№ 989
гр. Пазарджик, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20245220102230 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. С., ЕГН
**********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „П.“ № 16, чрез пълномощника му
адвокат П. Г., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 39, срещу А. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „Ш.“ № 3.
Ищецът твърди, че на 18.03.2020 г. е сключил договор за прехвърляне на
недвижим имот с ответницата, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 84, том I, нот.
дело 79/2020 г. на нотариус Н.Х., с район на действие Районен съд –
Пазарджик, по силата на който й е прехвърлил Поземлен имот с пл. № 447, за
който е отреден УПИ IV-447, в кв. 49 по плана на с. В., общ. С., обл.
Пазарджик, ул. „П.“ № 16, целият с площ от 823 кв.м., като имотът участва в
УПИ IV-447 с 823 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и всички подобрения и
приращения, с неприложена регулация, при съседи на имота УПИ III-446,
УПИ V-448 и улици с ос. т. 61-62 и ос. т. 54-55, срещу поетото от ответницата
задължение да го гледа и издържа до края на живота му. С договора ищецът
запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота.
Сочи, че е придобил имота по давност, наследство и делба. Въпреки поетото
от ответницата задължение да го гледа и издържа до края на живота му, тя не
полагала грижи за него – не му осигурявала храна, отопление, почистване на
жилището, както и финансовата му издръжка. Твърди, че от края на м. април
2024 г. е напуснала дома му и не е полагала грижи за него и не го издържала.
Излага, че докато живеели заедно той я издържал финансово. Ищецът навежда
твърдения, че от раждането си е с луксация на двете тазобедрени стави, тежка
коксартроза и захарен диабет с неврологични усложнения, поради което бил
1
трудно подвижен и не трябвало да натоварва долните си крайници. Сочи, че
бил освидетелстван от ТЕЛК и бил с 66% трайно намалена работоспособност.
Поради влошеното си здравословно състояние имал нужда от допълнителни
грижи и издръжка – водене на прегледи, ежемесечно закупуване на лекарства,
които грижи и издръжка ответницата не полагала. Отправя искане съдът да
развали, поради неизпълнение от страна на ответницата, сключения на
18.03.2020 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 84, том I, нот. дело 79/2020 г. на
нотариус Н.Х., с район на действие Районен съд – Пазарджик, по силата на
който е прехвърлил посочения по-горе недвижим имот на ответницата срещу
поетото от нея задължение да го гледа и издържа до края на живота му, по
отношение на който имот е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно
право на ползване. Претендира присъждане на разноски
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата А. Г. Т., чрез назначения й по
делото особен представител, представя отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че задължението на
ответницата да полага грижи за ищеца е възникнало на 18.03.2020 г., а с оглед
твърденията на ищеца, същата е живяла при него – в дома му, до края на м.
април 2024 г. когато го е напуснала. Сочи, че било логично да се приеме, че
ответницата е осъществявала грижи за него за период от 4 години и 1 месец,
доколкото са живели заедно в едно домакинство, който период намира за
сравнително дълъг. Сочи, че исковата молба е предявена един месец след като
ответницата била напуснала дома на ищеца, като ищецът не бил посочил
причини за това. Намира, че периода от един месец, за който се твърди, че
ответницата не е полага грижи за ищеца, е твърде кратък, за да се приеме, че е
налице неизпълнение на договора. Сочи, че задължението за издръжка и
гледане на ищеца, поето от ответницата е за доста дълъг период – до края на
живота на ищеца. Посочва, че доколкото ищецът е роден на 22.08.1969 г. се
предполагало, че краят на живота му нямало да настъпи скоро, поради което
ответницата следвало да изпълнява задължението си за един сравнително
дълъг период от време. Като се вземел предвид периода от 4 години и 1 месец,
в който ответницата изпълнявала задължението си, то твърдяното
неизпълнение на задължението за 1 месец се явявало незначителна част, в
сравнение с поетото задължение да гледа и издържа ищеца до края на живота
му. Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, съобразно която
разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от
задължението е незначителна, в сравнение с интереса на кредитора. Поради
това намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа искова молба и моли за уважаване на иск, с
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, поддържа подадения
отговор и оспорва иска като неоснователен, съответно моли за неговото
отхвърляне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
2
страна:
По делото не е спорно, а и от приложения Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 84, том I, рег.
№ 1033, нот. дело 79/2020 г. на нотариус Н.Х., с район на действие Районен
съд – Пазарджик, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик с вх. рег. №
1745/18.03.2020 г., дв. вх. рег. № 1742/18.03.2020 г., акт № 133, том 6, дело №
1662, се установява, че на 18.03.2020 г. е сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка между А. А. С. от една страна, като
прехвърлител, и А. Г. Т. от друга, в качеството й на приобретател, съгласно
който на последната е прехвърлен недвижим имот, а именно - Поземлен имот
с пл. № 447, за който е отреден УПИ IV-447, в кв. 49 по плана на с. В., общ. С.,
обл. Пазарджик, ул. „П.“ № 16, целият с площ от 823 кв.м., който имот участва
в УПИ IV-447 с 823 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и всички подобрения и
приращения, с неприложена регулация, при съседи на имота: УПИ III-446,
УПИ V-448 и улици с ос. т. 61-62 и ос. т. 54-55, срещу задължението
приобретателят Т. да гледа и издържа прехвърлителя С. до края на живота му,
а последният си запазил правото да ползва недвижими имот за личните си
нужди и безвъзмездно до края на живота си.
По делото е представен и Нотариален акт № 185, том 4, дело № 2468/1992
г., издаден на 31.08.1992 г. от нотариус П.М. при Районен съд - Пазарджик, по
силата на който ищецът А. С. е признат за собственик на основание
придобивна давност, делба и наследство на следния недвижим имот – Дворно
място в с. В., съставляващо парцел IV-447, в кв. 49 по плана на селото,
състоящ се от 823 кв.м., при неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него жилищна сграда на 80 кв.м., при съседи: улица, парцели
III-446 и V-448
Видно от представеното по делото Удостоверение № 271/24.06.2024 г. за
установяване на факти и обстоятелства по териториално и селищно
устройство, издадено от кмета на кметство с. В., община С., по отношение на
недвижим имот УПИ IV-447, в кв. 49 по плана на с. В., с административен
адрес: с. В., общ. С., обл. Пазарджик, ул. „П.“ № 16, е установено, че по
разписната книга, приложена към действащия план, имотът е записан на А. Г.
Т., като поземлен имот с пл. № 447, за който е отреден УПИ IV-447, в кв. 49
при съседи: УПИ III-446, УПИ V-448 и улици с ос. т. 61-62 и ос. т. 54-55.
Посочено е, че УПИ IV-447 е с площ от 823 кв. м., с неприложена регулация,
както и че участва в УПИ IV-447, с площ от 823 кв. м. По делото е представена
и скица на имота, издадена на 24.06.2024 г., както и данъчна оценка.
Видно от представеното по делото Експертно решение № 2310 от
08.07.2021г., издадено от състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, ищецът
А. С. е преосвидетелстван с 66% трайно намалена работоспособност, за срок
от 3 години, без чужда помощ. Отразена е водещата диагноза - Дисплазична
коксатроза – тежка степен. Като противопоказани условия на труд е посочено
– натоварване на долни крайници. Посочено е още, че същият е работещ –
пенсионер, с лична пенсия за инвалидност, като оператор на машини в завод
Костал, както и че работата му е подходяща за здравословното му състояние,
при спазване на противопоказанията в решението.
