Р Е Ш Е Н
И Е
15.06.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 11 (единадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 838 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „4.” ЕООД *** твърди, че на 14.12.2015 г. сключило с ответницата Б.М.К. договор за кредит № **********, по силата на който предоставило на последната сума в размер на 200,00 лева. Договорът бил сключен от разстояние, като К. усвоила тази сума, като впоследствие се възползвала от възможността да получи допълнителни суми. Така, понастоящем дължала главница в общ размер 450,00 лева. Уговорената договорна лихва по кредита се равнявала на 13,28 лв. тъй като ответницата забавила плащанията, заемодателят направил разходи за уведомяване на длъжника в размер на 30,00 лв. Освен това, К. дължала такса за експресно разглеждане в размер на 90,56 лв. и наказателна лихва в размер на 292,95 лв. Същата не погасила нито едно от тях. Поради това, ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на съда. В срока по чл. 415 от ГПК, К. депозирала възражение срещу заповедта. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на ВПРС: в размер на 450,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** от 14.12.2015 г.; в размер на 13,28 лв., представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** от 14.12.2015 г., за периодите 14.12.2015 г. – 13.01.2016 г. и от 22.02.2016 г. до 13.03.2016 г.; в размер на 292,95 лв., представляващо обезщетение („наказателна лихва”) за неплатени в срок, през периодите от 11.06.2016 г. до 04.07.2016 г. и от 19.07.2016 г. до 03.10.2017 г., главни парични задължения по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** от 14.12.2015 г.; в размер на 90,56 лв., представляващо такса за експресно разглеждане, начислена на 14.12.2015 г., на 15.12.2015 г., на 28.12.2015 г. и на 22.02.2016 г. по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** от 14.12.2015 г., в размер на 30,00 лв., представляващо разноски за уведомяване на длъжника, начислени на 11.06.2016 г., на 19.08.2016 г. и на 03.09.2016 г. по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** от 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 30.11.2017 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство.
Ответницата
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В исковата молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В
първото по делото заседание на 11.06.2020 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 15.12.2017 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на
следните приети по делото доказателства: договор за кредит № ********** за
периода от 14.12.2015 г. до 05.07.2016 г. с „4.“ ЕООД *** – 10 броя; общи
условия на договора за кредит от 05.10.2015 г.; 4 бр. платежни нареждания от
14.12.2015 г., 15.12.2015 г., 28.12.2015 г. и 22.02.2016 г.; 6 бр. разписки за
извършено плащане от 12.01.2016 г., 17.02.2016 г., 12.03.2016 г., 12.04.2016
г., 13.05.2016 г. и 05.07.2016 г. и 3 бр. уведомителни писма от 03.09.2016 г.,
19.08.2016 г. и 26.06.2016 г..
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „4.” ЕООД *** по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване
по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Б.М.К. в
качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 329/10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 714/2017 г. на ВПРС, и след депозирано
възражение от ответницата по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно –
съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за
изпълнение. Доказателствената
тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока,
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 714/2017 г. на ВПРС, събраните писмени.
Настоящият състав
счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове
са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществуват изброените
по-горе вземания на „4 финанс” ЕООД гр. София от Б.М.К..
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на „4 финанс” ЕООД направените
разноски по настоящото исково производство в размер на 225,00 лв. и по
заповедното производство в размер на 75,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.К. с
ЕГН **********,*** и „4.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище:***, адрес на
управление:***, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян, че съществува вземане на „4.” ЕООД от Б.М.К.
в размер на 450,00 лв. (четиристотин
и петдесет лева), представляващо задължение за връщане
на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
********** от 14.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.11.2017 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 329/10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на Районен съд – Велики
Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.К. с ЕГН ********** и „4.” ЕООД *** с ЕИК *********,
че съществува вземане на „4.” ЕООД
от Б.М.К. в размер на 13,28 лв. (тринадесет
лева и 28 стотинки), представляващо задължение за плащане
на лихва върху заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
********** от 14.12.2015 г., за периодите 14.12.2015 г. – 13.01.2016 г. и от
22.02.2016 г. до 13.03.2016 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 329/10.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от
ЗПФУР, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.К. с ЕГН ********** и „4.” ЕООД *** с ЕИК
*********, че съществува вземане на
„4.” ЕООД от Б.М.К. в размер на 90,56 лв.
(деветдесет лева и 56 стотинки), представляващо такса
за експресно разглеждане, начислена на 14.12.2015 г., на 15.12.2015 г., на
28.12.2015 г. и на 22.02.2016 г. по договор за предоставяне на кредит
от разстояние № ********** от 14.12.2015 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 329/10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.К. с ЕГН ********** и „4.” ЕООД *** с ЕИК
*********, че съществува вземане на
„4.” ЕООД от Б.М.К. в размер на 292,95
лв. (двеста деветдесет и два лева и 95 стотинки), представляващо обезщетение („наказателна лихва”) за неплатени в срок, през периодите от
11.06.2016 г. до 04.07.2016 г. и от 19.07.2016 г. до 03.10.2017 г., главни
парични задължения по договор за предоставяне на кредит
от разстояние № ********** от 14.12.2015 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 329/10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 714/2017 г. по описа на Районен съд –
Велики Преслав.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от
ЗПФУР, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.К. с ЕГН ********** и „4.” ЕООД *** с ЕИК
*********, че съществува вземане на
„4.” ЕООД от Б.М.К. в размер на 30,00 лв.
(тридесет лева), представляващо представляващо
разноски за уведомяване на длъжника, начислени на 11.06.2016 г., на 19.08.2016
г. и на 03.09.2016 г. по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
********** от 14.12.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 329/10.10.2017 г. по ч.гр.д. №
714/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
ОСЪЖДА Б.М.К. да заплати на „4.“ ЕООД ***, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 225,00 лв. (двеста двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА Б.М.К. да заплати на „4.“ ЕООД ***, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 714/2017 г. на ВПРС в размер на 75,00 лв.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответницата
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е била
лишена от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: