№ 8530
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110119547 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от АТ. ИВ. ИВ. искова
молба, насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 5285.93лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата и 291.43лв. – мораторна лихва върху претендираното трудово възнаграждение
за периода 01.07.2021г. -10.04.2021г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между него и ответното дружество са налични трудови правоотношения, породен от
сключен Трудов договор № NЛС26/01.10.2015г., по силата на който е престирал труд
на длъжност „Програмист – ИТ“ на пълно работно време, с основно трудово
възнаграждение 1100.00лв. Сочи се, че с допълнително споразумение от 19.04.2018г.
основното трудово възнаграждение е увеличено на 1500.00лв., а със споразумение от
01.03.2019г. същото е увеличено на 1650.00лв. Твърди се, че с допълнително
споразумение от 01.04.2020г., страните са уговорили промяна на работното време на
ищеца от пълен работен ден на четири часов такъв с размер на трудовото
възнаграждение 1000.00лв. Релевират се съображения, че със Заповед №
10/15.12.2021г., на основание чл. 325, т. 1 КТ, трудовото правоотношение между
страните е прекратено по взаимно съгласие. Навеждат се доводи, че неизплатено е
останало трудовото възнаграждение на ищеца за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г.,
което възлизало в размер на 5285.93лв., като се претендира и лихва за забава в размер
на 291.43лв. за периода 01.07.2021г. – 10.04.2022г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
1
Претенцията на ищеца е за сумата от 5285.93лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесните месеци между
страните са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на който е
престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да
установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за всеки
един от индивидуализираните в исковата молба месеци.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
ищеца трудови възнаграждения.
От представените по делото копие на Трудов договор № NЛС26/02.10.2015г.,
Допълнително споразумение № 79/19.04.2018г., Допълнително споразумение №
89/01.03.2019г и Допълнително споразумение № 95/01.04.2022г. се установява, че през
исковия период между страните са били налични трудови правоотношения, по силата
на които ищецът е престирал труд при ответното дружество на длъжност „Програмист
– ИТ“.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация се установява, че дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за
исковия период 01.06.2021г. – 15.12.2021г. е 5288.27лв., като от страна на ответника
нито са наведени твърдения за изплащане на същото, нито са ангажирани доказателства
в тази насока.
Съдът като съобрази принципа на диспозитивното начало, както и
обстоятелството, че искът е предявен за размер, по-малък от посочения от вещото лице,
а именно за сумата от 5285.93лв., намира че претенцията се явява изцяло основателна и
като такава следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Акцесорната претенция за мораторна лихва върху неизплатената част на
трудовото възнаграждение е заявена за сумата от 291.43лв. – мораторна лихва върху
претендираното трудово възнаграждение за периода 01.07.2021г. -10.04.2022г.
По отношение срока на заплащане на дължимото се трудово възнаграждение е
приложима разпоредбата на чл. 270, ал.2 КТ, съгласно която същото е дължимо
ежемесечно, т.е. до края на месеца, за който се начислява. От приложеното копие на
сключения между страните Трудов договор № NЛС26/02.10.2015г. се установява, че е
уговорено единствено авансово изплащане на 5-то число на месеца в размер съгласно
чл. 245, ал. 1 КТ /60% от дължимото се възнаграждение/. Доколкото за останалата
част от възнаграждението липсва уговорен срок или конкретна дата за заплащане,
работодателят е изпаднал в забава за всяко от месечните възнаграждения, считано от
първо число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо, без да е
необходима покана от страна на работника.
По изложената аргументация следва, че работодателят е в забава, считано от
01.07.2021г. С оглед изводите на вещото лице, акцесорната претенция се явява изцяло
основателна за сумата от 291.43лв.
За пълнота следва да се отбележи, че акцесорната претенция е заявена за периода
01.07.2021г. – 10.04.2022г. / датата преди завеждане на исковата молба/, за който
период е изготвено и заключението на вещото лице.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
2
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В приложения на л. 5 по делото договор за правна защита и
съдействие е отразено, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой, респективно
по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част договорът има
характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението. Съдът намира
за частично основателно формулираното от ответното дружество възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с молбата
приложена на л. 39. По аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 608.87лв. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството че предмет на
разглеждане са два обективно кумулативно съединени иска, че е формулирано и
разглеждано искане за допускане на обезпечение на заявените претенции и факта, че по
делото е допусната експертиза, намира че в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00лв., като над тази част до
максимално претендираното възнаграждение от 750.00лв. искането за разноски се
явява неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметката на СРС - 261.44лв. – държавна такса и 250.00лв. – изплатено от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице или общо сумата от 511.44лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на АТ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание
чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 5285.93лв. – неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.06.2021г. – 15.12.2021г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба -11.04.2022г. до окончателно изплащане
на сумата и 291.43лв. – мораторна лихва върху претендираното трудово
възнаграждение за периода 01.07.2021г. -10.04.2022г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на АТ. ИВ. ИВ. , ЕГН **********, сумата от 700.00лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметката на Софийски районен съд сумата от 511.44лв., от които 250.00лв. –
възнаграждение за вещо лице и 261.44лв. – държавни такси.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважен искът по чл. 128 КТ.
Решението, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3