РЕШЕНИЕ
№…
22.04. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар Д.Б.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №1151 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила въззивна жалба от В.Х.С. чрез адв. И.Н. срещу Решение № 2162/ 25. 10. 2019 г. по гр. д. № 5699/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд. Въззивната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявения негаторен иск и бъдат присъдени направените по делото разноски в първа и въззивна инстанции.
С въззивната жалба е отправено искане за допускане на тройна експертиза със задачи формулирани в първоинстанционното производство на 18. 01. 2019 г. и на 22.10. 2019 г.Съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение искането на въззивницата, тъй като не става ясно по какви причини е отправено това искане и съответно не е посочена и причината поради която тази експертиза не е поискана пред районния съд.
Въззиваемите страни П.Д.П. чрез адв. С.М., А.Т.Т. – Щ. и Т.Б.Т. чрез адв. К.Д. и Т.Ц.Б. чрез адв. С.И. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба, като са отправили искане обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемите страни „****“ООД, В.И.И. , А.Р.Л., „****“ЕООД, И.К.И., И В.Т.И. не са изразили становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проВ.по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Х.С. *** ЕГН ********** против „****“ ** ООД ЕИК ***** представлявано от Д. П. и П. П., П.Д.П. ЕГН **********, А.Т.Т. ЕГН **********, Т.Б.Т. ЕГН ********** , В.И.И. ЕГН **********, А.Р.Л. ЕГН **********, Т. Ц. Б.Б. ЕГН **********, „****“ ЕООД ЕИК ****, И.К.И. ЕГН **********, В.Т.И. , с правно чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които причиняват вреди на нейния имот, да премахнат всички незаконно изведени водосточни тръби от своя блок, нарушаващи въздушното пространство над нейния покрив и двора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на „***“ ** ООД ЕИК *** представлявано от Д. П. и П. П. сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на ****“ ЕООД ЕИК **** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на П.Д.П. ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на А.Т.Т. ЕГН ********** и Т.Б.Т. ЕГН ********* сумата 300 лв/ общо/ представляваща направени разноски за адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на Т. Ц. Б.Б. ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на И.К.И. ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 ГПК, вр. чл. 38 ал.2 от ЗА В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на адв. Е. И.П. сумата 300 лв представляваща адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.
С определение № 4837/ 19. 11. 2019 г. по гр. д № 5699/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд по реда на чл. 248, ал.3 ГПК е изменено Решение № 2162/ 25. 10. 2019 г. в частта за разноските като въззивницата В.Х.С. е осъдена да заплати на А.Т. – Щ. и Т.Б.Т. сумата от 600 лв. общо за разноски направени за адвокат, вместо присъдените 300 лв. общо.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че по делото не са представени доказателства водосточните тръби на сградата съседна на ищцата да са незаконно поставени. Съдът е приел, че законодателят когато употребява в текста на чл. 109 ЗС понятието „неоснователно действие“, това не следва да се тълкува само в тесния, строго буквален и формалистичен смисъл. Неоснователното действие не зависи само от това дали има административна санкция, когато се касае до наличие на разрешителен или удостоверителен режим, във връзка с извършен строеж, а от това, дали този строеж обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Именно това обстоятелство не е доказано в настоящия случай по пътя на пълното и главно доказване, което е необходимо, за да се уважи исковата претенция. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който е дадена възможност на собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В случая въззивницата, ищец в първоинстанционното производство твърди, че ответната страна е поставила водосточна тръба, която в резултат на теч предизвиква увреждане имота на въззивницата.
Съгласно ТР № 4/ 2015 от 06. 11. 2017 г. на ОСГК на ВКС, т.3 разпоредбата на чл. 109 ЗС предполага установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Посочено е, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие ( действие или бездействие) , но и че това въздействие на ответника създава пречки за използването на собствения му имот по- големи от обикновените( чл. 50 ЗС).
По делото страните не спорят, че въззивницата е собственик на процесния имот, върху който се твърди, че е оказано въздействие, ограничаващо правото на собственост на въззивницата. Не се спори и затова, че въззиваемите са собственици в етажна собственост на съседната на въззивницата жилищна сграда, като същите са в съсобственост по отношение на процесната водосточна тръба, която е обща част в етажната собственост по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.
По делото страните спорят относно това налице ли са неоснователни действия от въззиваемите спрямо имота на въззивниците и съответно по този начин налице ли е пречка за въззивницата да осъществява правото си на собственост върху притежавания от нея недвижим имот в пълен обем. Въззивницата твърди, че вследствие на теч от водосточната тръба от съседната сграда на въззиваемите, която е прокарана над покрива на терасата й, са налице увреждания в имота й, което ограничава правото й на собственост и изисква извършването на ежегодни ремонти на имота на въззивницата.
По делото за установяване на спорните между страните обстоятелства са допуснати единична и тройна съдебно- технически експертизи. С въззивната жалба е отправено искане за допускане на нова трайна съдебно- техническа експертиза, като се излагат доводи, че първоинстанционното решение е постановено при не напълно изяснена фактическа обстановка. Повторно такова искане е направено в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като се твърди, че огледът на сградите не е направен в присъствието на двете страни и вещите лица не са ходили заедно на обектите за оглед както е било разпоредено от съда. Въззивният съд не е допуснал повторна тройна съдебно- техническа експертиза, тъй като не става ясно какви са причините за такава повторна експертиза, още повече че е налице преклузията на чл. 266 ГПК. Разпоредбата на чл. 201 ГПК дава възможност за допускане на повторно заключение когато изготвеното такова не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност. В случая и двете заключения на единичната и тройната съдебно- технически експертиза дават обосновани и компетентни заключения, подробно са описани водосточната тръба, калканните стени и установените увреждания, както и причините за тях , като изводите се основават на нормативната база и на специалните професионални знания на вещите лица.
