РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Търговище, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20223530200457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЛУЦИФЕР“ ООД - гр.Търговище, ЕИК
*********, представлявано от управителя Е. С. К., чрез пълномощника
адв.И. И. – АК - Търговище против Наказателно постановление № 38-
0001184 от 02.06.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе.
Считайки същото за необосновано, незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае
НП да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща
представител в с.з. В писмено становище, част от придружителното писмо,
излага доводи за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност за претендираните от жалбоподателят
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
На 11.03.2022г. в ОО „АА“ – Разград, бул. „Априлско въстание“ № 3
контролни органи от РД „АА“ - Русе извършили комплексна проверка на
„ЛУЦИФЕР“ ООД - гр.Търговище, ЕИК *********, извършващо превоз на
товари за собствена сметка с уведомление № 14 -00-31 -4575 от 12.04.2012г. и
притежаващо лиценз № 06853 от 09.06.2016г. за извършване на обществен
превоз на товари на територията на Р.България. При проверката било
установено, че транспортното предприятие не е организирало работата на
водачите по такъв начин, че да са в състояние да спазват изискванията на
Глава II, чл.7 от Регламент (ЕО) № 561/2006г. Било констатирано, че
водачът М. Т. М. е започнал управление т.а. „Скания“ с рег.№ ****,
осъществявайки превоз на строителни материали по маршрут Търговище –
Ивайловград –Търговище в 19:35ч. на 02.08.2021г. и е управлявал до 02:15ч.
на 03.08.2021г. Т.е. управлявал е над 4 часа и и 30 минути, без да направи
прекъсване от минимум 45 минути. Установено било, че е направил
прекъсване от 00:05ч. до 00:30ч. на 03.08.2021г. с продължителност 25
минути. С оглед така установените обстоятелства, св.М. - ст.инспектор в РД
„АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 321018/ 11.03.2022г. за
нарушение на чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78,
ал.1, т.1 от ЗАвПр. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе
издал Наказателно постановление № 38 - 0001184 от 02.06.2022г., с което
за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006 във вр. с
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр наложил на
„ЛУЦИФЕР“ ООД имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
писмените доказателства, приложени по делото и показанията на свидетелите
М., М. и М..
Според обжалваното НП, жалбоподателят е нарушил чл.10, § 2,
изр.1, предл.2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. При
справка с посочените текстове се установява, че чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр
съдържа задължение за превозвача да спазва изискванията на Регламент
561/2006. От своя страна чл.10, § 2, изр.1 , предл.2 от последния гласи:
„Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
2
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II
от настоящия регламент.“ Видно е, че в НП е конкретизиран и текстът от
глава II на Регламент 561/2006, за чието спазване превозвачът е следвало
да създаде съответна организация, а именно - чл.7. Посочената разпоредба
гласи: „След период на управление от четири часа и половина водачът ползва
непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не
ползва почивка. Тази почивка по време на работа може да бъде заменена с
почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по
време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през
периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат
спазени.“
Съдът намира, че в производството по ангажиране отговорността на
жалбоподателя за нарушението с посочената правна квалификация са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т. 4, респ. на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението.
Видно е, че както в АУАН, така и в НП не са посочени действията или
бездействията на превозвача, от които контролните органи са направили
извод, че последният не е организирал работата на водачите така, че
последните да са в състояние да спазват съответните нормативни изисквания.
Липсата на посочените данни в АУАН и НП ограничава правото на защита на
наказаното лице, доколкото защитата се осъществява срещу факти, а не
срещу правна квалификация.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението да се установяват едва в съдебната фаза на
производството. Въпреки това, за пълнота следва да се посочи, че
такива действия или бездействия не се и доказаха по делото. За да се приеме,
че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредби за
работното време и почивките от страна на водача, а следва да се установи,
че това неизпълнение е било в резултат от създадената от работодателя
организация на работа, респ. от липсата на такава, а не на виновно поведение
на самия водач. От материалите по делото е видно, че в случая този въпрос
не е изследван изобщо от контролните органи, а АУАН е съставен
единствено въз основа на данните за управлението на автомобила. От
3
събраните доказателства се доказва само, че водачът не е спазил
установеното в чл. 7 от Регламент 561/2006 изискване за ползване на
почивка, но не и че това се дължи на неправомерно действие или
бездействие от страна на транспортното предприятие. От показанията на
св.М. се установи, че към момента на извършване на процесния превоз
същият е бил запознат и надлежно инструктиран относно спазването на
изискванията на Регламент 561/2006, включително на чл.7. Последното се
установява и от приложените писмени доказателства - Заповед на
управителя на „Луцифер“ ООД от 19.01.2015г. за обхват на началния,
периодичния и ежедневния инструктаж; „Инструкция за спазване на
Регламент (ЕО) 561/2006, Регламент (ЕИО) 3821/85 и Регламент (ЕС)
165/2014“, за спазването на които св.М. е бил инструктиран на 20.01.2015г.,
съгласно подписана от същия декларация; Извлечение от Книга за
инструктаж на „Луцифер“ ООД, свидетелстваща за проведен ежедневен
инструктаж на водача на 03.08.2021г. Самият М. в с.з. обясни причината
поради която при превоза, извършен на 03.08.2021г. не е спазил изискването
на чл.7 от Регламент 561/2006г., а именно - нареждане от органи на
„Гранична полиция“ да напусне мястото, където в 00:05ч. на 03.08.2021г е
спрял за 45 минутна почивка. Не са налице доказателства, които да
опровергават показанията на водача. При тези данни и посочените писмени
доказателства не може да се направи извод, че неспазването на изискването
на чл.7 от Регламент 561/2006г. се дължи на липсата на създадена
организация на работа /неконкретизирана като действие или бездействие в
АУАН и НП/ от страна на работодателя.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП
е необосновано, а и издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да бъде отменено. Предвид този извод, не се
налага проверка на становището на наказващия орган относно липсата на
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
С оглед извода за отмяна на НП и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно.
От материалите по делото видно, че същият е направил разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. – с включен ДДС. С оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
4
възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед това, ИААА следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски
по делото в посочения размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 - 0001184 от
02.06.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на
„ЛУЦИФЕР“ ООД - гр.Търговище, Промишлена зона, ЕИК *********,
представлявано от управителя К. С. К., за нарушение на чл.10, § 2, изр.1,
предл.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на
основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
гр.София да заплати на „ЛУЦИФЕР“ ООД - гр.Търговище, Промишлена
зона, ЕИК *********, представлявано от управителя К. С. К. сумата от
360лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5