Мотиви към Присъда по НОХД №2447/2019г., по описа на РРС, ХІ-ти н.с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила подс. Б. Н. А., с ЕГН – **********, в това, че на 04.05.2018г. в гр.Русе,
причинил средна телесна повреда на Д.Р.Л. ***, изразяваща се в счупване на
десните напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, довело до
трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни -
престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият дава обяснения. Защитникът пледира съда да оправдае подзащитния му, алтернативно да се наложи наказание по
чл.133 от НК, след което да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК с
налагане на административно наказание.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Б. Н. А. е роден на ***г***, български
гражданин, работи, не е женен, не e осъждан.
През учебната 2017/2018г. подсъдимият Б.Н.А. и пострадалия Д.Р.Л. били
ученици в 12 клас на ПГЕЕ „Апостол Арнаудов“ гр.Русе, като не поддържали
приятелски отношения. На 04.05.2019г. за времето от 08.00 часа до 10.45 часа те
се намирали в учебен час в стая 305, като групата се състояла от около 5-6
човека. След 9.30 часа те приключили учебната част, като останали на работните си
места в класната стая под наблюдението на преподавателя – св.К.П.Н. и продължили
да играят в компютърната мрежа „Кънтър Страйк“ до приключване на занятието. Подс.Б.А.
и постр. Д.Л. били седнали един до друг на разстояние
около 50 см. По време на играта подс.А. бутнал постр.Л. по рамото на шега. Постр.Л.
отвърнал с няколко леки удара с ръка с опъната длан по врата на подсъдимия,
като последния го предупредил да престане, но постр.Л.
продължил. В един момент подс.Б.А. станал и без да
казва нищо хванал стола за седалката, повдигнал го във въздуха заедно със
седящия в него на постр.Л., след което ги съборил на
пода, като стола и седящия в него пострадал били легнали на пода по този начин
/тялото на пострадалия легнало на пода, облегнато върху облегалката на стола, а
краката му все още на седалката на стола/. Постр.Д.Л.
се помъчил да стане от стола, но преди това и в този момент подс.А.
с десния си крак в дясната част на кръста пострадалия. Св.К.Н. веднага извикал
на подсъдимия да престане и отишъл при двамата, като помогнал на Л. да стане от
стола, който се държал за кръста през това време и изпитвал явно болка. След
това св.Н. придружил Л. до здравния кабинет в училище за оказване на медицинска
помощ и уведомил директора на учебното заведение. Впоследствие постр.Л. бил настанен за провеждане на стационарно лечение
УМБАЛ „Медика Русе“ ООД с окончателна диагноза „Травматична спондилопатия-поясен
отдел. Фрактури на напречните израстъци на Л1, Л2, Л3 вдясно“.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза е видно, че Д.Р.Л. е получил следните увреждания: счупване на десни напречни израстъци на първи,
втори и трети поясни прешлени, кръвонасядания на лява
подбедрица. Описаните увреждания са резултат на действието
на твърди тъпи предмети и може да бъде получено при инцидента на 04.05.2018.
Установените счупвания на десни напречни израстъци на поясните прешлени на Л.
добре отговарят да са получени при описания от свидетелите удар с крак, който е
попаднал в дясна поясна област. Експертизата не
изключва счупванията да са настъпили при падането на
земята при положение, че дясна поясна област на Л. е
попаднала върху изпъкнала повърхност, която е възможно да е част от стола върху
който преди това е стоял. Гореописаните телесни увреждания обуславят медико-биологичния признак – трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, предпоставящо средна телесна повреда смисъла на чл.129,
ал.2 от НК.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза е видно, че Б.Н.А. не се води на диспансерен учет и не са открити данни да е провеждал стационарно
лечение в ЦПЗ-Русе ЕООД. Не са установени данни за патопсихиатрична
симптоматика или зависимости. С оглед индивидуалното му физическо и психическо развитие,
същият е способен правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Анализа на
поведението на подсъдимият по време на инкриминираното деяние на 04.05.2018г.
не разкрива клинични маркери, които да подкрепят хипотезата, че същият се е
намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Експертизата
приема, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на своите действия
и да ръководи постъпките си.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
обясненията на подс.Б.А., показанията на всички
свидетели посочени в приложението на обвинителния акт, частично от тези,
разпитани по искане на защитника на подсъдимия /Е. Е. Е. и Е. Е. Е./, както и
писмените доказателства и доказателствени средства –
протоколи, съдебно-медицинска експертиза, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, копия от медицинска документация, справка за съдимост,
биографична справка.
Анализа на доказателствата и правни изводи:
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство
подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита,
че от всички
събрани по делото доказателства, безспорно се установи
факта на извършени престъпления, за които е обвинен подс. Б. Н. А.. Доказателствата,
имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото
са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянията. В
събрания доказателствен материал по делото
не съществуват такива съществени противоречия, от които съдът да обоснове извод за
невиновно поведение на подс.А. във връзка с повдигнатото
му обвинение или да преквалифицира деянието като такова по чл.133 от НК. От събраните доказателства,
съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия по обвинението за което е предаден на съд и за постановяване на осъдителна присъда
спрямо него.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано
по делото, че с деянието си подс. Б.
Н. А. е извършил от обективна и субективна стана престъплението по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК, т.к. на
04.05.2018г. в гр.Русе, причинил средна телесна повреда на Д.Р.Л. ***, изразяваща
се в счупване на десните напречни израстъци на първи, втори и трети поясни
прешлени, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече
от тридесет дни.
От обективна
страна установената медикобиологична квалификация предпоставя наличие на средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в счупване на десните напречни израстъци на
първи, втори и трети поясни прешлени, довело до трайно затрудняване на
движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, причинени на лицето Д.Р.Л.. Видно от събраните доказателства инкриминираните телесни увреждания са
получени в резултат упражненото от подсъдимия Б.Н.А. физическо
въздействие върху пострадалото лице. Изпълнителното деяние е осъществено с
действие, като причинно-следствената връзка между същото и настъпилите общественоопасни последици е безспорно установена от
свидетелските показания и заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза.
От субективна страна както към момента на деянието,
така и към настоящия момент подсъдимия е психически здрав без данни за патопсихологическа симптоматика. Съгласно назначената
комплексна психиатрична психологична експертиза същият е могъл и може
понастоящем правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Анализа на поведението на подсъдимият
по време на инкриминираното деяние не разкрива клинични маркери, които да
подкрепят хипотезата, че същият се е намирал в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия. Същевременно, съобразявайки, че в генезиса на
мотивите участва раздразнение от провокативно поведение на пострадалото лице, съдът
намира, че отсъстват признаци на хулигански подбуди. С оглед горепосоченото от
субективна страна, подс. Б.Н.А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване, поради което от субективна страна е осъществил инкриминираното
деяние с пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, признанието на вината в с.з.,
полагането на общоственополезен труд. Съдът не отчита
отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията на повдигнатото обвинение.
Предвид гореизложеното,
Съдът е определил с присъдата на подс. Б.Н.А. наказание
към минималния законов размер на предвиденото в чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от 6 месеца, за което наказание
Съдът намира, че е подходящо да се приложи чл.66, ал.1 от НК, а именно да се
отложи изтърпяването му за изпитателен срок от 3 години.
Така наложеното наказание,
по преценка на Съда, съответства в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието. С налагането му, подсъдимият ще имат възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото. Това наказание е насочено към постигане на визираните в
чл.36 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на
подсъдимият.
Подсъдимият следва да
заплати в полза на ОДМВР – Русе направените разноски от досъдебното
производство, в размер на 885,20 лв., както и сумата от 120,00
лв. в полза на Районен съд - Русе за направени разноски по делото в съдебното
производство.
Така мотивиран, Съдът се
произнесе с присъдата си.
Районен
съдия :