Решение по КНАХД №310/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Х. Р. О., [ЕГН], с адрес с. Батишница, обл. Русе, общ. Две Могили, [улица], чрез адв. Б. К. от АК-Бургас, срещу Решение № 1501/20.12.2024 г., постановено по АНД № 3075/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0002847 от 15.05.2024 г., на Началник на ОО ”АА” гр. Варна, с което на касатора са наложени следните административни наказания: по пункт 1 - „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтПр, по пункт 2 – „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лв., на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, и по пункт 3 – „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лв., на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на въззивното решение, поради липса на компетентност на актосъставителя и органа, издал НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя чрез пълномощника си писмена защита, в която поддържа изложеното в жалбата. Пледира се за отмяна на обжалваното съдебно решение на ВРС и на наказателното постановление като незаконосъобразни, като в условията на алтернативност се иска да се измени решението на ВРС и да се намали размера на наложените наказания „глоба“ в посока към минималния размер, определен в закона.

Ответникът по касационната жалба Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди НП, Районен съд – Варна е приел за установено, че на 05.03.2024 г. около 12:19 ч. в гр. Варна, ЮПЗ, пред входа на пристанище „Одесос“ в посока ПЧМВ, Х. О. при извършване на обществен превоз на товари с товарен автомобил марка ”Скания” с рег.№ [рег. номер] от кат.№ 3 и прикачено полуремарке [Марка] с рег.№ [рег. номер], превозвал пшеница, по маршрут от Дойренци до Варна. На така описаното място при извършена проверка от органите на РДАА-Варна (към момента с наименование ООАА-Варна) е установено, че водачът извършва превоз на товари със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси.

Към момента на извършване на проверката е било констатирано, че на дата 04.03.2024 г. при извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент 561/06 ЕО, с МПС с рег.№ [рег. номер], оборудвано с дигитален тахограф м. “Континентал Аутомотив“ тип 1381 с № **********, водачът О. не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания в превозното средство тахограф, поради това, че е извън превозното средство, като за периода от 18:17 часа на 01.03.2024 г. до 05:02 часа на 04.03.2024 г. няма информация в картата с № 000000000A2I5000, валидна до 21.01.2025 г.

Констатирано било също, че водачът извършва превоз на товари - пшеница, с влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за обществено ползване с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача 14 400 кг., надвишаваща нормата от 11 500 кг., установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството с 2 900 кг. Измерването било извършено с електронна мобилна везна M.“Dini Argeo“, модел „DFWKR“ с плочи със серийни номера ********** и ********** с поставени стикери за годност № 01104 до м.10.2024 г.

Констатирано било също и друго нарушение, а именно: че водачът на превозното средство извършва обществен превоз на товари - пшеница с влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите на ППС с рег.№ [рег. номер] (полуремаркето) е над 1,3 метра, същото е било измерено със сертифицирана ролетка BMI, като сборът от натоварването на ос на една тройна ос на полуремаркето е 33 160 кг., което надвишава допустимата норма от 24 000 кг., установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството с 9 160 кг. Измерването било извършено с електронна мобилна везна M.“Dini Argeo“, модел „DFWKR“ с плочи със серийни номера ********** и ********** с поставени стикери за годност № 01104 до м.10.2024 г.

За установеното бил изготвен АУАН № 854/05.03.2024 г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка. Акта е надлежно връчен на водача О., който е изписал собственоръчно, че няма възражения. Писмени възражения не са били подадени и в законния за това срок.

Възприемайки изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя, на 15.05.2024 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация" - Варна издал атакуваното пред ВРС НП, с което наложил на О. следните административни наказания: по пункт 1 – „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтПр, за нарушение на чл. 34, § 3, б. “а“ от Регламент (ЕС) № 165/2014; по пункт 2 – „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лв., на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ; и по пункт 3 – „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лв., на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

За да потвърди оспореното пред него НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, спазени са нормите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, относно описанието на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът е изложил мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба. Счел е за неоснователно възражението за извършване на допълнително измерване, т.к. такова искане от водача не е направено. Приел е, че О. в качеството си на водач на превозното средство е лице, което безспорно е било запознато с фактите по натоварването на стоката и нейната маса, като лично е установил с положен подпис на всеки документ. Изложил е мотиви, че глобата е съобразена с тежестта на нарушението, поради което и правилно е определена към максималния размер.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед наведените в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон, в производство без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Споделя се изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, а във връзка с това касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимия закон – процесуален и материален.

Основното възражение на касатора, е относно компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, като се твърди липса на такава, с оглед изменението на нормата на чл.166, ал.1, т.8 от ЗДвП, която предстои да влезе в сила от 07.05.2026 г. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

Действително, чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката е установи, че движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура". Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това следва да се приеме, че според редакцията на ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разполагат със специалната компетентност да следят и за спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., нормата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхватът на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна Заповед № РД-08-107/29.02.2024, според т. 6 от която началниците на ОО на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП, възраженията за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление се явяват неоснователни.

При това положение съдът намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна.

Във връзка с горното, по повод дължимата и служебно проверка за правилното приложение на материалния закон, не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

По отношение нарушението по пункт 1 от НП:

Безспорно установеното по делото, че водачът не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания в превозното средство тахограф, поради това, че е извън превозното средство, като за периода за периода от 18:17 часа (UTC) време на дата 01.03.2024 г. до 05:02 часа (UTC) време на 04.03.2024 г. няма информация в картата с № 000000000A2I5000, валидна до 21.01.2025 г., покрива именно приложения административнонаказателен състав на чл. 93в, ал. 11, във вр. с чл. 34, § 3, б. „а“ на чл. 34 от Регламент (ЕС) 165/2014 г., за което нарушение законосъобразно, предвид липсата на предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, който извод в решението се споделя и от касационния съд, наложено е съответното по вид и в абсолютен размер административно наказание "глоба" от 500 лв.

По отношение нарушението по пункт 2 и пункт 3 от НП:

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП. Показанията на разпитания свидетел – полицейски служител, са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място. Жалбоподателят е управлявал влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване, което при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса, марка “Dini Argeo“, модел „DFWKR“, с плочи със серийни номера ********** и ********** с поставени стикери за годност № 01104 до м.10.2024 г., е констатирано, че е било с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача 14 400 кг., надвишаваща нормата от 11 500 кг., установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството с 2 900 кг., и поосово натоварване на ППС, измерено със сертифицирана ролетка BMI, като разстоянието между осите на ППС с рег.№ [рег. номер] (полуремаркето) е над 1,3 метра, като сборът от натоварването на ос на една тройна ос на полуремаркето е 33 160 кг., което надвишава допустимата норма от 24 000 кг., установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството с 9 160 кг.

Още във въззивното производство са представени протоколи от периодична/ежегодна проверка на електронната везна, от които е видно, че същата е валидна към датата на извършване на нарушението, като валидизирането е извършено от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ РО – гр. Русе, съобразно разпоредбите по Закон за измерванията. Още – по делото е представен Сертификат от Датски нотофициран орган с № 0200-NWI-06085, който с категоричност потвърждава класификацията на везната и нейното одобрение за привеждане в експлоатация, който се изисква съобразно Закона за измерванията. По делото е представен отговор по писмо с изискана информация по друго АНД по описа Районен съд – Варна, от което се потвърждава необходимостта от наличие на издаден сертификат и липсата на изискване за удостоверение от одобрен тип съгл. чл. 32 от Закона за измерванията.

По делото е представен снимков материал и сертификат, касаещ уреда ролетка, който изцяло кореспондира с посоченото в АУАН и НП. В Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, законодателят в условие на изчерпаемост е изброил всички уреди подлежащи на такава проверка, като уред ролетка или сходен на него не фигурира в списъка на изброените. Налице е необходимост от наличието на европейски сертификат от производител съобразно постулатите на Закона за измерванията, който също е представен в кориците на въззивното дело.

И двете установени нарушения касаят претоварване на ППС. Нарушението по пункт 2 е на втора единична задвижваща ос на влекача, а това по пункт 3 - касае претоварване от сбор на тройната ос на полуремаркето. В този смисъл двете установени нарушения са различни по своя фактически състав – по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал.1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., поради което за същите са предвидени две отделни санкции.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанията административно-наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че жалбоподателят не е системен нарушител като водач на ППС. Отегчаващи отговорността обстоятелства - претоварване от близо 3000 кг. на влекач и близо 10 000 кг. на полуремарке оказва сериозно влияние върху спирачният механизъм на цялата композиция и негйната активност и действие, което във всеки един случай касае изключително висока степен на обществена опасност. При нарушения от категорията на процесното става въпрос за живота и здравето на всички участници в движението и в този смисъл допуснато нарушение от категория на процесното с толкова висока степен на претоварване при условията на знание за противоправност – видно от факта, че документите експедиционна бележка, пътен лист и товарителница са предадени на водача преди започване на превоза, следва да се санкционира с цялата строгост на закона. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че в случая наказанието от 1 000 лв. за нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ (по пункт 2 от НП ) и 3000 лв. за нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ (по пункт 3 от НП) ще окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по отношение на останалите водачи на ППС.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1501/20.12.2024 г., постановено по АНД № 3075/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Х. Р. О., [ЕГН], с адрес с. Батишница, обл. Русе, общ. Две Могили, [улица], да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението е окончателно.