Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря С.Влахова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10607 по описа за 2012 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са К.П.А. и К.Р.А. против „Н.Б.Б.А.З.“ кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм/, вр. чл. 105,
ал.1 от КМЧП.
Ищците твърдят, че на 17.09.2008 г. в гр. Марибор, Словения,
при управление на нерегистриран автомобил марка „Форд Ескорт“, номер на шаси WF0AXXGCAATC60732, водачът П.С. предизвикал пътно-транспортно произшествие,
вследствие на което настъпила смъртта на пътника П. И.А.. Поведението на С.
било виновно и противоправно, тъй като управлявал неизправно МПС и се движел с несъобразена с
пътните условия и със състоянието на автомобила скорост. Процесният автомобил нямал регистрационен номер, поради което
ищците считат, че за него не е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. След катастрофата виновният водач напуснал произшествието и
изоставил А., без да му окаже помощ. Пострадалият бил настанен в болница, но
независимо от положените за него грижи, на 07.10.2008г. починал. Ищците
претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя родственик. Ищецът К.А., едва
14 годишен, останал без обичта и грижите на своя баща, а К.Р. загубила
единственото си останало дете, животът й напълно се променил, страдала дълбоко,
влошило се здравословното й състояние. Ищецът К. А. претърпял и имуществени вреди, които се
изразили в невъзможност да получава издръжка от баща си. Тъй като А. бил
български гражданин, а пътно-транспортното произшествие настъпило на територията
на Словения и било причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намирало на тази територия, ищците отправили искане до НББАЗ, по реда на чл.284
от КЗ, за заплащане на обезщетение, но с писмо изх. № 1-180/04.05.2012г. бюрото
отказало да уважи претенцията им. Поради изложените доводи, молят съда да осъди
ответника да им заплати следните обезщетения: на К.П.А. – обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 9 600 лв., представляващо неполучена издръжка от по 200
лева месечно за периода от датата на пътно-транспортното произшествие/17.09.2008г./
до навършване на пълнолетие /13.06.2012г./; на К.Р.А. - обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 180 000
лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
настъпване на деликта – 07.10.2008 г. до окончателното изплащане. Претендират
разноски.
Ответникът Сдружение "Н.Б.Б.А.З.” оспорва
предявените искове, като прави следните възражения: поддържа, че производството
срещу Компенсационния орган е само извънсъдебно и се развива по специфична
процедура, уредена в чл.285 от КЗ, тъй като за пострадалия съществува прекия
иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач или
срещу т.нар Гаранционен фонд на съответната държава – членка; поддържа, че не е
ясно кой точно е управлявал процесния автомобил в деня на ПТП; оспорва да са
налице предпоставките на чл.284 и чл.285 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта
на П.А.; оспорва твърденията, че П.А. е бил водач на процесния автомобил; оспорва
механизма на настъпване на произшествието; поддържа възражение за съпричиняване
на вредите от А., тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан и се качил
в МПС, което не носело регистрационни номера, без да е убеден в техническата му
изправност, както и че се намирал под въздействите на алкохол над допустимите
от закона норми; оспорва твърденията, че липсвала задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил; П.А.
като пострадало и увредено лице към момента на произшествието не бил лице,
пребиваващо в България по смисъла на чл.284 - 286 от КЗ; твърди, че А. към датата
на катастрофата работел и обичайно пребивавал в Словения, поради което
Компенсационният орган не дължал обезщетение за вредите от неговата смърт, дори
и тя да била последица от ПТП; поддържа, че процеснотото МПС обичайно се
намирало на територията на Словения; същевременно твърди, че в конкретния случай
приложение следвало да намери параграф 1, т.22, б.“б“, предл 2 от ДР на КЗ/отм/,
тъйкато автомобилът бил закупен с цел да бъде доставен в България, поради което
обезщетение за вредите се дължало от Гаранционния фонд по чл.287 от КЗ. Оспорва
ищците да са правоимащи лица по приложимия словенски закон; поддържа, че
приложение следва да намери словенското право, тъй като ПТП и смъртта на А. са
настъпили в Словения; позовава се на чл.3, ал.1 от Директива на Съвета от
24.04.1972 г. относно сближаването на законодателствата на държавите – членки
относно застраховка „Гражданска отговорност“ /понастоящем заменен от чл.3 на
Директива 2009/103/ЕО/ и на чл.105, ал.1 от КМЧП; поддържа, че по делото не е
установен пълният кръг от правоимащи лица, с оглед съобразяване на
застрахователния лимит; оспорва ищците да са претърпели описаните в ИМ вреди и
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и вредите; оспорва размера на
на исковете; поддържа, че по словенското право на К.А. се полагат не повече от
12 000 евро или не повече от 10 000 евро, в зависимост от конкретните
обстоятелства, свързани с отношенията и грижите от страна на бащата, а на
ищцата К.А. – не повече от 8000 евро, които суми следвало да се намалят
наполовина, с оглед на съпричиняването на вредите; оспорва исковите суми да са
в рамките на застрахователния лимит, съгласно словенското законодателство;
оспорва претенцията за законна лихва по основание и размер; поддържа възражение
за изтекла давност и/или преклузия, както по отношение на главницата, така и на
лихвата; оспорва да е доказано правото на ищеца на издръжка, както и да е
установен нейният размер; поддържа, че от обезщетението за издъжка следва да се
приспадне наследствената пенсия, която е получавал ищецът. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото влязло в сила решение на Окръжен съд, Марибор,
Словения от 29.08.2014 г. се установява, че словенски съд е признал П.С., ЕГН *************,
за виновен в това, че на 17.09.2008 г. при пътно-транспортно произшествие е
причинил смъртта на П. И.А., което деяние представлява престъпление. В решението
престъплението е описано от обективна и субективна страна по следния
начин: На 17.09.2008 г. П.С., около
21.00 часа, в Марибор е извършил тестово каране на нерегистриран лек автомобил,
марка „Форд Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, в който на дясна предна седалка е седял П. И.А., като е управлявал
автомобила от лявата страна на железопътна линия № 35 от посока на „Насипна
улица“ към „Титова цеста“ 9, където чакълен път е завивал наляво, след което е
продължил да кара направо по тревистата площ в посока „Титова цеста“, където
тревистата площ е свършила до стръмна чакълена пресечка и въпреки предприетото
от него спиране, се е плъзнал с превозното средство дълбоко навътре на
дълбочина 7.5 метра в отсечката на строителен обект край „Титова цеста“ и с
предната част на превозното средство се е блъснал в бетонна подпорна стена. Съдът
е приел, че П.С. е бил наясно, че чрез осъщественото деяние – управляване на
нерегистриран автомобил, за който не е знаел дали е технически изправен, може
да настъпи забранено събитие, но лекомислено е мислел, че няма да настъпи,
което обаче се е случило, тъй като въпреки предприетото спиране на автомобила,
не е успял да спре и се е плъзнал по стръмната пресечка дълбоко навътре, където
се е ударил в бетонна подпорна стена, при което спътникът му П. И.А. е
претърпял увреждане на червата, черния дроб и пикочния мехур и заради
последвало навлизане на съдържанието на пикочния мехур в коремната и тазова
кухина и настъпил токсичен септичен шок е умрял. Словенският наказателен съд е приел, че с
това деяние С. е извършил престъпление по чл.129 от НК и на основание чл.50 от НК го е осъдил условно на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“, като е
определил изпитателен срок от 4 години.
