№ 6291
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20251100105827 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ - за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на повдигането на обвинение за престъпления, за които в
последствие воденото срещу него наказателно производство е било прекратено.
Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е претърпяла
вреди – имуществени и неимуществени, чието обезщетяване иска.
Неимуществените вреди се свързват с притеснение, накърняване на достойнството
му, доброто му име в обществото, психо-емоционален стрес. Имуществените вреди
ищецът съизмерява с извършените разходи за адвокатско възнаграждение във
воденото наказателно производство Претендира разноски.
Ответната страна, в подадения по делото отговор, оспорва предявените
искове по основание и размер. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Твърди, че вредите, за които се претендира
обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително
завишен с оглед твърдените вреди, а претендираните имуществени такива – като
недоказани, при евентуалност - завишени. Прави възражение за давност по
отношение на периода, за който се претендира лихва.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 26.06.2012г. ищецът Р. И. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП
-17 - П / 2012г. по описа на СО СГП . пр. пр. 4- 1080 / 2012г. за престъпление по чл.
302.т. 1 , пр. предпоследно и т. 2 , б. ..а“ вр. чл. 301 , ал. 1 , пр. 1 и 2 .алт. 2 , вр. чл.
26 , ал. 1, вр, чл. 20 , ал. 4 НК, като бил задържан за срок от 72 часа с
постановление от 26.06.2012г.
На 07.03.2014г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД № С - 58 по описа за 2014г. на СГС, НО, 22 състав
На 30.11.2015г. била постановена присъда № 6 по НОХД № С - 58 по описа за
2014г. на СГС, НО,. 22 състав, с която ищецът бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпоследно , б.а, вр.чл.301,
ал.1 пр.1и 2, . алт.1.вр. чл. 20 . ал. 4 , вр. ал. 1 , вр. чл. 26 . ал. 1от НК, вр. чл. 2 . ал. 2
, вр. чл. 54 от НК. С решение № 22 от 28.06.20 16г. по ВНОХД № П - 19 от 2016г .
по описа на АС - София за 2016г, НО, 3 състав, присъдата била потвърдена. С
Решение № 237 от 19.01.2017r . по наказателно дело № 905 / 2016г . ВКС, III НО,
решението на САС е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане - за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
След връщане на делото в Софийски Апелативсн съд било образувано. по
което било постановено решение № 13 от 04 април 2017г, постановено по ВНОХД
№ П-4 / 2017г. на САС, 5 ти състав, присъда № 6, постановена по НОХД № С 58 по
описа за 2014г. на СГС, НО, 22 състав, е отменена, а делото - върнато на прокурора.
На 02.12.2019г.ищецът бил привлечен отново като обвиняем.
На 30.09.2020г. бил внесен нов обвинителен акт, по който е образувано
НОХД № 3529 / 2020г.при СГС, НО, 9 състав. На 01.12.2020г. в разпоредително
заседание, съдебното производство е прекратено на основание чл. 249, ал. 1вр. чл.
248 , ал. 1 . т. 3 НПК, а делото – върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати нарушения. Определението е потвърдено определение от 18.01.2021г.
по НД № 30 / 2021г. САС, НО, 2 състав.
На 11.05.2021г. ищецът отново бил призован за разпит като обвиняем за
престъпление по чл.304б,ап. 1,пр. I и 2 във вр. с чл. 26 , ал. 1 НК . С постановление
от 21.12.2021г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено.
Постановлението е влязло в сила на 21.01.2022г. /връчено на 13.01.2022г. с „
Български пощи“ ЕАД/ .
2
По делото са представени Договор за правна зашита и съдействие / 2010г. по
НОХД № С 58 / 2012г. с договорено и заплатено в брой възнаграждение за един
адвокат в размер на 800 лв, договор за правна защита и съдействие от 12.07.2012г.
