№ 230
гр. Варна, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110203523 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от Р. Е. С., против Електронен фиш серия К № 6027802 на ОД на
МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се излага становище, че процесният фиш е издаден
след изтичане на законоустановения срок, предвиден в нормата на чл. 34 от ЗАНН,
считано от момента на извършване на нарушението. Сочи се, че същият е издаден след
издаване за същото нарушение на ЕФ серия К№ 4553800 на ОД на МВР-Варна по
отношение на съпругата на въззивника, в качеството й на собственик на автомобила, с
който е извършено твърдяното нарушение. Навежда се довод за незаконосъобразност
на издадения фиш, предвид липсата на приспаднат толеранс, което се сочи, че е
самостоятелно основание за отмяната му. Иска се електронният фиш да бъде отменен.
В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Постъпило е по делото писмено становище, с което се поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са
писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Л.,, в което се излага
1
становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по
време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди
се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е
отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото
средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена
опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за
прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 6027802 е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1 т.3 от ЗДвП за това, че на 27.02.2021 г. в 11.21 ч. в гр. Варна, по „Аспарухов
мост“ на южен пътен възел в посока на движение към центъра на града, е управлявал
л. а. Мицубиши Спейс- Рънер с рег. № РВ 4158 РН със скорост от 71 км/ч. при
допустима за населеното място скорост от 50 км/ч., като нарушението е установено с
АТТС (ARH CAM S1).
След като е констатирано, че автомобилът е собственост на М.Х. С.а, на същата
е съставен и връчен ЕФ Серия К № 4553800, с указание, че в 14-дневен срок същата
може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок е постъпила
декларация от С.а, в която е посочила, че на 27.02.2021 г. в 11.21 часа л.а. с рег. № РВ
4158 РН е управляван от съпруга й Р. Е. С. с ЕГН:**********. Към декларацията е
приложено копие от СУМПС № ********* на С..
С оглед постъпилата декларация, по отношение на възз. Р. С. е издаден процесния
ЕФ Серия К № 6027802, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. с чл. 182 ал.1 т.3 от
ЗДвП е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършване на
гореописаното деяние, представляващо нарушевие на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното
средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална
проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни
признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния
контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на МВР-Варна, което
кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който електронния фиш
се издава от овластените контролни органи.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено
с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС
и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 27.02.2021 г., към настоящия
момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо
средство с № 11743C9, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното
нарушение, съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при
извършеното измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – от 74 км/ч, е съобразено допустимата грешка при
измерването от 3 км/ч в електронния фиш е отразена измерена скорост от 71 км/ч.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е
автоматизирано техническо средство – стационарно преносим уред за контрол на
скоростта - ARH CAM S 1 / с № 11743C9, което е одобрен тип средство за измерване и
на което е извършена метрологична проверка на 29.10.2020 г. със срок на валидност 1
г. /видно от представения с АНП протокол от проверка/.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за
3
движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на
АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №
1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и
системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от
страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по
включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено
копие на протокол № 819р-5705/27.02.2021 г., издаден по образец, представляващ
приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е
функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в
интервала от 10.30 до 12.00 ч., в рамките на който е извършено и процесното
нарушение.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа
всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го
служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство,
местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и
последното статично изображение/ видеозапис.
Съдът оцени като неоснователни доводите на въззивника за незаконосъобразност
на електронния фиш, с оглед издаване на друг електронен фиш за същото нарушение.
Видно от приобщените по делото писмо с рег.№ 819- 000-53995/29.11.2022 г. от
Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Варна, с приложен към същия електронен
фиш Серия К № 4553800 и справки от АИС АНД на МВР-2 листа, първоначално
издадения ЕФ за същото нарушение на собственика на процесното превозно средство –
Мария С.а, е анулиран с оглед попълнената от същата декларация, сочеща въззивника
като лице, което е управлявало с л. а. Мицубиши Спейс – Рънер с рег. № РВ 4158 РН
на посочените във фиша място, дата и час. В съдържанието на издадения впоследствие
на жалбоподателя ЕФ, е ясно указана възможността в 14-дневен срок същият да
представи писмена декларация, в която да посочи данните на лицето, което е
управлявало моторното превозно средство, както и да представи копие на
свидетелството за управление на водача. Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. В нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП е
предвидено, че в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, собственикът
на съответното превозно средство, с което е извършено нарушението заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по делото, че на
процесната дата, час и място, с л. а. Мицубиши Спейс – Рънер с рег. № РВ 4158 РН е
извършено описаното в електронния фиш нарушение.
4
В случая с електронния фиш е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, за това, че на процесната дата и час е управлявал
автомобила в населено място със скорост над разрешената такава от 50 км/ч, а именно
от 71 км/ч, т.е. констатирано е превишаване на допустимата скорост с 21 км/ч. В
посочения пътен участък липсва знак, който да определя допустима максимална
скорост на движение, различна от установената в таблицата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
максимална скорост от 50 км/ч в рамките на населените места за превозните средства
от категория В. С оглед на изложеното , нарушението се явява безспорно установено от
обективна страна.
С посоченото деяние безспорно е нарушена нормата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, която
е цитирана и в електронния фиш, която гласи, че при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава конкретно посочени
стойности, в зависимост категорията на управляваното МПС и обстоятелството, дали
се движи в населено място, извън населено място, по автомагистрала или скоростен
път.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата на
чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 21 км. /ч. в населено място
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия текст е предвидил глоба в размер
на 100 лева. Размерът на глобата е определен в абсолютен размер, поради което съдът
намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на санкцията.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид, а от друга страна превишаването на максимално
допустимата скорост повишава риска от реализиране на ПТП и евентуално засягане на
здравето и живота на участниците в движението.
С оглед направеното искане за присъждане в полза на страните на разноски
по делото, съдът от правна страна съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6027802 на ОД на МВР- Варна, с
който на Р. Е. С. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Е. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6