Р Е
Ш Е Н
И Е № 1698
гр. Пловдив, 22.12.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VІ граждански състав в
публичното заседание на 22.11.2016 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Писова
в. гр. д. № 2449/2016 год. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. 29 199/07.10.2016 год. С.А. против
решение № 2640/29.07.2016 год., постановено по гр.д.
6413/2015г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, брачна колегия, IV-ти брачен състав, в частите:
с която е прието че вина
за настъпилото разстройство на брака имат двамата съпрузи;
с
която се предоставя
упражняването на родителските права на роденото от
прекратения брак дете А.С. Г., с ЕГН: **********, на майката И.Л.Б., с ЕГН.**********, като определя местоживеене на детето
при майката на адрес: *************
с която се определя режим на лични контакти бащата
С.А.Г. с ЕГН:********** и детето А.С. Г. с ЕГН: **********;
с която бащата С.А.Г., с ЕГН:**********
е осъден да заплаща месечна издръжка за
дъщеря си А. С. Г., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител И.Л.Б., с ЕГН:**********, в размер на 200 лв. /двеста лева/,
начиная от влизане в сила на съдебното
решение по настоящето дело до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други причини, водещи до
промяна или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане;
с която е постановено след прекратяване на брака семейното жилище, находящо се в *********, да се
ползва от бившата съпруга И.Л.Б., с ЕГН:**********
и
касателно присъдените по делото разноски в размер на 288 лв.- държавна такса за
издръжката.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон.
Иска се от
второинстанционният съд да разгледа
спора по същество и постанови решение, с което да признае, че вината
за
настъпилото разстройство на брака има единствено
бившата вече съпруга И.Л.Б., с ЕГН:**********;
да предостави упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака ни дете А.С. Г., с ЕГН: **********, на мен,
бащата С.А.Г., с ЕГН:**********, като определите местоживеене на детето ни при бащата, на настоящия адрес
на същия в град С., съответно на адреса на семейното жилище: гр.*****
да определи режим на
личните отношения между майката И.Л.Б., с ЕГН **********,
и
детето ни А.С. Г., с ЕГН **********, в качеството й на
родител неупражняващ родителските права, който режим да е максимално разширен и който да се осъществява, за период не по -
малък от две години от влизане в сила на съдебното решение, в присъствието и
под контрола на социални работници и психолози от отдел закрила на детето, при
ОССП Стара Загора;
да
предостави след
прекратяване на брака, семейното
жилище, находящо се в гр. С., да се
ползва от мен, бившия съпруг С.А.Г., с ЕГН:**********, за времето докато
упражнява родителските права върху роденото от брака на бившите съпрузи дете А.С.
Г., с ЕГН ********** и претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата
И.Л.Б. във възражение представляващо отговор
на жалбата излага доводи за неоснователност на същата във всичките й части.
Иска оставянето й без уважение и потвърждаване решението на първата инстанция,
като правилно и законосъобразно.
Със
заявление вх. № 34 090/18.11.2016 год. въззиваемата заявява, че с оглед интересите
на малолетното дете А.С. Ге., с ЕГН: ********** е съгласна упражняването на
родителските права върху него да бъдат предоставени на бащата-жалбоподател; да
й бъде определен режим на свиждане посочен в заявлението, както и че е съгласна
да заплаща издръжка в размер на 200 лв. По отношение на останалите части от
жалбата подържа становището си изложено във възражението-отговор на въззивната
жалба.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК
намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения
на императивни материално правни правила. Не се установяват и съществени
процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на
задължението му да следи за интереса на родените от брака деца и без да има наведени
от страните оплаквания. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, касателно вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, която е и на двамата
съпрузи
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в
жалбата е необходимо да се посочи и следното:
Първоинстанционният съд е обосновал
решението си на базата на събраните по делото гласни доказателства и техния
анализ.
Интепретацията, която жалбоподателят прави на този анализ, доказват само
неговия манталитет с пиетет към дребнавостта и стремежа за превъзходство над
брачния партньор. Опита му да доминира в брачните отношения с въззиваемата; да
изтъква предимствата си над нея,у каквито безспорно в хода на производството не
се установиха, са достатъчно основание за да обоснове вината му за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Ето защо решението в тази му част
е правилно и законосъобразно.
По отношение на изложеното в жалбата касателно упражняването на
родителските права, съдът намира същото за неоснователно. Настоящата инстанция
напълно споделя мотивите на първата касателно упражняването на родителските
права и режима на контакти.
Изменението на решението в тази му част се
обуславя единствено от изложеното от въззиваемата в заявлението й вх. № вх. № 34 090/18.11.2016 год.
Позицията която тя заема в него е най-голямото доказателство за съкровените й родителски
чувства към малолетното дете и стремежа й да го предпазени от бъдещ психологически
тормоз във вр. с реализиране решението на първата инстанция, още повече, че тя
самата е ЧСИ и в практиката си неминуемо е била свидетел на такъв.
Жалбоподателят не възразява срещу
поискания от майката режим на лични контакти, поради което настоящата инстанция
счита, че следва да го определи, съгласно посочения в заявление вх. № 34 090/18.11.2016 год.
По отношение размера на дължимата на
малолетното дете месечна издръжка, настоящата инстанция счита, че сумата от 200
лв. е достатъчна. Основание за това е и обстоятелството, че съгласно режима на
лични контакти между майката и детето, на който режим бащата жалбоподател не се
противопоставя, детето през половината от
година ще прекарва с нея и тя ще се грижи за него и ще го издържа.
Ето защо, по изложените съображения,
решението на първата инстанция следва да се измени в частта за предоставянето на родителските права,
режима на свиждане с майката и издръжката, която последната дължи на детето.
Касателно искането в жалбата с
предоставянето на родителските плана на детето, на бащата да се предостави и
ползването на семейното жилище на страните
находящо се в гр. С., настоящият съд
счита за неоснователно. Съображенията за това са: Жилището макар и семейно е
собствено на сина на въззиваемата от първия брак. От лятото 2013 год. жалбоподателят
го е напуснал, а от м. септември 2013 год. заедно с малолетното си дете се е
установил да живее в наследственото си жилище в гр. С.
Съгласно Социалния коклад от 13.12.2013 год.
л. 284 и сл. по делото на ПРС условиятав него са добри. Малолетното дете е свикнало с обстановката
в него, в която обстановка продължава да живее и в момент. Освен това съгл.
чл.56, ал.3 от СК която хипотеза и приложима в настоящият случай не е оправдано
за детето отново да се връща в жилището, което е напуснало преди 3 години и да
се адаптира към предходна обстановка. Последната би му навяла спомени, които
според въззивната жалба и твърденията на жалбоподателят в хода на
производството пред първата инстанция не биха били особено приятни за
малолетното дете.
Претенцията на жалбоподателят за
ползване на семейното жилище, което той е напуснал, а е лишил и детето от него
е обосновано от стремежа му да доминира над въззиваемата и е поредно
доказателство за личностните му качества на родител и човек.
В
останалата част, решението като необжалбано е влязло в сила.
По
изложените съображения ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 2640/29.07.2016 год., постановено по гр.д.
6413/2015г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, брачна колегия, IV-ти брачен състав, в
частите
с която предоставя упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете А.С. Г. ЕГН **********
на майката И.Л. Б. ЕГН **********, като определя
местоживеене на ДЕТЕТО при
майката на адрес: гр. С.
с която определя режим на лични контакти между бащата С.А.Г. ЕГН **********
и детето А.С. Г. ЕГН **********, както следва:
- всяка първа, трета и пета седмица от месеца, за времето от 18:00ч. в
петък до 17:00ч. в неделя, с две преспивания на детето в дома на бащата;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат
с отпуска на майката;
- всяка четна календарна година по време
на Коледните празници за 4 (четири)
последователни дни от 10.00 часа на 24-ти (двадесет и четвърти) Декември до
18.00 часа на 27-ми (двадесет и седми) Декември, с преспиване на детето при
бащата, независимо дали посоченият период от 4 дни съвпада или не с режима на
лични контакти през третата или петата седмица от месеца;
- всяка нечетна календарна година по време на
Новогодишните празници за 4 (четири) последователни дни от 10.00 часа на 29-ти
(двадесет и девети) Декември до 18.00 часа на 1-ви (първи) Януари следващата
година, с преспиване на детето при
бащата, независимо дали посоченият период от 4 дни съвпада или не с режима на
лични контакти през петата или първата седмица от месеца;
- всяка четна календарна година първите 3 (три) дни от
зимната ученическа ваканция, а всяка нечетна календарна година последните 3
(три) дни от зимната ученическа ваканция на детето, утвърдена от МОН за
съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден, с преспиване на детето при бащата;
- всяка четна календарна година първите 4 (четири) дни от
пролетната ученическа ваканция, а всяка нечетна календарна година последните 4
(четири) дни от пролетната ученическа ваканция на детето, утвърдена от МОН за
съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден, с преспиване на детето при бащата;
- всяка четна календарна година по време на Великденските
празници, когато те не съвпадат с режима
на лични контакти през първата, третата
или петата седмица от месеца, от 18.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа в Велика събота, с преспиване на детето при
бащата в петъчната вечер;
- всяка нечетна календарна година по време на
Великденските празници, когато те не
съвпадат с режима на лични контакти през първата, третата или петата седмица от месеца, от 10.00 часа
На Велика неделя до 18.00 часа на Велики
понеделник, с преспиване на детето при бащата в неделната вечер;
- за рождения ден на детето, а именно на 26-ти юни на всяка година, по 4
/четири/ часа, а именно от 14:00ч. до 18:00ч.
- всяка календарна година от 18.00 часа до 21.00 часа на
рождения ден на бащата – 21-ви (двадесет и първи ) декември, когато тази дата
не съвпада с режима на лични контакти през първата и третата седмица от
месеца;
за първа седмицата
от месеца се счита седмицата в която и събота и неделя носят дати от съответния месец.
задължава майката И.Л. Б. ЕГН ********** да уведомява
писмено бащата С.А.Г. ЕГН ********** за
планирания от нея летен отпуск и почивка
с детето до 1-ви май на всяка календарна година. В случай, че
майката не стори това до уречената дата, бащата на детето следва да определи 30-те дни, които да
използва за режим на лични отношения с детето си през лятото и да уведоми за това майката на
детето до 5– ти май на всяка календарна година;
в периода от един месец през лятото, когато майката е планирала отпуската си с детето,
бащата няма да се ползва от определения му режим на лични отношения с детето през всяка първа, трета и
пета седмица от месеца;
с която осъжда бащата С.А.Г. ЕГН ********** да
заплаща месечна издръжка за детето А.С. Г. ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител И.Л. Б. ЕГН **********,
в размер на 200 лв. /двеста лева/, начиная от влизане в сила на съдебното
решение по настоящето дело до навършване
на пълнолетие от детето или настъпване на други причини, водещи до промяна или
прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане;
с
която осъжда С.А.Г. ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 288 лв. /двеста, осемдесет и осем лева/,
представляващи държавни такси за настоящото производство, относно определената
издръжка,
ВМЕСТО което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака дете А.С. Г. ЕГН ********** на бащата С.А.Г. ЕГН **********, като определя
местоживеене на ДЕТЕТО при бащата
на адрес: гр. С.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката И.Л. Б. ЕГН ********** и ДЕТЕТО А.С. Г. ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета
сряда, четвъртък, петък, събота и неделя от месеца, от 17:00 часа в сряда до
20:00 часа в неделя, включително, с приспиване
на детето в дома й в гр. С.
20 дни, от 01 до 20
август, включително, с приспиване на детето ни в дома й в гр.
С.
или на място, което тя прецени
за най-подходящо;
10 дни, от 10 до 20 декември,
включително, с приспиване на детето в дома й в гр. С., или на място, което тя прецени
за най-подходящо;
10
дни, от 1 до 10 май, включително, с приспиване на детето в дома й в гр. С., или на място, което тя прецени за най-подходящо;
уточнява, че режима на лични отношения
във всяка първа и трета сряда, четвъртък, петък, събота и неделя от месеца означава,
че същият може да започне в сряда, или четвъртък, но също така в петък, или в
събота или в неделя, като режимът на личните отношения не с ограничен от
започването му във всяка първа и трета сряда на месеца, а може да започне във
всеки първи и трети четвъртък на месеца, всеки първи или трети петък на месеца,
във всяка първа и трета събота от месеца или всяка първа и трета неделя от
месеца, но е ограничен от завършването му във всяка първа и трета неделя от
месеца.
ОСЪЖДА
И.Л. Б. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 288 лв.
/двеста, осемдесет и осем лева/, представляващи държавна такса, относно
определената издръжка,;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2640/29.07.2016 год., постановено по гр.д. 6413/2015 год. по описа на Районен съд - гр.
Пловдив, брачна колегия, IV-ти брачен състав, в останалите обжалвани части: касателно вината и семейното
жилище находящо се в гр. С.
В останалата част решението като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.