РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501318 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260892/19.03.2021г. по гр.д.№5356/2020г. по описа на РС-
Пловдив,ХVII тр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена
искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено,че
въззиваемата дължи на жалбоподателя сумата от 2016,48 евро,представляваща неплатена
главница по договор за кредит,сумата от 27,66 евро,представляваща договорна лихва върху
главницата за периода 15.05.2016г.-15.10.2016г. и сумата от 1277,26 евро,представляваща
наказателна лихва върху главницата за периода 02.06.2016г.-26.11.2018г.,като счита така
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и да се
постанови друго,с което исковата претенция да се уважи изцяло.
Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото
да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед
становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори,че между страните са налице финансови взаимоотношения,като между
тях е бил сключен договор за банков кредит №********по силата на който банката
отпуснала кредит на длъжника в размер на 6390 евро,който е бил усвоен на 18.12.2009г. и е
бил със срок на погасяване 15.06.2017г.,като на 10.09.2012г. е бил подписан Анекс между
1
страните,с който е договорено преструктуриране на кредита,като общия размер на
договорената лихва е станал 4802,20 евро и краен срок на погасяване 15.10.2016г.
По делото в първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието
заключение става ясно,че 1.Базовият лихвен процент и надбавка по него към момента на
сключване на договора е възлизал на 7,89%,а надбавката е била 10,11 пункта или общия
лихвен процент е бил 18%,като същия се е увеличил до 18,10%.Базовият лихвен процент е
бил определен съобразно Методика,приета от УС на банката,която е използвала най-
различни критерий,но в така посочената Методика вещото лице е констатирало,че липсва
алгоритми,базирани на математическа логика,ограничителни числови параметри и
дефиниции за посочените икономически термини.Вещото лице констатира също така,че за
периода от датата на сключване на договора до датата на подаване на заявлението в съда
17.12.2019г. индекс EURIBOR варира от минималния процент 0,37 до максималния такъв
1,42 и за периода от м.юли 2011г. до момента на подаване на заявлението не е бил
намаляван от банката.Също така в.л. е констатирало,че въззиваемата е заплатила 4373,53
евро,с които е била погасена главницата и 5367,73 евро,с които е била погасена договорната
лихва.Банката правилно е остойностила дължимите и незаплатени суми за главница и
лихви,които са предмет на исковата претенция.
От страна на въззиваемата се сочи неравноправност на клаузата за определяне на
договорната лихва,което безспорно е така,тъй като Банката сама определя базисния лихвен
процент и както се посочи по-горе в периода на договора същия е варирал от 0,37% до
1,42%,но веднъж увеличен същия не е бил намаляван с неговото намаляване на компонента
EURIBOR.Това навежда на мисълта,че от страна на монополист,банката е определяла
едностранно лихвения процент,поради което е поставила в неизгодно положение
длъжника,а оттук произтича и неравноправността на клаузата съобразно чл.143,т.3 от
ЗЗП.Такава клауза в договора е неравноправна,защото дава възможност на банката
едностранно да изменя условията по кредита,което пък от своя страна е във вреда на
потребителя и облагодетелства единствено банката,а не и потребителя.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди поради следното:
Така посоченото неравноправие на клаузата за определяне на лихвата по т.4 от
Договора за банков кредит е неравноправна между страните,сключили същия и е нищожна
по смисъла на закона,тъй като е била изготвена предварително от банката,а не е договаряна
индивидуално с кредитоискателя.Следователно при констатираната нищожност договорът
не влече правни последици след себе си,а от своя страна въззиваемата не дължи на банката
процесните суми,поради което решението като правилно следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
2
въззиавемата,каквито са сторени в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение и следва
да се присъдят.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260892/19.03.2021г. по гр.д.№5356/2020г. по описа
на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.
ОСЪЖДА "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД с ЕИК-********* със
седалище и адрес на управление:гр.София,бул."Драган Цанков" №37 да заплати на Р. Т. К. с
ЕГН-********** от гр.*********** направените от нея разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 600лв./шестстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3