Представени са писмени доказателства за извършени процесуално-следствени
действия в хода на наказателно производство, проведено в Република Словения,
срещу водача П.С..
За изясняване на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие
е допусната автотехническа експертиза и са изслушани показанията на св. С. –
водач на процесния автомобил.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява, че процесният автомобил, който не е бил регистриран, се е движел по
тревна площ, без обособен път, с висока скорост, когато водачът е предприел
действия за спиране на автомобила. След плъзгане на блокираните предни колела и
свършване на тревната площ, автомобилът е
паднал върху чакълест склон с дължина 7.5 метра и с предната си част се
е ударил в бетонна носеща стена на строителна площадка на ул.“Титова цеста“.
Автомбилът се е движел със скорост от 78
км/час преди произшествието, при което опасната зона за спиране е била 108 м.
Ударът е бил предотвратим за водача, ако се бе движил със скорост до 60 км/час.
Вещото лице е категорично, че причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на автомобила, който се е движел с несъобразена висока
скорост и е изгубил контрол върху управлението на превозното средство върху
тревната площ.
От показанията на св.С. се установи, че е управлявал процесния автомобил в
деня на катастрофата. Закупил го на 06.09.2008 г. в Словения. При
продажбата превозното средство имало регистрационна
табела, но след около 2-3 дни или седмица дошъл собственикът и си я взел. Свидетелят
получил автомобила след като била издадена фактурата. Превозното средство било
повредено – спукан бил маркуч, от който изтичал бензин и от маркуча на
накладките изтичала спирачна течност. Тези повреди свидетелят искал да бъдат поправени, защото смятал да се
прибере в България с автомобила. С. дава противоречиви показания относно
обстоятелството дали е ремонтирал сам автомобила. Първоначално заявява, че си
го е ремонтирал сам, после твърди, че го е ремонтирало едно момче – „македонче“,
с което работели заедно, то разбирало и
оправило проблемите по колата. В деня на катастрофата свидетелят си оправял
колата по указанията на момчето, което разбирало „от тези работи“, трябвало само
да завие скобите на маркучите. Тогава П.А. дошъл при него, той присъствал,
докато свидетелят завивал скобите, питал го какво прави. С. му казал, че оправя
колата, че тече спирачната течност и бензин, а момчето, което разбирало от
коли, му оправило каквото трябва – ремъци, масло, филтри. А. държал бутилка
вино. Той употребявал редовно алкохол, дошъл „с чашата“, изпил я, влезнал вътре
и си налял още една. Имал дъх на алкохол. Говорът му бил нормален. Изглеждал
пиян. Свидетелят му казал, че остават 10 дни до прибирането му в България. След
като поправил колата, св. С. решил да я пробва. Автомобилът нямал номера и свидетелят
решил да го пробва по един черен път. А. поискал да отиде с него. Карали около 1-2
километра, в един момент имало „леко ляв завой“, нямало табела, която да
предупреждава, че пътят е в ремонт и строят. Колата се движела към стената. Било
„мръчкаво“, почти се било мръкнало, карал
на фарове. Не си спомня с каква скорост се е движел по черния път, счита, че се
движел със скорост най - много 40 км/ч. След като автомобилът паднал, свидетелят
изгубил съзнание. Не знае колко време останали в колата. Събудил се от викове и
трясъци. А. бил буден и викал „Кракът ми! Кракът ми!“. Свидетелят излязъл от
колата, предполага, че е счупил прозореца на колата, за да излезе, защото
ръката му била цялата в стъкла. Започнал да търси хора за помощ, спирал коли. Не помни
как отишъл до квартирата си, започнал да обяснява на момчетата и припаднал.
Сутринта го питали „къде е колата, къде е това момче“, а той казал, че нямам
спомен. Предната част на тавана на автомобила била повредена, предното стъкло,
бронята и фаровете. Счита, че е възможно неговата глава и главата на
пострадалия да са се опирали в тавана, но отстрани и отпред нямало нищо, което
да навлиза в купето. Свидетелят възнамерявал да се прибере с колата в България
и да я регистрира тук, след това пак смятал да се върне в Словения. След катастрофата
колата останала в Словения в един гараж, от него искали да заплати гаранция за
нея. Нямал други документи за колата, каквото имал - представил. Шест месеца
работил в Словения, като поддръжка на железопътния транспорт. Възнамерявал да работи
там, докато има работа, а тя била сезонна от май до септември. Към онзи момент
имало още работа. Преди да се качи в колата С. бил консумирал една чаша бира и
то час – два преди катастрофата. Когато видял опасността, че пътят свършва, набил
спирачки. Според него, спирачките се държали нормално, но там имало трева и било
хлъзгаво. Заявява, че А. работел същата работа като него.
От основното и допълнително заключение на медицинската експертиза се
установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на П.А. е била около 1,99
промила, отговаряща на средна степен на алкохолно опиване. Тази степен на
алкохолно опиване се характеризира със значителни нарушения на мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентирането, понякога
сънливост. При тази степен се отчитат емоционална нестабилност, загуба на
критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен
сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна острота и
периферно зрение. При внимателен преглед признаците на алкохолно опиване били добре
различими. Според вещото лице, А. най-вероятно е бил без поставен презпазен
колан, с оглед на получените от него травми, но и при поставен колан би
настъпил летален край, тъй като обезопасителния колан не би могъл да ограничи
настъпването на травмите от притискане от деформираните части на автомобила,
както и да ограничи травмите от
инерционното движение след удара.
От показанията на св.Б.се установява, че познава ищцата от 1969 г., двете
живеели в с.Дъбово. Съпрузите им били колеги, семействата им имали приятелски
отношения, не били съседи. Свидетелката познавала и ищеца още от раждането му. Той сега живеел в Стара
Загора. П.А. живеел с майка си и баща си в с.Дъбово преди да замине за
Словения. Майката на Кристиан/ищеца/ и П.А.
били разведени, затова К. не живеел с него. П.А. и синът му имали нормални
отношения, като майка и син. Свидетелката често ходела на гости на ищцата - поне веднъж седмично и виждала К.и баща му
заедно. Ищецът бил на около 2-3 години, когато родителите му се развели и той
се преместил с майка си в Стара Загора. Свидетелката не си спомня колко време е
живял К. в с.Дъбово. След развода ищецът често идвал в с.Дъбово. През лятаната
ваканция оставал при баща си. А. го взимал и през времето, отредено за лични
срещи с бракоразводното решение – поне два пъти в месеца го взимал при себе си
в Дъбово. Свидетелката често виждала А. да разхожда сина си из селото. Двамата
имали близки отношения. Б.ходила на абитуриентския бал на К. в Стара Загора. Той
й казал, че баща му липсва. Сега той бил студент в Тръново, идвал си често в Дъбово. Ищцата тежко понесла загубата
на сина си П.А., първо изгубила дъщеря си, а после и сина си. Казала на
свидетелката, че е станала катастрофа и на следващия ден заминала за Словения.
Останала „около седмица и повече време“ в Словения. Като се върнала, казала, че
ако синът й е бил изваден веднага и е бил закаран в болница, е имал по-голям
шанс за живот. П.А. бил много добър, отзивчив и работен човек, от здраво
семейство. Работел към БДЖ. Бил съкратен
от работа през м. декември 2007 г. и заминал с една група от селото за Словения.
Имал доходи, тъй като освен че работел в БДЖ, бил и строител, ходел в почивните дни да работи по обекти. На
17.02.2008г заминал за Словения. Помагал
на майка си и и на сина си. В с.Дъбово те имали двор от 2 дка и го обработвали,
гледали много животни – свине, майки, овце, телета. Цялото семейство се грижело
за двора и животните – родителите на П., той самия, сестра му и баба му докато
била още жива. Кагато заколели животно, П. с колата
карал месо и за детето си в Стара Загора, грижел се за сина си, поддържал
връзка и с майка му за отглеждането на К.. След като починала дъщерята на
ищцата, намалили животните. След като П.
заминал за Словения, баща му и майка
му гледали животните. За 14-я рожден ден на К. П. си
дошъл от Словения и казал, че работи в парк, дал 300 евро на сина си.
Свидетелката присъствала на срещата между двамата, тъй като била в дома му.
Ищцата страдала след смъртта на сина си
– плачела постоянно, мъката я променила. К. също плакал на погребението. К. била
тъжна, смазана. Детето страдало за баща си.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че за процесния
период 17.09.2008г. - 13.06.2012г. дължимата издръжка от П.А., в качеството му
на родител на ищеца К.А., възлиза на 8 509,08 лева, съобразно обичайните
разходи за издръжка на непълнолетно лице, приети от НСИ и КНСБ.
От удостоверение за наследници от 09.02.2009г. на Община Мъглиж и
удостоверение за родствени връзки от 05.07.2010г. от Община Мъглиж, се
установява, че ищецът е син на починалия
А., а ищцата е негова майка.
Видно от удостоверение за постоянен адрес №185/28.01.2016г., издадено от
Община Стара Загора, ищецът К.П.А. има постоянен адрес ***.
Ищцата К.Р.А. има постоянен адрес в с.Дъбово./удостоверение за постоянен
адрес №6/04.02.2016г. издадено от Кметство - с. Дъбово/.
Видно от молба с вх.№ 2-4171/16.09.2011г. ищците са отправили към ответника
претенция за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, вследствие настъпването смъртта на П.А..
С писмо от 29.11.2012 г. ответникът е
отказал да изплати обезщетение, поради
висящността на наказателното производство и съществуваща фактическа неяснота
относно водача на автомобила.
Видно от писмо от 20.10.2011г. на Министерство на вътрешни работи на Република
Словения, Директорат за административни вътрешни работи до 08.09.2008 г. ползвател
на лек автомобил Ford Escort с рег. табела ******е била К.Ц.. Считано от 08.09.2011 г. автомобилът е
отписан от движение от надлежната изпълнителна служба. Съгласно писмото към
датата на пътно-транспортното произшествие 17.09.2008г. моторното превозно
средство не е било регистрирано./л.74/.
Представени са Договор за комисионна продажба на моторно превозно средство
№ 2031/2008г. от 22.08.2008 г. и Договор за комисионна
продажба на моторно превозно средство № 2161/2008 г. от 06.09.2008 г., ведно с фактура № 2031/2008г.
и № 2161/2008г. към тях, от които се установява, че на 06.09.2008 г. П.С. е придобил, чрез покупко –
продажба, правото на собственост върху л.а. марка Ford Escort 1.4 Flash номер на шаси WF0AXXGCAATC60732F4B.
Видно от електронно писмо от 03.04.2013 г. от „Словенски железници“ АД до Словенско
застрахователно сдружение П.А. и П.С. са пребивавали в работнически жилищен
комплекс в Марибор, Словения, като периодът, през който е живял в комплекса А.,
е 08.09.2008 г. – 07.10.2008 г., а периодът, през който е живял в комплекса С.
е 20.05.2008 г. - 25.09.2008 г. В писмото е посочено, че двамата са работели за
„Градмак“ ООД./л.130/.
Видно от писмо изх. № 0211-16/2013/3 от 03.04.2013г. от Министерство на
вътрешните работи и публичната администрация на Република Словения П.А. и П.С.
преди катастрофата са подали молби за
издаване на удостоверение за регистрация на пребиваване на гражданин на държава
– членка на ЕИП, заради трудова заетост или работа в Република Словения, като
такова удостоверение е било издадено на П.А. на
24.04.2008г. със срок до 10.04.2009 г., а по отношение на П.С.
процедурата не е била приключила към датата на пътно-транспортното произшествие.
П.А. е имал временно място за пребиваване на адрес - Крань, Кокрица, „Окорнова
улица“ 7./л.136/
Видно от писмо от „Заваровалница“, Марибор от 11.04.2013г. превозното
средство л.а. „Форд Ескорт“ не е било застраховано и не е било регистрирано към
08.09.2008г. За него не е имало сключена застраховка, не е бил извършен
технически преглед и не е имало поставени регистрационни табели.
От Справка от Полицейско управление Марибор, Словения, Пункт на Пътна
полиция, се установява, че за л.а. марка Ford Escort 1.4 Flash номер на шаси
WF0AXXGCAATC60732 е издадено свидетелство за регистрация на 05.09.2007 г. със
срок на валидност до 05.09.2008 г. Считано от 08.09.2008г. превозното средство
е било отчислено от движение, а регистрационните табели са били върнати на
регистриращата организация. В компютърния регистър няма данни за превозното
средство да са били издадени регистрационни табели за износ.
От получения и приложен в превод отговор на Словенско застрахователно
сдружение от 18.09.2015г. е видно, че МПС с марка „Ford Escort 1.4 Flash“ номер
на шаси WF0AXXGCAATC60732 е било застраховано при застрахователя „Адриатик
Словеника“ АД в периода 05.09.2007 г. –
05.09.2008 г., въз основа на застрахователна полица № 00498399. След изтичане на срока по
договора срокът на застрахователно покритие за автомобила е продължен
автоматично за още 30 дни.
Видно от електронно писмо от „Адриатик Словеника“ АД валидността на
застрахователната полица за процесния автомобил е изтекла на 06.09.2008г. и
посоченото правило за автоматично продължаване в срок от 30 дни е неприложимо в
конкретния случай.
Видно удостоверения, издадени от ТП на НОИ - гр. Стара Загора, ищецът К.А. е
получавал наследствена пенсия, вследствие настъпването на смъртта на баща му П.А..
Починалият П.А. не е получавал доходи и осигурителни плащания от НОИ в периода
01.01.2007 г. - 31.10.2008 г.
Представени са Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове на държавите членки на ЕС от
29.04.2002г. заедно с допълнения към тях от 01.05.2004г. и 01.01.2007г., с
което Република България се е присъединила към споразумението.
Представена е трудова книжка на починалия А. и удостоверение от
„Железопътна секция“ – Карлово, които установяват трудова трудовата заетост на П.А.
в „Железопътна секция“ - Карлово през периода от 28.03.2007г. до 15.12.2007г./л.
425 и л. 428/.
Представени са доказателства за получаваните трудови възнаграждения от А.
за периода 28.03.2007 г. - 15.12.2007 г./ л. 563 - 574/.
Видно от писмо на Министерство на
труда, семейството, социалните въпроси и еднаквите възможности на Република
Словения от 01.06.2018г. /л.881 - л.882/ през периода 01.07.2008г. –
25.09.2008г. П.С. е работел по трудово правоотношение за словенското дружество
„Е. – а.“ ООД и е бил включен в системата на социалното осигуряване на
Република Словения, а П. И.А. е бил включен в системата на социалното
осигуряване на Република Словения през периода 10.04.2008 г. - 04.08.2008 г.,
въз основа на трудово правоотношение със словенското дружество „Е. – а.“ ООД, и
през периода 27.08.2008 г. - 07.10.2008 г., въз основа на трудово
правоотношение със словенското дружество „ А1 Агент“.
По делото чрез международни поръчки по реда на Европейската конвенция за обмен на
правна информация между държави от
компетентните институции на Словения е получена информация за
приложимото словенско право.
При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с
правно основание чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм/, вр. чл. 105, ал.1 от КМЧП за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди: Съгласно
чл. 284, ал.3,
т.2 от КЗ/отм/, Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение
на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България,
не може да
се определи застрахователят на виновния водач.
