№ 815
гр. Казанлък, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510103051 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А. ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Ш.,
действаща чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. против Г. А. Д., ЕГН
**********, адрес: ***, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Ищецът “А. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя И.Ш., действаща чрез пълномощника си
юрисконсулт С.С. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Г. А. Д., ЕГН **********, адрес: ***,
че дължи да заплати на “А. ЕООД, ЕИК ***, сумите: 1463,37 лева- главница;
205,77 лева- договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99
лева- наказателна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 93,27 лева-
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; 8,39 лева-
законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно
със законна лихва върху главницата от 25.06.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 136,00 лв. разноски, от които 36,00 лева –
държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че 28.03.2023 г. Г. А. Д., ЕГН ********** е кандидатствала
онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К." ЕАД с ЕИК ***
.Процедурата била започнала с попълване на заявление за отпускане на
кредит от разстояние /"Заявлението"/ на интернет страницата на К., а именно -
www.credissimo.bg В полетo на сайта ответникът е попълнил личните данни -
три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес
1
(е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция
/*************@*****.***/, мобилен телефон /**********/ и др. В процеса на
заявление пълната преддоговорна информация за условията на кредита била
налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ") на
К., Стандартен европейски формуляр /,,СЕФ"/, Договора за кредит, ведно с
Приложение № 1 с Погасителния план. След запознаване с условията по
кредита, г-жа Д. била отправила обвързващо електронно волеизявление по чл.
2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/„ЗЕДЕУУ"/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил
СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам
ОУ и Договора.". Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит.
Обезпечение", т. 11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия
Заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът
за кредит - приети и подписани от същия. След електронното изявление на
ответника на е-мейла й били изпратени автоматично Договор №
2749331/28.03.2023 г. /„Договора за кредит"/, Приложение № 1 към него, ОУ и
СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното изявление на кредитора К. за
сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.
По реда на ЗЕДЕУУ на 28.03.2023 г., между кредитора К. и
кредитополучателя Г. А. Д., ЕГН ********** бил сключен Договор за кредит
№ 2749331/28.03.2023 г. за сумата от 2000,00 лева - главница и уговорен срок
на погасяване на предоставената сума- 30.09.2024 г. при лихва и други
условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.
Д. била усвоила главницата по желания от нея начин.
Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ
чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при спазване
на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /"ЗПФУР"/ и приложимото законодателство. Същият бил подписан
от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ, който е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014. На основание чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
При кандидатстването си за кредит от К., Д. сама била избрала да
обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на
А. /имала е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави
банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т. 12 от ОУ/.
Договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за
сключване. Договор за предоставяне на поръчителство с А. също бил сключен
по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления - договорът бил
достъпен чрез хиперлинк на сайта на А. и бил сключен от ответника чрез
предоставения й по телефон CMC код, изпратен на телефонния номер на
ответника -**********. Чрез предоставянето на CMC се доказвало по
несъмнен начин сключването на договора по електронен път и авторството на
лицето, извършило волеизявлението. От своя страна А. било извършило
2
електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания договор
на е-мейла на ответника: *************@*****.***.
Договорът за предоставяне на поръчителство между „А.“ и Д. по
същността си бил договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на
ЗЕДЕУУ, по силата на който А. предоставя гаранционна услуга, като се
задължи да сключи с К. договор за поръчителство по чл. 147 ЗЗД и да
обезпечи като поръчител задълженията на ответника по нейния Договор за
кредит. За предоставената услуга от А. Д. се съгласила да заплаща месечно
възнаграждение за срока на Договора за кредит, съгласно от Раздел II на
Приложение № 1, към Договора за предоставяне на поръчителство.
Възнаграждение по договор за поръчка се дължило, в случай че е уговорено,
какъвто бил и настоящият случай: „Чл. 286 ЗЗД: Доверителят е длъжен да
заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено."