за представителство по НОХД с договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, договор за правна защита и съдействие – без
дата, с договорено възнаграждение от 1 000 лева за представителство по ВНОХД
№ П-4/17; договор за правна защита и съдействие от 17.11.2020г. с договорено
възнаграждение от 1300 лева, от които заплатени 500 лева за представителство по
НОХД № 3529/2020г. на СГС, договор за правна защита и съдействие по ДП 17-
П/2012г. на СО – СГП, в който е договорено възнаграждение от 400 лева, без
посочена дата на съставяне на документа.
От показанията на св. В.К., които съдът не намира основание да не цени, се
установяват негативните емоции, които е търпял ищецът във връзка с воденото
срещу него наказателно производство.
От заключението на приетата по делото СПЕ, която като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдът възприема, се установява, че ищецът
преживява продължително време поредица негативни чувства / унижение, тревога,
смут, напрежение. повишена раздразнителност/, които разстройват подредеността
на неговия вътрешен и външен свят. Продължителността на негативните психични
преживявания се е задържала трайно през целия период на воденето и
поддържането на обвинението срещу ищеца. Вещото лице сочи, че и към момента
на изследването, ищецът е силно завладян, дори фиксиран върху преживяното и
търси възмездие и реванш, като за преодоляване на последствия от травмата при
ищеца, било препоръчително провеждането на психотерапия за овладяване на
негативните психосоматични последствия.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, и т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.2
от ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното
3
производство, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите,
вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното
обвинение. В настоящия случай всички тези предпоставки са налице.
Установено бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършени престъпления като образуваното наказателно производство е
завършило с акт за прекратяването му по чл.243, ал.1, т.2 от НПК – недоказаност на
обвинението, което, съгласно разясненията, дадени в т.7 от ТР №3 от 22.04.2004г.
по т.д.№ 3 от 2004г.на ВКС, ОСГК, когато наказателната производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване е,
че деянието не е извършено от лицето, обуславя ангажиране отговорността на
държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, което е пряк
причинител на вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди
/имуществени и неимуществени/ от извършените действия от държавния орган.
Относно претърпените от ищеца имуществени вреди са представени
договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че за
осъщественото в досъдебното и съдебното производство процесуално
представителство, ищецът е договорил адвокатски възнаграждения в общ размер
от 4 684 лева. Установява се освен това, че от тях са заплатени: по Договор за
правна зашита и съдействие / 2010г. по НОХД № С 58 / 2012г. с договорено и
заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв, по договор за
правна защита и съдействие от 12.07.2012г. за представителство по НОХД с
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, по
договор за правна защита и съдействие от 17.11.2020г. са заплатени 500 лева за
представителство по НОХД № 3529/2020г. на СГС, които следва да бъдат
присъдени на ищеца. Доколкото по делото липсват данни за датата на съставяне на
останалите договори - за представителство по ВНОХД № П-4/17 и по ДП 17-
П/2012г. на СО – СГП, нито има категорични доказателства за плащане на сумите
по тях, то и адвокатските възнаграждения, договорени с тях не следва да се
присъждат.
Предвид това, съдът прие претенцията за обезвреда на имуществени вреди за
основателна до размера от 2 100 лева, в който следва да бъде уважена. За разликата
до пълния предявен размер от 4 684 лева е недоказана, от там – неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Във връзка с претъпрените неимуществени вреди следва да бъде посочено,
4
че воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство
безспорно са създали за него отрицателни преживявания, изразяващи се в
притеснения и отрицателни емоции, които са инициирани именно от образуваното
наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение за извършено престъпление, при което искът е доказан по основание.
Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера, представлява
неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване.
Досежно обезщетението на неимуществени вреди, на основание чл. 52 от
ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение, размерът му следва да се
определи от съда по справедливост.
Съобразно разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило девет години
и шест месеца - от 26.06.2012г. до 21.01.2022г., повдигнатото обвинение е било за
тежко умишлено престъпление, наказуемо с до десет години лишаване от свобода,
глоба и лишаване от права, като в периода на воденото наказателно производство,
освен задържането за 72 часа няма данни по отношение на ищеца да е вземана
мярка за неотклонение. Установено е по делото с кредитираните свидетелски
показания и заключението на приетата експертиза, че в периода на воденото срещу
5
ищеца наказателно производство, същият изпитвал негативни емоции –
притеснения, страх и безпокойство, които и понастоящем не са отшумели.
При определяне размера на дължимото обезщетение бе отчетено и това, че
през 2000г. ищецът е бил осъждан. Съгласно трайно установеното разбиране в
съдебната практика наред с останалите обстоятелства съдът следва да отчете
съдебното минало и наличието на други предишни осъждания при преценката на
личността на ищеца, които обуславят интензитета на усещането за накърнено
лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за
други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с
тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение / в т.вр.
Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 270 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 60 от 14.05.2019 г. по гр. д. № 2324/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 145 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 3365/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др./.
Предвид това и доколкото ищецът е бил осъждан, то интензитетът на страданията
му е в по-малка степен от тези на лице, по отношение на което за пръв път се
повдига обвинение.
При всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които
оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено
съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 8 000 лв. По делото не може да се възприеме по-
висок интензитет на негативно въздействие върху психиката на ищеца /независимо
от заключението на приетата съдебна експертиза/, в т.ч.и за влошаване на
здравословното му състояние, за което частични данни се съдържат в показанията
на св.Костов и СПЕ, но други писмени и гласни доказателства, вкл. съдебно-
медицинска експертиза в тази насока не са ангажирани. Не бяха ангажирани и
доказателства, воденото срещу ищеца наказателно производство да се е отразило
негативно върху трудовата му заетост и /или да е станало достояние на неговите
близки и познати. Бе съобразено и това, че по време на воденото наказателно
производство по отношение на ищеца не е действала мярка за неотклонение, при
което реално правата му не са били ограничени. При съобразяване на тези
обстоятелства, съдът прие, че търпените от ищеца негативни емоции следва да
бъдат обезщетени със сумата от 8 000 лева. Искът за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, следва да се уважи до
този размер, а за разликата до предявения размер от 80 000 лева - да се отхвърли
като неоснователен.
6
Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от 21.05.2022 г. –
предвид основателното възражение за изтекла давност, до окончателното й
погасяване. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до
окончателното плащане на главницата, представлява материалноправна последица
от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск
по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за
лихва, считано от 20.01.2022г., както е поискано с ИМ.
В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложи сумата от 10.00 лева – заплатена държавна такса, 60.00
лева – част от заплатеното възнаграждение за ВЛ, съразмерно на уважената част от
иска, както и 1 000 лева - адвокатско възнаграждение. При определяне на този
размер, съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ищеца действия. – подаване на
ИМ, явяване в съдебно заседание, и депозиране на писмени бележки. Това
възнаграждение е съразмерно и на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на Р. П. И., ЕГН
**********, с адрес с.Герман, ул.********, сумата от 10 100 лева, от които 8 000
лева – обезщетение за неимуществени и 2 100 лева – обезщетение за имуществени
вреди, от повдигането обвинение на 26.06.2012г. за престъпление по чл. 302.т. 1 ,
пр. предпоследно и т. 2 , б. а, вр. чл. 301 , ал. 1 , пр. 1 и 2, алт. 2 , вр. чл. 26 , ал. 1, вр,
чл. 20 , ал. 4 НК, по което наказателното производство е било прекратено с
постановление от 21.12.2021г. по ДП №17-П/2012 по описа на СО-СГП, пр.пр.№
5486/2012 по описа на СГС, ведно със законната лихва от 21.01.2022г. до
окончателното плащане, както и 1 070.00 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ претенциите за заплащане на обезщетение за разликата до пълните
им предявени размери – съответно за неимуществени вреди до размера от 80 000
лева, за имуществени вреди до размера от 4 684.00 лева, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8