3
Видно от приетата по делото Епикриза, издадена от МБАЛ Пазарджик
АД, в периода от 01.02.2023 г. до 05.02.2023 г. ищецът С. е хоспитализиран в
болничното заведение, с окончателна диагноза Неинсулинозависим захарен
диабет, с неврологични усложнения. В епикризата е отразено, че същият има
придружаващи заболявания – есенциална (първична) хипертония, увреждания
на лумбо-сакралните коренчета, както и двустранна коксартроза при вродена
луксация, съответно, че през 1980 г. му е извършена операция на лява
тазобедрена става по повод анкилоза. Изписан е в добро общо състояние, с
указания за проследяване и посещение на ендокринолог.
С Експертно решение № 92392 от 04.07.2024 г., издадено от състав на
ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД, ищецът А. С. е преосвидетелстван с 80,4%
трайно намалена работоспособност, за срок от 2 години, без чужда помощ.
Отразена е водещата диагноза - Дисплазична коксатроза – тежка степен. Като
противопоказани условия на труд е посочено – натоварване на опорно-
двигателния апарат. В решението са отразени и други налични заболявания на
ищеца С. - пресилна катаракта на двете очи, увреждане на междупрешленни
дискове, скъсен ляв крайник с 3-4 см. Посочено е още, че същият е работещ –
пенсионер, с лична пенсия за инвалидност, като оператор, като работата му е
подходяща за здравословното му състояние, при спазване на
противопоказанията в решението.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан И.Б.К., който е съсед на
ищеца. Познава отпреди 7-8 години ответницата А. Т., откакто е отишла да
живее при С., заедно с дъщеря си Н.. С. и Т. живеели на семейни начала.
Ответницата живяла при ищеца в с. В. до началото на миналата година,
откогато не я виждал в селото. Чул от съседи, че е заминала в Германия, с друг
мъж, с когото започнала връзка през социалните мрежи. Семейството на
ответницата също живеело в селото. През периода, в който ищецът и
ответницата живеели заедно, същата не работела и не е имала странични
доходи, а средствата за домакинството се осигурявали от ищеца С., който
работел и получавал пенсия по здравословни причини. Същият заплащал
режийните разходи - ток, вода и телевизия, като се случвало да дава пари на
ответницата, за да ги плати. Гостувал в къщата на ищеца, като ответницата му
поднА.ла почерпки. Понастоящем С. живеел сам и никой не се грижел за него.
Знае, че ищецът има проблеми с краката – ставането му било трудно, като му
се е налагало да влиза и в болница. Свидетелят му ходел на свиждане,
съответно му купувал и лекарства от гр. С., когато ищецът го помолел, тъй
като нямал книжка. Не е бил свидетел на недоразумения и скандали между
ищеца и ответницата. Сочи, че ищецът се грижил за нея и за детето й. Не е
знаел, че С. е прехвърлил жилището си на ответницата срещу гледане и
издръжка. Предполага, че го е направил, за да си подсигури старините.
Разбрал за прехвърлянето на имота от ищеца, след като ответницата го
напуснала.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като логични,
последователни и базирани на лични впечатления, доколкото не са
ангажирани други доказателства, които да ги опровергават.
В обяснения по реда на чл. 176 от ГПК ищецът А. С. заявява, че заживял с
ответницата като семейство от 2010 г. Имотът й прехвърлил през 2020 г.,
4
защото му казала, че няма имоти и не знае какво ще стане с нея, ако се случи
нещо с него. Казал й, че ще й прехвърли къщата срещу гледане и издръжка и
една отишли при нотариус. Обсъждали прехвърлянето дни преди да настъпи
Ковид – кризата, когато вече се говорило за нея. Прехвърлил й имота за нейна
сигурност. Сочи, че прекарал тежък Ковид.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане, поради неизпълнение на задълженията на
ответницата.
За да възникне предявеното потестативно право за разваляне на договора
за прехвърляне на имот срещу поето задължение за гледане и издръжка,
следва в обективната действителност да са проявени следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на действително облигационно
правоотношение по алеаторен договор – за прехвърляне на право на
собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка;
приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно
задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е
незначително с оглед интереса на кредитора, както и кредиторът да е оказал
необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него
правни задължения по процесния договор.
По делото не е спорно, а и от писмените доказателства се установи, че
между ищеца А. С., в качеството му на прехвърлител, и ответницата А. Т., в
качеството й на приобретател, е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка за бъдеще време, обективиран в Нотариален акт № 84, том I, рег. №
1033, нот. дело 79/2020 г. на нотариус Н.Х., с район на действие Районен съд –
Пазарджик, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик с вх. рег. №
1745/18.03.2020 г., дв. вх. рег. № 1742/18.03.2020 г., акт № 133, том 6, дело №
1662. Съдът намира, че процесният договор, е действителен и е породил
целените от страните правни последици. Собствеността върху имота е
прехвърлена на ответницата - приобретател със сключването му, доколкото
ищецът е бил негов собственик, съобразно представения нотариален акт от
1992 г., съответно от момента на сключването договора е възникнало и
поетото от ответницата задължение с него да осигурява на ищеца
договорената издръжка и гледане.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се
определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на
волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи - в този смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр.д. №
609/2003 г., II ГО на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр.д. № 5524/2007 г.,
ІІ ГО на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр.д. № 612/2010 г., ІІІ ГО на
ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., ІV ГО на ВКС. Ако в
5
договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и
гледане“, какъвто е и настоящият случай, издръжката включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя - без
оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В този смисъл и
Решение № 20/22.07.2015 г. по гр.д. № 1853/2014 г., IV ГО на ВКС.
В случая е прехвърлено имущество от страна на ищеца в полза на
ответницата срещу задължение за издръжка и гледане за бъдеще време,
доколкото липсват уговорки за осъществена грижа за минал период.
Сключеният между страните договор има алеаторен характер, доколкото
съдържа неопределеност на престацията на приобретателя. Задължението за
гледане и издръжка е поето до края на живота на прехвърлителя, при което не
се знае колко време ще живее последният, а оттам и какъв би бил обемът на
издръжката и гледането, дължими от ответницата. Налице е и неяснота
относно промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя, както
и неговото физическо, психическо и емоционално състояние. В случая,
доколкото в договора липсват конкретни уговорки за обема и съдържанието на
поетото от ответницата задължения за гледане и издръжка, следва да се
приеме, че се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
Следва да се посочи, че при този вид договори престацията, която се дължи,
взета в своята цялост, е продължителна, като изпълнението трябва да е
ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Поради това
частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и е основание
за разваляне на договора.
На следващо място, характерно за този вид алеаторни договори е, че с
факта на прехвърлянето на правото на собственост върху имота, възниква и
изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно,
постоянно, със собствени усилия или чрез трети лица, да извършва
договорените действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя
необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване
издръжка. В този смисъл задълженията за гледане и издръжка възникват със
самото сключване на договора и подлежат на изпълнение от самото му
сключване, като не е необходима допълнителна покана. Двете правни
задължения – за гледане и за издръжка, дори и да възникват от един
правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани,
поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено,
количествено или темпорално отношение, кредиторът може да упражни
възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно
волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор - по
съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД. Освен това при този вид договори длъжникът по
задължението за гледане и издръжка трябва да достави на кредитора
непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и
издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички
действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното
състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен
елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка зависи
6
от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от това,
дали прехвърлителят разполага и със свои средства и би могъл да се издържа
от тях. Противоположен извод би противоречал на възмездния характер на
процесния договор и би се стигнало до това приобретателя да получи
недвижим имот без да престира нищо от своя страна.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата -
приобретател по процесния договор, е да установи точното изпълнение на
задълженията й по договора за предоставяне на издръжка и грижи, за
задоволяване на нуждите на прехвърлителя, ежедневно и непрекъснато в
договорения обем. В случая ищецът – кредитор по това задължение, не е
длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил
задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява и
съществуването на насрещното задължение на приобретателя – да предоставя
уговорените издръжка и грижи. В тежест на ответницата е да установи при
условията на пълно и главно доказване пълното и точно изпълнение на
договора, в това число, че е осигурявала необходимата на прехвърлителя
издръжка и е полагала всички необходими за него грижи, на базата на
действителните му конкретни нужди.
В конкретния случай, изпълнение на задълженията по процесния договор
от страна на ответницата след месец април 2024 г., не се твърди и не се
установява по делото. Видно е от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетеля К., че след като ответницата е напуснала ищеца през
2024 г., същата е заминала в Германия с друг мъж и към настоящия момент не
се е завръщала. Установява се по делото и че преди да напусне ищеца,
ответницата не е работила, съответно не е участвала в издръжката на
домакинството, доколкото е разчитала на неговите доходи, включително и за
отглеждането на дъщеря й, която е живяла с двамата. След като е напуснала
ищеца, ответницата не е извършвала каквито и да било действия по
изпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка на ищеца - същият
живее сам и никой не се грижи за него, като доказателства в обратна насока по
делото не са ангажирани.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е
с влошено здравословно състояние, което може да се определи като трайно. Че
ищецът се е нуждаел от грижи се установява от кореспондиращите помежду
си писмени и гласни доказателствени средства, които непротиворечиво
установяват редица негови заболявания и свързаната с тяхното лечение и
преодоляване потребност от ежедневни грижи и помощ в продължителен
период. Видно е от събраните по делото доказателства, че малко след
сключване на договора ищецът е преосвидетелстван с решение на ТЕЛК, като
му е определена 66% трайна неработоспособност, поради основното му
заболяване Дисплазична коксатроза. През 2024 г. същият е преосвидетелстван
и му е определена по-висок степен на трайна неработоспособност - 80,4 %,
като освен основното му заболяване - Дисплазична коксатроза, основание за
увеличаване процентът на инвалидност са и други заболявания - катаракта на
двете очи, увреждане на междупрешленни дискове, включително скъсен ляв
крайник с 3-4 см. В този смисъл е налице тенденция за влошаване на
здравословното му състояние с напредване на възрастта, което неминуемо
изисква по-голяма грижа. Обстоятелството, че с решенията на ТЕЛК не му е
7
призната чужда помощ, във връзка с освидетелстването, както и това, че му е
позволено да работи, но при спазване на противопоказания – да не натоварва
опорно-двигателната си система, не изключват задължението на ответницата
да престира изпълнение по сключения договор за гледане и издръжка, като
полага необходимите за ищеца грижи и му осигурява нужната издръжка. В
случая ищецът е на възраст 55 г., получава пенсия за инвалидност,
освидетелстван е надлежно от лекарска комисия с трайно намалена
работоспособност от 80,4% поради налични заболявания, като са му дадени
конкретни противопоказания при осъществяване на трудова дейност. В този
смисъл, макар и да му е позволено да работи, същият е ограничен в избора си
на работа, доколкото следва да не натоварва опорно-двигателната си система,
съобразно показанията на лекарската комисия. На следващо място, пак във
връзка със заболяванията на опорно-двигателната система на ищеца, следва да
се има предвид, че същите предполагат специфични негови нужди от чисто
битов характер, които да му осигурят нормални условия на живот –
приготвяне на храна, почистване, пазаруване, грижа за личната хигиена и т.н.
В случая, доколкото липсват конкретни уговорки и с оглед посоченото по-
горе, следва да се приеме, че с договора ответницата се е задължила да
подсигури спокоен и нормален живот на ищеца, какъвто прехвърлителят е
водил до момента на сключване на процесния алеаторен договор, съответно да
полага трайно, постоянно и непрекъснато и по-големи грижи, в случай на
влошаване на здравословното му състояние. Съдът не възприема за
основателни възраженията в обратна насока, направени от страна на
процесуалния представител на ответницата, че като на ищеца не му била
определена чужда помощ с решенията на ТЕЛК и същият можел да работи, то
нямал нужда от грижи и подпомагане, доколкото видно от събраните по
делото доказателства здравословното му състояние не се е подобрило с
времето, а напротив.
На следващо място, според данните по делото, след като е напуснала
ищеца, ответницата е заминала в чужбина, като няма данни да му е
осигурявала каквито и да било грижи. В този смисъл, може да се направи
обоснован извод, че същата се е дезинтересирала от поетите с договора
задължения спрямо ищеца, при липса на каквито и да било обективни пречки
за тяхното изпълнение. Не се установява по делото от страна на ответницата
да е правено искане за трансформиране на задължението за издръжка и
гледане с парично такова, като липсват и доказателства същата да е изпращала
на ищеца каквито и да било парични суми за неговата издръжка, с които макар
и частично, да изпълнява поетите с договора задължения. В този смисъл,
съдът не възприема за обосновано изразеното от страна на процесуалния
представител на ответницата предположение, че ответницата е заминала в
чужбина, за да работи и да осигурява именно издръжка на ищеца, доколкото
такива доказателства по делото няма. Както бе посочено, в доказателствена
тежест на ответницата е установяване изпълнението на дължимата издръжка и
грижи, ежедневно и непрекъснато в договорения обем, за задоволяване на
нуждите на прехвърлителя. В случая, обаче, твърдения и доказателства в тази
връзка липсват. От събраните по делото доказателства се установи, че
ответницата е установила връзка чрез социалните мрежи с друг мъж и е
заминала при него в друга държава, т.е. по нейна субективна преценка, а не по
8
обективни причини. Липсват доказателства причина за напускането й е да е
било поведение на ищеца, съответно данни ищецът да не е оказал
необходимото съдействие за изпълнение на поетите от нея правни задължения
по процесния договор. Ответницата не е предприемала никакви действия по
изпълнение на задълженията по процесния договор след като е напуснала
дома на ищеца през април 2024 г. - нито в натура, нито чрез заплащане на
парични средства, съответно няма данни дори да е разговаряла с него по
телефон, за да се поинтересува от неговите нужди. Доколкото ответницата и
до настоящия момент – за период от около година и три месеца, считано от
края на м. април 2024 г., не изпълнява задълженията си по договора, без обаче
да съществуват обективни основания за освобождаването и от отговорност по
договора, съдът намира, че същата е в неизпълнение на поетите задължения за
един некратък период от време.
Във връзка с релевираното от процесуалния представител на ответницата
възражение, че в случая разваляне на договора не следва да се допуска,
доколкото неизпълнената част от задължението е незначителна, с оглед
интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, следва да се има
предвид, че съдебната практика е константна по отношение това, че
преценката кога неизпълнената част на договора за прехвърляне на имот
срещу задължението за издръжка и гледане е незначително следва да се
извършва в светлината на интереса на кредитора, с оглед конкретните
обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди,
физическа кондиция, икономически условия и пр. Освен това, нуждата от
получаване на грижи и издръжка следва да се съобразява не само с
конкретното състояние на кредитора по договора, но и с уговореното между
страните по него, като ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Както се посочи, здравословното състояние на ищеца го
ограничава в избора му на работа, съответно предполага специфични грижи за
него от чисто битов характер, които да му осигурят нормални условия на
живот, за които съдът приема, че ответницата се е задължила, но не
изпълнява, доколкото в договора не е уговорено осигуряване на по-висок
жизнен стандарт на прехвърлителя. Аргументът, че все пак ответницата е
полагала грижи за ответника за период от 4 години от сключването на
договора до напускането на дома му, а неизпълнението било само от 1 месец,
доколкото исковата молба е подадена веднага след като го е напуснала, съдът
намира за неоснователен. Както се посочи по-горе, престацията, която се
дължи при този тип договори, взета в своята цялост, е продължителна, като
изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично, съответно частичното неизпълнение е равнозначно на пълно
неизпълнение и е основание за разваляне на договора за издръжка и гледане.
При този вид договори продължителността на изпълняване на поетото
задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и
основен елемент, обосноваващ значимостта на осъщественото неизпълнение -
Решение № 818/07.01.2011 г. по гр.д. № 1371/2009 г., IV ГО на ВКС. По делото
категорично се установи, че не са налице обективни причини и пречки
ответницата да не изпълнява задълженията си по договора и да не престира
надлежно изпълнение. Следва да се има предвид, че и към настоящия момент
9
ответницата продължава да не изпълнява задълженията си за гледане и
издръжка на ищеца, т.е. за период от повече от една година и три месеца,
преценен с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, който период не може
да се възприеме като незначителен, включително и на фона на изтъкнатото
обстоятелство, че е поела задължение до края на живота на ответника, който с
оглед възрастта му, не се очаквал скоро. Предвид изложеното, съдът намира,
че неизпълнената част от задължението на ответницата по конкретния договор
не е незначителен с оглед интереса на ищеца в смисъла заложен в
разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, а възраженията в обратна насока приема
за неоснователни.
С оглед гореизложеното, доколкото по делото категорично се установи, че
е налице неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по
сключения договор за един продължителен период от време, съдът намира, че
е възникнало потестативното право на ищеца с едностранно волеизявление -
чрез предявяване на конститутивен иск, да развали процесния двустранен
договор. Налице са всички предпоставки процесният договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка да бъде развален,
поради неизпълнение от страна на приобретателя, съответно предявения иск
по чл. 87, ал. 3 от ЗДД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, право на
разноски има ищецът. Надлежно е претендирано заплащането на такива в общ
размер на 1 635,00 лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, от
които общо 85,00 лева – държавни такси, 750,00 лева – депозит за особен
представител и 800,00 лева – адвокатско възнаграждение. По делото са
налични доказателства за реалното извършване на претендираните разноски,
съответно е представен и договор за правна защита и съдействие от 29.05.2024
г. с вписване, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800,00
лева е заплатено в брой, т.е. същият служи за разписка, съобразно
постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от общо 1 635,00 лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски,
включително заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключения между А. А. С.,
ЕГН **********, в качеството му на прехвърлител, и А. Г. Т., ЕГН
**********, в качеството й на приобретател, договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка от 18.03.2020 г., обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 84, том I, рег. № 1033, нот. дело 79/2020 г. на нотариус
Н.Х., с район на действие Районен съд – Пазарджик, вписан в Служба по
вписванията – Пазарджик с вх. рег. № 1745/18.03.2020 г., дв. вх. рег. №
1742/18.03.2020 г., акт № 133, том 6, дело № 1662, по силата на който ищецът
А. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „П.“ № 16, е прехвърлил
10
на ответницата А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „Ш.“ № 3,
собствения си недвижим имот, представляващ Поземлен имот с пл. № 447, за
който е отреден УПИ IV-447, в кв. 49 по плана на с. В., общ. С., обл.
Пазарджик, ул. „П.“ № 16, целият с площ от 823 кв.м., като имотът участва в
УПИ IV-447 с 823 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. и всички подобрения и
приращения, с неприложена регулация, при съседи на имота: УПИ III-446,
УПИ V-448 и улици с ос. т. 61-62 и ос. т. 54-55, срещу поетото задължение от
ответницата - приобретател да гледа и издържа ищеца - прехвърлител до края
на живота му, при запазено от страна на ищеца - прехвърлител право на
безвъзмездно ползване на недвижимия имот за личните му нужди до края на
живота му, поради неизпълнение от страна на приобретателя.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес: с. В., общ. С., ул. „Ш.“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., ЕГН
**********, с адрес: с. В., общ. С., ул. „П.“ № 16, сумата от общо 1 635,00
лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11