„А.“ твърди, че е изпълнило задълженията си по Договора за
предоставяне на поръчителство и сключило с „К.“ Договор за поръчителство,
по силата на който се задължило да отговаря пред „К.“ солидарно с ответника
за изпълнението на нейните задължения по Договора за кредит, както и за
всички последици от нейното неизпълнение. Г. А. Д. се задължила да върне
заемната сума по Договора за кредит, съгласно уговореното, както и да
заплаща ежемесечно възнаграждение на „А.“ за предоставената услуга по
Договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът твърди, че ответникът
бил търсен многократно от „К.“ с цел извънсъдебно уреждане на отношенията
посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и
изплащане на задълженията й. Въпреки това Д. не била изпълнила в срок шест
погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от
ОУ, неразделна част от Договора за кредит било основание за обявяване на
Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел
IV на общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от „К.“
посредством изпращане на е- mail на посочения в Договора за кредит от
Длъжника негов електронен адрес за кореспонденция на 12.06.2024 г.
С оглед неизпълнение задълженията на ответника по Договора за кредит
на 12.06.2024 г. „К.“ изпратило искане за плащане до поръчителя „А.“.„А.“
своевременно изпратило уведомление по чл. 143 от ЗЗД до Д. с е- мейл до
*************@*****.**, в което посочило всички дължими суми и предстоящо
погасяване от А. към К. на задълженията на ответника. Твърди, че ответникът
не платил в дадения срок и на 14.06.2024 г. „А.“ изпълнило задълженията си
като поръчител и погасило всички дължими от ответника суми към „К.“, а
именно: 1463,37 лева /главница/; 205,77 лева /договорна лихва/; 31,99 лева
/наказателна лихва за забава по Договора за кредит/, и встъпило в правата на
кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На същата дата „А.“ уведомило длъжника с
електронно съобщение до електронния адрес на ответника:
*************@*****.** за извършеното погасяване и встъпване в правата на
кредитора „К.“. Сочи, че съгласно чл. 15 във връзка с чл. 12 от Договора за
кредит и съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне на поръчителство, Д.
3
се съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във
връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения
електронен адрес от ответника, а именно: *************@*****.**. Ето защо,
изпратената от К. комуникация, както и уведомленията от „А.“, в т.ч. по чл.
143 - 146 от ЗЗД за предстоящо плащане и за вече извършеното плащане в
полза на К., били надлежно връчени.
„А.“ претендира следните вземания, за които е встъпило в правата на
кредитора „К.“ като поръчител, който е погасил задълженията на длъжника Г.
А. Д., ЕГН ********** по Договор за кредит N" 2749331/28.03.2023 г. с К., а
именно:
Главница по кредита - 2000,00 лева
Договорната лихва в размер на 205,77 лева , дължима от дата 01.10.2023
г. до 07.06.2024 г. или датата на настъпване на предсрочната изискуемост
/дължима в цялост по погасителен план до края на периода на Договора
за кредит/. С оглед изложеното, не се претендира договорна лихва извън
уговорената такава съгласно погасителния план по Договора за кредит.
Наказателна или мораторна лихва в размер на 31,99 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,
определена в Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени
парични задължения. Същата се дължала от ответника по силата на чл. 2,
раздел X. ЗАБАВА. ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ ОТ ОУ, неразделна
част от процесния договор за кредит, съгласно който при забава на
плащане на погасителна вноска, ответникът ще дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска.
Ищецът претендира начислените договорна и наказателна или мораторна
лихва, дължими към „К.“ (за което вземане били встъпили в правата на
кредитора) били начислени върху главницата по Договора за кредит,
съобразена в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП. Законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 25.06.2024 г. до изплащане
на задължението, се дължала поради забавено изпълнение на парично
задължение. Същата била определена в Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения и била дължима върху
главницата от момента, в който дългът стане съдебен. 93,27 лева-
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство 8,39 лева-
законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство.
„А.“ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. д. № 1567/2024 г.
по описа на Районен съд - Казанлък. Съдът уважил изцяло заявлението и
издал заповед за изпълнение за следните суми: 1463,37 лева- главница; 205,77
лева- договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 лева-
наказателна лихва за периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 93,27 лева-
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; 8,39 лева-
законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, както и
4
136,00 лева- разноски, от които 36,00 лева- държавна такса и 100,00 лева-
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед било подадено
възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславяло правния интерес на „А.“ да
предяви настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Г. А. Д., ЕГН ********** съществуването на вземания в полза
на „А.“, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1567/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък,
за следните суми: 1463,37 лева- главница; 205,77 лева- договорна лихва за
периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 лева- наказателна лихва за
периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 93,27 лева- възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство; 8,39 лева- законна лихва за забава
по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва върху
главницата от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
136,00 лева разноски по ч. гр. д. № 1567/2024 г., по описа на Районен съд -
Казанлък, от които 36,00 лева - държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Моли да му бъдат присъдени и всички направени разноски в
настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360,00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8
от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. На същия редовно са връчени исковата молба и приложенията към
нея.
С молба ответникът заявява, че поддържа възражението си и моли
делото да се гледа в негово отсъствие.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д №1567/2024 г. по описа на Районен съд -
Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК
е издадена Заповед №966/27.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. А. Д., ЕГН **********, адрес: ***, за
сумите: 1 463,37 лева /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и 37 ст./
главница; 205,77 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата по
договор за кредит за периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 лева
законна лихва по договор за кредит за периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.;
8,39 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство; законната лихва върху главницата от
25.06.2024 г. до изплащане на вземането; 136 лева разноски по
производството, от които 36 лева /тридесет и шест лева / за държавна такса и
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
5
делото писмени доказателства, че между ищцата и „К.“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г., с който на
ищцата е предоставен паричен заем в размер 2000,00 лв. Вноските по кредита
са ежемесечни. Срокът за изплащане на кредита е 18 месеца. Фиксираният
лихвен процент по договора е в размер на 28,00 %, а годишният процент на
разходите /ГПР/ е в размер на 31,89 %. Не е спорно между страните, а и се
потвърждава от събраните по делото доказателства, че ищецът е заплатил на
ответника сумата в размер на 1814,02 лева на „К.“ ЕАД. Между страните не се
спори и относно обстоятелството, че ответницата е усвоила пълния размер на
кредита. В Приложение №1, неразделна част от договора е посочено, че
общият размер на всички плащания по Договор за потребителски кредит №
2749331 от 28.03.2023 г. е в размер на 2484,93 лева. Не е спорно между
страните, а и се потвърждава от събраните по делото доказателства, че между
Г. А. Д. и „А.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
28.03.2023 г. посредством който се обезпечава изпълнените на Договор за
потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г., като за това ищцата дължи
на поръчителя възнаграждение в размер на 1792,99 лв., което се добавя към
погасителната вноска на Договор за потребителски кредит № 2749331 от
28.03.2023 г.
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза е видно, че
ищецът е заплатил на „К.“ ЕАД сумата в размер на 1814,02 лева,
представляваща плащане по Договор за потребителски кредит № 2749331 от
28.03.2023 г. Сумата от 1802,79 лв. е заплатена от А. ЕООД на „К.“ ЕАД. След
извършените изчисления вещото лице намира, че по Договор за
потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. общият размер на
извършените плащания възлизат на 1814,02 лв. След извършени изчисления
се установява, че определеният ГПР в договора не съвпада с реално
приложения по договора, който възлиза на 146,78 %.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. Същият извод се налага и за предявеният
осъдителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му.
Предвид представените по делото доказателства съдът намира, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г., като на ответника е
отпуснат паричен заем в размер на 2000,00 лв., като същият усвоен от
ответника при подписване на договора за кредит по банков път. Този извод се
подкрепя от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. Не спорно
6
между страните, че ответникът е извършил плащаният по кредита общо в
размер на 1814,02лв.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се
произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за
неговата действителност в рамките на наведените от ответника основания.
Ответника оспорва клаузите на сключените договори, като счита, че същите са
неравноправни.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно
нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за
кредит.
Съдът намира, че договора за потребителски кредит е недействителен .
От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на
това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият
размер на ГПР 31,89 %/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина,
представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези
7
обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща
изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена
дължимост и на възнаграждение за поръчителство. Липсва яснота дали тези
разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема.
От заключението съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
разходът, включен при определяне на ГПР, е единствено възнаградителната
лихва. Не е включен в ГПК размерът на начислените възнаграждения за
поръчителство, чиито размер е близък до размера на отпуснатия паричен заем.
По този начин се нарушава и императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая
надхвърля допустимия петкратен размер на законната лихва. Видно от
приетата по делото съдебносчетоводна експертиза при положение, че се
включат всички допълнително начислени възнаграждения и такси по договора
ще възлиза на 146,78 %.
Клаузата на т.7 от Приложение №1, неразделна част от Договор за
потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г., предвиждаща годишен
лихвен процент в размер на 28,00% (възнаградителната лихва) е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Това е така, защото в размера на
възнаградителната лихва не е включено вземането по чл. 4 от договора
(възнаграждение за предоставяне на поръчителство), което е довело до
неточно посочване на действителния размер на лихвата и така ищцата-
потребител не е могла да прецени реалните икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Вземането по чл. 4 от
договора е следвало да бъде включено при изчисляването на
възнаградителната лихва по т.7 от Приложение №1, неразделна част от
Договор за потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. от договора, тъй
като по своята същност представлява допълнително възнаграждение по
кредита. Основното задължение на кредитополучателя по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства
и да заплати уговореното възнаграждение за ползването им, а не да
предоставя обезпечение. Последното е само гаранция за постигане на
дължимия по договора резултат. Процесната клауза на чл.4 от договора не
обезпечава пряко изпълнението на тези задължения на кредитополучателя, а
обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение и
същата се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията
за връщане на главница и плащане на възнаградителна лихва съобразно
погасителния план. Така уговорената клауза за поръчителство не мотивира
8
кредитополучателя да изпълни задълженията си, а само товари длъжника с
допълнителни парични задължения, независимо от изпълнението на
основните задължения по договора, които допълнителни парични задължения
представляват скрито начисляване на допълнително възнаграждение по
кредита. Уговореното поръчителство всъщност представлява разход по
кредита.
По аналогични съображения е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора, и клаузата на т.8 от Приложение №1, неразделна част от Договор за
потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. от договора, посочваща ГПР
в размер на 31,89 %. Това е така, защото в размера на ГПР не е включено
вземането по чл. 4 (възнаграждение за предоставено поръчителство), което е
довело до неточно посочване на действителния размер на ГПР и така ищцата-
потребител не е могла да прецени реалните икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Вземането по чл. 4 от
договора е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР по т.8 от
Приложение №1, неразделна част от Договор за потребителски кредит №
2749331 от 28.03.2023 г., тъй като по своята същност представлява
допълнителен разход по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща за поръчителство по кредита (чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК). В
случая в ГПР е следвало да бъде включено задължението по чл.4 от договора,
тъй като същото представлява допълнителен разход по кредита.
Клаузата на т.8 от Приложение №1, неразделна част от Договор за
потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. от договора е нищожна и на
основание чл. 21 ЗПК, тъй като е сключена с цел заобикаляне на забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С непосочването на
действителния ГПР ответното дружество е целяло да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл.
146, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Клаузите в договора за потребителски кредит не са
9
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца
типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
С оглед гореизложеното съдът намира, че Договор за потребителски
кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. за потребителски кредит между Г. А. Д. и К.
ЕАД се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
не поражда целените правни последици.