От заключенията и на двете експертизи става ясно, че водосточната тръба на калканната стена на ответната страна е монтирана в нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 НПНУОВТУЗ, която изисква при свързано застрояване в съседни урегулирани жилищни имоти сградите да се опират една до друга с калканни стени, които представляват външни стени без стрехи или корниз и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот и завършват с противопожарен надзид с височина най- малко 0, 3 м над покрива. Нормата дава възможност по калканните стени да бъдат изграждани само осветителни и проветрителни шахти. В заключението на тройната експертиза е посочено, че ответната страна събира дъждовната вода от своя покрив, но след това водосточна тръба неправилно върви прикрепена върху калканната стена перпендикулярно на покрива на въззивницата и след нова извивка достига източния край на своя калкан, откъдето водата се отвежда в имота на въззиваемите. В заключението е отразено, че течът по калканната стена на въззивницата в таванския етаж се дължи на недоброто монтиране и укрепване на ламаринната пола върху надзида на въззивницата или на теч от демонтирания вече при огледа климатик, който е бил монтиран на калканната стена. Посочено е, че покривът на въззивницата е изпълнен непрофесионално, с различни по вид цигли, лошо подмазване, омазване с варов разтвор. Посочено е, че водосточните тръби на ответната страна, които са изпълнени по калканната стена са стандартни, в добро състояние и не са установени течове от тях. Вещите лица са отразили също, че покривът на въззивницата не е деформиран или пробит и съответно липсва теч в таванския етаж на въззивницата. Посочено е, че твърденията за паднал варов разтвор от лепежа на калканната стена на ответната страна е невъзможно, тъй като натрошената варова мазилка, находяща се в близост до калканния зид на ответната страна не съответства по състав или по цвят на минералната жълтеникава мазилка от калкана на въззиваемите.
Въз основа на заключенията на съдебно- техническата експертиза се налага изводът, че са налице неоснователни действия от ответната страна досежно монтирането на процесната водосточна тръба в нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 НПНУОВТУЗ на калканната стена на ответната страна над покрива на въззивницата, тъй като цитираната разпоредба забранява каквато и да е възможност да се инсталират стрехи, корниз, отвори или издатини на калканната стена при свързано застрояване, каквото е в настоящия случай. Независимо от това би следвало да се установи дали тези неоснователни действия на ответната страна създават пречки за въззивницата да упражнява правото си на собственостк в пълния обем. От заключенията на съдебно- техническите експертизи става ясно, че установеният теч по калканната стена на въззивницата не е в пряка причинно- следствена връзка с монтирането на водосточната тръба на калканната стена на ответната страна над покрива на въззивницата. Вещите лица са установили, че водосточната тръба е изработена от качествен материал, не са установени течове от нея и липсват такива течове на покрива на таванското помещения на въззивницата, което би следвало да се получи при теч от процесната тръба.
Следователно независимо от констатираното нарушение при монтиране на водосточната тръба от ответната страна, това не оказва влияние върху упражняването от въззивницата на правото й на собственост в пълния му обем. Констатирания теч по калканната стена на въззивницата е свързан с некачествен ремонт на покрива на въззивницата по отношение на ламаринната пола на надзида на въззивницата и евентуален теч от демонтиран климатик, който вещите лица при огледа на сградите не са установили и не могат да бъдат категорични в изводите си. При наличието на тези обстоятелства следва да се приеме, че констатираните увреждания в имота на въззивницата не са в пряка връзка с монтираната водосточна тръба от ответната страна, поради което въззивницата не е доказала негаторния си иск и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемите направените по делото разноски съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК във въззивното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение № 2162/ 25. 10. 2019 г. по гр. д. № 5699/
2018 г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 273 вр. чл.78, ал.3 ГПК В.Х.С.
*** ЕГН ********** да заплати на „***“ ** ООД
ЕИК *** сумата от 600 лв., представляваща
деловодни разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 273 вр. чл.78, ал.3 ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати
на ***“ ЕООД ЕИК **** сумата 600 лв.,
представляваща деловодни разноски във въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК В.Х.С. *** ЕГН **********
да заплати на П.Д.П. ЕГН **********
сумата 360 лв. , представляваща деловодни разноски във въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 273 вр. чл.78, ал.3 ГПК
В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на
А.Т.Т. ЕГН ********** и Т.Б.Т. ЕГН ********* по 300 лв. за всеки, представляваща
деловодни разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 273 вр. чл.78, ал.3 ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на Т. Ц. Б.Б. ЕГН ********** сумата 300 лв.,
представляваща деловодни разноски във въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на И.К.И. ЕГН ********** сумата 300 лв., представляваща деловодни
разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл. 38 ал.2 от ЗА В. Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на адв. Е.
И.П. сумата 300 лв представляваща
адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :