Разпореждане по адм. дело №1551/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 276, ал. 1, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано по подадено искане от П. Д. К. с вх. № 9436/21.08.2025г., с което на основание чл. 276, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС се иска съдът да разпореди да бъдат прекратени действия на орган по изпълнение на наказанията- Началник на Затвора- С., представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. В искането са изложени доводи за липса на достатъчно жилищна площ за задържаните лица, настанени в помещението. Развити са доводи, че [жк], на помещението, в което е настанен пребивават пет лица, с определена мярка „задържане под стража“, поради което не отговаря на законовите изисквания за нужната площ от 4, 00 кв.м. за живеене и на нужните битови, и други условия. Подробно е описано оборудването в помещението за задържане и е посочено, че са нарушени международните стандарти за настаняване на лишените от свобода лица.

В съдебно заседание П. К. поддържа искането.

В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт С., която оспорва искането като неоснователно, с претенция за отхвърлянето му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира искането с правно основание чл. 276 и сл. ЗИНЗС във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за неоснователно.

По делото е постъпил справка с изх. № ИЗ-7585/09.09.2025г., от която се установява, че П. Д. К. е постъпил в ареста към Затвор-Бургас на 04.05.2025г., като при приемането му е настанен в спално помещение № 10 с [жк],40 кв.м. и капацитет за 5 човека и санитарен възел с [жк],17кв.м., оборудвано съгласно чл. 21 от ППЗИНЗС.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на забраната по ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В цитираната норма в контекста на разглеждания случай това е условия за двигателна активност.

Защитата срещу нарушаване на забраната по чл. 3 ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл. 276 ЗИНЗС, съгласно която разпоредба всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяване на действията и бездействията на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС.

Видно от искането, с което П. Д. К. е сезирал съда, твърдяното бездействие, за което се претендира, че нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС се състои в неосигуряване на достатъчно жилищна площ и липса на климатична инсталация.

Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 [жк], ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е посочено, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Основната цел преследвана от Закона и Конвенцията е да не се допуска никой, в т. ч. и лишените от свобода, да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ. Наличието на такова отнасяне е относително и се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими доказателства по делото и тяхното кумулативно въздействие.

Видно от текста на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, последният не пояснява установената минималната жилищна площ от 4 кв. м. дали включва или изключва мебелите в помещението. В тази връзка в своя практика ЕСПЧ пояснява, че заетото от мебели пространство в помещението би могло да представлява нарушение по чл. 3 от закона и Конвенцията, но не само по себе си и при определени условия. Безспорно е, че в спалното помещение, където е настанен молителят, всеки лишен от свобода разполага със самостоятелно легло, т. е. на тези лица им е осигурена възможност за уединение. Осигурени са и шкафове за личните им вещи, маса и столове.

Съдът намира, че с оглед наведените от ищеца твърдения и събраните по делото доказателства, се обуславя извод, че не е налице основната предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 276 ЗИНЗС - бездействие, представляващо нарушение на чл. 3 от закона, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото молителят дължи да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева.

Предвид посоченото и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на П. Д. К., намиращ се в ареста към Затвора-Бургас, да бъде разпоредено прекратяване действия на орган по изпълнение на наказанията - Началник на Затвора- Бургас, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС..

ОСЪЖДА П. Д. К., намиращ се в ареста към Затвора-Бургас, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Разпореждането подлежи на обжалване в тридневен срок пред тричленен състав на Административен съд-Бургас.