РЕШЕНИЕ
№260001/22.3.2021г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 148/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Свинекомплекс
Брестак“ АД, ЕИК *********, представлявано от П. И. М., чрез процесуален представител –
адв. С. Б. против Наказателно постановление № ЗЖ-20, издадено на 05.05.2020 г. от
Директора на ОДБХ – Варна, с което на въззивника за нарушение на чл. 55е т. 2
от Закона за фуражите /ЗФ/ вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/11.03.2014 г. за
изискванията за производството и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или с
междинни продукти за производството им, издадена от Министъра на земеделието и
храните, на основание чл. 77д ал. 2 от
ЗФ е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното
постановление, като счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Твърди,
че не е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение, тъй като
към 17.01.2020 г. животните, които е отглеждал в животновъдния обект не са били
отглеждани за производство на храни, а е било постановено тяхното умъртвяване и
загробване със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, с която
актосъставителя и административно – наказващия орган са били добре запознати. От
друга страна счита, че нарушението не е извършено, тъй като при лабораторните
анализи на взетите от органите на БАБХ проби е установено „пренебрежимо малко”
количество „Доксициклин”, при което фуража, с който животните са изхранвани не
може да се приеме за медикаментозен. Твърди, че се касае за остатък от
предходно изхранване на животните с такъв фураж, за което представя рецепта. Излага,
че от хале 2/9 проби изобщо не са били вземани, както и че са допуснати
нарушения на процедурата по пробовземането. Счита, че АУАН е съставен от
некомпетентен орган. На тези основания намира обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата отмяна. Алтернативно моли, в
случай, че съдът приеме нарушението за извършено, да приеме, че в случая е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е маловажно. Претендира
разноски. В с.з. въззивникът се представлява от редовно упълномощени процесуални
представители, които поддържат жалбата и искането за отмяна на процесното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна – ОДБХ – Варна, редовно
призовани, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна, счита извършеното нарушение за доказано, а
издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено изцяло. В хода на съдебните прения и в
представено писмено становище оспорва заключението на извършената по делото съдебно ветеринарна експертиза и моли
същото не бъде кредитирано от съда. Претендира да му бъдат заплатени
направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение и
разходи за извършените лабораторни анализи, за които представя доказателства.
Контролиращата страна – ВРП, редовно призована, не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
В периода 13 –
17.01.2020 г. служители на ОДБХ – Варна извършили проверка в животновъден обект
с рег. № 9280-0533 – промишлена свинеферма, находяща се в с. Брестак, обл.
Варна, собственост на въззивника - „Свинекомплекс Брестак“АД във връзка
със Заповед № РД-11-70/08.01.2020 г. на изп. директор на БАБХ, с която е
обявено първично възвикнало огнище на болестта Африканска чума по свинете /АЧС/
в животновъдния обект.
На 17.01.2020 г.
поради възникнало съмнение за изхранване на животните с медикаментозни фуражи въпреки
наложена на 14.01.2020 г. възбрана на всички налични в обекта ВМП, от
хранилките на халета 19-1, 19/3 и 2/1 /които преди това били изпразнени,
почистени и заредени с пълноценен комбиниран фураж/ били взети проби, които
били изпратени за анализ в акредитирана лаборатория в Германия.
При получаване
на резултатите от лабораторните анализи се установило наличие на лекарственна
субстанция - Doxycycline и в трите проби в размери от 5 до 15 мг/кг. Докладите от анализите били
предоставени на оператора - въззивник, като същия бил уведомен за правото да
поиска контролна експертиза, но такова искане не постъпило от страна на
въззивника.
След проверка и анализ на документите
и записите, предоставени от оператора било извършено проследяване на
ветеринаромедицинските продукти /ВМП/, в резултат на което и с оглед получените
лабораторни анализи, проверяващите приели, че е налице нерегламентирано влагане
на ВМП Doxivet 50 % в хранилките на животните, отглеждани в трите халета, от
които били взети проби.
Така те заключили, че на 17.01.2020
г. операторът „Свинекомплекс Брестак”АД, стопанисващ животновъдния обект с
горепосочения рег. номер е допуснал нарушение на нормата на чл. 55е т. 2 от ЗФ,
вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/11.03.2014 г., като е изхранвал животните в трите
халета с медикаментозен фураж, без да има съответно издадена рецепта от
ветеринарен лекар за него. Поради това, на 19.02.2020 г. срещу въззивника бил
съставен АУАН в присъствието на изп. директор на дружеството Пенка Маринова.
Срещу така съставения акт в законоустановения срок постъпило възражение от
въззивника, което било прието от административно – наказващия орган за
неоснователно. Възприемайки изцяло фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението, отразени в АУАН, на 05.05.2020 г. наказващия
орган издал атакуваното наказателно постановление и наложил на нарушителя
предвидената в чл. 77д ал. 2 от Закона за фуражите санкция в минимален размер.
За времето от 14.01.2020 г. до
20.01.2020 г. отглежданите в животновъдния обект на въззивника животни били
умъртвени и загробени в изпълнение на дадено предписание от ОДБХ – Варна,
поради откритото огнище на АЧС в животновъдния обект.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към
административно – наказателната преписка,
както и тези, представени ведно с жалбата, а именно: Заповед
№РД11-70/08.01.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ; Предписание №1/08.01.2020
г. на главен инспектор при ОДБХ – Варна; констативни протоколи; протоколи за
вземане на проби; доклади за анализ на лабораторни резултати; писмени
възражения; становище по тях; протоколи за унищожаване/убиване на животни;
протоколи за загробване на животни. Същите са безпротиворечиви и анализирани в
своята съвкупност не налагат различни от гореизложените фактически изводи.
Гореописаните факти не се оспорват и от въззивника, като той оспорва единствено
изводите на контролните органи, че животните, които е отглеждал на
инкриминираната дата са били отглеждани за производство на храни, както и че
фуражът, с който те са били изхранвани е медикаментозен. С оглед на това, по
негово искане в хода на съдебното следствие е назначена съдебно –
ветеринарномедицинска експертиза, като на ответната страна е дадена възможност
също да зададе своите въпроси към експерта.
Заключението на вещото лице
установява следното:
Наличието на веществото Doxycycline
във взетите от трите халета проби в установените при лабораторните анализи
концентрации не характеризират фуража като медикаментозен по смисъла на определението
за такъв дадено в ДР на ЗФ, предвид ниската концентрация на лекарственото
вещество, което не би могло да окаже лечебен ефект.
Вещото лице определя препоръчителните
количества от веществото Doxycycline, които се прилагат за прасета в зависимост от
телесната им маса, като определяя установените в пробите количества като
«несъизмеримо» ниски.
Вещото лице прави извода, че наличието
на лекаственото вещество във взетите проби би могло да се дължи на „кръстосано
замърсяване” в резултат на „неизбежно пренасяне” по хранителната верига на
животните – производство, съхранение, транспортиране и хранене.
Включването на веществото Doxycycline
във фуража за изхранването на животните води до промяна на чревната флора
независимо дали се касае за здрави или болни животни. Повсеместното и постоянно
прилагане на АБ води до сериозни последици за здравето на животни, хора и за
околната среда. Става дума за възникване и разпространение на антимикробна
резистентност – риск, който сериозно застрашава живота на много хора и животни,
тъй като води до заплаха от превръщането на банални инфекции във фатални.
С прилагането на
АБ се цели лечебно действие срещу бактериални причинители на заразни болести.
Храненето на болни животни с медикаментозен фураж цели тяхното излекуване. Когато животните са здравии липсва логика да
бъдат третирани с АБ субстанции. Doxycycline няма хранителна стойност и не може
да се използва като храна.
На въпрос на
процесуалния представител на въззиваемата страна вещото лице подбробно обяснява
какво представлява веществото Doxycycline и какво е неговото предназначение.
Последният
зададен към вещото лице въпрос принципно е правен, но на него вещото лице
отговаря изхождайки от КХ на ВМП „Doxyplex”, съгласно която
употребата на медикаментозен фураж, в който е вложен продукта се прилага по
лекарско предписание, което означава, че се изисква рецепта. В конкретиката на
казуса обаче - с оглед факта на обявена особенно опасна инфекция – АЧС и
разпореденото умъртвяване и загробване на всички животни, според вещото лице е
без значение дали те са изхранвани с медикаментозни или нецелеви фуражи. Освен
това предвид разпореденото унищожаване и на фуражите в обекта, също е без значение
дали това ще стане директно – чрез заравянето им в ями или след като са били
поети от животните. Нещо повече – прякото попадане на остатъци от АБ в почвата
и водите носи потенциален риск за организмите там. Но в случай на приемането му
чрез медикаментозен фураж от животните, около 40 % от субстанцията /в случая
Doxycycline/ се метабилизира в организма им около 6 часа след приема, в
резултат на което се намалява вероятността от засягане на чувствителни към
субстанцията микроорганизми в околната среда.
Експертизата
заключава, че въпреки нарушаването на определени правила за документиране на
дейности в животновъдния обект, при обявено огнище на АЧС в него изискващо
унищожаване на животни и фуражи, нарушенията се явяват незначителни от гледна
точка на риска по хранителната верига, тъй като здравето на консуматорите не е
поставено на риск, при условие, че суровини от засегнатите животни не попадат
на пазара.
Съдът
кредитира изцяло заключението на СВЕ, доколкото същото
е изготвено от компетентно и незаинтересовано по делото лице и не поражда
никакви съменния за неговата правилност. Вещото лице е определено от
съда след отправено запитване до МЗХВ, като същото е без връзки и отношения с
която и да било от страните по делото, поради което съдът няма основание да се
съмнява в неговата обективност.
Съдът,
предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на
подадената жалба:
Жалбата е подадена по пощата на 22.05.2020
г. от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството - въззивник
в законоустановения 7 дневен срок /НП връчено на 19.05.2020 г./, поради което е
приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на
административно наказващия орган:
Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен по смисъла на чл. 78 ал. 2 от ЗФ, а АУАН е съставен от
компетентно по смисъла на чл. 78 ал. 1 от същия закон длъжностно лице –
упълномощено с това правомощие от Изпълнителния директор на БАБХ, видно от приетата като доказателство по делото Заповед №РД
11-1161/21.06.2019 г. /л. 50 – 52 от
делото/.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата
за издаването им, регламентирана в ЗАНН. И в двата акта нарушението е описано
и квалифилифицирано правилно.
Твърдението на въззивника
за нарушена процедура при вземането на пробите за анализ, то същото е
голословно и неподкрепено от никакви доказателства. Същото е и неоснователно,
доколкото пробите са взети в присъствието на представител на оператора –
технолог, който е подписал протоколите без възражения и оспорвания. В същите е
вписано, че са съставени в съответствие с разпоредбите на Приложение 1 към
Регламент/ЕО/ №152/2009 от 27.01.2009 г. за определяне на методите за вземане
на проби и анализ за целите на
официалния контрол на фуражите. Полагайки подписа си в протоколите
присъстващия представител на въззивника се е съгласил, че тази процедура действително е спазена.
Относно материално
- правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление:
Административно –
наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 55е т.
2 от ЗФ вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1 от 11.03.201 4 г., извършено на 17.01.2020
г. Цитираната законова разпоредба въвежда забрана за производството
и храненето на животни, отглеждани за производство на храни, с медикаментозен
фураж, за който няма издадена рецепта от ветеринарен лекар, а съгласно подзаконовата норма, към която АНО е направил препратка „Употреба
на медикаментозен фураж се допуска само при животните, за които е издадена
рецепта”. Определението за медикаментозен фураж
е дадено в Допълнителните разпоредби на ЗФ - §1а т. 7, съгласно което такъв е смес
от медикаментозен премикс и комбиниран фураж, предназначена за профилактика,
лечение, възстановяване, коригиране или модифициране на физиологичните функции
на животните.
В конкретиката на
казуса, буквалното тълкуване на чл. 55е т. 2 от ЗФ води до извода за липса на
съставомерност на нарушение по чл. 55е т. 2 от ЗФ, тъй като нормата забранява
изхранването с медикаментозни фуражи без рецепта единствено на животни, отглеждани
за производство на храни. В настоящия случай
безспорно се установява от ангажираните от въззивника доказателства – заповед
на изп. директор на БАБХ и протоколи за умъртвяване и загробване на животни, датиращи
от 14 до 26.01.2020 г., че към датата на проверката и вземането на пробите
същите не са били предназначени за производство на храни, тъй като е било
предвидено и започнало тяхното унищожаване.
Формално погледнато би
могло да се приеме, че има допуснато нарушение на подзаконовата норма, цитирана
в АУАН и НП, доколкото не е била представена рецепта за установения в
хранилките на три халета фураж, определен от органите на ОДБХ – Варна като
медикаментозен. До тази констатация те са достигнали след извършено
проследяване на документалните записвания за вложените в обекта ВМП, съгласно
които към датата на проверката 14.01.2020 г. е следвало да има налични 120 кг.
от ВМП „Doxyvet 50 %”, които не са били установени. С оглед и
получените лабораторни резултати от пробите е прието, че липсващия ВМП е вложен
във фуража, с който са изхранвани животните, респ. определя като
медикаментозен. Един такъв извод е основан на предположение, тъй като липсата
на ВМП би могла да се дължи както на неправилно водене на амбулаторната
документация /каквото е установено и от проверяващите и от в. л./, така напр. и
на извършена кражба или присвояване, но не идва непременно да значи, че
продукта е вложен във фуража за изхранване на здрави животни и то без рецепта
от ветеринарен лекар.
Наличието на лекарственна
субстанция Doxycycline в
пробите би могло да се дължи и на т. нар. „кръстосано замърсяване”, както
твърди въззивникът и да е резултат от „неизбежен пренос” от предишно
производство на медикаментозен фураж и последващо производство и изхранване с
нецелеви фураж. Това е напълно възможно да се получи и според заключението на
вещото лице в критични токи по хранителната верига на животните – производство,
съхранение, транспортиране и хранене. Противно на виждането на проц.
представител на въззиваемата страна, изложено в писменото му становище по СВЕ,
настоящия съд счита, че замърсяването на нецелеви фураж с активни вещества след
производство на медикаментозен такъв /кръстосано замърсяване/ в минимални
количества е допустимо. Същото е прието и в Решение № /2020 г.на Варненски
административен съд, постановено по КАНД №419/2020 г.
В настоящия случай дори и да се приеме, че
формално има извършено нарушение, то основателно е възражението на въззивника
за това, че АНО неправилно не е квалифицирал деянието като маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се
установи, че то представлява по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се
прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други
смекчаващи обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази на първо място, че степента
на обществена опасност на конкретното деяния се явява значително по - ниска от
обикновените хипотези на нарушения от този вид, предвид установените минимални
количества лекарствена субстанция в храната на животните /съобразно нормите,
дадени от вещото лице/. Нещо повече - в конкретния случай следва да се приеме,
че вредни последици от нарушението изобщо няма
и такива не биха могли да настъпят, предвид умъртвяването на животните
непосредствено след тяхното изхранване с фураж, за който от ОДБХ е прието, че е
медикаментозен. Както заключава и
вещото лице по назначената от съда СВЕ след като животните се унищожават е без
значение дали се хранят с медикаментозен или нецелеви фураж, тъй като в този
момент те не се отглеждат за производство на храни и риск по хранителната
верига не съществува. На следващо място съдът отчита, че по делото
няма представени доказателства за допуснати други подобни нарушения от
въззивника. Напротив – данните по делото сочат, че той своевременно е
изпълнявал всички предписания на контролните органи, въпреки безспорните
загуби, които е следвало да претърпи. Всички тези обстоятелства, съобразени в
своята съвкупност и своята относителна тежест, очертават една значително по - ниска
степен на обществена опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което съдът
счита, че административно – наказващия орган неправилно го е санкционирал.
Съгласно задължителната
съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. Тъй като в
настоящия случай съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното постановление
следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона.
Предвид изхода на делото
претенцията на въззивника за възстановяване на направените по делото разноски
се явява основателна. Същите следва да се присъдят в тежест на ответната страна
– ОДБХ – Варна. Досежно размера им се представят доказателства за реално
извършени такива в общ размер на 1 046 лева, от които 846 лева адвокатско
възнаграждение и 200 лева депозит за експертиза. Възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е в минимален размер съобразно нормите на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от гореизложените
мотиви и съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ЗЖ-20/05.05.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с
което на „Свинекомплекс Брестак“ АД, ЕИК *********, представлявано от П. И. М. за нарушение на чл. 55е т. 2
от ЗФ вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/11.03.2014 г. за изискванията за
производството и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или с междинни
продукти за производството им, издадена от Министъра на земеделието и храните,
на основание чл. 77д ал. 2 от ЗФ е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
ОСЪЖДА ОДБХ
– Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Свинекомплекс Брестак“ АД, ЕИК *********, представлявано
от П.И. М. сумата от 1 046 лева
/хиляда четиридесет и шест лв., 00 ст./ направени по делото разноски, на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: