Решение по адм. дело №320/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано по жалба на К. А., [ЕГН], адрес с. Трескавец, общ. Антоново, [улица], действащ чрез пълномощника си адв. С. М. А. – АК Търговище, ЛН № **********, съдебен адрес: град Търговище, [улица], ......, против Заповед № 363з-614 от 27.03.2025 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Търговище, старши комисар С. П., с която спрямо К. А. е приложена принудителна административна мярка ’’Отнемане правото на пребиваване в Република България”

В жалбата се излагат съображения за издаване на оспорения акт при допуснати съществени процесуални нарушения и на материалния закон. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена при неотчитане на относимите факти и обстоятелства, в нарушение принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК и целта на закона. Не е отчетено и правото на личен и семеен живот на лицето, съгласно чл. 8 КЗПЧОС. Отправя се искане за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.

Ответникът – директора на ОД на МВР -Търговище, излага становище за неоснователност жалбата, като намира издадената заповед за законосъобразна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Счита, че от така събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото се доказва, че оспорващия не установява и не пребивава трайно в страната. Дава заключение, че оспорената заповед е постановена при спазване на процесуалния и на материалния закон и счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

К. А. е роден на [дата]., в Република България, с гражданство Република Турция, [ЛНЧ], [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес в с. Трескавец, общ. Антоново, обл. Търговище, [улица].

С решение рег. № 870948/ 17.01.2022 г. на дирекция „Миграция“ гр. София, на основание чл.25,ал.1,т.9 от Закона за чужденците в Република България, на К. А. е предоставено право на постоянно пребиваване в РБ, считано от 17.01.2022 г.

Във връзка с постъпило заявление вх.№363000 - 7068/21.02.2025 г. от чужденеца К. А., с искане да му бъде издадено удостоверение, което да му послужи пред ТД на НАП офис Търговище, от страна на служители от група “Миграция“ в ОДМВР – Търговище е извършена справка в АИС на МВР. Обхвата на проверката е и за изпълнение на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ от чужденеца К. А., за периода от 01.01.2022 г. до 26.02.2025 г.

В хода на проверката е установено следното:

Регистрирани са влизания и излизания на чужденеца през ГКПП на страната от които е видно, че чужденеца през провереният период е пребивавал в страната, като пребиваванията му са кратковременни в рамките на 1- 2 дни и 1 еднократно влизане и пребиваване от 3 дни, с общо установен срок от 6 дни. Установено е също, че част от престоя му е за формални процедури по приключване на процедура във връзка с предоставеното му право на пребиваване: заплащане на такса, вписване в регистъра на населението, генериране на ЕГН и издаване на български личен документ „разрешение за пребиваване“.

През втората година, след издаване на разрешението за постоянно пребиваване на чужденеца, а именно за периода от 17.01.2023 г. до 17.01.2024 г., К. А. има установено едно кратковременно влизане и пребиваване на територията на Република България за общо установен срок от 1 (един) ден.

За периода 17.01.2024 г. - 26.02.2025 г., е установено, чужденеца К. А. отново е пребивавал краткосрочно в Република България за общо установен срок от 1 (един) ден.

Установено е, че за периода от датата на разрешението за пребиваване – 17.01.2022 г. до 26.02.2025 г. (датата на извършване справката в АИС МВР), К. А. е пребивавал на територията н Република България за общо установен срок от 8 (осем) дни.

Фактическите установявания в хода на проверка дават основание за започване на административно производство, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, относно отнемане правото на пребиваване на чужденеца в Република България.

На основание чл. 26,ал. 1 от АПК, е издадено уведомление рег. № 363 000-7772/ 26.02.2025 г., с което К. А. се уведомява, че срещу него е започнало производство за налагането на принудителна административна мярка, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ /л. 45/. Видно от съдържанието на съобщението на г- н А. се предоставя и възможност да се запознае с материалите по преписката, да представи документи, обяснения или възражения, които биха спрели или прекратили откритото административно производство по налагане на горепосочената административна мярка по ЗЧРБ.

От приложените по делото Докладна записка с рег. № 363р-6687/ 06.03.2025 г. се установява, че е извършена е и фактическа проверка на заявения от чужденеца постоянен и настоя адрес на пребиваване в с. Трескавец, общ. Антоново, обл. Търговище, [улица], като чужденеца не е установен на този адрес. В резултат на проведен разговор с лицето А. Х. О., е получена информация, че чужденеца се явява съпруг негова братовчедка. Чужденецът и неговото семейство са трайно установени в гр. Чорлу, Република Турция, като съпругата му нямала желание да се установява в страната.

Съгласно приложения по делото протокол от 06.03.2025 г., уведомлението е връчено на същата дата, на кмета на с. Трескавец, със задължението, същият да уведоми К. А..

Видно от приложения по делото Протокол с рег. № 363р-6931/ 10.03.2025 г. уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК, адресирано до К. А., е поставено и на интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 05.12.2024 г..

Видно от Протокол с рег. № 363р-7547/ 17.03.2024 г. същото е свалено от интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 13.12.2024 г.

В хода на административното производство не са установени данни лицето да е пребивавало на територията на страната на други адреси, различни от заявения адрес на пребиваване.

В хода на административното производство, К. А. не депозира обяснения или възражения, не са представени документи, които да установяват основателни причини за неустановяване в Република България, през изследвания период.

Видно от приобщения на л. 49 и 50 протокол, на 10.03.2025 г. е проведено интервю К. А., в резултат на което са получени следните конкретни данни: лицето твърди, че не е запознат със законовото си задължение да посещава по – често страната, за по – дълги периоди. Заявява желание за отсядане в страната за по – дълъг период, тъй като е вече пенсионер. Това посещение е поради намерение да си плати осигуровките.

От административния орган е отправено и искане до ТД на НАП офис Търговище рег. №363000- 7764/ 26.02.2025 г., относно регулярно по КСО и 330 е получен отговор вх. № 363000 -8510/06.03.2025 г. от който е видно, че К. А. от датата на разрешеното му постоянно пребиваване в Република България до момента не е извършвал регулярни плащания данъчно — осигурителна сметка, същия не се е осигурявал регулярно здравно.

От приложената по делото справка от АИС на МВР за пътуванията на К. А., по делото се установява, че за периода от постановяване на Решението, с което ѝ е било предоставено постоянно пребиваване в Република България – 01.01.2022 г. до 26.02.2025 г. лицето е пребивавало на територията на Р. България общо 8 дни, с продължителност на престоите максимум от три дни.

На 26.03.2024 г. от страна на началника “Миграция“ при ОДМВР – Търговище до директора на ОДМВР – Търговище са изготвени Докладна записка с УРИ №363р-8591 и Предложение с УРИ № 363р - 8592 за налагане по отношение на К. А. на принудителна административна мярка, на основание чл. 39а, ал. 1,т. 1, във връзка с чл.40, ал.1,т.5 от ЗЧРБ.

На 27.03.2025 г. ВПД директор на ОДМВР – Търговище, старши комисар С. П., е издава оспорената Заповед № №363з-614/ 27.03.2025 г., с която на А. Й., ЛНЧ-*********, [ЕГН], гражданка на Република Турция, на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка – отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България.

Заповедта е предявена и връчена лично срещу подпис на лицето К. А. на 07.04.2025г., в присъствието на лицензирания преводач С. С., видно от съдържащата се в самата заповед разписка за връчване срещу подпис с данни и подпис на преводача.

Жалбата на К. А. срещу горепосочената Заповед е подадена до Административен съд – Търговище, чрез органа, който я издава, на 23.06.2025 г.

От приложения по делото Акт за встъпване в длъжност от 15.08.2024 г. по делото се установи, че считано от посочената дата, за срок от една година, старши комисар С. П. С., е временно преназначен на ръководната длъжност – директор на ОДМВР – Търговище.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, който подлежи на съдебно оспорване по аргумент на чл. 46, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗЧРБ , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, допустимата жалба, е неоснователна, по следните съображения:

С оспорената заповед по отношение на К. А. е наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, директорите на областните дирекции на МВР са изрично посочени между органите, които са оправомощени да налагат принудителни административни мерки по този закон. Следователно оспорената заповед се явява издадена от материално компетентен по силата на закона орган, съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. Изхождайки от постоянния и настоящ адрес на К. А., който е на територията на област Търговище оспорената заповед се явява издадена и при наличие на териториална компетентност на органа. По делото се доказа, че към момента на постановяване на оспорената Заповед – 27.03.2025 г., старши комисар С. П. С. е в едногодишния срок на временното си преназначаване на ръководната длъжност – Директор на ОДМВР – Търговище, който изтича на 16.08.2025 г., с което оспореният акт се явява постановен и при наличието на временна компетентност на длъжностното лице, негов издател.

В хода на административното производство е налице издадено уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК до К. А.. От събраните по делото доказателства съдът приема, че посоченото уведомление е съобщено на К. А., в хипотеза на чл.18а, ал.8,т.1 от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 2 от АПК. По делото са налице доказателства, че лицето е било търсено на място на постоянния и настоящия му адрес. След като същото не е било намерено уведомлението е било връчено на лице, което е намерено на адреса, като последното се е съгласило да получи съобщението срещу задължението да го предаде на К. А.. Доказано по делото, също така, че уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК до К. А. е качено на интернет страницата на ОДМВР – Търговище за срок от 7-дни. Предвид изложеното, съдът приема уведомлението за надлежно връчено на 18.03.2025 г., в хипотеза на чл. 18а, ал. 8, т. 1 от АПК, като в допълнение органът е изпълнил и изискванията по чл. чл. 18а, ал. 10 от АПК. Едновременно с това, след датата на връчване на посоченото съобщение, на 10.03.2025 г. е проведено интервю от страна на органа, като по този начин на К. А. е осигурена от страна на органа възможност същата да се запознае с материалите от преписката и да даде обяснения, като отговори и на въпроси. От страна на К. А. пред органа не са представени писмени обяснения, както и доказателства във връзка с наведените от нея твърдения.

Гореизложеното налага извода, че в производството по издаване на оспорената заповед не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са обусловили ограничаване на правото на защита на К. А..

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа в достатъчно ясна степен фактическите и правни основания, въз основа на които същата се издава. Съдът счита, че при издаване на оспорения акт са спазени законовите изисквания за форма и съдържание по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

С решението от 17.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ към МВР, чужденецът К. А. е получава разрешение за постоянно пребиваване в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ – като чужденец, който не е лице от български произход, роден е на територията на Република България, и е изгубил българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание, но желае трайно да се установи на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, правото на пребиваване се отнема, когато се установи, че в едногодишен срок след разрешението, чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ.

По делото не са налице доказателства, установяващи хипотези по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ, както и хипотези по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ.

Пребиваването на едно лице - чужденец на територията на Република България означава фактическото му местонахождение да е на територията на страната. Определение за "място на обичайно пребиваване" е регламентирано в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Липсва легална законова дефиниция на понятието „трайно установяване“, но същото следва да се тълкува според критериите, въз основа на които се определя центъра на интересите на едно лице, регламентирани от чл.11, пар.1 и пар. 2 от Регламент №987/2009. Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент №987/2009, която разпоредба регламентира елементите на обичайното пребиваване, последното се определя въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.

При преценката за прилагане на принудителната административна мярка по чл.40,ал.1,т.5 от ЗЧРБ органът следва да отчете като категория обстоятелства -тези по чл.44 ал.2 от ЗЧРБ, които кореспондират с примерно изброените в чл.11, пар.1 от Регламент №987/2009. Под "установяване" на определено място на територията на дадена държава, следва да се разбира, че лицето живее преимуществено на това място, учи или упражнява трудова дейност, има изградени социални контакти, включва се в живота на общността, участва в съответните осигурителни системи (в този смисъл е и Определение №2021/27.02.2025г. по ад.д.№11210/2024г. на ВАС).

Обстоятелствата - дали лицето е платило държавна такса за пребиваване, дали има издадено ЕГН, дали е вписано в регистрите на населението и има ли създаден електронен личен регистрационен картон, не са определящи и доводите на оспорващата в тази насока са неоснователни.

От събраните писмени доказателства безспорно по делото се доказа, че в рамките на едногодишния период от разрешението за постоянно пребиваване от 17.01.2022 г. до 17.01.2023 г., включително К. А. пребивава на територията на Република България общо 8 дни. Налице е единствено регистриране на оспорващата на адрес в с. Трескавец, община Търговище. По делото не са налице доказателства, за процесния период оспорващият да се е настанил трайно на адреса. Точно обратното, от събраните в хода на административно производство сведения от лицето А. О. и изготвените докладни записки, категорично се устанвява, че К. А. не може да бъде намерен и не обитава адреса в с. Трескавец. Установи се също така, че оспорващият не е заплащал осигуровки по КСО за релевантния период, от 17.01.2022 г. до 17.01.2023 г. При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч и от обяснения на лицето, обективирани в протокола от проведено интервю със самата Й., по делото по безспорен начин се установи, че К. А., както през релевантния период от 17.01.2022 г. до 17.01.2023 г., така и към настоящия момент живее в Република Турция. В случая престоят от общо 8 дни на лицето, през релевантния период, е след изключително кратки, инцидентни посещения и не отговаря на изискванията за житейско установяване на определено място. Последното изисква уседналост, постоянност и изграждане на трайна връзка със страната, което в случая не е налице. Не е налице местоустановяване, тъй като лицето не е живяло преобладаващо на посочения от нея адрес, не е упражнявало трудова или друга социална дейност, не е осъществявало социални контакти и не се включило в живота на съответните общности.

При отчитането на всички обстоятелства по чл.44,ал.2 от ЗЧРБ по делото се доказа, че по отношение на К. А. за релевантния период от 17.01.2022 г. - 17.01.2023г не са налице категории „уязвими лица“ по смисъла на пар.1,т.4б от ДР на ЗЧРБ. Представените в административното производство медицински документи за заболяване на нейния свекър и на самата нея не са относими към този период и в тази връзка не се ценят от съда.

По отношение на А. Й. не са налице производства по Закона за убежището и бежанците, не са налице производства за подновяване на разрешение за пребиваване, за друго разрешение предоставящо право на пребиваване. Установи се, че както съпругът на оспорващата Й. е с постоянен адрес и месторабота в Р.Турция, така и нейните родители и деца също са с постоянно местоживеене в Турция. По делото не са ангажирани доказателства за изграждането на културни или социални връзки на А. Й. на територията на Р.България. С оглед на това, плащането на здравните осигуровки, само по себе си, не води до заключение за трайно установяване и пребиваване, още повече че същите са заплатени едва през 2024 г.

Въз основа на изложените съображения и събраните доказателства, недоказано по делото е, че К. А. като чужденец се е установила и е пребивавала на територията на Република България в рамките на едногодишния срок, след издаване на разрешението ѝ за постоянно пребиваване. След отчитане на обстоятелствата по чл. 44,ал. 2 от ЗЧРБ, приема, че по отношение на К. А. са налице всички кумулативно предвидени материални предпоставки по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, за отнемане на правото ѝ на пребиваване на чужденец в Р.България, с което оспорената Заповед и наложената с нея ПАМ се явяват постановени при правилно приложение на материалния закон.

На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на за неоснователна и следва същата като такава да бъде отхвърлена.

По делото не се претендират разноски от ответната страна, с оглед на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А., [ЕГН], адрес с. Трескавец, общ. Антоново, [улица], действащ чрез пълномощника си адв. С. М. А. – АК Търговище, ЛН № **********, съдебен адрес: град Търговище, [улица], ......, против Заповед № 363з-614 от 27.03.2025 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Търговище, старши комисар С. П., с която спрямо К. А. е приложена принудителна административна мярка ’’Отнемане правото на пребиваване в Република България“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

Препис от решението да се изпрати на страните.