Съгласно чл.105, ал.1 от КМЧП, задълженията, произтичащи
от непозволено увреждане, се уреждат
от правото на държавата, на
чиято територия са настъпили или
има опасност да настъпят непосредствените
вреди.
Към датата на смъртта на родственика на ищците - 07.10.2008 г. – Регламент/ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007 г. все още не е влязъл в сила, тъй като той се прилага,
считано от 11.01.2009 г. /чл.32 от регламента/.
Независимо от това, следва да се посочи, че и Регламент/ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент възприема същото правно разрешение. Съгласно чл. 4, § 1 от цитирания регламент, освен
ако не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този
факт.
В конкретния случай се установи, че на 17.09.2008
г. е настъпило ПТП в Словения, причинено от водача
П.С., управлявал нерегистриран лек
автомобил, марка „Форд Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, закупен в Словения, чиято
отговорност не е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. При ПТП пътуващият в автомобила като пътник П. И.А. е получил
тежки телесни повреди, в резултат на които е починал на 07.10.2008г.
Водачът на автомобила и
пострадалият са български граждани. Към датата на ПТП са работели по трудови
договори в Словения. Двамата са живеели в работнически жилищен комплекс в
Марибор, Словения, и са били осигурявани от словенски работодател. Всеки от тях
е подал молба преди катастрофата за издаване на удостоверение за регистрация на
пребиваване на гражданин на държава – членка на ЕИП, заради трудова заетост или
работа в Република Словения, като такова удостоверение е било издадено на П.А.
на 24.04.2008г. със срок до 10.04.2009 г.,
а по отношение на П.С. процедурата не е била приключила към датата на
катастрофата./писмо на Министерство на труда, семейството,
социалните въпроси и еднаквите възможности на Република Словения - л. 881- 884,
писмо от Министерство на вътрешните работи и публичната администрация на
Словения от 03.04.2013г. - л. 136-137, електронно писмо от 03.04.2013г. от
словенското дружество „Градмак“ ООД - л.130, писмо от Интерпол от 18.11.2008г.
- л.473/.
Процесният лек автомобил е бил закупен от П.С. на
22.08.2008 г./л.76/ от словенската гражданка К.Ц. и към датата на ПТП е бил без
регистрационни табели. Според показанията на св. С. автомобилът е бил повреден и му е бил извършен ремонт. От
справка от Словенско застрахователно сдружение се установява, че процесният
автомобил към датата на катастрофата не е бил застрахован/ л.74/.
При така установените факти съдът приема, че в конкретния
случай, на основание чл. 105, ал.1 от КМЧП, приложимото право е правото
на държавата, където е настъпила пряката вреда - смъртта на родственика на
ищците.
С решение № С-350/14 съдът на ЕО е прието по преюдициално
запитване, че по смисъла на чл.4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 вредите,
произтичащи от пътно-транспортни произшествия, претърпени от наследници, които
имат постоянно местоживеене в една страна на ЕС, а смъртта на техния родственик е настъпила при ПТП в друга
държава на ЕС, трябва да се квалифицират като „непреки последици“
от това произшествие. Съгласно цитираното решение, в тези случаи е приложимо
правото на държавата, където е настъпила пряката вреда, а не където се търпят
т.нар „косвено“ причинени вреди, представляващи следствие от претърпяната от
увреденото лице вреда.
Неоснователно е възражението на ответника, че в конкретния случай по
отношение на автомобила следвало да намери приложение параграф 1, т.22, б.“б“,
предложение второ от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховане/отм/,
при което обезщетението се дължало от Гаранционния фонд в България по реда на
чл. 287 от КЗ.
Съгласно параграф 1, т.22, б от ДР на КЗ, когато моторното превозно средство се доставя
от една държава
членка в друга, смята се, че
рискът е разположен в държавата по местоназначението
от момента на приемане на
доставката от приобретателя за период 30 дни, дори моторното превозно средство да не е било
формално регистрирано. В конкретния случай доставка на автомобила изобщо не е извършена в
България, нито са предприети някакви действия за извършване на доставка,
респ. пътно-транспортното произшествие не е настъпило по време на извършвана
доставка на автомобила. От показанията на св. С. се установява, че автомобилът все още е бил неизправен, той го е
ремонтирал, тъй като е възнамерявал да
пътува с него до България. Процесното моторно превозно средство изобщо не е
напуснало територията на Словения, поради което параграф 1, т.22, б.“б“, предложение второ от Допълнителните разпоредби на
КЗ/отм/ е неприложим.
От получен
отговор по реда на Европейската
конвенция за обмен на правна
информация между държави от компетентните
институции на Словения се установява, че към 17.09.2008 г. приложимите норми от словенското право за заплащане на обезщетение за причинени вреди при пътно-транспортно
произшествие, извършено от водач на незастрахована МПС са следните/л. 950-1264/:
Съгласно чл. 14 от Закона за задължителните застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/,
ако собственикът не е сключил застраховка за пътниците, то за плащането на
застрахователно обезщетение на пътник или на друго правоимащо лице, отговаря
Асоциацията в съответствие със застрахователните условия, по които сключват
тези застраховки застрахователите./л.1176 – гръб/.
В чл.23 от Закона за задължителните застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/ са дадени
дефиниции на понятието „територия, от която е произходът на превозно средство“.
Според една от тях, ако превозното средство няма регистрационна табела или има
регистрационна табела, която не съответства на превозното средство и то е
участвало в произшествие – неговият произход се определя от територията на
страната, в която е настъпило произшествието.
Съгласно чл. 34 от Закона за задължителните застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/,
за изплащането на щети, които са причинени на пострадали лица от водачи на незастраховани
и неидентифицирани превозни средства, незастраховани въздухоплавателни средства
или други летателни апарати и незастраховани плавателни съдове, към Асоциацията
е учреден гаранционен фонд./л.792/.
Съгласно чл. 37 от Закона за
задължителните застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/, в редакцията, която е в сила към
17.09.2008 г., най-ниската застрахователна сума, за която е трябвало да бъде
сключена застраховка “Гражданска отговорност“ е била в размер на
2 500 000 евро за щета в резултат от смърт, телесна повреда и
засегнато здраве, която произтича от отделно застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите лица /л.959/.
Съгласно чл. 131 от
Облигационния кодекс на Република Словения /преводачът е посочил и второ
наименование на кодекса – Закон за задълженията и договорите/, който причини
вреда на друг, е длъжен да я възстанови, ако не докаже, че вредата е настъпила
без негова вина./л.1181- гръб, л.1182/.
Съгласно чл.180, ал.1 от Облигационния кодекс, ако някой умре, съдът може
да присъди на неговите близки членове на семейството/съпруг, деца и родители/,
справедливо финансово обезщетение за душевната им мъка./л.1188/.
Спорен въпрос по делото е механизмът на настъпване на катастрофата.
С влязло в сила решение на Окръжен съд, Марибор, Словения от 29.08.2014г. П.С. е признат за виновен в това, че на
17.09.2008 г., около 21.00 часа, в Марибор е извършил тестово каране на
нерегистриран лек автомобил, марка „Форд Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, за който не е знаел дали е „технически безупречен“,
в резултат на което е причинил смъртта на пътуващия в автомобила
П.
И.А. – престъпление по чл.129 от НК и на основание чл.50 от НК го е
осъдил условно на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“, като е определил
изпитателен срок от 4 години.
Решението на наказателния съд в Словения не е признато по реда на 463 от
НПК от български съд, но от заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза, което съдът кредитира, както и от показанията на самия
водач на автомобила св.С., се установи, че неговото поведение е било
противоправно и виновно. Според вещото лице М., в деня на катастрофата процесният
автомобил, който не е бил регистриран, се е движел по тревна площ, без обособен
път, с висока скорост, когато водачът е предприел действия за спиране на
автомобила. След плъзгане на блокираните предни колела и свършване на тревната
площ, автомобилът е паднал върху
чакълест склон с дължина 7.5 метра и с предната си част се е ударил в бетонна
носеща стена на строителна площадка на ул.“Титова цеста“. Автомбилът се е движел със скорост от 78 км/час преди
произшествието, при което опасната зона за спиране е била 108 м. Ударът е бил
предотвратим за водача, ако се бе движил със скорост до 60 км/час. Вещото лице
е категорично, че причина за настъпване на произшествието е поведението на
водача на автомобила, който се е движел с несъобразена висока скорост и е изгубил контрол върху управлението на превозното
средство върху тревната площ.
Според медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, смъртта на
пътуващия в автомобила А. е в причинно-следствена връзка с катастрофата. А. е
получил тежки телесни повреди – разкъсвания на тънкото и дебело черво,
разкъсвания на черния дроб и далака, кървене в меките тъкани на тазобедрената
кухина и меките тъкани в областта на пикочния мехур, разкъсване на пикочния
мехур и уретера, счупване на долната челюст и костите на тазобедрения пояс в
областта на срамната кост. Смъртта на пострадалия е настъпила от развитие на
токсико-инфекциозен шок на базата на причинените му телесни повреди. Водеща
роля за развитие на тежките последици е травмата на органите в коремната кухина
и травмата на пикочния мехур.
Така събраните доказателства установяват, че смъртта на П.А. е настъпила
вследствие противоправното и виновно поведение на водача С., който е управлявал
процесния автомобил.
Ищецът К.П.А. е син на починалия, а ищцата К.Р.А. е негова
майка/удостоверение за наследници от 09.02.2009г. на Община Мъглиж и
удостоверение за родствени връзки от 05.07.2010г. от Община Мъглиж/.
От показанията на св. Б.се установи, че ищците са претърпели неимуществени
вреди от смъртта на своя родственик – дълбоко и неутешимо са страдали от неговата
трагична загуба.
Осъществен е фактическият състав на чл. 284, ал.3, т.2 от КЗ/отм/, вр. чл. 105, ал.1
от КМЧП, вр. чл.14 от Закона за
задължителните застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/, действащ в Република Словения, поради което предявените искове за неимуществени вреди са
доказани по основание.
Съдът не излага подробни доводи относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като исковете са погасени по давност.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 352, ал.1 от Облигационния кодекс на Република Словения,
погасителната давност на вземане на обезщетение за причинена вреда е три години
от момента, в който увреденото лице е узнало за вредата и за този, който я е
причинил./л.1201- гръб – 1202/.
Според чл.352, ал.2 от Облигационния кодекс на Република Словения, във
всеки случай това вземане е с погасителен срок пет години от настъпването на
вредата.
Видно от писмо от Министерство на Правосъдието на Словения от 27.09.2019г.
/л. 956 - разяснения по т.4 и 5/, съдебната
практика в Словения приема, че увреденият е запознат с вредата, когато има
всички елементи, събрани така, че да може да определеи степента и размера на
иска за обезщетение. Изисква се определена степен на загриженост от самия увреден,
тъй като давността започва да тече, когато при всички обичайни обстоятелства,
би могъл да узнае всички елементи, които биха му позволили да предяви иск за
обезщетение.
В тази насока са и изпратените от Министерство на правосъдието на Република
Словения решения на Върховния съд по дело Ср 497/2015, Ср 1730/2012г., Ср 3026/2012г., Ср 4070/2007г./л. 1132- гръб
– 1139/. Според мотивите към решение от 22.12.2011г. по дело Ср 4070/2007г. на Върховния
съд, давността започва да тече, когато при всички обичайни обстоятелства,
увреденият би могъл да узнае всички елементи, които биха му позволили да предяви
иск; увреденото лице е узнало за вредата, когато, предвид обстоятелстната по
случая, при обичайно внимание, може да узнае за всички елементи, които биха му
позволили да предяви иск за обезщетение.
Съгасно чл.353, ал.1 от Облигационния кодекс на Република Словения, ако вредата е била причинена от престъпление,
а за наказателното преследване е предписан по-дълъг давностен срок, искът за
обезщетение срещу отговорното лице изтича, когато изтече срокът, който е
определен за погасителната давност на наказателното преследване. /л.1199 –
гръб/.
Според чл.353, ал.2 от Облигационния кодекс на Република Словения, прекъсването
на погасителната давност на наказателното преследване води и до прекъсване на
погасителната давност на иска за обезщетение.
Това важи също и за спирането на погасителната давност./чл.353, ал.3 от
Облигационния кодекс на Република Словения/
От писмото на Министерство на правосъдието на Словения и изпратените с него теоретични пояснителни разработки към отделни
членове на Облигационния кодекс/Коментар на Облигационния кодекс - л.1199 - л.
1200/ се установява, че по-дългият давностен срок по чл.353 се прилага по отношение на отговорното лице и само по изключение. В Коментара на
Облигационния кодекс са обсъдени
становищата на различни автори /Цигой, Строхсак, Студин/, които приемат, че
отговорно лице е не само прекият причинител – извършител на престъплението, но
и лицата, които са отговорни въз основа на специални правила. Според друг автор
– Визнер, специалният давностен срок важи само срещу извършителя на
престъплението. / л. 1200, абзац първи/.
Посочено е, че по-дългият давностен срок по чл.353 се прилага по изключение,
напр. ако вредата е несъмнено причинена от престъпление, но извършителят не
може да бъде признат за виновен за
престъплението, защото той самият е загинал в ПТП.
При така установеното словенско материално право,
настоящият състав прие, че специалният по-дълъг давностен срок по чл.353 от
Облигационния кодекс е неприложим в конкретния случай. Действително, вредите са
причинени от престъпление, установено от словенски наказателен съд, но чл.353
от Облигационния кодекс е неприлжим по отношение на Словенската застрахователна асоциация, която следва да
заплати обезщетение за вреди, причинени при управление на нерегистрирано и
незастраховано МПС. В Закона за задължителните застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/
не е въведено като условие за заплащане на обезщетение деянието да представлява
престъпление, установено с присъда. В тази насока е и практиката на съдилищата
в Словения. Напр. в съдебно решение от 12.08.2015г. към СР 497/2015г. на Върховния съд на
Словения /л. 1132 - гръб – 1134/, при определяне на обезщетението за вреди от
ПТП, съдът е приложил три годишна
давност, както и в съдебно решение от 22.12.2011г. към СР 4070/2007г. на Върховния съд на
Словения /л. 1137-1139/ за вреди, изразили се в пропуснати ползи от
възнаграждение за продължителен период / май 2001. – март 2005г./, а не е
обсъждал въпроса за специална по-дълга давност на наказателно преследване по
чл.353 от Облигационния кодекс
По изложените съображения съдът приема, че е приложима давността по чл.352,
ал.1 от Облигационния кодекс, която
започва да тече от момента, в който увреденото лице е узнало за вредата и за
лицето, което я е причинило.
Видно от писмо изх.№ 2203-150/2008/4(2252-11) от 18.11.2008г.
от Интерпол, ведно с превод /л.470 – 476/ в него е описано
престъплението и конкретния автомобил/„Форд Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732/, указано е че превозното средство е било
нерегистрирано, посочено е кой е бил водач на процесния
автомобил – П.С., както и че е бил открит на следващия ден след катастрофата -
на 18.09.2008 г., и е поканен за разпит, срещу него е започнало наказателно производство.
/л.473 - 474/. В писмото е посочено, че роднините на починалия – П.А., са
посетили „РРР-Марибор“/съкращение на словенски език – Пункт на Пътна полиция/ и
са били надлежно уведомени за случилото се./л.474/.
Св.Б.– близка позната на ищците също заявява в своите показания, че седмица
след катастрофата майката на починалия е заминала за Словения.
Така събраните доказателства установяват, че най-късно към 18.11.2008 г./датата
на писмото на Интерпол/ ищците са знаели къде е бил открит техният родственик,
имали са информация за конкретния автомобил, за неговия собственик – П.С., за
факта, че моторното превозно средство не е било регистрирано, известно им е
било, че А. е починал, поради което съдът
приема, че са знаели за причинената вреда и за лицето, което я е причинило.
От 18.11.2008г. до датата на подаване на ИМ – 31.07.2012
г. е изтекъл срок от повече от три години, поради което предявените искове за
неимуществени вреди са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.
По
предявения иск от К.П.А. за имуществени
вреди с правно основание чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм/, вр. чл.105, ал.1 от
КМЧП, вр. чл.14 от Закона за задължителните застраховки в транспорта, вр. чл.
173 от Облигационния кодекс на Република Словения за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди:
Съгласно чл. 14
от Закона за задължителните застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/, действащ в
Република Словения, ако собственикът не е сключил застраховка за пътниците, то
за плащането на застрахователно обезщетение на пътник или на друго правоимащо
лице, отговаря Асоциацията в съответствие със застрахователните условия, по
които сключват тези застраховки застрахователите./л.1176 – гръб/.
Съгласно чл.173, ал.1 от Облигационния кодекс на
Република Словения, лице, което починалият е издържал или редовно подпомагал,
както и лице, което по закон има право да иска от него издръжка, има право на
възстановяване на вредата, която претърпява, заради загубата на издръжката или
загуба на подкрепата./л.1187/.
Тази вреда му се възстановява чрез изплащане на парична
рента; размерът й се определя, имайки предвид всички обстоятелства по случая,
но не може да бъде по-голям от това, което пострадалият би получил от
починалия, ако същият би бил все още жив./чл.173, ал.2 от Облигационния кодекс
на Република Словения/.
По делото се установи, че ищецът е
син на починалия П. И.А. и е бил непълнолетен/ на 14 години/ към датата на
смъртта на баща си.
Съгласно чл.173 от Облигационния кодекс на Република
Словения, ищецът има право на обезщетение за лишаването му от издръжка през
периода от датата на смъртта на баща му /07.10.2008 г./ до датата на навършване
на пълнолетие – 13.06.2012 г., но този иск също е погасен по давност, поради
съображенията, изложени по-горе в мотивите.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по
делото разноски в размер на 32 465.24 лв.(списък на разноските, представен в съдебно заседание на
13.06.2018 г. / л.888/ и списък на разноските от 15.05.2020 г./ л. 1116)
При определяне размера на разноските съдът уважи частично възражението на
ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения
размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Делото е с голяма фактическа и правна сложност. Ангажираните от страните
доказателства са събрани в три тома, състоящи се общо от 1274 листа. Събирани
са доказателства чрез международни съдебни поръчки и удостоверения пред
чуждестранни органи в Словения. Справки по делото са представени от Министерство
на вътрешните работи и публичната администрация на Република Словения,
Министерство на труда, семейството, социалните въпроси и еднаквите възможности
на Република Словения и Словенско застрахователно сдружение, както и информация
за словенското право и съдебна практика, предоставени от Министерство на
правосъдието на Словения. Изслушани са четири експертизи – една автотехническа,
основна и допълнителна медицински експертизи и счетоводна експертиза, разпитани
са двама свидетели. Делото е усложенно от фактическа страна - ПТП е настъпило в
чужбина, при управление на нерегистрирано МПС, като деликвентът и пострадалият
са български граждани, които са работели и живеели в Словения. Постановена е
наказателна присъда от чуждестранен съд, която не е призната по реда на 463 от
НПК. Ответникът направи множество възражения в хода на делото, касаещи
пасивната материалноправна легитимация по иска, наличието на фактите от състава
на чл.284 от КЗ, оспори елементите на деликтния състав, поддържа множество
възражения за съпричиняване на вредите, позова се на параграф
1, т.22, б.“б“, предл.2 от ДР на КЗ/отм./, оспори размера на предявените
искове, позова се на изтекла погасителна давност. При решаване на казуса е приложимо
чуждо право – словенското право, като са приложени множество разпоредби на няколко
словенски закона – Закона за задължителните застраховки в транспорта и Облигационния кодекс на Република Словения
в конкретна редакция - към 17.09.2008 г., събрана е и съдебна
практика на Върховния съд на Словения относно приложението на тези закони,
касаещи всички възражения на ответника относно съпричиняването, размера на
исковете и възраженията за давност.
При тази фактическа и правна сложност на делото няма основание за определяне
на минимален размер на адвокатско възнаграждение. Видно от фактура от №
00001737/06.12.2012г./л.53/ е заплатено адвокатско възнаграждение от
20 196 лв. Общата цена на исковете е 389 600 лв., при което
минималният размер на адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията, която е в
сила към датата на последното съдебно заседание, е 9 322 лв. С оглед
на голямата фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че адвокатско
възнаграждение в размер на 18 700 лв./приблизително двукратния размер на
минимално адвокатско възнаграждение/ не е прекомерно, предвид процесуалните
усилия и защита, осъществени от ответната страна.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Р.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 3, против
„Н.Б.Б.А.З.“ с адрес за призоваване: гр.София, ул. “******,
иск с правно основание чл. 284, ал.3, т.2 от КЗ/отм/, вр.
чл. 105, ал.1
от КМЧП, вр. чл.14 от Закона за задължителните
застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/, действащ в Република Словения,
за заплащане на сумата от 180 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния син П. И.А.,
починал на 07.10.2008г., в резултат на пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 17.09.2008г. в Република
Словения, по вина на водача П.С., при управление на нерегистриран лек
автомобил марка „Форд Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, за който не е била сключена застраховка“ Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва, считано от 07.10.2008г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 3 ,
против Н.Б.Б.А.З.“ с адрес за призоваване: гр.София,
ул. “******, иск с правно основание чл. 284, ал.3,
т.2 от КЗ/отм/, вр. чл. 105, ал.1
от КМЧП, вр. чл.14 от Закона за задължителните
застраховки в транспорта/ЗЗЗТ/, действащ в Република Словения, за заплащане на
сумата от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща П. И.А., починал на
07.10.2008 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на
17.09.2008 г. в Република Словения, по
вина на водача П.С., при управление на нерегистриран лек автомобил марка „Форд
Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, за който не е била сключена застраховка “Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва, считано от 07.10.2008 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 3,
против „Н.Б.Б.А.З.“ с адрес
за призоваване: гр.София, ул. “******, иск с правно основание чл. 284, ал.3,
т.2 от КЗ/отм/, вр. чл. 105, ал.1
от КМЧП, вр. чл.14 от Закона за задължителните
застраховки в транспорта, вр. чл. 173 от Облигационния кодекс на Република
Словения, за заплащане на сумата от 9 600 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в неполучена издържка от по 200 лв. месечно за
периода 17.09.2008 г. – 13.06.2012 г.,
поради настъпилата смърт на неговия баща П. И.А., починал на 07.10.2008 г., в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на
17.09.2008 г. в Република Словения, по
вина на водача П.С., при управление на нерегистриран лек автомобил марка „Форд
Ескорд“ с шаси WF0AXXGCAATC60732, за който не е била сключена застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 07.10.2008 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Р.А. и К.П.А. да заплатят на „Н.Б.Б.А.З.“,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 32 465.24
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: