РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. гр. Хасково, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Галина Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200757 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от И. П. И. от *****, срещу Наказателно
постановление № 45-0002394 от *****. на Главен инспектор Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр.Хасково, с което за нарушение на чл.44,
ал.1, т.3, б.„а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание
чл.178а, ал.10, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издаденото НП поради допуснати съществени процесуални нарушения в
административно-наказателното производство, довели до накърняване
правото му на защита, в т.ч. такива изразяващи се в липсата на основни
реквизити на АУАН и НП по смисъла на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН. Твърди се, че правото му на защита е било ограничено и поради
непълна правна квалификация на твърдяното нарушение и липсата на яснота
кои точно изисквания не са били изпълнени от жалбоподателя. По този начин
от АНО било допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на обжалвания акт. Твърди, че административно наказателната му
отговорност неправилно е била ангажирана на основание санкционната норма
на чл. 178а, ал.10 от ЗДвП, която била обща норма, тъй като в случая
приложение намирала специалната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП,
изключваща приложението на чл.178а, ал.10 от ЗДвП. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. И. В. , която поддържа жалбата по изложените в нея доводи,
като навежда и допълнителен и за недоказаност на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Моли за отмяна на атакуваното НП и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административно-наказващият орган – Главен инспектор ОО
„Автомобилна администрация“– гр.Хасково- редовно призован, не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На *****. свидетелите Г. К. Г. и В. А. В. – двамата на длъжност
„инспектор“ при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково,
извършили проверка на пункт за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства с издадено
Разрешение № 1078 на ***********************. Проверката била
извършена във връзка с изпратен им от ИА„АА“- София видеозапис на
извършен на 08.11.2024г. в проверявания пункт периодичен преглед за
техническа изправност на МПС, марка „************, собственост на
********** при мониторинг на който видеозапис било установено нарушение
при извършване на техническия преглед. В хода на проверката свидетелите
прегледали изпратения им видеозапис и наличните документи относно
извършения технически преглед, за който бил съставен протокол №
37224360/08.11.2024г. – със заключение: „Допуска се ППС да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване“, при което установили, че на
08.11.2024г. жалбоподателят, като технически специалист, който бил на работа
на въпросната дата в пункта, е нарушил чл.44, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Контролните органи констатирали, че
жалбоподателят е извършил периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на МПС, марка ************ кат №3, собственост на
************, като не е спазил изискванията за извършване на периодичен
преглед на пътно превозно средство, определени в Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство, съгласно изискванията на
методическото Приложение 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, като при
извършване на проверка на гореописаното МПС по метод 2 (визуална
проверка) на елемент 6.2.9 от графа 1, други вътрешни и външни устройства и
оборудване, не е извършил оценка на неизправностите, съгласно графа 4 и 5
(значителни или незначителни) на друго оборудване (ролбар), съгласно
„причини за неизправност“ графа 3, буква „б“. Горните констатации били
направени въз основа на установеното от тях въз основа на снимковия
материал, че на предната част на проверяваното МПС имало поставен ролбар,
който при преминаване през ТОЛ-системата прикрива регистрационния номер
на автомобила, както и че относно проверяваното МПС липсвала
документация за смяна на конструкция, поради което приели, че
2
проверяваното МПС не е следвало да премине прегледа. При тези данни, св.Г.
Г.– инспектор в ОО„АА“ – Хасково съставил на жалбоподателя в негово
присъствие АУАН № 343607/20.05.2025г., за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Жалбоподателят подписал
акта с отбелязване, че има възражения и не е съгласен с написаното.
Въз основа на съставения АУАН, Главен инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“-Хасково, оправомощен със Заповед № РД-08-
107/29.02.2024г., издал Наказателно постановление № 45- 0002394/02.07.2025
г., с което за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 10, предл.1 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева. НП е връчено срещу
подпис на жалбоподателя на 02.10.2025г., видно от разписката, неразделна
част от НП, а жалбата срещу него е подадена на 07.10.2025г., т.е. – в
законоустановения 14-дневен срок.
По АНП е приложена длъжностна характеристика за длъжност
„инспектор“ в ОО „АА“-Хасково на актосъставителя Г. К. Г., връчена му на
01.04.2024г., както и Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 година на Министъра
на транспорта и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, които имат право да
издадат НП за нарушение на регламенти на ЕС, Закона за автомобилните
превози, Закона за движение по пътищата и подзаконови нормативни актове,
издадени въз основа на тях.
Приложени са и Удостоверение за техническа изправност на ППС по
протокол № 37224360 от 08.11.2024г., важащо до 08.05.2025г. вкл.,
извлечение/снимка от видеозапис от проведен технически преглед на
08.11.2024 г. на ППС марка „Волво“, Протокол № 37224360 от 08.11.2024г. от
извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, Разрешение
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС № 1078 от 30.10.2015г. с валидност до 30.10.2025г.,
издадено на ******, както и Списък към Разрешение №1078/30.10.2015г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели Г. Г. и
В.В.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели относно
обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, намира същата за основателна по следните
съображения:
В конкретния случай не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във
3
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни орган, в кръга на техните правомощия, като са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП обаче са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място
съдът счита, че по съдържанието си същите не отговарят на изискванията на
чл.42, ал.1, т.4 и т.4 от ЗАНН, съответно – тези на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят като лице -
технически специалист е нарушил разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б.„а“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, за което с НП е санкциониран на
основание чл.178а, ал.10, предл.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.178а, ал.10 от ЗДвП предвижда налагане на
административно наказание „глоба“ от 500 лв. за нарушения на изискванията
за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на
пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация, за които не е предвидено друго наказание. Цитираната
разпоредба от ЗДвП е бланкетна, при което за да е налице съставомерно
деяние по този текст следва да е налице нарушение на изискванията за
извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните
превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация. Както бе посочено, като нарушена в АУАН и в НП е отбелязана
разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б.„а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 на
МТИТС, която гласи: „При извършването на периодичните прегледи на ППС
техническият специалист, участващ в комисията извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед
на пътно превозно средство, определени в тази наредба“. От съдържанието
на тази разпоредба е видно, че същата не съдържа конкретно изискване за
проверка на пътните превозни средства, а отново съдържа препращане, което
налага издирването и посочването в НП на правната норма, регламентираща
конкретното изискване, което е следвало, но не е било спазено, респ. - е било
нарушено от жалбоподателя при извършването на процесния технически
преглед.
По-нататък, съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата, периодичните прегледи на
ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и
механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето
на отработилите газове, нивото на шума и изправността на
шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение № 5 към
Наредба № Н-32/. Следователно във въпросната Методика са посочени
подлежащите на проверка системи, уредби и механизми на превозните
средства. В нея са описани правилата и препоръчителните методи за тяхната
проверка, както и критериите, които трябва да бъдат използвани, за да се
определи дали техническото състояние на превозното средство е приемливо.
4
В т. 6.2.9 от Методиката- „Други вътрешни и външни устройства и
оборудване“ са посочени като елемент, подлежащ на проверка при
извършването на техническия преглед. В графа 2 на същата точка са
отбелязани и съответните методи за проверка, в случая „визуална проверка“, а
в графа 3 са отбелязани възможните причини за неизправност, в случая в б.
„б“ е посочено: б) Друго устройство или оборудване не е в съответствие с
изискванията(а) Има вероятност монтираните части да причинят наранявания;
засегнато е безопасното функциониране.
Видно е, че в съставения АУАН и в обжалваното НП във връзка с
цитираната като нарушена законова разпоредба не е посочена нито нормата на
чл.31, ал.1 от Наредбата, нито съответната точка от Методиката, която не е
била изпълнена, нито пък са посочени /нито в описателната част, нито в
цифровата правна квалификация на нарушението/ кои конкретни причини за
неизправност са приети за налични, съответно - липсата на съответствие с кои
конкретни изисквания (а), въз основа на които е приет извода за липсата на
оценка на изправността на проверяваното ППС. Както в АУАН, така и в НП
липсва както каквото и да било словесно описание на конкретните поставени
към жалбоподателя, но неизпълнени от него изисквания, а така също и
съответна на тях уреждаща ги правна норма, респ. – ясна и пълна правна
квалификация на адм.нарушение, които да насочат жалбоподателя за какво
конкретно негово нарушение се ангажира административно наказателната му
отговорност. При тези констатации съдът намира за основателно
възражението, че съдържанието на АУАН и НП са непълни и не отговарят на
горепосочените изисквания на ЗАНН. Констатираният пропуск ограничава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният е лишен от
възможността да узнае кое точно правило за поведение се твърди, че не е
спазил. Наказващият орган е длъжен да опише точно, пълно и ясно както
фактическите обстоятелства на нарушението, така и да посочи правната
норма, регламентираща конкретно изискване, което е нарушено с описаното
деяние. Посочените пропуски, които са налице и в АУАН, представляват
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ограничават
съществено правото на защита на наказаното лице, създавайки неяснота
относно вмененото му административно нарушение.
На следващо място, както бе отбелязано, административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
административно нарушение по чл.44, ал.1, т.3, б.„а“ от Наредба №Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС, а именно за това, че на 08.11.2024г. в
г***********, като технически специалист към Разрешение № 1078 за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на пътни превозни средства, издадено на ЕТ „Евротур“ Петко Господинов И.
И., валидно до 30.10.2025г., е извършил периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на МПС, марка ******************, кат.3,
собственост на ************ като не е спазил изискванията за извършване на
периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в Наредба № Н-
32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство, съгласно изискванията на
методическото Приложение 5 към чл.31, ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011г.
При извършване на проверка на гореописаното МПС по метод 2 (визуална
проверка) на елемент 6.2.9 от графа 1, други вътрешни и външни устройства и
оборудване, не е извършил оценка на неизправностите, съгласно графа 4 и 5
(значителни или незначителни) на друго оборудване (ролбар), съгласно
5
„причини за неизправност“ графа 3, буква „6“. нарушението е видно от
Протокол № 37224360 от 08.11.2024 г.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба - чл.44, ал.1, т.3, б.„а“ от
Наредбата, при извършването на периодичните прегледи на ППС
техническият специалист, участващ в комисията: т.3. извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство:
а) при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на
пътно превозно средство, определени в тази наредба. При това възприето от
АНО нарушение обаче, съдът счита, че неправилно за така вмененото му
нарушение, жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.178а, ал.10,
предл.1 от ЗДвП с административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Посочената разпоредба на чл.178а, ал.10 от ЗДвП установява, че за нарушения
на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата
изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на
свързаната с тях документация, когато не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер на 500 лв.
Т.е. тази норма има субсидиарен характер и е приложима само в случаите,
когато за конкретно нарушение липсва друга санкционна разпоредба. В
случая, в чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 1500лв. за
технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед
за проверка на техническа изправност на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а
именно Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, която норма се явява
специална. Наличието на специалната норма на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП
изключва приложението на общата разпоредба на чл.178а, ал.10 от ЗДвП, въз
основа на която е санкциониран жалбоподателя. Ето защо съдът счита, че за
описаното като извършено административно нарушение жалбоподателят
неправилно е бил санкциониран на основание чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които са съществени, тъй като е било ограничено
правото на защита на наказаното лице в съответната фаза от
административно-наказателното производство, поради което издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи
още, че предвид констатираната процесуална незаконосъобразност на
обжалваното НП в насока неяснота по отношение на конкретните
неизпълнени от лицето нормативно вменени му задължения, въз основа на
които АНО е приел, че е налице извършено вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, то съдът е в невъзможност да извърши преценка
от материалноправна страна осъществен ли е от лицето състава на
нарушението по чл.44, ал.1, т.3, б.„а“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на
МТИТС, но това в настоящия случай не е и необходимо, с оглед достигнатия
вече извод за допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, даващи основания за отмяна на НП на процесуално основание.
Поради което обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, правото на присъждане на разноски възниква в полза на
6
жалбоподателя. Доколкото в настоящото производство е налице изрично
отправено искане от негова страна за присъждане на направените разноски и
са налице приложени доказателства, че такива са били действително
направени- а именно заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие от адв.Ина Вескова, в
който е описано, че за процесуалното представителство е заплатена в брой
сумата от 500 лв., то искането за присъждане на направените по делото
разноски от страна на жалбоподателя следва да бъде уважено.
Съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба
определя: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В случая материалният
интерес попада в тази хипотеза- под 1000 лв., поради което и съобразно
степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно
изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски.
Относно размера на разноските, които следва да се понесат от адм.-
наказващия орган, с оглед гореописаната разпоредба, представения договор за
правна защита и съдействие, извършената работа по защита, както и
направеното възражение за прекомерност на разноските, Съдът намира, че
следва да определи размер на разноските в минималния, определен от
наредбата размер. В тази връзка като обективен размер на конкретно
направените разноски по настоящото дело спрямо крайният резултат, Съдът
намира сумата от фиксирания размер от 400(четиристотин) лева, доколкото
наказателното постановление е отменено изцяло.
Този размер съдът съобразно доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя и възражението за прекомерност на процесуалния
представител на адм.-наказващия орган, намира за съответстващ на
положения труд и осъществена защита и съдействие от страна на
упълномощения представител на жалбоподателя. В тази връзка следва да
бъдат присъдени разноски именно в този размер, като искането за останалата
му част- за разликата до пълния предявен размер от 500лв. като
неоснователно следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0002394 от 02.07.2025г.
на Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Хасково, с което на И. П. И., с ЕГН **********, от ***********************
за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС – извършено на 08.11.2024г. в гр.Хасково, на основание чл.178а,
ал.10, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500 лева - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София да заплати на И. П. И., с ЕГН:**********, от ********************
7
сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи направени във
въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете
Вярно с
Съдия при Районен
оригинала!
съд – Хасково:
Секретар: Г.
Г.
8