По същите съображения съдът намира Договор за предоставяне на
поръчителство от 28.03.2023 г. за недействителен. Двата договора обслужват
едно и също кредитно правоотношение и не могат да бъдат разглеждани
самостоятелно, а само като функционално свързани. Поръчителството като
възнаграждение не фигурира при изчисляването на ГПР по договора за
потребителски кредит. С Договор за предоставяне на поръчителство от
28.03.2023 г се цели единствено да се заобиколи императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Видно от изчисленията на вещото лице размерът на
начисленото възнаграждение за поръчителство е приблизително равно на
стойността на отпуснатия кредит.
Същевременно, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следва
да се посочи, че с цитирания текст е разписана последицата от прогласяването
на недействителността на правоотношението, по която съдът следва да се
произнесе в същото производство, ако е налице предявен иск за това. ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в нормата на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (изрично
в тази връзка- Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. по описа
на ВКС, IV- то г. о.). С нормата на чл. 23 ЗПК законодателят е предвидил, че
длъжникът ще следва да върне само чистата стойност на получения финансов
ресурс - доколкото в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване на длъжника (в тази насока е и практиката на Окръжен съд-
Пловдив, обективирана в Решение № 260570 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. №
1603/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, Решение № 260498 от 08.12.2020 г. по в.
гр. д. № 2513/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260464 от
03.12.2020 г. по в. гр. д. № 2151/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение №
260416 от 23.11.2020 г. по в. гр. д. № 2269/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, и
др.).
В процесния случай, между страните не съществува спор, поради което
по делото съдът приема като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че потребителят Г. А. Д. е усвоил сума в размер от 2000,00
лв. и е осъществил плащания по процесния договор за кредит в размер на
1814,02 лв. Предвид това, той дължи връщане на пълната стойност на
усвоения финансов ресурс (арг. чл. 23 ЗПК), след приспадане на изплатените
суми. В тази връзка, с факта на обявяване на нищожността на договора за
10
кредит, то се поражда задължението на потребителя да върне на кредитора
пълния размер на усвоения финансов ресурс, без оглед на това дали отделните
анюитети за главница са падежирали съобразно погасителния план.
Ищецът е претендирал, че иска да му бъдат изплатени следните суми: 1
463,37 лева /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и 37 ст./ главница;
205,77 лева договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за
кредит за периода от 01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 лева законна лихва по
договор за кредит за периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 8,39 лева,
представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на
поръчителство; законната лихва върху главницата от 25.06.2024 г. до
изплащане на вземането. Предвид, че съдът намира, че Договор за
потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. и Договор за предоставяне
на поръчителство от 28.03.2023 г. са недействителни, както и предвид
изложените съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 23
ЗПК следва да се разглежда искът за сумата от 1463,37 лв.
По делото безспорно се установи, че ответникът е заплатил сумата от
1814,02 лв. по Договор за потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. на
кредитодателя „К.“ ЕАД. Предвид изложеното съдът намира, че претенцията
за главницата, представляваща чистата стойност на договора е погасена с
плащането на кредитора по Договор за потребителски кредит № 2749331 от
28.03.2023 г. и предявените обективно съединени искове към съда се изцяло
неоснователни.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска. Въпреки това в
производството ответника не е претендирал разноски и такива не следва да му
бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД
от „А. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя И.Ш. против Г. А. Д., ЕГН **********, адрес:
***, за сумата от 1802,79 лв., представляваща 1 463,37 лева /хиляда
четиристотин шестдесет и три лева и 37 ст./ главница; 205,77 лева договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от
01.10.2023 г. до 07.06.2024 г.; 31,99 лева законна лихва по договор за кредит за
периода от 01.11.2023 г. до 07.06.2024 г.; 8,39 лева, представляваща законна
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство; законната
11
лихва върху главницата от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, начислени
по Договор за потребителски кредит № 2749331 от 28.03.2023 г. и по Договор
за предоставяне на поръчителство от 28.03.2023 г., за които суми е издадена
Заповед №966/27.06.2024 г., постановена по ч.гр.д №1567/2024 г. по описа на
Районен съд – Казанлък.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д №1567/2024 г. по описа на Районен съд - Казанлък.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12