О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 15.09.2021г.,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 1872/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК
във връзка с чл.144 от АПК.
С определение
№2117/24.08.2021г. по настоящото дело, съдът е отменил по жалба на „Изток инвест 3000“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов,
действия за обезпечаване на доказателства обективирани в протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателства №0048436/25.07.2021г. на старши
инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени
с решение № 160/11.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, а именно: стока, представляваща МДФ профили с бруто
тегло 26900кг., намираща се в контейнер TRHU7505781, превозвана с МПС марка
ИВЕКО рег.№ В 2555 ВН и ремарке с
рег.№ РВ 7463 ЕВ, запечатана с 1бр. обикновено ТСК - пломба № 0561763.
Със
същото определение, съдът е осъдил
Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов,
разноски за производството в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
В молбата на директора на
ТД на НАП гр.Варна с вх.№ 12654/27.08.2021г. е поискано изменение на
определението в частта на разноските, като е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и
се иска неговото намаляване от
500 лева на 300 лева, съгласно чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Във връзка с искането по чл.248 от ГПК е
постъпил отговор от „Изток Инвест 3000“ ЕООД с вх.№ 13328/13.09.2021г., в който
се заявява, искането е недопустимо, поради изтичане на преклузивния срок, тъй
като съгласно чл.78 ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на направените
разноски може да се направи, след като страната се е запознала с претендирания
им размер, поради което липсата на отправено възражение води до недопустимост
на последващо искане по чл.248 от ГПК. Подчертава се, че такова не е било
направено от директора на ТД на НАП – Варна въпреки, че искането за присъждане
на разноски и доказателства за тяхното извършване са приложени ведно с жалбата. Отделно от това, дружеството
смята, че разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. не намира
приложение, тъй като адвокатското възнаграждение трябва да бъде определено по
реда на чл.7 ал.1 т.5 от същата наредба, който касае охранителните производства
и производствата за обезпечение на доказателства и размерът му от 500 лева е
напълно съобразен с приложимата норма.
Съгласно чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, искането за изменение на съдебния акт в частта на
разноските може да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му,
когато той е необжалваем, както е в настоящия случай предвид чл.41 ал.3 от ДОПК. Определението е постановено на 24 август 2021г., а молбата по чл.248 от ГПК е представена на 27 август 2021г., поради което е процесуално допустима.
Съдът намира искането на директора на ТД на НАП гр.Варна за намаляване
на адвокатското възнаграждение, обективирано в молба с вх.№ 12654/27.08.2021г.
за неоснователно, поради следните съображения:
Действително, още в производството по
административно обжалване към жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе №
7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов до директора на ТД на НАП – Варна са били
приложени фактура за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и разписка
за плащането му. Тези документи са изброени в придружително писмо
вх.№12384/20.08.2021г. на ТД на НАП – Варна, с което преписката е постъпила в
Варненския административен съд, но в него административният орган не е направил
възражение относно размера на претендираното от „Изток инвест 3000“ ЕООД
адвокатско възнаграждение. Тайна е съдебната практика, че възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение трябва да бъде направено своевременно в
противен случай страната, която трябва да го възстанови няма право да иска
изменение на съдебния акт, с който е присъдено.
Съдът споделя становището
на „Изток инвест 3000“ ЕООД за неприложимост на чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото производство, образувано във
връзка с обжалване действия за обезпечаване на доказателства обективирани в
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
№0048436/25.07.2021г. на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 160/11.08.2021г. на директора на
ТД на НАП-Варна попада в категориите, посочени в чл.7 ал.1 т.5 от цитираната
наредба, според която разпоредба минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 500 лева, какъвто е и заплатения от дружеството към адв.П.Т..
Воден от изложеното и на основание чл.176
от АПК във връзка с чл.248 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на директора на ТД на НАП гр.Варна с вх.№ 12654/27.08.2021г. за изменение на определение
№2117/24.08.2021г. по административно дело № 1872/2021г. на Варненския
административен съд в частта на присъденото адвокатско възнаграждение от 500
лева.
Настоящото определение не подлежи на обжалване, поради
необжалваемост съгласно чл.41 ал.3 от ДОПК на определение №2117/24.08.2021г. по
административно дело № 1872/2021г. на Варненския административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: