РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Перник, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720201034 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. Д., с ЕГН **********, адрес:
*************, против: Наказателно постановление №25-3796-000441 от
14.05.2025 г. издадено от Й. Р. Д., на длъжност НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР
ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което за вменено нарушение на чл.137а,
ал.1 ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП, на жалбоподателя е
била наложена - глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че му е медицински
противопоказно да управлява автомобила с колан. Ангажирал е пред АНО и
пред съда, допълнителни писмени доказателства за твърденията си, в това
число и Телково РЕШЕНИЕ, като по делото се защитава сам и моли да му
бъде отменено атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като е изложила доводи по същество, в становището
при изпращане на преписката в придружителното писмо, с което преписката е
била окомплектована.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН GA №1209903, от 03.05.2025 г. на жалбоподателя е вменено
следното нарушение, при следните обстоятелства:за това, че на 03.05.2025 г. в
12:24 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.БЛАГОЙ ГЕБРЕВ, като Водач на лек
автомобил, КИА СПОРТИДЖ, *************,при обстоятелства: в град
Перник по улица Благой Гебрев с посока на движение от ул Карл Маркс към
ул. Юрий Гагарин, управлява лек автомобил марка КИА Спортидж, с
регистрационен номер ************* собственост на Ф. М. Т., с
ЕГН:**********. Като при извършената проверка на ул. Благой Гебрев до
номер 32, се установило, че водача управлява МПС без поставен
обезопасителен колан с какъвто превозното средство е оборудвано фабрично.
Водачът е сам в автомобила., е извършил: т. ВОДАЧ НА МПС ОТ
КАТЕГОРИИ М1, M2, M3 И N1, N2 И N3, КОГАТО Е В ДВИЖЕНИЕ, НЕ
ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С КОЙТО МПС Е ОБОРУДВАНО,
с което виновно е нарушил/а чл.137а ал. 1 от ЗДвП. При връчване на място на
акта, жалбоподателят, видно от представения акт в преписката не е вписал
възражения, но устно според него е изложил такива пред полицейските
служители, че има Телково решение и е освободен от задължението да носи
колан, при управление на МПС, поради здравословни причини, като
възраженията му, видно от представена по делото докладна записка
впоследствие също не са били приети за основателни и е било издадено
процесното НП, с което му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв за
нарушение на чл.137а НК, а именно за неносене на обезопасителен колан.
С оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но
проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително
гласни и писмени доказателства, в това число и посредством разпита на-
актосъставителя и очевидец, а именно- Н. К. П., на длъжност Старши полицай
във 02-ро РУ при ОДМВР-Перник, и св. По акта-И. Г. С.: на длъжност
полицейски инспектор във 02-ро РУ при ОДМВР-Перник, без дела и родство с
жалбоподателя, като е разпитана в последното сз и св.Д. С. Я., на длъжност
старши полицейски инспектор във 02-ро РУ при ОДМВР-Перник, като
предвид липсата на спомен нейните показания не носят информация относно
основния спорен предмет по делото. Що се отнася до показанията на двамата
свидетели, посочено по -горе, то от същите се установява, че безспорно са
спрели за проверка, процесния автомобил, че е бил управляван от
жалбоподателя, за което и не се спори, като и двамата сочат, че е бил без
обезопасителен колан / св. П. –„..По случая мога да кажа следното: Бях на
работа с колегата С. на територията на 02-ро РУ-Перник, с патрулен
автомобил. В светлата част на денонощието видяхме, че лицето в движещия се
автомобил е без поставен колан. Ние бяхме на установъчен пункт на ул. Бл.
Гебрев и проверявахме автомобилите. Беше приближаващ се автомобил- Киа
Спортидж. Не си спомням на какво разстояние беше автомобила. Ние бяхме
извън автомобила. Спряхме го със стоп палка и той спря. Представихме се,
искахме документи, заедно с колегата извършихме проверката. Установихме,
че се движи без обезопасителен колан. Тогава не представи документ, с който
да удостоверява, че може да се движи без колан. Обясни ни устно, че има
такъв, но не го представи и ние написахме акта. На място съставихме акта за
2
не носене на колан и той го разписа без възражения..“ и св. С.:“...Спомням си
от проверката, че водача на този автомобил, който го проверихме на
въпросната дата, при извършената проверка при 32-ри блок, не беше поставил
обезопасителния колан, с който автомобила е оборудван и не представи
документ, с който да е освободен от това да носи обезопасителен колан. Това
тук в залата е той (сочи жалбоподателя). С Н. П. бяхме на установъчен пункт с
автопатрул АП-230, с което извършваше рутинна проверка на автомобилите
движещи се на територията на 02-ро РУ- Перник. Може и да е била и
колежката Д. Я., служител на 02-ро РУ- Перник с нас. Тя също участва в
проверката. Извън автомобила бяхме, не помня кои бяхме, но видяхме, че се
приближава Киа Спортидж, който беше управляван от жалбоподателя. Той
беше сам в автомобила. Видяхме преди да го спрем, че няма колан. След
подаване на СТОП палка, той спря. След като го поканихме слезе от
автомобила. Мисля, че другата причина да го спрем е, че имахме съмнение, че
е без светлини. Доказал е, че е карал на дневни светлини затова няма такъв
акт. На мен не ми е показал документ, в който да пише, че е освободен от
поставянето на обезопасителен колан. В ТЕЛК-а да е описано. Аз не съм
медицинско лице и не мога да кажа за ТЕЛК-а...“, като съдът кредитира
показанията на свидетелите относно посочените основни обстоятелства, по
които и не се спори по делото, като спорно е съставомерно ли е деянието на
жалбоподателя, или същият по медицински причини не може да носи колан и
е освободен от това си задължение, като за изясняване именно на този въпрос,
по делото са били събрани допълнително писмени доказателства в това
числои въпросният ТЕЛК,в заверено копие- телково решение с рег.
№91361/04.04.2025 г., издадено от „МБАЛ д-р Иван Селимински- Сливен“
АД, гр. Сливен, видно от което жалбоподателят действително е с 80% ТНР,
като е описано като диагноза:“ *************"..Краен процент-80%тнр. По
Методиката за приложение на отправните точки по НМЕ /ДВ, бр.10 от
31.01,2023г./ т.Ш. Експертното решение се издава за срок от 3 години...като в
анамнезата е посочено, че -АНАМНЕЗА:“************.“,като е ангажиран и
амбулаторен лист от 17.06.2025 г, които е след датата на деянието и съдът не
го кредитира, но в този смисъл следва да се посочи, че освен че следва да се
кредитира процесното ТЕЛК решение, което е издадено преди деянието, за
което е вменено нарушение от страна на АНО, то са ангажирани по
преписката и други писмени доказателства, в това число и освен експертно
решение № 91361/04.04.2025г. за това че същият е с ТЕЛК 80% трудова не
работоспособност, то и в амб лист от 17.06.2025г. на жалбоподателя М. Д. е
издаден амбулаторен лист № 251685052993 в които е описана анамнеза че на
същия му е противопоказно носенето на ластични и пристягащи гръдни
колани, тоест повече от месец по- късно от издаване на НП, но докато
амбулаторния лист, не може действително както се възразява в
придружителното писмо от АНО, да обоснове хипотеза за неносене на колан,
като анамнезата е снета от лицето, то по делото е ангажирано също и
удостоверение № 3802 от 30.06.2025г. издадено му от Медицински център
„Медконсулт -2011“ ЕООД че лицето е освободено да носи предпазен колан
при шофиране, като НП е връчено на 25.06.2025г. а удостоверението е
издадено на 30.06.2025г. - тоест 5 дни по-късно, но макар и последните
писмени доказателства да са след деянието, то е видно че касаят именно
здравословното състояние на лицето, описано в ТЕЛК рениението, което е от
4.4.2025 г, тоест преди деянието и при положение, че се касае, видно от
описаното в същото за трайни и продължителни заболявания на лицето, то е
3
видно че същите само са констатирани от представените впоследствие
писмени доказателства, за да отразят конкретно, че е медицински
противопоказно на лицето носенето на подобен тип колан, което е изрично
вписано в представеното удостоверение, и макар и както АНО да възразява в
придружителното писмо, последните да са с по-късно дата, то те отразяват
обективни факти, налични преди тази дата и следва да се вземат предвид от
съда, като тези обстоятелства е следвало и ано да вземе предвид, тъй-като
макар и след издаване на акта са били на неговото внимание, като нито са
описани в НП, нито е взето отношение по същите извън описаното вече към
съда в представянето на преписката.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
АУАН №GA №1209903, от 03.05.2025 г., копие от Наказателно постановление
№25-3796-000441 от 14.05.2025 г. издадено от Й. Р. Д., на длъжност
НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, заповедта цитирана в
НП, цитираните медицински доказателства- удостоверение № 3802 от
30.06.2025г. издадено му от Медицински център „Медконсулт -2011“ ЕООД
относно жалбоподателя, освен експертно решение № 91361/04.04.2025г и амб
лист, както и докладна записка по делото, справка нарушител водач, и
събраните по делото гласни доказателства, като в съвкупност от така
събраните доказателства съдът изложи приетата за установена фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя-се установиха и ще се разгледат
по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Тук следва само в допълнение да се посочи, че съдът при разглеждане на
предмета на делото, е ограничен да се произнесе, по атакуваното НП и
неговата законосъобразност и обоснованост и доказаността на нарушението.
Тук следва да се посочи, че чрез съставения акт се сезира
оторизирания административно наказателен орган със съответния
4
административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид, който по силата на
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото .
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание. Допълнително
жалбопадателят е депозирал възражения и то конкретни приложил е решение
от ТЕЛК, то дори и същото да е било счетено за неоснователон и че не е
налице някоя от хипотезите изключение по чл. 137а, ал.2 ЗДВП, то е следва да
не се прибързва с издаването на НП-то, при дословно възпроизвеждане на
фактическтата обстановка от акта, а да се изчака, да се изяснят фактите по
делото и АНО да изпълни задължението си по чл.53, ал.3 ЗАНН, а именно -
"...Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина... “, задължение
което АНО не е изпълнил, като не само че е издал атакуваното НП, без да
обследва допълнителните възражения на жалбоподателя, но без да съобрази
всички медицински документи е издал НП, като не ги е описал и в същото, а е
изложил доводи едва в придружителното писмо до съда относно тях.
По отношение на приложението на материалния закон:
Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време
на движение е прогласено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а в ал. 2 на същия член са
посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на
обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно
посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица,
коитоне попадат в персоналния обхват на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП имат
задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение.
Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат
изключения не подлежат на разширително тълкуване. Според хипотезата на
чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на
обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява
неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице –
водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само
5
състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните
възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.
Видно от представените в съдебно заседание медицински документи
по отношение на жалбоподателя е налице изключението за поставяне на
обезопасителен колан. Представено е Решение №91361/04.04.2025г-телково
решение с рег. №91361/04.04.2025 г., издадено от „МБАЛ д-р Иван
Селимински- Сливен“ АД, гр. Сливен, видно от което жалбоподателят
действително е с 80% ТНР, като е описано като диагноза:“ Диагноза: *****,
както и изрично издадено впоследствие - удостоверение № 3802 от
30.06.2025г. издадено му от Медицински център „Медконсулт -2011“ ЕООД
относно жалбоподателя, където изрично е записано че „лицето не може да
носи предпазен колан при шофиране“, за което са се разписали трима доктори,
а видно от вписаните заболявания на лицето в това удостоверение, то същите
са съответни на тези описани в телковото решение, издадено по -рано и с
дълъг давностен срок от три години, поради което и съдът ги кредитира, макар
и последното да е издадено след издаването на НП, то отразените заболявания
в него, както и противопоказанието да носи колан при шофирани, са
обосновани именно от констатираните в телка заболявания, а е очевидно, че
същите са с дълга давност. От гореизложеното, съдебния състав счита, че не е
налице нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и НП, като е налице отменително
основание и изкл по ал. 2 на същия член, поради което и НП следва да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно. Следва само да се посочи, в
допълнение, че Законът не предвижда специален ред за удостоверяване на
физическото състояние на водача, за да се обоснове прилагането на
изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Поради това посоченото в
нормата обстоятелство може да бъде установено както чрез медицински
документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не
позволява използването на обезопасителен колан т 2 и т.3 - т.3. (нова - ДВ, бр.
60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни
превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая в
съдържанието на ангажираното от жалбоподателя писмени доказателства,
ясно се сочи, че описаните заболявания и предписанието в удостоверението
кореспондират именно с посочените изключения, които законът предвижда.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, но същият не претендира
заплащане на
разноски и не представя надлежни доказателства за сторени такива.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №25-3796-000441 от
14.05.2025 г. издадено от Й. Р. Д., на длъжност НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР
ПЕРНИК, РУ 02 ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя -М. Г. Д., с ЕГН
6
**********, адрес: *************, за вменено нарушение на чл.137а, ал.1
ЗДВП, и на основание чл. 183, ал4, т.7, пр..1. от ЗДвП, на жалбоподателя е
била наложена - глоба в размер на 50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд -гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7