложено наказание от три месеца лишаване от свобода
което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено и глоба в минимален размер.
Съдът
като взе предвид фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство установени
с доказателствени средства по реда на НПК и
след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;
С
Решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020г. е била обявена извънредно епидемична
обстановка във връзка с епидемия от
Ковид-19 .
В
тази връзка Министъра на здравеопазването на Република България е издал заповед
с № РД-01-274/21.05.20г. съгласно която е въведена задължителна карантина за
всички лица влизащи в Република България от Кралство Великобритания.
Влизащите
в Република България попълвали удостоверение
в който посочват държавата от която пристигат, личните си данни и
мястото на което се задължават да пребивават за период от 14 дни.
В
изпълнение на тази процедура на подс. Ш. било издадено предписание от
24.05.20г. от Столична регионална здравна инспекция с което
се задължавал да спазва ограничението, да не напуска дома си в с. Нова
махала общ. Николаево област Стара Загора
считано от 24.05.20г. за срок от 14 дни.
На 29.05.20г. подс. Ш. напуснал домашния си
адрес като отишъл до банков клон в
гр.Гурково..
Същия
ден около 11.15ч. св. Т., К. и К. *** извършвали проверка и установи,че
подс. Ш. не спазва 14 дневния карантинен
период , въпреки,че пред тях заявил,че знаел за наложеното му предписание за домашна карантина.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. К.К., Й.К. и А.Т. и
от писмените доказателства- предписание за поставяне под карантина .
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът
намира,че от обективна и субективна страна
подс. А.М.Ш. е осъществил състава на чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
С действията си
на 29.05.2020 г., а именно напускането
на дома си, и отиването на обществено
място каквото е банковия клон в гр.
Гурково подсъдимият Ш. е нарушил мерките по издадени от Министъра на
Здравеопазването на Р. България заповеди, а именно Заповед № РД-01-1264/14.05.2020
г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-274/21.05.2020 г., свързани с
разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/, което
представлява инфекциозно заболяване.
С посочените заповеди
на Министъра на здравеопазването на Р. България са въведени неотложни
противоепидемични мерки с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, които се предприемат с цел ограничаване на
епидемията от COVID -19, която представлява тежка извънредна ситуация, свързана
с общественото здраве в национален и световен мащаб. Това именно обосновава
характера им на мерки от изключително висок обществен интерес. Затова всяко
нарушаване им се явява грубо, тъй като последиците от неприлагането, респ.
нарушаването на мерките биха причинили значителни или трудно поправими,
включително и непоправими вреди за живота и здравето на хората.
Подсъдимият е бил
предупреден за спазването на посочените мерки с издаденото му предписание за
поставяне под карантина от 24.05.20г. на
Столична регионална здравна инспекция – гр. София, като му е бил връчен и
екземпляр от същото. Предписанието е издадено по утвърден образец, от надлежен
компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. Екземпляр от същото е
връчен на подс. на 24.05.2020 г.. Предписанието е издадено на обвиняемия, понеже
той е влезнал в Р. България от рискова
държава, с разрастваща се епидемия от COVID – 19, а именно Кралство
Великобритания.
От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, искал е и се е съгласил с настъпилите общественоопасни
последици.
Подс. Ш. е знаел, че
за срок от 14 дни не следва да напуска дома си и, че е поставен под карантина, но въпреки това е
извършил процесното деяние.
Имайки предвид
изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст съдът намира,че
подс. А.М.Ш. следва да бъде признат за виновен и наказан.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът приема -
добрите му характеристични данни, и чистото му съдебно минало.
Отегчаващи вината
обстоятелства не се събраха.
Наказанието му следва
да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и със оглед
постигане целите на чл.36 от НК- четири месеца лишаване от свобода и глоба в
размер от десет хиляди лева.
На основание чл.66
ал.1 от НК определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно а следва
да бъде отложено за срок от три години.
На основание чл.189
ал.3 от НПК подс. А.М.Ш. следва да заплати и направените по делото разноски в
размер от 20 лв. пътни разноски на св.К. и Т.
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Казанлъшкия РС.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;