№ 682
гр. Благоевград, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско
дело № 20241200500917 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Жалбоподателката М. М. С., редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от адв. Г. Ю., с пълномощно по делото.
Ответницата К. М. П., редовно призована, се явява лично и с адв. С. А., с
пълномощно по делото, като представя такова и за пред настоящата съдебна
инстанция.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът
препраща към Определение № 1048/25.09.2024 година от закрито съдебно
заседание.
АДВ. Ю.: Поддържам от името на доверителката си депозираната въззивна
жалба, по изложените в нея съображения. Оспорвам аргументите, изложени в
отговора на въззивната жалба. Своевременно ни е връчено определението на
1
съда, инкорпорирано в Определение № 1048/25.09.2024 година, като
възражения срещу този проектодоклад нямаме, но дотолкова, доколкото и в
отговора на исковата молба са наведени обстоятелства по отношение
собствеността на поземления имот, върху който е изграден процесният гараж,
предмет на настоящото производство, аз представям нотариален акт за
удостоверяване право на собственост върху недвижим, придобит по давност,
за поземления имот, който нотариален акт е добре известен и познат на
ответницата, но отново се излагат аргументи в насока касателно
собствеността на дворното място, обвързана с правата върху гаража. Други
доказателствени искания нямам.
АДВ. А.: Оспорвам въззивната жалба, като подробни съображения съм
изложила в писмения си отговор, който поддържам. Считам, че представянето
доказателства е преклудирано към настоящия момент. Още повече, че видно
от датата на издаване на нотариалния акт, той е бил издаден, въпреки че на нас
не ни беше известно, още докато течеше делото за делба пред първата
инстанция, поради което считам, че е преклудиран срокът за представяне на
това доказателство. Евентуално съдът ако го приеме, оспорвам го, като
считам, че по делото са събрани и приети достатъчно доказателства, с които се
доказва наследственият характер на урегулирания поземлен имот. Също така
беше известно поради каква причина ищцата си оттегли иска за делба по
отношение на този поземлен имот. Този нотариален акт е констативен,
оспорвам го, ако съдът го приеме като доказателство. Нямам да соча нови
доказателства.
Съдът, след кратко съвещание, счита, че представеният в днешното съдебно
заседание констативен нотариален акт е издаден преди датата на устните
състезания пред първата съдебна инстанция, поради което е следвало да бъде
своевременно и надлежно представен при разглеждането на делото пред
първата съдебна инстанция. Към настоящия момент представянето му е
преклудирано, поради което и съдът счита, че следва да бъде оставено без
уважение искането да бъде приобщен към доказателствата по делото.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да бъде приобщен към доказателствата по
делото представеният в днешното съдебно заседание констативен нотариален
2
акт.
АДВ. Ю.: Нямам други искания за доказателства.
АДВ. А.: Нямам други искания за доказателства.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. Ю.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Окръжни съдии, от
името на доверителката си ви моля да постановите решение, с което да
отмените обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и
незаконосъобразно. Във въззивната си жалба сме изложили аргументи в
насока допуснати процесуални нарушения, респ. – неправилно приложение на
материалния закон, като е наведено и оплакване за допуснато нарушение при
постановяване на доклада на съда. Това оплакване, съобразено и с цитираното
в определението на съда Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 година, е
съобразено и с обстоятелството, че съдът е постановил своя съдебен акт, като
е вменил в доказателствена тежест на доверителката ми установяване на
обстоятелства, които е следвало да бъдат установени от ответницата по
делото, респ. – разменил е указаната доказателствена тежест, независимо че с
доклада си правилно е указал коя страна какви обстоятелства следва да
установи и докаже. По делото са представени писмени доказателства от
страна на ответницата, въззиваема в настоящия процес, въз основа на които
същата се домогва да докаже и да установи твърдението си, че процесният
гараж е съсобствен между страните на основание на наследство, и това са –
Скица № 585/1988 година, Разрешително за строеж № 133, които са
представени и приети като доказателства в съдебно заседание на 21.02.2023
година, и приходни квитанции, които бяха представени и приети като
доказателства по делото в съдебно заседание на 27.06.2023 година. В това
съдебно заседание на 21.02.2023 година бяха разпитани и свидетели – по един
свидетел на всяка една от страните. Нито от писмените доказателства,
представени от ответницата-въззиваема, нито от разпитания в това съдебно
заседание свидетел Л. се установи твърдението на ответницата, че този имот-
гараж е съсобствен между страните на основание наследствено
правоприемство. Ответницата не установи и не доказа, че към датата на
откриване на наследството на който и да било от нейните наследодатели, най-
3
напред на наследодателя й М. М., в наследствената му маса е бил включен и
този гараж. Напротив, от тези писмени доказателства, за приеманията на
които ние сме се противопоставили, още в съдебно заседание на 21.02.2023
година сме заявили, че с разрешителното за строеж и скицата, върху която има
отбелязване, че е издадена, за да бъде придвижена преписката по издаване на
разрешителното за строеж, не се установява и не се доказва реализирано
право на строеж от М. М., на чието име е издадено разрешителното за строеж.
От разпитаната в съдебно заседание на 21.02.2023 година свидетелка Т. Р. се
установяват обстоятелства, които първоинстанционният съд въобще не е
обсъждал, отстъпеното право на строеж на втори жилищен етаж на
доверителката ми и нейния съпруг, реализирането на това право на строеж по
стопански начин от семейството на доверителката ми и близки на нейния
съпруг, останалите материали, които са останали от градежа на този втори
етаж, в който доверителката ми живее, и влагането на тези материали в този
гараж, тъй като те са имали автомобил, баня и санитарен възел, които се
намират непосредствено до този гараж. Разположението на тези два обекта,
безспорно е, че банята и гаражът не са обект на делбата, но са свързани с
гаража, се намират от страната на дворното място, откъдето е входът, през
който преминава доверителката ми и семейството й до достъп до нейния етаж,
независимо кога е изграден този етаж. По делото бяха събрани безспорни
доказателства, чрез показанията на свидетелката Т. Р., от къде доверителката
ми и нейното семейство са влизали, какво са ползвали и откога са започнали
да владеят, кога са установили владение върху този гараж, как са упражнявали
това владение и владели ли са, ползвали ли са някога родителите на страните
по делото този гараж. Без значение са твърденията на ответницата-въззиваема
дали спрямо нея доверителката ми е манифестирала намерението си за своене,
защото тя е манифестирала намерението за своене спрямо своите
наследодатели към настоящия етап, нейните родители, които към онзи момент
– 1988-1990 година, са се манифестирали като собственици на земята, по
отношение на тях тя е следвало да манифестира намерението за своене. По
отношение на този гараж, съсобственост между М. и нейната сестра, никога
не е намерила приложение разпоредбата на чл. 69 от ЗС в техните отношения,
за да се приеме, че тя по отношение на определена част е била владетел за
своята си, държател на частта на ответницата, и е следвало да манифестира
своето намерение за своене, тъй като още към кончината на наследодателя си
4
този имот вече е бил собственост на М. на основание изтекла в нейна полза
придобивна давност, и законът не изисква да представиш някакъв изричен
документ, а само следва да се позовеш на това свое право. Именно заради това
М. не е поискала този имот да бъде обект на делба. Адвокат А. преди малко
каза, че не им е станало ясно защо сме оттеглили иска на делба. Видно от
протокола от първото по делото съдебно заседание е конкретното ни
изявление, недопустимата делба на този имот дотолкова, доколкото имаме
разграда в режим на етажна съсобственост и по отношение на който този
имот, на първо място, е неделим, на второ – защото той е собственост на
доверителката ми. Нито едно от писмените доказателства, които бяха
представени, не е годно да установи и да докаже право на съсобственост,
респ. – право на собственост на наследодателите на двете страни в процеса.
Твърди се в отговора на въззивната жалба, че с отговора на исковата молба е
направено искане за заплащане на обезщетение за това, че ответницата-
въззиваема е била лишена от правото да ползва собствеността си, обаче
ответницата-въззиваема не ангажира каквито и да било доказателства за това,
че между М. и между нейните наследодатели в периода от време, в който тя е
твърдяла, че е придобила правото на собственост на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност, е имало каквито и да било спорове за тази
собственост, че нейните родители са претендирали да ползват, да владеят този
гараж, и М. не им го е разрешила, че имало спорове и че владението, което ние
твърдим, че е упражнявала М., е било неспокойно и не е било явно, респ. – е
било скрито. Нещо повече, не бяха ангажирани доказателства, че тези хора –
наследодателите на страните в процеса, пък са отправили предупреждение-
покана към М., да им заплаща обезщетение за това, че са били лишени от
правото да ползват съсобствеността си, тъй като я ползва лице, което няма
право да ползва тяхната собственост. Липсата на доказателства в тази насока
налага извода, че М. пред първоинстанционния съд доказа с ангажираните
гласни доказателства, че тя е построила заедно със съпруга си този гараж, от
материали, които са останали от построяването на втория етаж, за който са
имали учредено право на строеж, и че след построяването са установили
владение, на което владение не са се противопоставили нейните родители
никога. Докато са били живи нейните родители, ответницата-въззиваема не е
предявявала претенции към този гараж – било лично за себе си, било от името
на своите родители, респективно се установи едно спокойно и явно владение.
5
На следващо място, от представените писмени доказателства – разрешението
за строеж и скицата за придвижване на проекта за издаване на
разрешителното за строеж, не се установи, че М. М. и съпругата му са
реализирали разрешеното им право на строеж. На последно място, не се
установи кога е реализирано това право на строеж, не се установи да е
довършена процедурата по издаване на разрешителното за строеж. Няма нито
удостоверение за изграждане, няма удостоверение за въвеждане в
експлоатация, няма каквито и да било документи, които да установяват, че М.
М. е реализирал това право на строеж. Приходните квитанции, които бяха
представени в съдебно заседание на 27.06.2023 година, отново не доказват и
не установяват реализираното право на строеж. Свидетелските показания,
ангажирани от страна на ответницата-въззиваема, не опровергаха
свидетелските показания на свидетелката Т. Р., която категорично заявява, че е
непосредствен съсед на М. С., има непосредствени впечатления от
реализирането на строителството както на гаража, така и на втория етаж, и за
отношенията между двете семейства, включително и отношенията между М. и
нейната сестра до момента, в който е починал техният баща. И забележете,
след като е починал техният баща са се появили някакви проблеми, когато
ответницата-въззиваема заключва входа, откъдето М. е могла да стига до своя
жилищен етаж, и се е наложило да отварят нов подход към нейния втори
жилищен етаж. Обаче след този момент, независимо от този спор който е
имало, ответницата-въззиваема не ангажира доказателства, че към този
момент тя е отправила предупреждение, респ. – искане към М. С. да й
заплаща обезщетение за това, че е лишена от правото да ползва този гараж,
ако е твърдяла, че този гараж е останал в наследствената маса на нейния
наследодател М. М.. При липсата на такива доказателства, при ангажирането
на доказателства, които не позволяват на ответницата да изпълни указаната й
доказателствена тежест, при условията на пълно и главно доказване да
установи и да докаже, че е налице съсобственост, както и че тази
съсобственост е възникнала на основание наследяване, неправилно
първоинстанционният съд прие, че тя е изпълнила своята доказателствена
тежест и допусна този гараж до делба. Ето защо аз ще ви моля да постановите
решение, с което да отмените решението в обжалваната му част, като
присъдите на доверителката ми и сторените разноски пред настоящата
инстанция, за което представям съответните доказателства за това – 700 лева
6
адвокатски хонорар и 40 лева заплатена държавна такса.
АДВ. А.: Моля да отхвърлите жалбата на М. М. С., която считам, че е
неоснователна. Подробни съображения съм изложила в писмения отговор,
които поддържам. Моля да оставите в сила първоинстанционното решение №
295/23.04.2024 година, постановено по Гражданско дело № 1890/2022 година
по описа на Районен съд – Благоевград, като правилно и законосъобразно.
Оспорванията на решението в пледоарията на колежката са несъстоятелни и
не отговарят на обективната действителност и събраните доказателства по
делото. Не са налице сочените в жалбата пороци. Поземленият имот – УПИ
XIII-299 в кв. 33 по плана на с. К., е съсобствен, както и масивният гараж,
придобит от страните по наследство от своите родители М. и Р. М., и правилно
съдът е допуснал до делба гаража. Делба на урегулирания поземлен имот –
парцела, е недопустима по силата на чл. 38 от Закона за собствеността и
поради тази причина ищцата М. С. си оттегли иска чрез нейния процесуален
представител по отношение на делба на парцела, а не че причината е, че
парцелът не е съсобствен. Моля да присъдите разноски на доверителката ми за
настоящата инстанция, по списък, който представям. По отношение на
поискания адвокатски хонорар от насрещната страна – считам същия за
прекомерен.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7