№ 5148
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.ЕТКОВА
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110163083
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против М.В., с която са предявени установителни
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
1184.47лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2020г. за топлоснабден имот с абонатен № 291890, представляващ ап. № 5,
находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 154.08лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 21.07.2021г., 28.27лв. – цена на услуга дялово разпределение за
периода м.07.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 5.25лв. – мораторна лихва за
периода 31.08.2018г. – 21.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49214/2021г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила
10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от /фирма/, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Поддържа се от
ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца индивидуализираните в
1
исковата молба суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище за допустимост но неоснователност на заявените претенции.
Формулирано е възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.
На следващо място се сочи, изрично, че се оспорва единствено основанието за
дължимостта на сумите, както и дължимостта на погасените по давност вземания,
оспорва се и дължимостта на лихвите, като в тази връзка се сочи, че не се оспорва
размера на претенциите и се прави искане да не се назначават исканите от ищеца
експертизи. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът е ползвател на топлинна
енергия.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против М.В., с която са предявени установителни
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От приложеното на л. 14 копие на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 159, том IV, рег. № 14950, дело № 733/2008г., се установява, че ответникът,
през исковия период, е бил носител на правото на собственост на процесния
апартамент. Този извод намира опора и в приложените на л. 19 копие на молба за
висване на възбрана по изп. дело № 200711110420222 по описа на РС-София, както и
от приложеното на л. 30 копие на протокол за проведено общо събрание на етажната
собственост, доколкото в приложения списък под № 29 е вписана именно М.В..
По гореизложената аргументация следва извода, че ответникът М.В. през
исковия период и притежавала качеството потребител на топлинна енергия.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 291890, представляващ ап. № 5,
находящ се в /адрес/, е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният
апартамент е бил топлофициран, че за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020г., ищцовото
дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество
посочено в исковата молба на стойност 1184.47 лв., както и че фирма /фирма/ е
извършила дялово разпределение за периода м.07.2018г. – м.04.2020г. на стойност
28.27лв., както и че плащания от страна на ответника не са извършвани за погасяване
на задълженията.
Изложеното обуславя извода за основателност на претенциите за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, респективно следва да се разгледа
наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. По аргумент от чл. 422 ГПК исковата молба се счита предявена от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в случая от 25.08.2021г.,
3
респективно всички вземания станали изискуеми преди 25.08.2018г., са погасени по
давност. В процесния случай погасени по давност са вземанията за топлинна енергия
за м.05.2018г. и м.06.2018г. За останалата част от периода 01.07.2018г. – 30.04.2020г.,
видно от заключението на вещото лице по ССчЕ са налице дължими се, но незплатени
суми за топлинна енергия в размер на 1127.76лв., до който размер претенцията следва
да бъде уважена, като над тази сума до максимално претендирания размер от
1184.47лв. или за разликата от 56.71лв. искът се явява неоснователен.
Не е налице погасена по давност претенция за дялово разпределение, поради
което същата се явява изцяло основателна за исковия период 01.07.2018г. –
30.04.2020г. в размер на 28.27лв., в каквато насока е и заключението на вещото лице по
ССчЕ.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва върху задължението за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за исковия период 15.09.2019г. – 21.07.2021г. е 147.91лв., за която
част акцесорната претенция за мораторна лихва върху стойността на доставената, но
незаплатена топлинна енергия се явява основателна, като над тази сума до максимално
предявения размер от 154.08лв. или в частта за сумата от 6.17лв. искът се явява
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 1372.05лв., уважената част е в
размер на 1303.94лв., респективно отхвърлената част е в размер на 68.11лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното и исковото
производство общо в размер на 700.00лв., от които 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 350.00лв. – внесен депозит за вещо лице,
172.56лв. – държавна такса в исковото производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 27.44лв. – държана такса в заповедното
производство.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 665.25лв.
Ищецът, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗАдв., следва да заплати
на адв. С.К. сумата от 34.75лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ с оглед отхвърлената част на претенциите.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че М. ХР. ВЛ. ,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ,
сумите както следва: 1127.76лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.07.2018г. – 30.04.2020г., за имот с абонатен № 291890, представляващ ап.
№ 5, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата,
147.91лв. – мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за
периода 15.09.2019г. – 21.07.2021г., 28.27лв. – стойността на услуга дялово
разпределение за периода м.07.2018г. – м.04.2020г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49214/2021г., по
описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 56.71лв. /
разликата над уважената част до максимално претендирания размер /, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.08.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, в частта за сумата от 6.17лв. – мораторна лихва
върху цената на доставена, но незаплатена топлинна енергия и в частта за сумата от
5.25лв. – мораторна лихва върху стойността на услуга дялово разпределение за
периода 31.08.2018г. – 21.07.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. ХР. ВЛ., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 665.25лв. – разноски за заповедното
и исковото производство с оглед уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗАдв., да заплати на адв. СН. К. К., сумата от 34.75лв. – възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в исковото и заповедното производство с оглед
отхвърлената част на претенциите.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5